НЯКЪДЕ

web

някъде свиреше музика в следобеда
искряха люспите на въздуха
мараня трептеше и музиката се издигаше
нямаше жив човек наоколо поради жегата или
поради друга причина
само музика над слънчасалия двор
сякаш от самосебе си направо от ефира или може
направо от мен от мозъчните ми гънки
от хоризонтите на душата ми от моите клетки
човешкото тяло притежавало приблизително
100 000 милиарда клетки
каква изумителна възможност е това каква
възможност музика да извира от тебе
и поезия и любов без причина

и музиката се издигаше
съвършено проявление на безсмъртието в мен
проникваше ме на клетъчно ниво
на езика на съвършеното незнание
на езика на мъдростта
по едно време мама подвикна тихо иззад ленивото перде
без почуда в гласа без никаква почуда
видя ли преди малко над главата ти прелетя
ангел със златна цигулчица