Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ТИ
web
Ти - крило на птица или друго,
все не смея да те питам,
но лети, лети към мене.
В друго време, в други мисли,
все така ще бъдеш всичко.
Думите си уча да прохождат.
Но където да ги пратя -
връщат се с охлузени колени.
Някой трябва нещо да ми каже.
Теслата в ръката на баща ми
удря гвоздеите по челата.
Натежала от мед пчела -
капка слънце,
ме опарва по дланта непредпазлива.
Тишина владее.
В мъгла нагазили дървета,
къде отиват
под небето на думата
"обичам".
1973 г.
© Ангел Русков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 18.01.2019, № 1 (230)
Други публикации:
Ангел Русков. Дим. Пловдив: Хермес, 2018.
|