СЛЕДОБЕДНА МЕЛОДИЯ

web

Момичето на съседа с акордеона
една мелодия иска да усмири.
А звуците се разпиляват от балкона.
Като мъниста скачат. Иди че ги спри
в квартала до градското гробище - задрямал
след обяда си, доволен, мъркащ и сит.
А раздавачът се бави, още го няма,
стачкува или на света е сърдит.
И ти, поете, дебнеш думата случайна
и целият си слух и зрение почти.
Ще я промушиш с перото си отчаяно
малко преди от стаята да отлети.
Шумолиш с листата - пак нещо не достига.
Извъртя се слънцето - към залеза клони.
И се заравяш в недочетената книга
с надежда тайна - защо пък не, може би.
Загледана в нотите на следобеда,
непримиримо се мъчи да усмири
с акордеона момичето на съседа
една мелодия. И в тебе дори.

1971 г.