КОМИКС - ПО-ДОБРАТА МЕДИЯ СРЕЩУ ИСЛЯМСКИЯ ТЕРОРИЗЪМ

Милена Цветкова, Вида Делчева

web | web

Такт е нужен не само в музиката. Как тактично може да бъде превъзпитан ислямски терорист?

Книгата по природа е политически активна медия. Най-концентрираното определение на тази метафора изрече популярният филмов персонаж Доктор Кой: "Искате оръжия? Ние сме в библиотека! Книги! Най-силното оръжие на света! Тази стая е най-големият арсенал, който бихме могли да имаме. Въоръжете се!” ("Doctor Who", сезон 2, епизод 2).

А книга във вид на комикс е по-доброто оръжие от карикатурата. Комиксът може да разказва истории по директен и въздействащ начин чрез редуващи се изображения и лаконични изречения. Той е особено привлекателна за децата медия, доказала силата си да възпитава и превъзпитава ненатрапчиво, да създава митологии, да изгражда герои с главно "Г".

Може ли детското съзнание да бъде имунизирано срещу проповедите и клетвите на религиозни екстремисти и фундаменталисти чрез комикси? А могат ли комиксите да неутрализират ефекта от джихадистките мантри и семинари по брутализъм и у инфантилното съзнание на подгряващия се терорист? Именно с тази задача се е заел един борбен мюсюлманин - Сюлейман Бахит.

Сюлейман Бахит, 36-годишен йорданец, е необикновен предприемач, филантроп и разказвач. Известен е не само като синът на министър-председателя на Йордания Маруф ал Бахит (2011), а и като директорът на "Уолт Дисни на арабския свят" - компанията за комикси игри за социалните медии "Aranim Media Factory". Днес можем да го наречем и пропагандатор на ползата от комиксите срещу терористичната пропаганда. Познава психологията на ислямските екстремисти. Познава митовете, които терористите създават, за да оправдават убийствата си и да тласкат още хора към манията си. Познава и научните изследвания, които показват, че един от ключовите фактори дадена личност да предприеме позитивни действия, когато ситуацията го изисква, е героичното въображение.

На 7 януари 2015 г., "френския 11 септември", когато двама самогероизирали се ислямисти разстреляха обидилите ги знаменити карикатуристи от "Charlie Hebdo", в Twitter профила си Сюлейман не написа нищо. Единствено сподели пост, писан от друг арабин: "Като мюсюлманин за мен е много, много по-обидно убийството на невинни хора в името на исляма, отколкото която и да е карикатура."

Да пострадаш от стереотипно мислене

Сюлейман Бахит има сериозен мотив да възпитава с медия събратята си. Лично е изпитал въздействието на стереотипа "мюсюлманин-терорист" на гърба си. По време на "американския 11 септември" 2001 г. е студент по човешки ресурси и културно развитие в университета в Минесота и скоро след това е нападнат от четирима бели бандити. Просто защото им изглеждал като арабин.

След обидата, по-силна и от физическата болка, Бахит решил да не търси отмъщение за нападателите си, а да развие широка разяснителна кампания. Започнал с най-простото. Тръгнал да разказва историята за Аладин в местните американски училища. Ентусиазмът му бил отрезвен, когато едно 7-годишно дете го попитало: а вие имате ли арабски Супермен? Сюлейман Бахит нямал подходящ пример. И решил да го създаде.

И чрез каква медия, която да е най-магнетична за децата, ако не чрез комикс?

Насрещната митология: комикси за ислямски супергерои

Когато се прибира в родината си, Сюлейман Бахит се посвещава на работа с фокус групи от деца в бедните квартали около столицата Аман и в сирийските бежански лагери. Веднъж попитал деца от такъв район кои са героите им. Някои от малчуганите веднага издекламирали две имена: Заркауи и Бин Ладен. Останалите отговорили, че всъщност нямат любими герои. Но са слушали по новините за едни мъже, които ги защитават от Америка и Запада, чиито войници идват, за да ги избият. С терористична пропаганда трудно се спори и вместо да го прави, Бахит решил да подари на децата комикси за герои. След няколко месеца се върнал в същата група, задал същия въпрос и нито едно дете не повторило старите неща - всички говорели за персонажите от комиксите.

Така Бахит осъзнал, че сред мюсюлманското население има огромен глад за омагьосващи съвременни истории и огромна нужда от позитивни ролеви модели.

Самият той започнал с изучаването на наративите на екстремистите и на тяхната митология. Не за да ги оправдае, а напротив - защото знаел, че само ако съумее да разбере логиката, стояща зад насилието им и проповедите им, би бил способен да я неутрализира. Вероятно академичното образование в САЩ помага на Сюлейман Бахит да открие, че терористичният разказ е по същество "копиране на трудовете" върху митологиите на американския професор Джоузеф Камбъл. В центъра на терористичното митотворчество е героично пътешествие, наподобяващо митологичния самотник, призован за действие, който напускайки дома си, се подлага на тест за героизъм. Според Бахит днешният терорист-ислямист е индоктриниран и изпращан на "пътешествие" с три основни мита. Първият е, че Западът е в постоянна война с исляма, преднамерено унижава мюсюлманите по света и им краде ресурсите. Вторият е за неверниците като нашественици и датира още от времето на Кръстоносните походи - как християните са идвали с единствената цел да крадат и да донесат унищожение в Близкия изток. Третият (и в никакъв случай не най-маловажен) е митът за лицемерите - той е насочен срещу мюсюлманите, които не са съгласни с екстремистите от Ислямска държава (ISIS), Ал Кайда и подобните им радикални движения.

Бахит установил, че тези наративи са използвани от екстремистите, за да оправдават избиването на невинни хора, на хора, които не са съгласни с тях. Според тази митология поставянето на етикета "неверник" или "лицемер" на някого, оправдава неговото убийство, защото той вече "не е човек".

Със същия плам, с който още като студент в САЩ започнал да образова американските деца за арабската култура, Сюлейман Бахит се захванал да създаде комикси с положителни разкази и ролеви модели за арабските деца - комикси, с които да се противопостави на идеите на тероризма и екстремизма. Започнал да се учи да рисува и да изгражда персонажи. Заработил със сценаристи и художници от целия свят, както и, разбира се, с фокус групи от деца, заедно с които създал комикси по легендарните приказки "Хиляда и една нощ" (ил. 1).

Ил. 1. Комиксът "One Thousand and One Nights". Сн. Aranim

През 2006 г., когато комиксите на Сюлейман в Йордания достигнали тиражи до 3000 екземпляра, местни екстремисти предприели офанзива. Атакували го пред офиса му и белязали лицето му с бръснач. Според разбиранията на йорданската култура по този начин са му поставили "знака на срама". Това е процес на ритуално самоосвобождаване - пренос на собствения срам върху жертвата и трансформирането му в гордост. Инцидентът накарал Бахит да се замисли за връзката между срама и екстремизма. Ако можем да я разберем, ще можем да я убием.

Срамът - двигател на управлявания злодей и терапията му чрез комикси

Срамът - чувството, че човек е грешен, дефектен и недостоен за човешки връзки - прави живота толкова болезнен, че всеки, който го изпитва, започва да си развива защити. Една от тях е насилието, защото то е опит да се замени който и да е срам с гордост от злодеянието.

Срамът е инструмент за управление, по-мощен от страха от бог. Така разчитаме множество пословици на мюсюлмански, азиатски и африкански народи: "Срамът е по силен от смъртта", "По-добре да умреш, отколкото да бъдеш посрамен", "Нищо няма да нарани така, както срамът" и т.н. А французинът мъдрец Жан-Жак Русо ни доближава до мистерията около властта на срама: "Лъжливият срам и страхът от порицание внушават повече лоши, отколкото добри постъпки."

И именно на това разчитат ислямските екстремисти. Внедряват още в детска възраст чувството за срам, породен от униженията, на които Западът е подложил мюсюлманите, и използват този срам за двигател на насилничеството. "Най-големият проблем, пред който сме изправени, всъщност не е просто Ислямска държава, а тероризмът, замаскиран като героизъм - обяснява Сюлейман Бахит. - Но героизмът, базиран на срам, убийства и дехуманизиране на други хора, е просто фалшив героизъм." (Bakhit 2014).

Именно срещу тази индоктринирана фанатична догма и срещу повредения патос за героизъм решава да се бори йорданецът. Но не чрез спорове с фундаменталисти, а чрез изграждането на противоположна митология, базирана на персонажи, способни на личен избор, на положителни истории за издръжливост, надежда и, най-важното - на герои и от двата пола.

Най-добрата технология, с която разполагаме от древни времена и с която може да се култивира героична мотивация, е най-достъпната медия - комиксът. Бахит определя комикса като "...най-доброто оръжие, което имаме. Но това оръжие не убива. То е оръжие на надежда, оръжие на вдъхновение, оръжие на любов, оръжие на герои." (Bakhit 2014). За него ключов фактор една личност да предприеме позитивни действия, когато ситуацията го изисква, е героичното въображение, което успешно може да се изгражда именно чрез комикси. Нали Давид победи Голиат с прашка. Комиксите днес са прашката на Давид, а ислямският фундаментализъм - Голиат, който ще бъде победен от подрастващите с култивираното им чрез комикси героично въображение, противоположно на токсичния срам и пречещо да станат плячка на радикалните ислямисти.

Първият му комикс за изключителната жена - "арабската Джеймс Бонд" и йорданския специален агент "Елемент 0" (Element Zero), който преследва екстремистите, получава неочаквана популярност със своите 300 000 продадени екземпляра само в Йордания. За десет години фантастичната супергеройска вселена на Сюлейман завладя въображението на едно общество, в което е традиционно нежеланието да се харчат пари за книги, още повече за книги с картинки.

Когато хиляди екземпляри от комиксовите книги на Сюлейман са разпространени и в йорданските училища, компанията му "Aranim" получава грант от Фонда за развитие на крал Абдула ІІ. Именно по темата за финансирането предприемачът споделя: "Ако получа евентуално финансиране от САЩ, ще се възприеме като пропаганда и съм обречен на провал. Ние като арабски свят, самите ние трябва да поемем отговорност за този проблем. Ние трябва да измислим решенията и да изкореним проблема из основи." (Hakim 2014).

Част от геройските комикси на Сюлейман Бахит обаче се сблъскват с препятствия. Когато заедно с британския писател и създател на комиксите по "Доктор Кой" Тони Лий разработват научнофантастичния графичен роман "Салахадин 2100" (ил. 3), фокусиран върху постапокалиптична Йордания, той бива обявен за опасен за арабските ценности и традиции и става жертва на правителствена цензура.

Бахит вбесява образователното министерство на Йордания и със серията комикси "Section 9" (ил. 4), базирани на истински истории на първото поделение за борба с тероризма, състоящо се изцяло от полеви агенти жени и съществуващо и до ден-днешен. Западният свят обяви този женски персонаж за първата арабска екшън героиня, респективно за принос в световното изкуство на комикса. Но проблемът за йорданските власти бил именно политически некоректният мотив за силните героини.

Въпреки периодично налаганата му цензура Сюлейман Бахит не се отказва да популяризира героизма като антидот на екстремизма в Близкия Изток. Издава 30 комикса, от които само през 2010 г. и 2011 г. се продадени 1,2 милиона екземпляра. Впечатляващ резултат, при положение че това се случва в страна с 5,5 милиона население. Именно след този успех Бахит решава да премести историите си в интернет.

Ил. 2. Арабската супержена в комикса "Hawker Hunter". Сн. Aranim, 2007

Ил. 3. Комиксът "Салахадин 2100". Сн. Aranim, 2010

Ил. 4. Първата арабска жена-контратерорист в комикса "Section 9". Сн. Aranim, 2011

Арабска антитерористична игра в сърцето на Фейсбук

Комиксът прераства в сценарий на видео игра, влязла в сърцето на Фейсбук. Преди четири години, в началото на юли 2011 г. Сюлейман фокусира медийното вниманието върху себе си с компютърна игра, разпространена в социалната мрежа Фейсбук. В тази игра със заглавие "Щастлив оазис" (Happy Oasis) главният герой е нов типаж - арабски супергерой, а целта й е да създаде положителен образ на "човека от Близкия изток". Само за една седмица в забавата се включват около 50 хиляди души. Правилата в нея са стандартни, защото по-важното е самият герой. Играта обаче първо е тествана върху малка група деца. Притесненията на йорданеца били свързани с визуалния разказ, с предметите, с женския аксесоар "бурка" и най-вече с точния костюм на супергероя. Но това се оказало маловажно. Децата били възторжени от идеята "арабинът не е терорист" и вече нямало пречки "Щастлив оазис" да се появи и за масите (ил. 5).

Ил. 5. Арабската видео игра "Happy Oasis". Сн. Aranim Media Factory, 2011

Урок за медиите

В реалния свят на геополитиката е трудно да се разчита само на една медия за защита срещу агресивните предразсъдъци. Не отделната медия, а целият медиен конгломерат, начело с интернет е новата сила и трябва да бъде използвана грамотно - както в страните донори на терористи, така и в страните реципиенти на терористи. В страните донори - като даде гордост на слабите, които са заплашени да бъдат превърнати в екстремисти от изкуствено насаждан срам, а в страните реципиенти - като излъчва масирано знание за чужденеца на местните, които знаят само най-лошото за него.

"Печатните медии умират. Сега около 30 милиона араби са във Facebook, затова реших, че трябва да създам игри за социалната мрежа с уеб базирано съдържание" - обяснява през 2011 г. Сюлейман Бахит. Екстремизмът трябва да се изкорени още в детството, а без ярки цивилизационни модели малките лесно биха могли да бъдат съблазнени от фундаменталистки възгледи. "Аз съм дилър на толерантност. Моето послание е просто - арабинът не е терорист." (Wakefield 2011) - заявява този своеобразен педагог на новия образец за арабски мъж.

В доклада си на Oslo Freedom Forum през октомври 2014 г. в Норвегия Бахит обобщи опита си до днес: това е война на митологии. След всеки убит терорист се раждат още сто нови. Междувременно новините и вирусните видеоклипове продължават да учат децата да мразят и да зареждат оръжие. Разказите, произвеждани от привържениците на Ислямската държава и харесвани от невръстните, са "светлинни години напред от това, което ние предлагаме, и никой не воюва на това ниво." (Hakim 2014). А инвестицията в комикси и видеоигри е на цената само на един дрон.

Комиксите и базираните на тях филми и компютърни игри са не само политически активни, а и терапевтични медии. Визуалните творби на Сюлейман Бахит са с амбиция да извършват дори екзорсизъм - да прогонят бесовете на кръвожадните в тази ненормална война между перото и меча, молива и пушката, просветата и екзекуцията. Комиксовата стратегия на този йордански предприемач очаква резонас и реципрочност от целия креативен свят.

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

Bakhit 2014: Bakhit, Suleiman. Fighting ISIS with comic books. // Wired UK, 16.10.2014 <http://www.wired.co.uk/news/archive/2014-10/16/suleiman-bakhit-comics> (14.01.2015).

Hakim 2014: Hakim, Danny. A Jordanian Spins Comic Book Tales to Counter Terrorist Ideologies. // The New York Times, 28.11.2014. Print version, 29.11.2014, p. A7 <http://www.nytimes.com/2014/11/29/world/middleeast/a-jordanian-spins-comic-book-tales-to-counter-terrorist-ideologies.html> (14.01.2015).

Wakefield 2011: Wakefield, Jane. TEDGlobal 2011: Social media game aims to end extremism. // BBC News, 14.07.2011 <http://www.bbc.co.uk/news/technology-14142291> (14.01.2015).

Фейсбук 2011: Фейсбук играта "Щастлив оазис" на арабски език: Happy Oasis Gameplay. // AranimGames: YouTube channel, 14.07.2011 <https://www.youtube.com/watch?v=7lgCNZk4v0I> (14.01.2015).

Hero 2015: Hero Factor: The Official Site, 2015 (http://www.herofactor.net> (14.01.2015).

Upbin 2011: Upbin, Bruce. Arab Superheroes Vs. Arab Extremism. // Forbes, 12.07.2011 <http://www.forbes.com/sites/bruceupbin/2011/07/12/pow-crash-blam-superheroes-vs-arab-extremism> (14.01.2015).

Wakefield 2011: Wakefield, Jane. TEDGlobal 2011: Social media game aims to end extremism. // BBC News, 14.07.2011. http://www.bbc.co.uk/news/technology-14142291 (14.01.2015).

ИЗТОЧНИЦИ НА ИЛЮСТРАЦИИТЕ

Aranim 2014: Aranim Media Factory. 2014 <http://aranim.com> (02.12.2014).

Eng 2012: Eng, Karen. POW! Agent Hero: Fellows Friday with Suleiman Bakhit [Illustration: Aranim]. // TED Blog, 10.02.2012 <http://blog.ted.com/2012/02/10/pow-agent-hero-fellows-friday-with-suleiman-bakhit> (14.01.2015).

© Милена Цветкова, Вида Делчева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 14.01.2015, № 1 (182)