"ПЕЙЗАЖ ОТ БОКЕР" НА ПОЛ СИНЯК

Розалия Гигова

web

Пол Синяк, Пейзаж от Бокер, акварел, хартия
Национална художествена галерия "Квадрат 500", София

Разглеждайки малкия акварел, който френският художник Пол Синяк (1863-1935) рисува през 1926 г. - "Пейзаж от Бокер" (Национална художествена галерия "Квадрат 500", София), непредубеденият зрител първоначално остава с впечатлението, че картината e изградена на принципа на пресъздаването на илюзорна дълбочина на изобразеното пространство. Той се отдава и наслаждава на своето зрително усещане, породено от трептящите светло-сини, зелени и виолетови тонове, с които са изрисувани небето и водната повърхност на преден план, както и бледо розовите полутонове на постройките върху тясната ивица земя отзад. Капризната моливна линия обгръща формите, маркира техните граници, но им придава и известна неясност. Пулсираща и жива, тя се извива почти хаотично в отраженията върху водната повърхност. По този начин, чрез изразните средства на стила, Пол Синяк пресъздава вибрацията на атмосферата и лекотата на свето-въздушната среда. Погледът на наблюдателя е увлечен в дълбочина от прозирните, импресионистично леки цветови петна, постигнати чрез техниката на акварела. Нахвърлени с леки движения на четката, прозрачните тонове, разположени върху почти непокритата с боя повърхност, дематериализират образите и предметите, дистанцират ги от наблюдаващия в едно далечно и неопределено пространство и им придават нещо витаещо и нереално. Пейзажът изплува пред нас като мираж.

Макар и това първо впечатление у зрителя да не избледнява напълно, при приближаване към картината и при по-внимателно наблюдение, то бива разколебано. Едва сега пред неговия поглед се открива очарованието на декоративната игра на мазката, мозайката от отчетливо оформени разноцветни цветови петна, които ритмично се съотнасят с моливната линия и щриха, създавайки една чисто декоративна игра и така влечейки образа към повърхността на картината. Картинната плоскост се активизира още повече от пулсацията на топлите и студените цветове. По този начин ние, като че ли, искрено съпреживяваме съкровената наслада на Синяк от вариациите на разнообразни по форма и цвят мазки и линии.

От друга страна, ако погледнем композиционната организация на творбата, ще забележим, че водната повърхност и небето, които доминират върху плоскостта на листа, в съотношение с ивицата земя и сградите върху нея, както и избрания от художника нисък хоризонт, провокират отново едно пространствено възприятие. Съществен момент от това възприятие е водната площ на преден план, чрез която погледът ни навлиза в картината. Размитото отражение на небето и сградите също настройват окото на наблюдаващия към пространствено усещане. Сградите, кулите и арките са изградени пластично-пространствено, а светлосянъчната моделировка е съпътствана от спазване на правилата на линейната перспектива. Общата светлина и цветова атмосфера дематериализират плоскостта на листа, отвличат окото на зрителя от нея и я правят незабележима.

Въпреки това погледът на наблюдателя напразно би търсил елемент в картината, който да му служи за опора при пространственото съотнасяне на плановете. Няма резки съкращения на обемите и триизмерните обекти, няма цветови или светлинни акценти, както и пространствено-пластично противопоставяне на преден и заден план, което би насочило вниманието към връзките в дълбочина, би внушило динамика на движението в дълбочината на пространството. Напротив - Синяк избира почти фронтална гледна точка. Той разгъва пейзажа фризообразно и закрепя сградите върху средния план, недалеч една от друга, обръща ги с фасадите към нас и създава пространствен план, успореден на плоскостта на листа. Единствено двете триумфални арки, разположени в дясната част на картината, по-далечната от които е силно перспективно намалена спрямо по-близката, създават дълбочинна представа. Въпреки внушението за трептене на пространството между постройките и дърветата, както и пространствената пауза между наблюдателя и сушата, композиционното решение, избрано от Синяк, изисква от нас последователен зрителен обход на сградите по протежение на листа и създава усещане за обозримост, за покой и статика. В този смисъл, по-скоро ние отново не бихме определили композицията като дълбочинна или пространствена.

Пол Синяк обича да рисува водата и може би затова всяко лято той напуска столицата и отива в средиземноморската южна част на Франция в селцето Колиур или в Сен Тропе, където дори си купува къща. Тъй като художникът обича да пътува по вода, през 1892 година започва голямо пътешествие с лодка, обикаляйки всички пристанища на Франция чак до Холандия, пътешествайки по атлантическото крайбрежие, както и по Средиземноморието, като стига дори до Константинопол. Синяк рисува множество акварели и скици по време на това свое пътуване, които по-късно в ателието си превръща в големи платна, рисувани в техниката на поантилизма.

Жорж Сьора, Портрет на Пол Синяк, пастел, картон, 1890

Пол Синяк рисува пейзажа от малкия френски град Бокер, разположен на десния бряг на река Рона, южна Франция, през 1926 г., по времето, когато много европейски художници вече са създали първите си абстрактни творби и се вълнуват от напълно различни творчески търсения. Но в тази своя късна творба вече 63-годишният художник все още продължава да изследва тайните на визуалното възприятие и илюзионизма, намирайки единствено в тях въплъщение на лиризма на своята душевна и творческа същност. Този акварел, създаден от един от най-известните представители на поантализма във Франция, въплъщава идеите на своя създател в един по-свободен вариант - чрез артистично нахвърлени линии и цветови петна, които трябва да се слеят оптически при поглед отдалече, да извика в съзнанието ни поетични образи и асоциации, и да ни провокира да съпреживеем неговата искрена визуална наслада, въвличайки ни умело в играта между пространственото възприятие и цветовия декоративизъм.

© Розалия Гигова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 28.08.2015, № 8 (189)