Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ПРЕДПОЧИТАМ НОЩТА, НО С МНОГО СВЕТЛИНА

Марин Йорданов

web

Животът ни е контраст. Или може би трябва да кажа изобщо цялата Вселена. Противоположностите, контрастите са навсякъде. Как без тях щяха да съществуват различията? Всичко да е еднозначно и еднообразно. "Всяко действие има противодействие", гласи физически закон. Действието и неговото противодействие са неделими. Ако имаше само живот без смърт, щяхме ли да знаем, че изобщо сме живи? Или само радост без тъга? Как щяхме да различаваме какво чувстваме? А само ден без нощ? Не губи ли всичко в съзнателния ни живот смисъл?

Животът ни е като нощ и ден. Животът ни е двойствен. Противоположен. Балансиран. Цялостен. Светъл и тъмен. Щастлив и нещастен. Смях и сълзи. Нощ и ден. В представата ни за деня и нощта, за доброто и лошото, за светлината и тъмнината и тяхната неделимост се крие нашето разбиране за живота. Той е толкова разнообразен и едновременно еднообразен. Поравно добър и лош. Поравно светъл и тъмен. Поравно съставен от дни и нощи. Парадоксално контрастите съставят хармонията, която е в основата на живота ни.

Животът ни е различен. Всеки от нас е различен. Нямаме точни копия. Дори еднояйчните близнаци се различават. Различни сме и отвътре, и отвън. Имаме различни интереси, различни таланти, различни мечти. Всеки принадлежи към различна държава, различна религия, различна социална група. Във всеки има и ангел, и дявол. Сами избираме дали да бъдем добри или лоши. Прекарваме живота си, лутайки се между две еднакво мощни сили. Всеки светец има минало и всеки грешник има бъдеще. Имаме различен мироглед, различни убеждения. Всеки приема за себе си кое е правилно, и кое - грешно. Различни сме на външен вид. А по света има толкова непознати, различни хора, които дори не подозираме, че съществуват. Невидени лица, нечути истории... Всеки от нас среща и преодолява различни трудности и изпитания, за които другите не знаят и никога няма да разберат. Всички сме различни личности със специфични характери. И все пак сме еднакви в различията си.

Животът ни е еднакъв. Звучи нереалистично, но всъщност, видяно от гледна точка на биологията, сме еднакви. И правим привидно еднакви неща през ежедневието си. Моят живот, твоят живот, животът на всички хора. Еднакви са. Казват, че човек сам кове съдбата си, но тя не е ли предварително изкована от обществото? Карат те да се изразяваш и да бъдеш себе си, но "не, не така, не по този начин." Събуждаме се, учим или работим, храним се, спим. От нас се очаква след завършване на училище да отидем в университет, да си намерим работа и да създадем семейство. И после да изкарваме пари до смъртта си. Живеем по план, който сами сме изготвили. Плашещо е колко шаблонно и линейно изглежда. Сякаш всички сме произведени в една фабрика, различаваме се по външен вид, но имаме едни и същи функции. Като машини сме. Съществуването ни е механично. В живота на всички има и добри, и лоши моменти. Има и щастие, и тъга. И любов, и омраза. И светлина, и тъмнина. И ден, и нощ.

Животът ни е черно-бял. Черното се асоциира с нощта и тъмнината, а бялото - с деня и светлината. Черното се възприема също като мрачно, лошо, негативно, дяволско, докато бялото е символ на светлото, доброто, позитивното, ангелското. Нашият живот е комбинация от бялото (доброто) и черното (лошото). Никой не би определил живота си като "абсолютно перфектен". Както и никой не би говорил за себе си по такъв начин. Винаги има някакво изключение, някакъв черен нюанс, който дава сив оттенък на бялата боя върху голямата детайлна картина "Живот", на която всеки един от нас е художник. Животът, който познаваме, е изграден от бяло и черно - дни и нощи. Но нощта не може без деня, нито деня без нощта. Как ще има ден без нощ? А нощ без ден? Така е и в живота ни. Има и "светли", и "мрачни" моменти. Дали предпочитам деня или нощта? Предпочитам нощта, но с много светлина. 03:00 часа знае всичките ми тайни. Светлина и тъмнина. Ден и нощ. Както се редуват те, така се редуват и периодите в живота ни.

Животът ни е повторяем. Хармоничен. Периодичен. Някои хора си мислят, че нещата никога няма да се подобрят. Така стават песимистични, отчуждени, сякаш отхвърлени от живота. Спират да вярват в успеха и в доброто и започват да убеждават другите, че щом те не могат да успеят, значи и останалите не могат. Пръскат ги с парфюма на негативността и отрицанието. След всеки неблагоприятен период предстои подобрение, както след зимата идва пролет. След тъгата следва щастие. След всяка тъмна нощ идва светъл ден. Но тук важи и обратното. Много други хора постигат определено ниво на успех, сбъдват своя мечта, осъществяват свое желание. Те забравят. Забравят за отминалите си трудности, забравят пътя към върха. Мислят, че успехът е вечен и ще продължи безкрайно. Но в природата не съществува дума като "безкрайност". Цикличността на живота е неизбежна. След есента идва зима. След щастието следва тъга. След всеки светъл ден предстои тъмна нощ. Няма нито постоянен успех, нито постоянно падение. Важното е процесът да не спира, защото животът не го е грижа какъв сезон е навън или коя част на денонощието е. Човек не бива да се предава или самозабравя. Животът просто продължава.

Животът е. Той е такъв, какъвто трябва да бъде. Много хора се опитват да различат доброто от лошото, правилното от грешното. Самите те не знаят, че за някой едно е добро, за друг - обратното. И често, когато си мислим, че животът ни е поднесъл нещо лошо, то всъщност е, без да подозираме, началото на поредица от добри неща. А кой определя кое е правилно и кое е грешно? Не може да се постави етикет на живота, да му се сложи рамка или да се оцени спрямо някакъв критерий. Той просто е. Животът ми е борба между ден и нощ, стихия от щастие и тъга, ураган от светлина и тъмнина. И когато си помисля, че съм разбрал и осмислил всичко, той отново ми напомня, че не съм. Напомня ми за войната вътре в мен. "Аз не живея: аз горя".

 

 

© Марин Йорданов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 06.02.2015, № 2 (183)

Есето е отличено с Втора награда от Националния младежки конкурс за есе под надслов "Животът ни е като нощ и ден" (Русе, 2014).