УВОД

Мая Митренцева

web | Философия на промяната...

В книгата е разгледана промяната, настъпила в обучението по Философия (Психология и логика, Етика и право, Философия, Гражданско образование), предизвикана от прехода от тоталитаризъм към демокрация през 1989 г. у нас.

Представянето на нейната фактическа история е направено чрез систематизиране на информация, която позволява да бъде извършено теоретизиране. Изследвани са основанията, които стоят зад процесите в обучението по дисциплините от философския цикъл в средното училище от 1991 г. насам. Методологията на изследване, която прилагам, е свързана с философията на образованието на Джон Дюи, програмите "Философия за деца" на Матю Липман и субектния подход, разработен от Александър Андонов.

Предпоставките за извършване на промяната от 1990-1991 г. са заложени в случващото се в тоталитарния период. 1989 г. бе знаменателна не само за България, но и за цяла Източна Европа с полагането на основите на промяната, на новия начин на мислене, на "новите" общества. Промяната, която се извършва на политическа основа, има също така фундаментално значение за обучението по философия в средното училище. Тя поставя нови основи и изисквания, които се определят с демократичната конституция на Р България от 1991 г., съобразена с всички основни принципи на демокрацията. В същото време промените във философията на образованието у нас засягат и процесите на интегрирането ни в Европейския съюз, поради което общите процеси в образованието са разгледани като решения, зад които стоят философски постановки. Имам предвид теоретичните основания на тази промяна, чиито предпоставки могат да бъдат открити в документите за правата на човека на ООН, както и в документите, регламентиращи стандартите за образование от национално естество¹.

Според Всеобщата декларация за правата на човека достойнството, присъщо на всички членове на човешкия род, е в основата на свободата, мира и справедливостта в света. Декларацията е всеобща - тя постига ново разбиране в отношението към човешкото съществуване, свързано с всеобщността на правата. Според чл. 1 "Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права. Те са надарени с разум и съвест и следва да се отнасят помежду си в дух на братство."

За връзката между свобода и разум Аристотел в "Политика" обяснява, че този, който умее благодарение на разума си да предвижда, е по природа управляващ и господар, а способният да изпълнява с тялото си това, което му наредят, е подчинен и по природа роб (Аристотел 1995: 4)².

На 30.09.1784 г. в "Отговор на въпроса Що е просвещение ?" Кант пише, че "Просвещение е изходът на човека от непълнолетието, което той сам си е причинил... Самопричинено е това непълнолетие, когато причината му не лежи в недостиг на разсъдък, а в липсата на решителност и смелост да се ползваш от него без ръководството на другиго" (Кант 1984: 12), а в "Критика на чистия разум" той показва, че промяната в мисленето, която трябва да бъде осъществена от философията, е да се освободим от схващането, че нашето познание трябва да се съобразява с предметите и да направим опит да изграждаме философия, която изисква предметите да се съобразяват с нашето познание (Кант 1992: 56).

Тези принципи са залегнали като общо изискване във Всеобщата декларация за правата на човека, а по отношение на образованието - в Конвенция за правата на детето на ООН. Конвенцията за правата на детето е приета от Общото събрание на ООН на 20.11.1989 г., а е в сила за Р. България след ратификацията й от 1991 г. Според чл. 29 образоването на детето трябва да бъде насочено към личността на детето, талантите, умствените и физическите му способности в най-голяма степен. Съответно изискванията по отношение на образованието, в частност на обучението по философия в средното училище, са свързани с промяна на съществуващата образователна система по посока на изследване и познание, рефлективно мислене, освобождаване от предметността като доминанта в обучението - с оглед на новите цели и изисквания за самостоятелна и свободна личност или разграничаване на обучение, доминирано от особеностите на логиката като познание, за разлика от обучение, което се основава на развитие на способностите на самите ученици. Всичко това изисква, разбира се, да се знае, но не в смисъла на "опознаване", а на знанието като цел и резултат от упражняване на способността за съждение (Кант 1992: 222), или създаване на познавателно понятие.

Достойнството на учениците, правата им в образователния процес са показани в чл. 13 ал. 1 от Конвенция за правата на детето, който гласи: "Детето има право на свобода на изразяване на мнение. Това право включва свободата да търси, получава и предава информация и идеи от всякакъв вид, независимо от границите в устна, писмена, печатна форма или под формата на изкуство или чрез каквито и да са други информационни средства по избор на детето."

Във връзка с получените резултати от историческия процес на развитие на философията в средното училище³ и в резултат от работата ми с учебната документация и нормативни документи разграничавам два периода в обучението по философия след 1991 г.

През първия период обучението по философия се "философизира" (колкото и парадоксално да звучи това), което, от една страна, е направено възможно от хода на политическите събития, но всъщност има собствено философски основания. В статия на експерта в Министерство на просветата Надежда Филипова от 1991 г. във връзка с представяне на новото научно-методическо списание на министерството "Общество и философия", се казва: "Списанието е длъжно да следва основната идея философията да не бъде представяна на учениците като завършена и определена система от знания, а да им разкрива основите на езика на философията, на който философите говорят на света. Този подход позволява да бъдат представяни различни гледни точки, да се активира и стимулира самостоятелното мислене у учениците" (Филипова 1991а: 72). Схващането, че за достигането до определени философски позиции е необходимо овладяване на собствено философски процедури, намира израз също така във формулирането на определени права и отговорности на учениците, които до този момент са пренебрегвани, като: "Учениците трябва да се научат да питат, да формулират въпроси и задачи, да философстват и разсъждават върху текстовете, да реферират текстове, да разкриват техните логически акценти" (Филипова 1991а: 72)⁴.

Това кореспондира както с вече съществуващата практика на философската олимпиада, така и с програмите "Философия за деца", които стартират от 1991 г. у нас.

Главният процес в този период, който продължава до 1999 г., според мен, е свързан с ключовата роля на Олимпиадата по философия. Промяната започва от Олимпиадата по философия като инициатива на катедра "Философия" с подкрепата на Министерство на просветата⁵.

Учениците - участници в олимпиадата се изявяват като автори и изследователи на философска проблематика, с което показват, че философията може да се преподава и разгръща като развитие на способностите и талантите на учениците, а не като рефериране на определени възгледи. Многообразието от теми, посочени в изданието по повод Втората средношколска олимпиада (веднага след промяната от 10.11.1989 г.), служи за основа на изготвянето на варианти на курсови програми по философия, подчертава свободата на учителите и учениците да избират темите и по същество води до създаване на нова методика в преподаването по философия.

Успехът е огромен, тъй като, както се вижда от развитието на учебния план, учебните часове по философия не само не се губят, но и през годините непрекъснато се увеличават, като след 1999 г. това става в съответствие с изискванията за уеднаквяване на общообразователния минимум в професионалните с общообразователните училища.

Именно през този първи период в обучението по философия в нашите училища се разкрива възможност учениците в клас и в извънкласната дейност да осъществяват изследване, да търсят и да достигат до истини, да рефлектират върху базови философски проблеми и категории. Характерно е, че това се осъществява независимо от каквито и да е идеологически, идейни и предварително приети за окончателни философски позиции⁶. Проблемите, които остават и предстоят да бъдат решени през втория период, са свързани с изработване и прилагане на цялостна концепция на обучението върху основата на развитие на познавателните компетентности на учениците. За целта са създадени и приети след обсъждане стандартите за учебно съдържание по философия и по гражданско образование, но по тях трябва да се работи в единство със стандартите за оценяване. За съжаление, и до днес няма изготвени такива стандарти. Обучението по Философия от 9. до 11. клас като общообразователен минимум се въвежда за всички ученици от всички видове училища, за разлика от предходния период, като се изгражда на принципите на демократичното гражданство и достойнството на учениците.

Тъй като философията е задължителна дисциплина, то и очакваните резултати от нейното изучаване трябва да могат да бъдат постигани от мнозинството от учениците. Тези очаквани резултати под формата на общообразователен минимум са заложени в стандартите за учебно съдържание.

Отново няма значение от какви философски идейни позиции се осъществява обучението: те могат да бъдат идеалистически, материалистически, херменевтически, феноменологически, както и религиозни, атеистични и т.н.⁷

Това е така, тъй като обучението по стандарти предполага учениците да се упражняват в осъзнаване, сравняване, анализиране, обясняване, разбиране, разграничаване, проблематизиране и т.н., което е тяхна собствена дейност. За целта от учителите, включително от подготовката на учителите във висшите училища, се изисква да подготвят упражнения и задачи, които да въвличат учениците в изследвания, така че в зависимост от мотивацията им да постигат търсените от тях резултати.

От своя страна въвеждането на гражданското образование има за основа и цел гарантиране на обучението в демократично гражданство посредством спазване правата на учениците в образователния процес. Тук стандартите по гражданско образование играят ролята на втори стандарт относно разграничаването между образование, при което учениците заучават разбиране, прието за правилно и единствено истинно, и инициативата на учениците като личности, които поемат отговорност за собственото си развитие. Тази философия на образованието отговаря на съвременните изисквания за личностно развитие, за ученика като център на образователния процес, неговата отговорност и самостоятелност, уменията му за решаване на конфликти, посочени в нормативните документи. Този въпрос е разгледан в учебната програма по "Свят и личност" като методологическа дисциплина в работа по проект, доклад и дискусия.

Основната теза, която обосновавам в процеса на проучването е, че промените в обучението по философия в средното училище, които се осъществяват от началото на 90-те години на 20. век насам, не са външно зададени по своето съдържание (имам предвид от вътрешни или международни политически фактори), а са само външно предизвикани. Социалната ситуация, от която те произтичат, по своя характер изисква и промяна на образователната ни система, която предполага също така нова философия, нова теория, с която тази система да работи.

В промяната участват различни фактори, които инициират в образователното дело у нас: философската общност в лицето на нейната академична част, учителите по философия, Министерство на образованието. Тези инициативи по своя характер надхвърлят обучението по философия и имат значение за развитието на обучението по всички дисциплини.

БЕЛЕЖКИ

1. Тъй като главните от тях са от 1991 г., като например Конвенция за правата на детето, Конституцията на Р България, Закон за народната просвета, то и разглеждането на обучението по философия, започва от този момент нататък. Освен теоретичните основания началото може да бъде разгледано и във връзка със стартиралите през същата 1991 г. у нас програми "Философия за деца", както и с публикуването на първата антология по философия и първия учебник по философия за средното училище през 1990/1991 г. обратно]

2. Както и за Джон Дюи истинската свобода е по същество интелектуална. Той посочва, че "Тя почива на обучена способност за мислене... Ако действията на един човек не се ръководят от обмислени заключения, ги водят прибързани импулси, невъздържано желание, прищявка или моментни обстоятелства. Култивирането на лишена от задръжки, от размисъл външна дейност води до заробване..." (Дюи 2002: 69). [обратно]

3. Тук трябва да се отбележи, че когато се говори за реформата в обучението по философия, се има предвид също така и обучението по психология, логика, етика и право, тъй като именно всички те съставляват и фигурират под общото наименование "Философия" или предметен цикъл "Философия", както през първия, така и през втория период. Поради спецификата на работата, свързана с проследяване на линията на развитие в обучението по философия (психология и логика, етика и право, философия) в един сравнително дълъг и наситен със събития период, по отношение на програмите, са проследени главно тези по философия в 11. клас, но всички общи положения и изводи се отнасят до целия цикъл. [обратно]

4. Очевидно министерството на образованието в лицето на експерта по обществознание през 1990-1991 г. е наясно с характера на промяната, което вероятно има отношение и към опита от експеримента на учредената в периода през 1979-1980 г. под ръководството на акад. Б. Сендов "Проблемна група на образованието". [обратно]

5. На официалния сайт на Олимпиадата по философия е посочено, че е инициирана през октомври 1988 г. от Иван Колев и е основана в началото на 1989 г. от Иван Колев, Стоян Асенов и Александър Андонов (всички са членове на катедра "Философия" на ФФ на СУ "Св. Кл. Охридски"). [обратно]

6. С това се решават следните проблеми:

а) преодоляване наследството на идеологизираната образователна система, без да се възпира правото на учениците да имат различна идейна ориентация и да я защитават, включително и марксистка. Например още от самото начало учениците "влизат" с различни ориентации, концепции, начини на мислене в образователния процес, а според новите изисквания учителите следва да се съобразяват с тях. Това намира израз в длъжностната характеристика на длъжността учител, където в изискванията към методическата подготовка на учителя е посочено умението да "идентифицира равнище, компетентност, особености и предпочитания в стила на учене както на дадена аудитория, така и в индивидуален план." (Типова длъжностна характеристика за длъжност учител: МОН: 1998: т. II).

б) Обучението се разглежда като израз на познавателните умения на учениците, които могат да бъдат разпознати в значението на постиженията на различните философски парадигми и школи за философското познание. По този начин учениците се ползват не само от резултатите от познанието, но и от познавателния процес. [обратно]

7. Тази парадигма е възприета още от самото начало на реформата, например в олимпиадата по философия. На същия принцип образователния процес в клас се организира около познавателните проблеми на философията. По този начин се решава въпросът с взаимното изключване на различните философски школи, т.е. признават се познавателните успехи на всяка философска школа за философското познание.

От гледна точка на философската традиция този проблем намира решение във философията на Хегел с всеобщността на философското понятие. "Единствено понятието, мислено като конкретна живост на мислещия, може да удържа всички тези различия, противоречия и несъвместимости." (Андонов 2009: 28).

По-нататък този проблем намира решение по отношение на образованието в разкриване особеностите на рефлективното мислене от Джон Дюи в "Как мислим?" - на учениците е предоставена възможност да хипотезират, да тръгват от наличния си опит, който да проблематизират, като по този начин едва след потвърждаването или отхвърлянето на издигнатата от тях хипотеза може да се установи нейната научност, истинност, валидност или приложимост, както и в разкриване особеностите на критическото, творческото и високорганизираното мислене от М. Липман в "Thinking in Education" (Липман 1991). [обратно]

© Мая Митренцева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.09.2015
Мая Митренцева. Философия на промяната: Философските дисциплини в училище след 1991 г. Варна: LiterNet, 2015