3. ИЗВОДИ

Мая Митренцева

web | Философия на промяната...

Общата концепция, с която е свързана настъпилата промяна в обучението по философия, произтича от решенията по отношение на образованието във Всеобщата декларация за правата на човека и Конвенцията за правата на детето на ООН. Организацията на Обединените Нации се обвързва с решения на образователните проблеми, които са от философско естество.

Основните постановки, залегнали във Всеобщата декларация за правата на човека на ООН, се основават на вроденото достойнство на човека. В Конвенцията за правата на детето се посочва правото на детето на свобода на изразяване на мнение, свободата да търси, получава и предава информация и идеи от всякакъв вид или чрез каквито и да е средства по негов избор, развитието на личността на детето, на неговите таланти, умствени и физически способности до най-пълния им потенциал, както и подготовката на детето за отговорен живот в свободно общество, в духа на разбирателство, мир и толерантност, равенство между половете и дружба между всички народи, етнически, национални и религиозни групи и коренно население (КПД 1993: чл. 13, чл. 29).

От гледна точка на цялостното развитие на философското познание, принципите и насоките по отношение на образованието в посочените документи изискват свобода в образователния процес, личностно развитие на способности, познание, творчество, гражданска позиция и социална реализация на учениците.

Процесите на образование, които изискват удовлетворяването на тези принципи от философско-методологическа гледна точка, поне за мен, са свързани със субектния подход.

Осъществената реформа в обучението по Философия, Психология и логика, Етика и право, Свят и личност и Гражданско образование, поради процесите на философизация, решава няколко проблема.

Промяната съвпада с процесите на деидеологизация на обучението по философия, като най-напред това става в замисъла и практиката на Олимпиадата по философия, която за пръв път се провежда през 1989 г. Както беше отбелязано, с този процес не само не се ограничава, но напротив, стимулира се правото на учениците на различна идейна ориентация, която защитават, включително и марксистка.

Считам, че този процес е удържан в продължение на повече от двадесет години въз основата на мисленето на философията като познание или познание на познанието. Доказателства намирам в това, че в обучението по философия в средното училище учениците са допуснати до изследване, те формулират въпроси и задачи, философстват и разсъждават, реферират текстове, разкриват техните смислови акценти. Всичко това изисква, разбира се, да се знае, но не в смисъл на опознаване, а на знанието като резултат от упражняване на способността за съждение, по термина на Кант, или създаване на познавателно понятие. Този подход позволява да бъдат представяни различни гледни точки, да се активизира и стимулира самостоятелното, критическото и творческо мислене на учениците.

В същото време с овладяването на организацията на образователния процес около познавателните проблеми на философията се решава въпросът с противопоставянето и взаимното изключване на различните философски школи/парадигми. Върху основата на достъпа до изследване и правото на всеки да търси, изучава и получава истини се осигурява възможност за познание, изследване и решаване на проблеми, включително с ролята на идеите и на въображението в обучението по Свят и личност.

Чрез "поставяне на ученика в центъра на образователния процес" се зачитат постиженията на всяка философска школа за философското познание, доколкото на основата на всеобщността на субекта, философското понятие, отделните философски школи и научни системи биват схващани "като прогресиращо развитие на истината" (Хегел 1999: 88). По този начин се преодоляват препятствията, свързани с характера на "традиционната образователна система", която действа и при социалистическото общество, както е видно от книгата на В. В. Давидов (1972). Промяната на образователната стратегия у нас кореспондира с практиката на вече съществуващата Олимпиада по философия и с методологията на програмите "Философия за деца", които стартират от 1991 г. у нас с програмата за 3.-4. клас "Пикси".

На тази основа разграничавам два периода на промяна в обучението в училище: първият период е от 1991 до 1999 г., а вторият - от 2000 г. до 2012 г.

Първият период от обучението по философия е представен в неговата предистория с обучението по обществознание и примерната учебна програма за 11. клас за учебната 1990/1991 г. По-нататък е представен учебният план, който преминава от изучаването на философските дисциплини под шапката на обществознание към утвърждаване на предметния цикъл Философия от учебната 1994/1995 г.

Ключови явления за този период на промяна са Олимпиадата по философия и оценяването, свързано с нея, както и издаденият през 1992 г. Програмен годишник с основните курсови програми за обучение в задължителна подготовка и 29 програми за задължително избираема подготовка само по философия, отделно са тези по етика, право, логика, световни религии, психология, социология и т.н.

Многообразието от теми, посочени в изданието по повод Втората средношколска олимпиада по философия, появило се едновременно с промяната от 10.11.1989 г., служи за основа на изготвените варианти на курсови програми по философия. Учениците имат право да търсят и получават истини, да избират темите съвместно с учителите и да осъществяват изследване.

В общите указания и методически препоръки за работа с програмите се посочва, че те имат само примерен характер, едновременно с това излизат множество учебници и антологии, предоставена е възможност за авторски програми за задължително-избираема подготовка от страна на учителите, изработени са специализирани програми за професионалните училища.

Това засяга промяната на съществуващата образователна система по посока на изследване и познание, освобождаване от предметността като доминанта в обучението и поставяне основите на обучение, основаващо се на способностите на учениците.

Същевременно през първия период остава нерешено изискването, формулирано в чл. 3 на Закона за народната просвета от 1991 г., че системата на народната просвета осигурява образование според държавни образователни изисквания. Това се отнася до всички дисциплини и въпреки че по философия са изготвени т.нар. "вериги от понятия и автори", те сами по себе си не могат да изпълнят тази роля.

Вторият период започва с обучение по стандартите за учебно съдържание от учебната 1999/2000 г. В изискванията към подготовката на стандартите от 1999 г. е посочено, че се намираме в нова социална ситуация. Съвременното обществено развитие, преходът от индустриално към постиндустриално общество в световен мащаб налага глобализация на икономиката, висока мобилност на работната сила и изисква нов тип компетентности в личната, социалната и професионална сфера. Или както се посочва в един по-късен документ (Ключови компетентности. Европейска референтна рамка, 2007 г.), в тази ситуация творчеството, способността да се мисли разностранно, комплексните умения и приспособимостта са по-ценни от специфичния обем знания. На основата на достойнството и правата на учениците обществото има право да изисква от тях да имат инициатива, да бъдат самостоятелни и компетентни, да бъдат личности, които като български граждани уважават законите, правата на другите, техния език, религия и култура.

Реалният отговор на тези изисквания в българската образователна система е приемането на стандартите за учебно съдържание по философия, етика, право, психология, логика, както и на тези по останалите учебни дисциплини, практическата насоченост на обучението по Свят и личност, основаващо се на приетите стандарти по гражданско образование.

През втория период продължава философизацията на качествено нова степен, тъй като въведените стандарти за обучение са в полза на развитието на познавателните умения и интереси на учениците. Заедно с това проблемите се задълбочават, доколкото липсват както стандартите за оценяване, така и съответната методическа подготовка на учителите.

Непосредствено след въвеждането на стандартите за учебно съдържание е необходимо да се установи нова система на оценяване на учениците и въпреки че са изпратени общите изисквания към изготвянето на стандартите за оценяване до инспекторатите по образование през 2001 г., то подобна система за оценяване няма и до днес. Това дискредитира работата по самите стандарти, поставя под условие процесите на промяна, тъй като в известен смисъл оценяването, което е в началото и края на процеса, играе ключова роля за всяко едно обучение. Критериите, които се използват при оценяване на матурата по философия, не отговарят на обучението според държавните образователни изисквания за учебно съдържание.

По Свят и личност реформата бива осъществена чрез реализиране в класна и извънкласна дейност (в Олимпиадата по гражданско образование) на методологията на проектиране. Това е забележителен успех поради съобразяването с философските основания на образователната реформа и поставяне на обучението по Свят и личност върху основата на изискванията на обществото в съвременната социална ситуация, които са практикувани заедно с новата, съобразена със стандартите по гражданско образование, система за оценяване.

Поради липсата на подготовка на учителите за работа по новите стандарти, включително и работа с новите учебници, съобразени с новите програми, промяната започна да затихва, ако се съди по резултатите на нашите ученици от т.нар. външни оценявания, включително и матурата по философия.

Считам, че за да продължи промяната, трябва да бъде приета нова система на оценяване, основана на постиженията на учениците, върху основата на обучение, залегнало в стандартите за учебно съдържание.

Не на последно място, изисква се и осъвременяване на критериите за подготовка на учителите, които получават своята професионална квалификация във висшите училища.

Обобщение

Преходът от тоталитаризъм към демокрация в образователната ни система е разгледан в светлината на философските основания, които го правят възможен. Събраният материал показва как въз основа на принципите, залегнали в демократичното образование и обучение, се развива философското образование в средното училище у нас след 1991 г. Очевидно има постижения, но и недостатъци, като на базата на техните характеристики са разграничени двата периода. Като цяло те са такива не само за обучението по философия, а могат да бъдат отнесени и към една по-обща периодизация на образованието след 1991 г. у нас.

В същото време самата насока за промяна може да затихне, тъй като й липсва цялостност и завършеност. Отсъствието на система за оценяване, която да съответства на новите изисквания, както и липсата на нова наредба за подготовка на учителите от висшите училища, създава неимоверни трудности и заплашва функционирането на демократичната образователна система.

Най-напред липсата на стандарти за оценяване "обезглавява" обучителния процес, прави невъзможно обучението нито по старата, нито по новата система. Обучение по старата не е възможно, тъй като изискванията на социалната ситуация са други, учениците трябва да имат полза от обучението, т.е. те трябва да бъдат обучени да отговарят за собственото си развитие поради факта, че днес не може да се иска учениците да бъдат обучавани под административен и институционален натиск. Но не може да се провежда обучение и по новата система, тъй като критериите за оценяване не са съобразени с нейните изисквания. Те не оценяват способностите и постиженията на учениците - така, както става в международните изследвания, а оценяват тяхната ерудиция, подготовка от гледна точка на резултат, който изисква специални занимания, частни уроци, специализирано знание, но откъснато от познавателния процес на ученика. Това най-ясно личи от матурата по философия. Очевидно реалните социални потребности днес са свързани не с трупане на информация, знания и умения за тяхното възпроизвеждане, а с овладяване на умения за предприемачество, творчество и иновации. Считам, че в обучението по философия това е осъществено като подготовка през първия период и е реализирано през втория период с приемането на стандартите за учебно съдържание, но също така и с работата с идеи по Свят и личност в изследване, проект, работа по казус и т.н. Тази промяна следва да бъде продължена, тя изисква развитие, което предполага изготвяне на стандарти за оценяване и цялостна квалификация на учителите, включително и тяхната подготовка във висшите училища, съобразно новите изисквания.

© Мая Митренцева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.09.2015
Мая Митренцева. Философия на промяната: Философските дисциплини в училище след 1991 г. Варна: LiterNet, 2015