2.6. ДИСЦИПЛИНАТА СВЯТ И ЛИЧНОСТ, ГРАЖДАНСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ПОДГОТОВКАТА НА ПРОЕКТИ

Мая Митренцева

web | Философия на промяната...

Учебна програма за 12. клас - задължителна подготовка по Свят и личност

Свят и личност като дисциплина е създадена с учебната програма по Свят и личност. Както е известно, учебните програми след 2000 г. се създават върху стандарти и по същество са авторски продукт на екипите, които ги създават, макар че съгласно Закона за авторското право те не са обект на авторско право.

Авторството на програмата по Свят и личност е в следното:

- Методологическа дисциплина (чрез подготовка на проект, дискусия и доклад);

- Работи за успешната лична и социална реализация на ученика;

- Няма научна област или предмет, наука, върху която да бъде разгърната програмата;

- Изпълнява гражданската мисия на образованието;

- Учителят е представител на гражданското общество;

- Ученикът е автор, учителят е автор;

- Работи се с познавателен процес от минало, настояще и бъдеще в единство;

- Преодоляване на урочната система;

- Завършва подготовката в КОО "Обществени науки и гражданско образование".

Налице е цялостен пакет от документацията за обучението по Свят и личност като педагогическа иновация. Тези материали са разработени със съдействието на Министерство на образованието и науката в периода 1999-2005 г. и включват освен изработването на стандарти по гражданско образование (ДОИ за учебно съдържание), също и учебна програма по Свят и личност за задължителна подготовка, учебна програма по Свят и личност за профилирана подготовка, Общи пояснения, методически препоръки и система за оценяване по Свят и личност, учебно-изпитна програма за ДЗИ по Свят и личност (която изпълнява ролята на стандарт за оценяване, макар че като трети задължителен зрелостен изпит по гражданско образование е отменен с решение в Държавен вестник от 2005 г.).

Поради функцията на учебната програма да определя целите, очакваните резултати, учебното време, структурата и обема на учебното съдържание, разглеждането на учебната програма по Свят и личност ще засегне тези моменти. Учебната програма е за 12. клас, създадена през 2001 г. Решението за създаване на тази дисциплина е взето върху основа на промяната, която настъпва в българското училище с новия учебен план и приемането на държавните образователни изисквания за учебно съдържание по гражданско образование като интердисциплинарен елемент на задължителната подготовка. Въпреки тези обстоятелства, непосредственият интерес за въвеждане на Свят и личност вероятно е свързан с полагането на трета задължителна матура по гражданско образование, съгласно ЗСООМУП в първоначалния му вариант. Обучението по учебната дисциплина и свързаната с нея учебна програма влизат в сила от учебната 2002/2003 г. за учениците от последния гимназиален клас поради факта, че обучението по стандарти започва постъпателно най-напред за учениците от 9. клас през учебната 1999/2000 г.

Дисциплината е новост, иновация в българската образователна система и е създадена от комисия под председателството на Александър Андонов. Създадената учебна програма по Свят и личност като нормативен документ дава възможност за авторство на учениците посредством работата им по проект, дискусия и доклад. Свят и личност е свързана с концептуализацията за промяна на образователната система, освобождаване от наследството на тоталитарната образователна система и въвеждане на гражданското образование в българското училище с оглед принципите и ценностите на демокрацията в съвременния свят. "Дисциплината Свят и личност обаче беше създадена в рамките на промяната в българското училище, от която се очаква да се съсредоточи върху личностното развитие на учениците и да отговори на изискванията на международните документи, регламентирани в Хартата за правата на детето и Хартата за правата на човека" (Андонов 2003: 9).

От учениците се изисква знанието, на което следва да бъдат обучени, да бъде създадено от тях самите. В цитираното помагало, предназначено за квалификацията на учителите от гр. София, това изискване на учебната програма е концептуализирано чрез работата на учениците по проект. "Учебното съдържание по Свят и личност се определя с учебна програма и Държавните образователни изисквания за учебно съдържание по гражданско образование. От учениците се очаква да покрият изискванията на стандартите, посочени в програмата, като подготвят по време на обучението един доклад, един проект и едно участие в дискусия" (УП 2003: 199).

Стандартите по гражданско образование за гимназиалната степен на обучение са общо тридесет и два на брой. Трябва да се отбележи, че стандартите от този последен етап предполагат усвояване на стандартите от предходните два етапа - начален и прогимназиален. Друга особеност на обучението по гражданско образование е, че то е свързано с личностното развитие на учениците. Обучението по стандарти изисква образователният процес да произтича от познавателното личностно развитие на ученика. Както е посочено и в Закона за народната просвета, чл. 15, то създава условия за задоволяване на индивидуалните интереси и потребности на ученика. Това означава, че мотивацията и потребностите на ученика са в основата на обучението, което има задачата да ги подкрепя и развива. Знанията, които учениците постигат, следва да се разглеждат като резултат от познание, доколкото само чрез познавателен процес се усвояват основни научни понятия и принципи за интегриране на минал опит с нови знания от науката и практиката. За целта обучението не е свързано със знаене на уроци, а със справяне и решаване на образователните задачи, посочени в програмата, а именно подготовка на проект, участие в дискусия и доклад. "Свят и личност е учебен предмет с интегративни и интердисциплинарни функции, завършващ задължителната подготовка на учениците в културно-образователна област Обществени науки и гражданско образование" (УП 2003: 199).

Две важни функции тук са интердисциплинарност и интегративност като характеристики на учебния предмет - върху основата на завършване на вече получената задължителна подготовка на учениците в цялата културно-образователна област.

В обучението по гражданско образование са налице обособени степени на обучение, съответстващи на степените на обучение в българското училище. Изискванията на предходната степен са валидни и за следващата степен, като на всички етапи обучението е всеобщо. Например първият стандарт за началната степен на обучение: "Познава достойнството и равните, неотменими права на човека", е в основата на обучението като цяло и важи за всички останали степени. Така стандартите за гимназиален етап се ползват и от останалите стандарти.

Освен това стандартите са принципи в обучението от личностно развитие на учениците, които имат методологическа роля по отношение на останалите предмети. Като такива самите стандарти като начин на реализация в клас могат да бъдат разработени проектно като предварителна подготовка от страна на учителите.

Очевидно е обаче, че стандартите по гражданско образование освен принцип за равните и неотменими права, достойнство на всички участници в учебния процес, имат и определено учебно съдържание. То се усвоява в обучението по стандартите от учебните предмети на културно-образователната област. За целите на гимназиалния етап учебното съдържание, чрез което се усвояват тези стандарти, е по География и икономика, Философския цикъл и История и цивилизация. По този начин, когато учениците започват обучението си по Свят и личност, те вече имат осъществено или неосъществено обучение по стандартите при съответните учебни предмети. Очевидно интегрирането на обучението от Философския цикъл, История и цивилизация и География и икономика от целия период на обучение на учениците и по-специално от гимназиалния етап не съвпада с нито една предметна област, наука или направление. То не е нито единствено философия, нито география и икономика, нито история и цивилизация. Още по-малко се отнася към въвеждането на ново учебно съдържание, ново знание, фокусирано върху проблемите на съвременния свят от сферата на научните дисциплини културология, социология или европеистика.

Има ли друг учебен предмет, който да изпълнява подобни функции? Учебните предмети Етика и право и Психология и логика също имат практическа насоченост, но при тях не са посочени интердисциплинарни функции по отношение на другите учебни предмети. Определено това е единственият за гимназиалната степен учебен предмет, който интегрира учебното съдържание от всички учебни предмети. В този смисъл Свят и личност не е учебен предмет, тъй като не е организиран върху предметното съдържание на отделна наука, а е дисциплина, която се ползва от познанията, уменията, компетентностите и осъщественото личностно развитие на учениците по философия, история, география и като цяло от обучението по всички учебни предмети. В този смисъл обучението по Свят и личност в по-голяма степен наподобява обучението във висшите училища, доколкото чрез методологията на проектирането тя се явява практическа дисциплина. Това е посочено и в по-нататъшното кратко общо представяне на програмата: "Той (учебният предмет, дисциплина - бел. м., М.М.) има подчертано практическа насоченост и е подчинен на гражданската мисия на образованието - да подготвя учениците за компетентно и отговорно участие в обществения живот, за успешна лична и професионална реализация, отговаряща на принципите и ценностите на демокрацията в съвременния свят" (УП 2003: 199).

Не става въпрос за развитие на световния и научен опит, макар да не са изключени и такива постижения в училище. "Самостоятелността на тези постижения се установява с личностното развитие на учениците", се казва в документа на МОН "Общи пояснения, методически препоръки и специфични форми на оценяване по Свят и личност", 2004 г.

Изискването за личностно развитие е много силно и е свързано с научните основания на обучението по Свят и личност като иновативна дисциплина, която завършва обучението на зрелостниците по обществени науки и гражданско образование за целия период на обучение в училище. Ако подхождаме чисто предметно, вероятно подготовката на един проект, един доклад и дискутиране по проблем за едногодишния период на обучение ни се струва недостатъчно. Но всъщност това е така, ако разглеждаме обучението като заучаване на материал, нови знания, попълване на пропуски от предходните години, които не са свързани с опита и бъдещото развитие на личността. Обратно, подготовката за успешна лична и професионална реализация, компетентното и отговорно участие в обществения живот изискват от учениците инициатива и поемане на отговорност за решаване на проблеми. Така целите на обучението са: "Обучението по Свят и личност трябва да даде възможност на учениците да прилагат наученото за себе си, за обществото и света, да развиват уменията си за участие и самоопределяне в обществените взаимоотношения, за създаване на бъдеще, основано на зачитане на човешките права и уважение към институциите на демократичното общество" (УП 2003: 199).

Тези цели са разписани по-конкретно в непосредствените задачи на обучението и трябва да намерят израз в подготовката на съответни на тях стандарти:

"Непосредствените задачи на обучението по Свят и личност изискват:

- Да се прехвърлят мостове към достигнатото от учениците по гражданско образование по другите учебни предмети;

- Да се обхване гражданското образование, което се намира извън обсега на учебните дисциплини;

- Да се предоставят възможности на учениците да демонстрират подготовката си по гражданско образование чрез жизнения си опит;

- Да стимулира разбирането на учениците за собствената им значимост и отговорност към обществените дела в страната, Европа и светът" (УП 2003: 199).

Учебното съдържание се осигурява с държавните образователни изисквания за учебно съдържание по гражданско образование, от една страна, а от друга - с начина на тяхното осъществяване в изискванията за проект, доклад и дискусия. Естествено е, че процесът на обучение, който изисква от всеки ученик да разработи един проект, едно участие/организиране на дискусия и един доклад, предполага в тези форми да бъдат усвоени всички стандарти от всеки ученик. Предвиденото учебно време е 62 часа, като в зависимост от спецификата на проектите половината от това време може да бъде изнесено под формата на работа с институции.

Методически варианти в обучението по Свят и личност

Работата с учебната програма по Свят и личност е разработена в документа "Общи пояснения, методически препоръки и специфични форми на оценяване по Свят и личност", МОН, 2004 г.

Проектът като методология е свързан с особеностите на творчеството, проектното мислене и преобразуване и съвпада с личностното развитие на учениците. Доколкото Дюи приема, че нито един предмет не може да бъде център на образователния процес, а истинският център е ученикът с неговите способности, то Свят и личност всъщност наследява развитието на тези способности от цялото обучение - формално и неформално. По този начин се ползва от получените познания, умения и компетентности по всички учебни предмети. В същото време развитието на личността на ученика е свързано с развитие на познавателните понятия, развитие на познавателните способности, с критическо, творческо, високоорганизирано и загрижено мислене.

Подобно изискване за създаване на понятие, както видяхме, беше заложено във философията на стандартите за учебно съдържание по всички учебни предмети. То също така важи и по отношение на проекта като образователна задача. Нещо повече, от създаването на познавателното понятие в проекта се преминава към идея, цел, която следва да се удържи, да се осъществи по начин, който да отговаря на нейната обективност. В литературата има различни схващания във връзка с обучението по проектно мислене. Една от тях е разработената онтология на проектиране от работна група под ръководството на Александър Андонов (2003), според която превръщането на проекта в общообразователна задача е свързано с приемане на небитието. От гледна точка на личностното развитие проектът е свързан с желанията и исканията на субекта на проекта. Желанията и исканията са свързани със самосъздаването на личността.

Какво е правене на проект?

Проектът не се отнася към никакви приети първоначално идейни позиции - философски, социални или политически. Оценяват се постиженията на учениците във връзка със справянето им с образователните задачи. Познавателният процес, който учениците осъществяват, им дава възможност да контролират цялостния процес по планиране на цел и мисловното реализиране, а това са компетентности, приложение на уменията и целеполагане чрез сравнение между постигнатия мисловен резултат и цел и между ефективността или неефективността на използвания метод спрямо резултата.

Това е неформална промяна, промяна на реалността чрез създаване на виртуална реалност и промяна на създателя, на двигателя на проекта (субекта на проекта). Тази промяна не може да се извърши без осъзнато използване на съответните начини на мислене - установяващо, коригиращо, високоорганизирано и творческо мислене. Те обаче са свързани с:

- Осъществен познавателен процес - познания, умения, компетентности на основата на личния опит, инициатива, предприемателство на ученика или създаване на опит (реалност);

- Усъвършенстване на личния опит, оценяване чрез поемане на отговорност за решаване на проблеми, самокоригиране, съобразяване с различни гледни точки;

- Видоизменение на личния опит чрез трансформиране на предишни и обосноваване на нови допускания, откриване на процедури за съвместяване на интереси.

При актуализацията на стандартите по гражданско образование през 2010 г. относно Свят и личност е посочено: "Предметът "Свят и личност" (11.-12. кл.) се организира съдържателно от стандартите по гражданско образование за гимназиалната степен, обвързани с европейското гражданство и идентичност, правата и институциите на Европейския съюз, европейската култура и ценности, усвоявани през личната отговорност на учениците за изследване и решаване на казуси и творческо разработване на проекти" (ПАСГО 2010: 3).

В този смисъл школа за изява на способностите на учениците представлява Олимпиадата по гражданско образование. Формите на изява на този форум включват правене на проект за учениците от трите възрастови групи, както и работа по казус за учениците от гимназиалния етап. В регламента на олимпиадата от 2008 до 2011 г. се посочва, че тя "...предоставя възможност за творческа индивидуална изява на ученици със задълбочени познания, придобити практически умения и компетентности в областта на гражданското образование" (РОПОФ 2014).

Иван Кирков, един от създателите на олимпиадата, посочва, че "Всъщност същинската работа е в разработването и заявяването на гражданска позиция от автора. Разбира се, от значение е, че това е познавателна практика, в какъв текст ще бъде "изписано", но значимото в постижението е именно "самосътворяването" на автора спрямо конкретен случай. Поради последното работи наличната система от показатели в това число и онези, които различават усъвършенстване и видоизменение на личен опит. С други думи: признава се постижението на автора, извършено в случая през текст, а не се оценява само текстът, както не се оценява само текстът на проекта." (Цитат от дебат относно по-нататъшното развитие на олимпиадата по гражданско образование между членовете на националната комисия.)

Казаното е по повод на дебата, който се провежда относно оценяването по различни критерии на казус от проект. Другият проблем, който стои пред оценяването както по гражданско образование, така и по философия, е свързан с това може ли и как може да се оценява личностното развитие на учениците. Както беше показано, това се установява чрез начина, по който се усъвършенства и променя (видоизменя) личният опит на автора на проекта и казуса: "Усъвършенстването и видоизменението на наличния опит могат да стават или само по отношение на познанието, или само по отношение на умението, или само по отношение на компетентността" (УИП-ДЗИСЛ 2005).Това означава, че и при двата вида опит може да има оценяване само на ниво познание: напр. знае, но не умее да го направи, или умее, но не успява да получи резултат, т.е. не е компетентен. Така авторът на проекта и казуса е свободен да избира личностното си развитие. Тази свобода, както и оценката на постиженията на ученика, е гарантирана от системата за оценяване, която може да регистрира и преценява включително творчество, оригиналност и иновация на постиженията му чрез критериите, включващи видоизменение на личния опит.

Философията на обучението по Свят и личност е залегнала в стандартите за учебно съдържание по гражданско образование и в общата част на учебната програма. Вероятно програмата по Свят и личност може да бъде осъществена по начин, който няма нищо общо с реформата в обучението, но тогава тя няма да отговаря на стандартите по гражданско образование. Очевидно тя може да бъде разработена като теми в определен текст, като се представят гледните точки по тях и се изисква учениците да се запознаят с тях като текст. Но може да бъде представена и от гледна точка на промяна, която се предприема от ученика заедно със съмишленици и е свързана с познавателен процес, умения и компетентности. Следователно личностното развитие е свързано с познания, умения и компетентности, но показва начина, по който те са постигнати. По този начин проектът като практическа дейност съвпада с личностното развитие по отношение на състоянието и възможностите за промяна на реалността, на проблема, който се изучава.

Варианти на примерно годишно разпределение по Свят и личност

Във връзка с работата с учебната програма по Свят и личност с писмо на МОН от 28.09.2004 г. до регионалните инспекторати по образование, а с това и до учителите по Свят и личност, като приложение е изпратено "Годишно разпределение на часовете по Свят и личност - 3 примерни варианта"¹. Разработките са от авторските колективи на учебници и учебни помагала по Свят и личност. Вариантите са примерни и нямат задължителен характер, поради което те трябва да бъдат разгледани като достойнства или евентуално - недостатъци от гледна точка на изискванията на учебната програма. Предварителното посочване е, че годишното разпределение, изготвянето на което е посочено и в длъжностната характеристика на длъжността "учител", трябва да бъде съобразено с учебната програма, а не с темите от съдържанието на учебник или помагало.

Първият вариант е дело на авторския колектив на одобрения от МОН учебник по Свят и личност (Грекова, Деянова, Дичев и др. 2002). В общото описание авторите разглеждат обучението по Свят и личност като "...въвеждане на нов тип скрита социализационна програма, акцентираща върху активността, самостоятелността, гражданската позиция на учениците" (ГРСЛ 2004). Те подкрепят "...идеята за по-голяма свобода на учениците в работата им по предмета Свят и личност, свързана със самостоятелно разработване на проект или реферат", като същевременно посочват, че "нашият опит на информирани граждани показва, че доброто разработване на проект стъпва върху определени знания и че няма проект по принцип - има проект за интеграция на ромските малцинства; или за обновяване на учебния процес от гл. точка на комуникационната стратегия за присъединяване към ЕС; или за по-голямо включване и представителство на младежите в органите на местната власт; или проект за защита на определени права и т.н.". Според авторите това е свързано с придобиване на "специализирано знание в областта, в която се прави проект или се подготвя реферат, или се участва в дискусия по определен проблем. "Ето защо за целите на това знание"... необходимо е първо да се обсъдят съдържателно определени теми от учебната програма, така както са представени в учебниците и учебните помагала." Допуска се ученикът да ползва и допълнителна литература, като след това сам или в екип да разработва проект, доклад или да подготвя дискусия по избрана тема. Видно е, че авторите се съобразяват с изискванията на учебната програма за подготовка на проект, доклад и дискусия, но обвързват изпълнението на образователните задачи с разглеждане на теми от учебника по Свят и личност, а не със стандартите за учебно съдържание по гражданско образование.

В разглежданото разпределение има обособяване на работата в учебни срокове. Дадени са практически насоки, като първият срок завършва с "публична защита на проектите и/или представяне на рефератите. В началото на втория срок се обсъждат резултатите от публичната защита на проектите, представянето на рефератите и дискусиите (2 ч.) и се взема решение дали работата да продължи по същия начин, т.е. чрез избор на два или три раздела от учебника по Свят и личност - например "Права на човека", или "Права на малцинствата", или да се формулира общ проблем, който да предполага овладяване на знания от различни раздели на учебника. Времето, което се определя за работа по проект, не зависи от ученика, съответно екипа и тяхното справяне, а е свързано със зависимост от съотнасяне към работата с учебника, като напр. работата по проект завършва в края на първия срок, а през втория се прави оценка на работата от първия срок, за да се продължи с учебното съдържание от учебника. И това става, въпреки че отново се предвиждат "12 часа самостоятелна работа по проект/реферат, подготовка на дискусия с дискутанти." Допускането за изготвяне или на проект, или на реферат, според описанието на разпределението не отговаря на учебната програма. При това положение оценяването произтича също не от самоопределянето на ученика в проектна цел, а от аргументацията на представения продукт, резултат, без оглед на процеса на неговото възникване и развитие: "Оценява се способността на ученика да представя и аргументирано да отстоява гледна точка по съответния проблем (независимо дали реализацията е във формата на проект, реферат или участие в дискусия) при изходно овладяно знание по него." Но въпросът е, че проектът, както и докладът и дискусията не са свързани с ново учебно съдържание, а са начини на прилагане на придобитите познания, умения и компетентности, свързани с личностното развитие на учениците, в процеса на което те се преобразуват или видоизменят.

Вариант № 2 на примерното годишно разпределение е от Иван Колев, автор на учебно помагало "Свят и личност", изд. Анубис, 2002 г. Акцентът пада върху осмисляне на идентичността на Аз-а "като синтез от наследства и проекти": "Аз-ът се формира през целия ни живот през няколко основни кръга на идентичност - екзистенциален, локален (местна култура) и глобален (включващ въздействието на множество елементи от актуалната и минала култура на човечеството)" (ГРСЛ 2004: 2). В предварителните бележки към самото помагало е пояснено: "Тази логика на "кръговете на идентичност" помага да се свържат с яснота и разбиране основните сфери на практическия живот на индивида, което е особено важно в годините, когато младите хора избират образование, професия и търсят работа" (Колев 2002).

Разработените в помагалото теми са: Личност, Дом и среда, България, Балканите, Европа, Глобалният свят. В учебното помагало е посочено, че "Темите имат задачата да помогнат при отговора на един изключително важен въпрос: Как да правя по-добър житейски избор?" Във Вариант № 2 на годишното разпределение на часовете по Свят и личност наличното учебно съдържание е разгърнато под формата на 29 теми, всяка от които е предназначена за обучение в два учебни часа. Наименованието на темите, съответно тяхното съдържание е в по-различен вариант от темите в учебното помагало, което е допустимо, тъй като става въпрос за вариант на разпределение. В разпределението проектът, докладът и дискусията присъстват като теми за разглеждане в общо десет учебни часа. Докато в помагалото работата по проект присъства в една/пета част от първа тема "Личност" или два учебни часа приблизително, то в годишното разпределение са отделени три теми за проект и по една за доклад и дискусия или общо 10 часа, т.е. в последното има по-голяма практическа насоченост.

В предварителните бележки към помагалото Иван Колев посочва, че "...в него са поместени много статистически данни с икономически, социален и общокултурен характер, с което се цели да се изостри чувствителността на учениците" (Колев 2002). Също така в анотацията към помагалото е отбелязано като подход, че много от темите са представени в дискусионен вид и предразполагат към обсъждане и аргументиране на позиция, което от своя страна намира израз в поставените "Теми за размисъл и задачи", с които завършва всяка една от подтемите в помагалото.

Третият вариант на разпределение на часовете е на Сергей Герджиков, автор на Свят и личност, 12. клас, учебно помагало. София: Екстрем, 2004 г. Авторът посочва, че предлаганото разпределение напълно следва приетите от МОН стандарти по Свят и личност. Тук вероятно се имат предвид стандартите по гражданско образование за гимназиален етап, доколкото по тях именно е изготвена и учебната програма по Свят и личност. Авторът изготвя вариант на разпределение върху основата на връзката на знанието с урока, обвързвайки обучението по Свят и личност с преподаване на уроци. Или, както е изрично посочено: "След уроците са развити (в учебното помагало - бел.а., С. Герджиков) примери за проекти, задачи, игри, казуси. За всяка тема могат да се използват осем учебни часа. Осем теми се разполагат по този начин в 64 учебни часа. Всяка тема съдържа три или четири подтеми - уроци. Те се разглеждат в три или четири часа. Останалите четири-пет часа се използват за работа с текстове и документи; решаване на задачи; дискусии; проектиране; оценяване на знания, умения и компетентности, включително по проектите" (ГРСЛ 2004: 3). Направен е и коментар на компетентностите, разбирани като "Работа с институции". Доколкото има такава концепция за компетентностите в документа "Общи пояснения, методически препоръки и специфични форми на оценяване по Свят и личност", то според автора "Практическите умения и компетентности на гражданина като работа с институциите не са в приоритета на образователната система. Те са естествени продукти на знанията и уменията, както и на социалната ориентация вън от училище. Ученикът в качеството му на ученик не е субект на институционална дейност на ниво кметство, област, правителство. Всички граждани имаме професионални роли в някаква област, но те не се смесват с нашите граждански позиции, активности и проекти" (ГРСЛ 2004: 3). Според автора учениците могат да определят професионалната си област и насоченост, тъй като ролята на ученик е професионална роля, но те не трябва да се смесват с гражданската им позиция и активност, с проект, защото по този начин се смесва професионалната им роля с тази на граждани. С други думи, ученикът усвоява знания и придобива умения в качеството си на ученик, но това не съвпада с неговото развитие като личност и гражданин, поради което компетентностите са "плод на социалната ориентация вън от училище". В учебното помагало на издателство "Екстрем" темите са разгледани като въпроси и отговори, съчетани със задачи за прочит на литература и сайтове със съответстващо съдържание в интернет, също и с препратки към текстове и задачи от "Учебна тетрадка по Свят и личност".

От страна на авторите на учебни пособия в примерните годишни разпределения стои общият възглед, че традиционният вариант на работа в училище е върху учебната програма да бъде изготвен учебник или учебно помагало, което да служи за разпределение на учебното съдържание на учителя по съответния учебен предмет, като единица на обучение е урокът. В същото време работата по проект и обучението по Свят и личност според учебната програма предполагат алтернатива на този тип обучение. Но при положение, че биват изготвени и публикувани учебници и помагала за обучението по Свят и личност, които въвеждат ново учебно съдържание, то техните автори, естествено, считат, че задачата е подчинена на функцията на обучението да дава знания и да информира.

Ново примерно разпределение (във връзка с работата по проект, доклад и дискусия)

Разпределението не се осъществява в урочна форма. То е планиране на дейността на учителя във връзка с образователните задачи, които учениците трябва да осъществят за реализиране на целите си.

Образователните задачи са свързани с:

• подготовка и реализиране на проект, доклад и дискусия във връзка с удовлетворяване на стандартите, дейностите в контекст и междупредметните връзки от учебната програма;

• оценяване труда на учениците и постиженията им, свързани с личностното им развитие.

Докладът, дискусията и проектът са постоянни форми на работа, като докладът и дискусията са свързани с проблемите на проекта, интересите на учениците и необходимостта от покриване на всички стандарти, дейности и междупредметни връзки, посочени в програмата. Поради обвързването на образователните задачи със собствения интерес и цели на ученика, изискването е всеки ученик да предостави на учителя към средата на първия учебен срок свое индивидуално планиране на дейността си по Свят и личност в проект, доклад и дискусия, въз основа на което ще бъдат отчитани неговите бъдещи постижения. Всеки ученик ще има своя отделна папка, в която ще събира документацията си по проекта и извършената работа по Свят и личност. Учителят трябва да има предвид индивидуалните разпределения на учениците при планиране на 50% от дейността им извън училище и във връзка с удовлетворяване на стандартите, уменията и компетентностите от учебната програма. Разпределението показва как работата по проект, доклад и дискусия удовлетворява стандартите от колона 2, дейностите от колона 5 и междупредметните връзки от колона 6 на учебната програма.

ПЪРВА ГРАФА:

ГРАФИК И БРОЙ ЧАСОВЕ

Броят на учебните часове се планира по 16 часа за Първи раздел от 2-ра и 3-та графа,

22 часа за Втори раздел от 2-ра и 3-та графа и 24 часа за Трети раздел от 2-ра и 3-та графа.

ВТОРА ГРАФА:

Раздел 1 - СТАНДАРТИ

Тази графа се попълва до средата на първия учебен срок, като стандартите се конкретизират във връзка с темите на проектите и целите на учениците. Познавателният процес във връзка с изготвянето на проект по отношение на целите на учениците се постига в посочените примерни теми в контекста на стандартите в:

Раздел 2 - УМЕНИЯ

Попълват се планираните от учениците конкретни дейности по проекта, а резултатите от тях се представят в доклади и дискусии.

Всеки ученик събира в папка своите постижения и резултати при изпълнението на дейностите по проекта си, които предоставя на учителя след приключване на първи раздел. Те се взимат под внимание при планирането на конкретните дейности и задачи за учебните часове.

Раздел 3 - КОМПЕТЕНТНОСТИ

Попълват се осъществените взаимоотношения с институциите и обществеността във връзка с проектната дейност и реализиране на целите на учениците. Посочват се и източниците на информация на чужди езици, които са използвали, техники и начини на мислене, с помощта на които е проведена дискусия или изготвен доклад, правила на общуване, които са им помогнали за осъществяване на целите, прояви на критическо, творческо и активно отношение към света, постигнато ново познание за държавата и политическото управление, конкретни документи или текстове, които са анализирали.

ТРЕТА ГРАФА:

Раздел 1 - ТЕМИ

Познанието за това какво предполага един проект идва от учителя, който предоставя възможност на учениците да развиват идеите си в проектна форма и да ги защитават във връзка със стандартите от учебната програма.

За първите 16 часа имаме 8 теми по два часа, които могат да бъдат:

Тема № 1 Формулиране на цел;

Тема № 2 Обосновка на проект;

Тема № 3 План на дейностите по проекта;

Тема № 4 Взаимодействие с обществеността и институциите;

Тема № 5 Рискове и устойчиво развитие на проекта;

Тема № 6 Управление и контрол на проекта;

Тема № 7 Икономика и бюджет на проекта;

Тема № 8 Конкурентна среда и проектиране.

Раздел 2 - КОНТЕКСТ И ДЕЙНОСТИ

За следващите 22 часа имаме 11 дейности, за които са предоставени по два часа.

В тях се планира постигането на стандартите през реализация на работата по проекта, доклада и дискусия. Учениците показват умения за:

- Работа с различни източници на информация;

- Запознаване с текстове на официални документи;

- Работа в екип;

- Организиране на форми на училищно самоуправление;

- Установяване на контакт с местната власт и ползване на услугите й;

- Предприемане на инициативи във връзка с подобряване на училищната среда;

- Съгласуване на обществени интереси за подобряване на училищната среда;

- Търсене и набиране на информация за пазара на труда;

- Осъществяване на междукултурен диалог с представители на различни етнически групи;

- Сътрудничество с медиите;

- Сътрудничество с неправителствени организации за развитие на гражданското общество.

Раздел 3 - РАБОТА С ИНСТИТУЦИИ

Учебната работа за постигане на компетентностите от учебната програма се разпределя в 4 учебни часа за всяка една от тях. В рамките на тези часове учениците показват компетентности за:

- Прилагане на различни техники на мислене и изследване;

- Използване на различни правила на общуване;

- Разширяване на познанията за държавата и политическите модели на управление;

- Изграждане на критическо, творческо и високо подредено мислене;

- Анализиране на различни видове текст;

- Използване на разнообразни източници на информация на чужд език (Митренцева 2003: 102-105).

БЕЛЕЖКИ

1. Като основание за разработването им е посочено наличието на "затруднения в методическата организация на работата по учебния предмет Свят и личност", констатирани в доклад - анализ на експертите от РИО, без да е изяснено от какъв характер са тези затруднения. Поводът е разгледаната в документа на МОН от 2004 г. "Общи пояснения, методически препоръки и специфични форми на оценяване по Свят и личност" работа с учебната програма по същата дисциплина. [обратно]

© Мая Митренцева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.09.2015
Мая Митренцева. Философия на промяната: Философските дисциплини в училище след 1991 г. Варна: LiterNet, 2015