2.5. ГРАЖДАНСКО ОБРАЗОВАНИЕ

Мая Митренцева

web | Философия на промяната...

Държавни образователни изисквания по гражданско образование

Върху стандартите за учебно съдържание по Гражданско образование се работи през 1999-2000 г. Проектът е обсъден на Национална конференция по проблемите на гражданското образование, проведена през месец февруари 2000 г. в гр. Банкя и е приет с Наредба № 2/18.05.2000 г. на МОН, публикувана в ДВ, бр. 48, 2000 г. Работата на комисиите се основава на посочените вече Рамкови изисквания за разработване на ДОИ за учебно съдържание, изготвени от МОН - Дирекция "Общо образование", на които се основава комисията и при изготвяне на стандартите по философия. В тях е посочено, че при разработване на стандартите комисиите трябва да отчитат следните приоритети за средното образование у нас и в Европа:

• въвеждане на гражданско образование;

• разширяване на чуждоезиковото обучение;

• интегриране на информационните и комуникационни технологии.

В нормативните основания за разработване и приемане на държавните образователни изисквания за учебно съдържание е подчертано, че се налага преосмисляне способността на българското училище да отговори адекватно на основните предизвикателства на общественото развитие: "Съвременното обществено развитие, преходът от индустриално към постиндустриално общество в световен мащаб налага глобализация на икономиката, висока мобилност на работната сила и изисква нов тип компетентности в личната, социалната и професионалната сфера. Тези процеси рефлектират особено силно в образованието." Тази необходимост от смяна на образователната парадигма е потвърдена в Европейска референтна рамка на ключовите компетентност от 2007 г., където е конкретизирано: "През последните десетилетия световните тенденции, свързани със съдържанието и организацията на обучението, могат да се обединят в следните четири групи:

• ориентация към разбиране и осмисляне на знанието;

• ограничаване ролята на репродуктивното знание;

• стимулиране на творческата активност на учениците;

• утвърждаване на единни държавни изисквания."

Държавните образователни изисквания по гражданско образование са новост, иновация в българската образователна система. За първи път се създават общи изисквания, които не са общо описание на цели и теми, а са конкретизирани във връзка с очакваните резултати от обучението по учебните предмети и дейности на ученика като член на общност (има се предвид общността на класа и училищната общност). Също така може да се каже, че те имат методически (методологически) функции във връзка с обучението по всеки от учебните предмети в задължителната училищна подготовка като общ стандарт, доколкото са свързани с индивидуалното постижение на ученика като член на общност.

Подобен процес на работа със стандартите е свързан с правата на учениците в образователния процес, което изисква преодоляване на схващанията и предразсъдъците, свързани с усвояване на материал и знания в условията на класно-урочната система. Чл. 29 от Конвенция за правата на детето гласи: 1. Държавите - страни по Конвенцията, се споразумяват, че образованието на детето трябва да бъде насочено към:

а) развитието на личността на детето, на неговите таланти, умствени и физически способности до най-пълния им потенциал;

б) развитието на зачитането на човешките права и основните свободи и на принципите, провъзгласени в Устава на Организацията на обединените нации;

в) развитието на чувството на уважение към родителите на детето, към неговата собствена културна самоличност, език и ценности, към националните ценности на страната, в която детето живее, на страната, от която то произхожда, и на цивилизации, различни от неговата собствена;

г) подготовката на детето за отговорен живот в свободно общество, в духа на разбирателство, мир и толерантност, равенство между половете и дружба между всички народи, етнически, национални и религиозни групи и коренно население;

д) развитието на чувството на уважение към природната среда.

Трябва да се отбележи, че въпросът с правата на ученика стои открит само ако се отнасяме към него като индивидуалност, субект на обучението му. Т.е. разбирането на правата е в основата на всяко обучение, доколкото като личност, субект той/тя има мотиви, претенции, желания, интереси и способности. Изискванията към обучението от гледна точка на правоспособността на ученика не позволяват да разглеждаме взаимодействието учител - ученик единствено на нивото на езика. Една от причините е, че с помощта на езика не могат да се предават понятия. Или, както посочват изследователите в образованието, в самото изговаряне не се създава понятие, защото когато обясняваме, ние използваме вече създадени понятия, което се отнася също и за възприемащия, който също има свои вече изградени понятия¹.

Ето защо за понятията в обучението и по-специално за тези по гражданско образование важат следните особености: те не предполагат разработване на ново знание, попадащо в предметното поле на някоя от съществуващите дисциплини. Учениците създават собственото си понятие и собственото си знание. Гражданското образование не е учебен предмет, няма и такава учебна дисциплина, която да завършва обучението за началния етап и прогимназиалния етап, така както това става в края на гимназиалния етап с обучението по Свят и личност. То няма собствено учебно съдържание и поради това може да използва учебното съдържание на всички учебни предмети.

Гражданското образование е интердисциплинарен елемент на задължителната общообразователна подготовка в училище, което означава, че неговите принципи могат и трябва да бъдат в основата на обучението по останалите учебни дисциплини. Много често като особеност на гражданското образование е сочено, че то е продукт не само на формалното, но и на неформалното образование, че като такова съвпада с личността на ученика.

Друга особеност на гражданското образование е, че обучението има практическа насоченост, то е с приложен характер². Гражданското образование с разгръщането на документацията след 2000 г. (разработените методически насоки за работата по Свят и личност, нова система за оценяване, която се прилага в Олимпиадата по гражданско образование от 2007 г. до 2012 г., проведена квалификация на учители и директори) може да има и осъществява методологическа роля за образованието като цяло³.

В същото време държавните образователни изисквания по гражданско образование се опират на същите общи изисквания към обучението, каквито са тези по отделните учебни предмети.

Чл. 11, ал. 2 от ЗСООМУП изисква всяка културно-образователна област да осъществява взаимна връзка между учебните предмети. Характерно за гражданското образование е, че то не само трябва да осъществява функция, която вече е заложена във формулировките на самите стандарти по учебните предмети, но трябва да интегрира учебното съдържание посредством начините за неговото постигане на равнището на субекта за цялата общозадължителна подготовка. Ето защо стандартите по гражданско образование са от 1. до 12. клас, разработени за трите образователни степени. По този начин особено за учебните предмети от културнообразователна област "Обществени науки и гражданско образование" те изпълняват функция на втори стандарт.

Тук гражданското образование се разглежда като осъществяващо се чрез предприетите действия за гимназиалната степен на обучение, чрез обучението по философия и Свят и личност. Другите степени - начална и прогимназиална, ще бъдат засегнати само в извънкласната дейност чрез Олимпиадата по гражданско образование и посредством международното изследване по гражданско образование, проведено в България през 2010 г. за учениците от 8. клас.

В Конвенцията за правата на детето децата не се разграничават по способности в зависимост от възрастта им. Възрастта на детето е ограничение единствено що се отнася до неговите развиващи се възможности (с оглед да не се предявяват изисквания, които биха надхвърлили възможностите на съответното индивидуално развитие). Постиженията и заложбите, талантите на учениците се приемат като вродени качества, които произтичат от правоспособността и вменяемостта като характеристики на човешкото съществуване. Например според Всеобщата декларация за правата на човека, а след това и в Конвенцията за правата на детето признаването на достойнството и равните и неотменими права на човека започват от неговото раждане (те са вродени). Конвенцията за правата на детето е в съгласие с Международната харта за правата на човека за признаване на вроденото достойнство и на равните и неотменими права на всички членове на човешкото семейство.

Детето е субект на права, отношения, а тези отношения произтичат от спецификата на човешкото съществуване и членство в човешкото семейство - разум, съвест, достойнство.

Тези постановки намират израз в Конституцията на Р България, Закона за народната просвета и подзаконовите актове и като всеобщи принципи имат изключително значение за гражданското образование и за образованието като цяло. Така в Конституцията на Р България са представени основните права и задължения на гражданите в съгласие и в съответствие с Международната харта за правата на човека.

Като основна идея на обучението в гражданственост (една от формулировките на "гражданско образование" е "образование в демократично гражданство") е посочено: "Гражданското образование е важен елемент на учебното съдържание по предметите от задължителната общообразователна подготовка. То е в основата на личностното развитие и подготовката на младия човек за социална реализация чрез познаването, владеенето и използването на човешките права и свободи, съобразени със законите на демократичното общество" (Н № 2 УС 2000). Това е амбициозна задача, тъй като тя трябва да бъде осъществена по всеки учебен предмет и във всяка относително обособена образователна дейност.

В общата характеристика във връзка с осъществяване на основната идея за подготовка на младия човек за социална реализация е посочено, че: "Водеща роля за осъществяване на гражданското образование в училище (1.-12. клас) имат предметите от културно-образователна област Обществени науки и гражданско образование: роден край, човекът и обществото, история и цивилизация, география и икономика, философия (психология и логика, етика и право, философия), свят и личност. Предметите от останалите културно-образователни области имат съществено значение за гражданското образование чрез прилагането на неговите основни принципи (плурализъм и толерантност, зачитане на човешкото достойнство и равните неотменими права на човека, практическа насоченост, личностно отношение, аргументираност и убеденост, творческо и критическо мислене, достъпност до основните постижения на световната култура, интердисциплинарност) и чрез възможностите на учебното съдържание на съответните предмети" (Н № 2 УС 2000).

Тези принципи са в основата на съвременното образование и обучение. Те не бива да се схващат като омаловажаване на знанието или отхвърляне на обучението като специфика на отделните учебни предмети. Това изисква нова промяна и подход в обучението не само по дисциплините от философски цикъл, но по всички учебни предмети. Като главна цел на гражданското образование е посочено: "Гражданското образование подпомага развитието и утвърждаването на младия човек като гражданин, който: е автономна, свободна личност, способна да поема отговорност за себе си и за другите; познава и отстоява своите права, свободи и отговорности; съзнава духовното си единство с българския народ и с европейските народи; има осъзнати отношения с държавата и обществото; владее механизми за конструктивно социално участие и промяна." (Н № 2 УС 2000). Видно е, че гражданското образование се реализира върху основата на личностното развитие на ученика, на неговите познания, умения и способности като основа за конструктивно социално участие и промяна.

Още по-категорично в конкретните цели на гражданското образование са посочени възможностите за практическа насоченост и използване на учебното съдържание от останалите учебни предмети. Като конкретни цели са посочени както осъществяване на познание за жизненоважни социални сфери (семейство, училище, работна среда, малка общност и др.), така и изграждане на граждански нагласи и умения. Освен това се предвижда:

• усвояване на общочовешките ценности и на законите на демократичната държава;

• запознаване с устройството и дейността (структура и функции) на държавните и съюзни институции (Българската държава и Европейския съюз), както и на гражданското общество;

• ориентиране в глобалните и регионалните процеси в динамично променящия се съвременен свят;

• създаване на отговорно поведение за участие в обществения живот.

Както беше посочено, идеята на тази обща характеристика е да се предложат конкретни принципи и ориентири за учителите по отношение на темите, проблемите и понятията с общ характер и да се осигури интегралност на учебното съдържание. Функцията на държавните образователни изисквания за учебно съдържание по гражданско образование е да са "основа и ориентир за осъществяване на гражданско образование в обучението по учебните предмети от задължителната подготовка, доразвиване и разширяване на гражданското образование в часовете за задължителноизбираема и свободноизбираема подготовка, както и в други форми на извънкласна и извънучилищна дейност; определяне на съдържанието на зрелостния изпит по обществени науки и гражданско образование, планиране и осъществяване на необходимата подготовка и допълнителна квалификация на учителите и др." (Н № 2 УС-2000).

Разбира се, оттогава има изменения, свързани главно с отпадането на зрелостния изпит по обществени науки и гражданско образование, появата на нова форма на извънкласна дейност и извънучилищна дейност като Националната олимпиада по гражданско образование, все по-голямата необходимост от стандарти за оценяване по всички учебни предмети, съобразени с постиженията на учениците и личностното им развитие.

Спецификата (функцията) на ДОИ за УС по гражданско образование показва, че те следва да се осъществяват не само в рамките на, така да се каже, собствената им културнообразователна област чрез интегрирането им в учебните предмети от областта, но и чрез т.нар. интердисциплинарен подход. За целта този подход трябва да бъде разработен от и за всички учебни дисциплини.

Както видяхме, това трябва да стане чрез прилагане (спазване) на основните принципи на гражданското образование в обучението, каквито са зачитането на човешкото достойнство и равните неотменими права на човека, практическата насоченост, личностното отношение, аргументираност и убеденост, творческо и критическо мислене, достъпност до основните постижения на световната култура, интердисциплинарност, както и чрез възможностите на учебното съдържание на съответните предмети.

Европейските ключови компетентности и международното изследване по гражданско образование

Въпросът обаче би бил значително по-лесен, ако учебното съдържание може да се разглежда единствено на предметния принцип (като материал) и неговата целесъобразност и пригоденост за възрастта на учениците. Но в настъпващата промяна спецификата на гражданското образование би трябвало да намира и намира своето място най-напред в стандартите, а след това и в обучението, свързано с компетентности (ККЕРР 2007).

Обучението по стандарти е различно от обучението по теми. Работата със стандартите по гражданско образование изисква и декомпозирането им в учебното съдържание по всички учебни предмети. Този процес не е осъществен. Изводът, който прави Светла Петрова, е: "Безспорно е, че в момента гражданското образование в българското училище се осъществява по-скоро на теоретично равнище и се пренебрегва неговата практическа насоченост и приложен характер. Пренебрегва се и тази особеност на гражданската проблематика, която превръща гражданското образование в интерактивна дейност, поощряваща инициативността, креативността и отговорността на учениците" (Петрова 2010: 34). Тези изводи са направени по отношение на нивото на българските осмокласници в международното изследване по гражданско образование, направено през 2007 г. (националният доклад е публикуван през 2010 г.).

Концептуалната рамка на международното изследване по гражданско образование е свързана с изследване възможностите на учениците за справяне с образователни задачи, а не със заучаване и възпроизвеждане на информация и знания. Безспорно е, че ако се работи по изискванията на стандартите по всички дисциплини (осъществяване на познавателния процес, необходим за постигане на очакваните резултати), то не би трябвало да има проблеми около целесъобразността на темите и тяхната достъпност за съответната възраст. Това е, защото стандартите се опират на естествените способности на учениците и техния опит. В зависимост от този опит учениците усвояват стандартите индивидуално и като членове на общност, като предприемат действия да решават собствените си проблеми.

На 18.12.2006 г. Европейският парламент и Съветът на Европа приемат препоръки относно ключовите компетентности за учене през целия живот. Тези препоръки са отразени в работните документи на Европейската комисия през 2007 г. за гарантиране на качествено и модерно образование, необходимо през 21. век. В документа "Ключови компетентности. Европейска референтна рамка", Въведение, МОН, Дирекция "Политика в общото образование", София, 2007 г. е посочено: "В един по-сложен свят творчеството, способността да се мисли разностранно, комплексните умения и приспособимостта вече са по-ценни от специфичния обем знания". Посочени са осем ключови компетентности:

• общуване на роден език;

• общуване на чужди езици;

• математическа компетентност и основни компетентности в природните науки и технологиите;

• дигитална компетентност;

• умения за учене;

• обществени и граждански компетентности;

• инициативност и предприемачество;

• културна осъзнатост и творчество.

Всички компетентности са равнопоставени. "Теми като критично мислене, творчество, решаване на проблеми, вземане на решения, инициативност и др. са общи за всички компетентности" (ККЕРР 2007).

В документа всяка от компетентностите е разгледана като знания, умения и отношения, т.е. под компетентност тук се разбира цялостната подготовка на учениците. Трите важни особености тук са:

• Това е описание на обща рамка на постижения за всички възрасти и се отнася до ученето през целия живот, т.е. не засягат само училищната възраст или училището като институция. Субект на рамката е всеки индивид, а не само ученикът;

• За да се създават компетентностите, учениците трябва да се упражняват в дейности по изпълнение на образователни задачи, именно да се упражняват, вместо да запаметяват материал от учебника;

• Описанието на ключовите компетентности има вид на описание на резултати от обучение и образование - както формално, така и неформално, т.е. тя не е скала за оценяване. За да бъдат осъществени така посочените компетентности, е необходим процес на познание, процес на създаване на компетентности. Това има връзка с оценяването, тъй като едно е компетентността да се оценява през процеса на създаване на резултат, способностите, постиженията, познавателните умения на учениците, друго е да се установява наличното като резултат.

По този начин европейската референтна рамка за ключовите компетентности има по-скоро вид на критерии за изпълнение по отношение на новата социална реалност и новата образователна система.

Преди приемането на термина компетентност ние го обозначавахме като отношения (ценности и нагласи), които произтичат от знанията и уменията. Така знанията, уменията и отношенията даваха отговор на въпроса какво се изучава. С приемането на стандартите за учебно съдържание е предоставена възможност чрез изследване и начини на мислене на учениците да бъдат постигнати както познанията, така и уменията и отношенията (компетентностите). От една страна, познанията, уменията и отношенията могат да бъдат разглеждани като степени на познание, познавателни равнища по посока на тяхното усложняване. От друга страна, от гледна точка на получения резултат от обучението те са и самостоятелни, доколкото всяко едно индивидуално личностно развитие, измерено спрямо който и да е стандарт, може да бъде оценено според начина на неговото постигане - дори само по отношение на познанията, или само като умения, или само като компетентности. Все пак по отношение на различните степени на познание отговорът трябваше да бъде даден в държавните образователни изисквания за системата за оценяване, както и в методически варианти за работа със стандартите.

От европейските ключови компетентности тези, които се отнасят до обучението в нашата културно-образователна област, и по-специално до обучението по философия, са обществените и граждански компетентности.

Знанията, уменията и отношенията са описани отделно за социалната и за гражданската компетентност. Общото между тях е, че "обхващат всички форми на поведение, които дават възможност на индивидите да участват по ефективен и съзидателен начин в обществения и трудовия живот, и особено във все по-разнообразните общества" (ККЕРР 2007).

По отношение на знанията обществената компетентност е свързана с личното и обществено благополучие. Тя включва знание за това как индивидите могат да постигнат оптимално физическо и умствено състояние като ресурс за самите себе си, за семейството и най-близката обществена среда. Гражданската компетентност е основана върху познанието на концепциите за демокрация, справедливост, равенство, гражданство и граждански права, включително на тяхното изразяване в международните декларации и приложението им от различни институции на местно, регионално, национално, европейско и международно ниво.

Във връзка с уменията при обществената компетентност стои изискването индивидите да могат да се справят с проблемите и да ги изразяват по градивен начин. Гражданската компетентност е свързана с уменията за критическо и съзидателно (творческо) мислене, конструктивно участие в дейности и вземане на решения. От своя страна при обществената компетентност отношенията са свързани с интерес към обществено-икономическото развитие и междукултурното общуване. Индивидите би трябвало да бъдат готови да преодоляват предразсъдъци и да правят компромиси. Отношенията при гражданската компетентност са свързани с пълното зачитане на човешките права (включително и на равенството като основа на демокрацията) и способността да се оценяват и разбират различията. Тя включва желание да се участва в демократичното взимане на решения на всички нива.

За "Инициативност и предприемачество" е посочено: "Компетентността включва творчество, новаторство, поемане на рискове, както и способността да се планират и управляват проекти. Тя подпомага индивидите да полагат и постигат целите си...". Тази способност е насочена към създаване на проекти.

Тези компетентности кореспондират и със системата за оценяване, спрямо която се извършва международното изследване по гражданско образование на българските осмокласници през 2007 г. Там отново имаме знания и умения, които са дадени в единство по отношение на четирите изследвани области от гражданското образование. Отделно с въпросник към учениците се изследват възприятията, ценностите и нагласите им за действия. В международното изследване не се работи с термина компетентности, а с познавателни равнища. Те са свързани със способностите на учениците да преобразуват в конкретен контекст знанията, които притежават, и да ги прилагат в ситуации, произтичащи от реалния живот.

Оценяват се постиженията на учениците на три равнища, които са разграничени, от една страна, по посока на знанията и уменията на учениците, и от друга страна, в определяне на типовете задачи, които учениците с постижения на съответното равнище могат да изпълняват. "Моделът, чрез който се формира скалата и се анализират резултатите на учениците, отчитат, от една страна, познанията, уменията и познавателните процеси, които са необходими за решаването на всяка една задача, и от друга, трудността на задачите" (Петрова 2010: 14-17).

Учениците на първо равнище познават фундаменталните принципи и концепции на гражданското образование, най-общо могат да разграничават и прилагат категориите "честно" и "нечестно" в познат контекст.

Учениците на второ равнище разбират връзката между принципи и идеи и как тези принципи и идеи се прилагат в политиките и практиките в познати ситуации от ежедневието.

Учениците на трето равнище формулират оценъчни съждения за същността на политики и действия от конкретна перспектива. Показват познаване и разбиране на гражданското поведение като средство за постигане на цели, а не само като "автоматична реакция" на предизвикателство в определен контекст.

Ключовият критерий, който разграничава второ от трето равнище на постижения, е в каква степен учениците използват познанията и уменията си, за да правят изводи и оценки за конкретни политики и практики от областта на гражданското образование. Общото и на трите нива е, че учениците, преобразувайки наличния си опит, работят с контекст, който също така намира израз и в степента на трудност на задачата. Например на второ и трето ниво те прилагат знания и умения в непознат контекст, като използват съответни познавателни процеси. Учениците са оценявани през овладени способности в познаването, осмислянето и анализирането на факти, идеи и концепции от областта на гражданското образование. Критериите познаване, осмисляне и анализиране представляват познавателни равнища, които изследват нивото на развитие на познавателните компетентности на учениците от 8. клас на 30 държави във всички области на гражданското образование. Тези постановки могат да бъдат показани в следните публикувани задачи, които учениците от изследването са решавали:

"Петър си купува нови обувки за училище. След това Петър научава, че неговите нови обувки са произведени от компания, която наема малки деца в една фабрика за изработване на обувки и им плаща много малко за техния труд. Петър заявява, че никога повече няма да обуе обувките си."

Защо Петър би отказал да носи своите обувки?

• Той смята, че обувките, изработени от деца, не са много здрави.

• Той иска да покаже, че не подкрепя компанията, която ги произвежда.

• Той не желае да подкрепя децата, които са ги изработили.

• Той е ядосан, защото е платил за обувките повече, отколкото те в действителност струват.

Задачата е от типа на въпрос с избираем отговор. Верният отговор се основава на умение да се прилага в конкретна ситуация или в конкретен контекст основна мотивация за гражданско поведение от типа на "нечестно отношение към определена категория лица". От описателната скала за оценяване на ICCS могат да се изведат следните критерии (концепция), свързани с оценяване на задачата:

• Познание за основни принципи и концепции на гражданското образование, например тези за равенството, свободата и достойнството;

• Умение за разграничаване и прилагане на категориите "честно" и "нечестно" в познат контекст, т.е. чрез отсъждане в конкретна ситуация и при работа с контекст се установява познанието на ключови принципи и концепции на гражданското образование;

• Освен това решението на задачата изисква отсъждането на верния отговор да бъде не по отношение на условията, накарали Петър да вземе решение, а във връзка с контекста, който поражда определена идея или цел, а с това и критерии, които го ръководят при вземане на решение.

Следователно от учениците се изисква да проявяват умения за отсъждане и познавателни компетентности, дори на задачите на първо ниво, каквато е и изследваната задача.

При нас работата със задачата може да се свърже с усвояване или ползване от страна на учениците на следните стандарти от начален и прогимназиален етап по гражданско образование:

От начален етап:

Познава достойнството и равните, неотменни права на човека. Разбира понятието "гражданин на България", познава основните права, свободи и отговорности; знае правата на детето и основни организации в тяхна подкрепа. Умее да защитава правата си, без да нарушава правата на другите.

От прогимназиален етап:

Обяснява социални аспекти на трудовите взаимоотношения. Съпоставя правата и отговорностите на гражданина на Р България с Всеобщата декларация за правата на човека.

Следващата задача, засягаща публичния дебат, се отнася до по-високите познавателни равнища от скалата на ICCS.

"Публичен дебат означава хората открито да споделят своето мнение. Публичен дебат се провежда чрез писма до вестници, телевизионни предавания, радио беседи, интернет форуми и обществени събрания. Публичният дебат може да е по местни, държавни, национални и международни въпроси".

По какъв начин публичният дебат помага на обществото? Посочете два различни начина.

Критерии за оценяване са: Ученикът се позовава на две различни категории от изброените пет:

• Допринася за по-добро познаване или разбиране на същността на въпрос или ситуация;

• Предоставя решение на проблеми ИЛИ форум, от който може да последва решение;

• Допринася за общественото разбирателство, приемането на различията или намаляването на чувството за безизходица;

• Засилва увереността на хората или мотивацията им да участват в обществото;

• Въплъщава принципа на свободата на изразяване на хората" (Петрова 2010: 42-43).

Като цяло въпросът не изисква повторение или изясняване на условието на задачата или на самия въпрос. Очевидно отговорът не е свързан с възпроизвеждане на готово понятие, нито пък информацията се намира в условието на задачата. Може да се каже, че това, което е дадено като определение на публичен дебат въз основа на опита, който учениците имат, трябва да бъде изследвано от тях чрез допускане на идея или хипотеза, за да може да се реши успешно задачата.

БЕЛЕЖКИ

1. По този повод Ернст фон Глазерсфелд пише: "Когато човек участва в дискусия на някаква абстрактна проблематика, особено ако се разискват философски проблеми, може да установи и то многократно колко е трудно всеки да разбере мисълта на другия. Често пъти смисълът, който другите влагат в думите, които и ние използваме, не съвпадат с този, който влагаме ние. Въпреки това доста специалисти продължават да се придържат към предположението, което приемат за вярно, че думите се основават на безспорно съществуващи предмети, условия и събития в един свят, който съществува независимо от опита, който може да натрупа за него наблюдаващият го индивид" (Глазерсфелд 2001: 131). [обратно]

2. Също така може да се каже, че практическата насоченост, приложният характер се отнасят към принципа на самите стандарти за обучение, т.е. не само на тези по гражданско образование. Противоположното, т.е. усвояването на знание, което се счита за вярно само защото обществото е решило така, по-скоро има отношение към политиката. [обратно]

3. Това намира израз в приемането на проектирането като всеобща форма на работа в образователния процес. За първи път проектът като метод за работа в клас е разработен за обучението по Свят и личност като методологическа дисциплина, с която може да се работи по всички останали учебни предмети. [обратно]

© Мая Митренцева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.09.2015
Мая Митренцева. Философия на промяната: Философските дисциплини в училище след 1991 г. Варна: LiterNet, 2015