2.4. УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО ФИЛОСОФИЯ

Мая Митренцева

web | Философия на промяната...

Учебни програми за задължителна подготовка

Основните моменти за учебните програми се съдържат в тяхната формулировка в Рамковите изисквания от юли 1999 г. В тях е посочено: "Учебните програми определят целите, очакваните резултати, учебното време, структурата и обема на учебното съдържание по предмети и класове" (РИ-ДОИ 1999).

Както беше отбелязано, следва да има пряка обвързаност между стандартите за учебно съдържание, учебните програми и стандартите за оценяване. Учебните програми имат следните компоненти:

• общо представяне;

• цели на обучението;

• очаквани резултати на ниво учебна програма.

Учебно съдържание:

• очаквани резултати по теми;

• основни понятия;

• контекст и дейности за цялата програма;

• междупредметни връзки;

• специфични методи и форми на оценяване.

Ако сравним със стандартите и учебните програми по история и цивилизация и география и икономика, по тях има и шести компонент: Методически указания по прилагане на учебната програма, който при нас не се разработва.

Налични са пет учебни програми, които се отнасят до предметите от цикъл Философия. "Предметите от цикъл Философия (Психология и логика, Етика и право, Философия) целят да ориентират ученика в отношението му към себе си, към другите и към света и съдействат за неговото самоопределяне като автономна личност и свободен гражданин."

Учебната програма по философия е насочена главно към осмисляне и определяне на светогледни нагласи през универсалността на човека и света: "Чрез изследване на алтернативни подходи и решения на учениците се дава възможност да търсят и избират мястото си в съвременния динамичен свят" (УП 2003: 170). Общият момент е свързан с постигане на стандартите в изследване от гледна точка на самоопределянето на ученика, който търси и избира мястото си в света.

Обучението по философия осъществява общите изисквания за обучение в компетентности и интегриране на обучението на равнището на личностното развитие на учениците в два аспекта:

• като се ползва от резултатите на обучението по психология и логика, етика и право за интегриране постиженията в личностното самопознание, критическото и творческото мислене и нравственото самоопределяне, за да изгради качествено нова всеобщност;

• по отношение на другите предмети от общообразователната подготовка обучението по философия осъществява рефлексия върху универсалните основания на природните и хуманитарните науки, като създава методологически условия за решаване на теоретически и практически проблеми. Тук се осъществяват и принципите на обучение по гражданско образование, свързани с концепцията на Дюи за социалните дейности на ученика като център на образователния процес (в "Моето педагогическо кредо").

Стандартите за обучение по философия имат отношение и към обучението по гражданско образование, насочено към изграждане у ученика на способност да:

• разграничава основните социални групи и общности и коментира интересите и проблемите;

• обяснява ролята на езика, религията и традициите за социалната обвързаност и различия в обществото;

• ориентира се в източниците на противоречия между отделните етнически и религиозни общности;

• определя мястото си и проектира бъдещето си в икономическите взаимоотношения;

• демонстрира готовност да защитава своите "и на другите" граждански права и отговорности.

Доколкото в целите на обучение по философия е записано: "да развива умения за проблематизиране на наличното, на всекидневния опит; да поема отговорност за познание, преобразуване, създаване, организиране на нов социален и житейски опит, както и да спомага за осмисляне чрез демократични ценности на гражданското общество", то това трябва да намери своето място в учебната програма от съответния модул (УП 2003: 170).

Ще предложа един прочит на учебните програми от гледна точка на работата на учителите и преди всичко на учениците с тях. Във всяка от учебните програми в предметен цикъл Философия стандартите са в колона № 2 под наименование "Очаквани резултати на ниво учебна програма" и засягат познавателния процес, който се осъществява от учениците. От учениците се изисква да разбират, да се ориентират, да анализират, аргументират, осъзнават, да умеят и т.н. В същото време учениците рядко биват запознавани със стандартите за учебно съдържание по дисциплините, които изучават, а всъщност това е необходимо, доколкото ученикът се е ангажирал лично със собственото си развитие в образователния процес.

Това не би могло да се получи, ако опитът, от който се тръгва в конкретната проблемна ситуация, се разглежда формалнологически, като последствия или обобщаване на значението от вече придобит опит, вместо от предприемане на реални действия по създаването му. В този смисъл учениците биха могли да показват знание на чисто емпирично ниво или само на ниво формалнологически и разсъдъчни умения, което обаче не отговаря на изискванията за обучението по стандарти. Друг е въпросът, че липсват стандарти за оценяване постиженията на учениците по всеки от модулите, които от своя страна да определят различните познавателни равнища на усвояване на стандарта. И в двата случая обаче оценяването е функция на преподаването, така че при оценката на работата на учениците логическото усвояване, умението за възпроизвеждане е подчинено на познавателното усвояване, свързано с оценка и разсъждение.

Образователните задачи могат да бъдат схващани от гледна точка на организацията на работа в час и тогава те са свързани с подготовката на проекти, решаване на казуси, аргументация на лична позиция, работа в екип, участие в дискусия, работа с автентични текстове и документи, създаване на текст и др. и са отразени в колона № 5 от учебната програма в графа "Контекст и дейности".

Във връзка с тези дейности се изисква учениците да се упражняват. Целта на упражненията е свързана с въвличането им в изследване¹. Във връзка с това в упражненията трябва да присъстват различни онтологически нива, различни начини на мислене на учениците, което изисква самото изследване да произтича в зависимост от личностната мотивация на ученика.

Упражненията са създадени от учителя или се съдържат в учебници и помагала. Може да се представи опитът от упражненията в програмите "Философия за деца". Но също така в такъв случай трябва да се имат предвид и общите принципи и подходи при осъществяване на образователен процес в изследваща общност, разработен във "Философия за деца". Следва да се отбележи, че има разработени упражнения по всички модули - от психология до философия в разнообразните учебници и помагала, които излизат във връзка с работата по стандартите и новите учебни програми след 2001 г. Като пример могат да бъдат представени два вида упражнения: първите са свързани с разработки във връзка с обучението по Психология и логика, Философия и Етика и право, а вторите - във връзка с работата по проект, доклад и дискусия в обучението по Свят и личност. Общото и в двата случая е, че учениците осъществяват комплексната процедура на проучването, постигат смислово единство в процеса на практически извършвания и дейности. От ученика се изисква сам да установи кой е верният отговор - при положение че верните отговори са повече от един или че има верни и неверни отговори, т.е. необходимо е да се аргументира защо намира избрания отговор за подходящ.

Особеното тук е, че дейностите в контекст са общи към цялата учебна програма. Тяхната конкретност е в изработване на задачите и упражненията към стандарта.

Примерът, който следва, показва как под формата на въпрос и отговори е разработено упражнение за аргументиране на лична позиция към стандарт № 5 по право "Разбира идеята за гражданското общество и начините на функционирането му." Въпросът е "Кога обществената организация на хората не е гражданско общество?", а задачата: "Изберете подходящия/те отговори и го/ги аргументирайте".

Възможните отговори, от които учениците могат да избират, аргументирайки личностната си позиция, са:

• когато не всички правоспособни хора са допуснати до участие да избират и да бъдат избирани;

• когато болшинството от населението се състои от безправни роби и крепостни селяни;

• когато държавната власт не зачита правото на населението на несъгласие и съпротива на управлението;

• когато няма свободни избори и всеобщо, задължително за всички законодателство;

• когато управляващите получават властта не със свободни избори, а по наследство или със завладяване;

• когато не са разделени законодателната, изпълнителната и съдебната власт;

• когато няма свобода на словото и независими средства за информация;

• когато гражданите нямат право да се организират в партии и организации за защита на интересите си" (Андонов 2002: 254).

Очевидна е демократичността в правото на избор, изразяване на позиция, зачитане на интереса и първоначалната мотивация на учениците. "Особеното е, че от ученика се иска да аргументира осъзнаването си, да покаже, че има понятие за него, в смисъл как и защо той има това разбиране, защо не го удовлетворяват другите осъзнавания и т.н." (Андонов 2002: 197).

От спецификата на стандартите и познавателния процес на учениците произтича и функцията на интердисциплинарност и интегралност на учебното съдържание върху основата на личния опит на ученика, които намират израз в колона № 6 на учебните програми - "Междупредметни връзки".

Учебни програми за профилирана подготовка

Стандартите за профилирана подготовка (второ равнище на стандартите) са приети едновременно с тези за задължителна подготовка (първо равнище). Всеки от разработените модули е за същия хорариум, който е предвиден за часовете в задължителна подготовка (по 54 часа годишно, разделени на две части). Отделно всеки модул е независим, т.е. не е обвързан пряко с обучението единствено в годината на изучаване на първото ниво на модула и може да се използва не само в профилираната подготовка, но и в непрофилираната като програма за избираема подготовка със задължителен характер или ЗИП.

Първите четири модула са към модулите за задължителна подготовка, именно психология, логика, етика, право. Същите принципи, които се отнасят до стандартите за задължителна подготовка, важат и тук. Наименованието на модулите за профилирана подготовка или ЗИП е наименование на учебната програма, по която се преподава. Така към обучението по психология в 9. клас учебната програма на второ равнище е "Социална психология и психология на общуването" - 27 учебни часа. Към обучението по логика програмата е "Критическо мислене", също за 27 часа.

И двете програми задълбочават и развиват познанията и уменията на учениците, получени в резултат на обучението в задължителната подготовка. Когато се изучават в профил, те се отнасят към годината на изучаване на предмета в задължителна подготовка. Акцент при програмата по психология е "развитие на уменията за общуване и решаване на конфликти", а обучението при програмата по логика "отговаря на необходимостта от подготовката на учениците за самостоятелно изследване и оценка на различни гледни точки и се основава на разбирането, че без интелектуална автономия човек не може да се развива като свободна личност и гражданин" (УП 2003: 146).

Учебните програми съдържат същите компоненти, както тези за задължителна подготовка. Съдържателно са разработени дейностите и работата с контекст в съответната графа на програмите "Контекст и дейности". Възможностите за междупредметни връзки са в две посоки и са свързани, от една страна, с прилагане на уменията, придобити от обучението в профилираната подготовка по психология и логика, а от друга - с възможността останалите учебни предмети да се ползват от тези умения. Тук личи активността на философската позиция по отношение на другите, свързана с методологическата роля на философията. Отделно се посочва, че "Ценностите на критическото мислене пряко кореспондират с изискванията и потребностите на гражданското образование в целия цикъл" (УП 2003: 149).

Учебните програми за профилирана подготовка по етика и право са върху второ равнище на идейните ядра "Свобода и отговорност" и "Свобода и законност". Те са три на брой, като са "относително самостоятелни", т.е. могат да се прилагат и като ЗИП (което, разбира се, важи и за останалите програми по профилирана подготовка). Първите два модула са задължителни за профилираната подготовка по философия. Третият модул е "Право и етика на информационното общество" и за неговото провеждане има специфични изисквания.

Програмата за задължителния модул по етика е с наименование "Приложна етика". Този модул е с "изключително практическа насоченост и се осъществява в контекста на една актуална тематика - професионална етика, биоетика, медицинска етика, политика и морал" (УП 2003: 160). В програмата е отделено специално внимание на теми като евтаназия, аборт, смъртно наказание, генетични експерименти с хора и животни, бизнес етикет, насилие и милосърдие. Те се осъществяват на основата на постигане на четири на брой стандарта от второ равнище на ядрото "Свобода и отговорност".

Програмата по право е с наименование: "Социално-политическа философия и право". Както и програмата "Приложна етика", тя е предвидена за минимум 27 учебни часа. В рамките на ЗИП тези часове могат да бъдат увеличени. Програмата е свързана с постигане на първите пет стандарта от второ равнище на ядрото "Свобода и законност". В програмата "Социално-политическа философия и право" се предвижда философско осмисляне на проблемите за справедливостта, свободата, равенството, правата на човека, собствеността, законността и демокрацията. "Важни акценти в учебното съдържание са предимствата и недостатъците на законодателството в демократичните общества, сравнението между българското и европейското законодателство в сферата на правата на човека, проблемите за правата на децата, жените и малцинствата в съвременния свят". В програмата се предвижда изграждане на умения за участие и подкрепа на значими социални дейности. Върху последния шести стандарт е организирана третата програма "Право и етика на информационното общество", която е за 36 учебни часа.

БЕЛЕЖКИ

1. Учениците са разслоени естествено по няколкото начина на възприемане и степени на познание в образователния процес. В съвременните документи те се изписват като познания, умения и компетентности. Познанията, уменията и компетентностите са различни степени на познавателен процес, който се основава върху способностите на учениците, по-конкретно на "продуктивната способност за въображение", по термина на Кант (1992: 228). [обратно]

© Мая Митренцева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.09.2015
Мая Митренцева. Философия на промяната: Философските дисциплини в училище след 1991 г. Варна: LiterNet, 2015