|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
1. ПЪРВИ ПЕРИОД НА ПРОМЯНА - 1991-1999 Г.Мая Митренцева web | Философия на промяната... Задачата на тази част е да проследи въвеждането и развитието на учебното съдържание по философия след 1989 г. посредством учебните програми, учебниците и помагалата. За тази цел се проследява тяхното формиране и се изследват някои резултати от приложението им. Разглеждането се осъществява във връзка с изискванията, които са залегнали в нормативните документи и по-специално в Закона за народната просвета от 1991 г. като изискване за обучение в държавни образователни изисквания за учебно съдържание и някои аспекти в длъжностната характеристика на длъжността учител. В този смисъл обучението по философия преди 1999/2000 г. се явява предистория на приемането на Държавните образователни изисквания за учебно съдържание и започналото обучение по тях от 1999/2000 г. В предисторията на формирането на стандартите за учебно съдържание се проследяват две линии. Най-напред се разглежда доколко промяната, която настъпва спрямо марксисткия период в обучението, е свързана със спецификата и изискванията на философското познание. Тя е проследена в създаването на Олимпиадата по философия, ролята на учебниците и помагалата и оценяването в обучението по философия. На второ място се проследяват основните пречки и трудности пред реализацията на учебния процес от тази гледна точка. Те са разгледани във връзка с описание и функциониране на традиционната образователна система. В тази връзка би трябвало да се отбележи, че преди 1989 г. в рамките на марксистката идеология също се появяват различни подходи и разработки по отношение на образованието. Една от тях е споменатата "Проблемна група на образованието", ръководена от акад. Благовест Сендов, въведена експериментално в 30 училища след решение на Пленум по образованието през 1979 г. Този опит се оказва неуспешен, но по същество идеята е иновационна, тъй като използва методология, която не свежда образованието до изучаване на предмети, т.е. знанието няма чисто предметен характер. По този начин се изучават не само резултатите от познанието, но в обучението се включват и процесите, чрез които знанието се постига.
© Мая Митренцева
|