1.5. РОЛЯТА НА УЧЕБНИЦИТЕ И ПОМАГАЛАТА

Мая Митренцева

web | Философия на промяната...

Ако задължителният минимум от понятия и автори е образователен стандарт, то той трябва да бъде такъв и за обучението по отделните дисциплини, при писане на учебници, помагала, при съставяне на задачите за матурата по философия, както и при оценяване в обучението по философия. Да припомним, че според Закона за народна просвета държавните образователни изисквания определят равнищата на необходимата общообразователна подготовка, като за тази цел е необходимо да има такива за учебно съдържание и за системата за оценяване, за учителската правоспособност и квалификация, за учебниците и учебните помагала и др. В същото време до 1999 г. такива стандарти липсват за учебното съдържание, а от 1999 г. се въвеждат, но само за учебното съдържание, без конкретизирана система за оценяване по отделните учебни предмети.

Тъй като стандартите, посочени в чл. 16 от ЗНП, са във взаимовръзка, то приемането на стандартите за учебно съдържание изисква от своя страна изготвянето на съобразени с тях учебни програми, както и съответни учебници и помагала. В нашия случай посоченият като понятия и автори образователен минимум по психология, логика, етика, философия на правото и философия не може да изпълнява и всъщност не е изпълнявал ролята на стандарт до 1999 г.- нито по отношение на обучението по философия, нито във връзка с матурата, нито като критерии за оценяване.

Единствената и най-важна функция на курсовите програми пък е, че са реализирани или предстои реализирането им в учебници. След излизането на учебниците обучението вече протича по тях. Т.е. програмите са реализирани в учебници, учителите вече нямат работа с програмите, а тъй като би трябвало и самите програми и учебници да са съобразени с минимума от понятия и автори, то учителят няма работа и с образователния минимум. Остава да си "научи урока", за да го предаде на учениците. Тук става въпрос за общото правило, а не за професионализма и подготовката на учителите по философия, които, разбира се, могат да правят най-различни чудеса в час, като работят интерактивно, изграждат умения и т.н.

По този начин главната характеристика на първия етап се явява ключовата роля на учебниците и помагалата. Списъкът на използваните учебници и помагала е в Приложение № 5.

Първата антология

Ще се спра в хронологичен порядък на ролята на антологиите. Най-напред, през 1990 г., първият текст, който излиза след промяната, не е учебник, а антология по философия под наименованието "Антология по философия - част първа. Учебно помагало", под съставителството на Димитър Денков и Иван Колев. Както беше отбелязано, учебното помагало е одобрено от Министерство на народната просвета и отпечатано в неговата печатница през 1990 т.

Целта на антологията е действителното философско образование, замествано досега със "служещи главно на идеологически цели учебни пособия" (Денков, Колев 1991: 5).

Подходът е свързан не с представяне на самата наука философия, а на някои подходи и ориентири към нея, с намерение: "...да се дадат на учениците такива знания, които да представят философията като научен и светогледен проблем, занимаващ хората над две хилядолетия." На второ място, подходът "...не решава задачата със знанията, а прави нещо по-важно - опитва се да ни накара да мислим" (Денков, Колев 1991: 5).

След отпадането на Обществознание като учебен предмет, естествено е, че представянето на откъси от оригинални текстове на велики философи е възвръщане на "вкуса към философията", но по-важното е, че се разкрива хоризонт това да се случи с философизация на учебния процес. Това възвръщане се отнася най-напред за учителите по философия, тъй като с промяната ролята на учителя по философия нараства. Както отбелязват Димитър Денков и Иван Колев по отношение на тази роля "Във философски план това ще рече той да се отстрани от обичайната си роля на даващ знания и да преминава постоянно в друга - на поставящ проблеми, които не са наши и техни, а на всеки човек, поел по пътя на образоваността" (Денков, Колев 1991: 5).

За да може да се осъществи това, е необходимо да се спазват "онези прости методически похвати, които е изработила философията в дългата си история" (Денков, Колев 1991: 5-6).

Следователно необходимо е да се работи с методологията на философското познание, която вече има практика в лицето на Олимпиадата по философия и "Философия за деца".

Ето какви са стъпките според съставителите на антологията:

"Във всеки час да се разсъждава върху проблем и този проблем да бъде представен като необходим във връзка с други - философски, научни, житейски, светогледни.

При обсъждане на всяка от темите да се представят поне две противоположни гледища, като всяко от тях бъде обосновано с не по-малка от другото необходимост.

Да не се карат учениците да "отгатват решения", а да се опитат "дадените решения да бъдат опровергавани или обосновавани" (Денков, Колев 1991: 6).

Работейки по методологията на Олимпиадата по философия и "Философия за деца"¹, това издание имаше освобождаваща роля за философстването в клас: "Часовете по философия трябва да бъдат освободени от задължителните за други науки последователности, което съвсем не значи, че преподаващият не трябва да знае какво ще прави всеки отделен час. Ние препоръчваме той да изготви свой курс за движение из предложените текстове и затова във всяко тематично поле сме дали оня минимум, който според нас следва да се овладее в работата, без да бъде строго задължителен." (Денков, Колев 1991: 6).

Към първия раздел: "Що е философия?", както и към останалите зададеният минимум² е в пет точки, а именно:

Обща представа за философията като:

а) наука;

б) житейска мъдрост;

в) културен феномен.

Философски направления; представители; типове философия и философи.

Философски жанрове.

Философия и:

а) общество;

б) науки;

в) вяра, религия, мироглед, идеология;

г) образование;

д) личен живот.

Вредата от ползата и ползата от вредата на философията.

Към втория раздел: "Онтология" минимумът е:

Битието - проблем или псевдопроблем с оглед на небитието.

Битийни форми и съдържание.

Как се "вижда" светът, ако се привилегирова:

а) движението;

б) покоят;

в) пространството;

г) времето;

д) материята;

е) идеята;

ж) природата.

Философи-онтолози от:

а) Античността;

б) Средновековието;

в) Новото време.

Типове онтологии.

Накрая имаме посочен такъв "минимум" и за третия раздел "Гносеология":

Типове, степени или пътища за познание са:

а) мнението;

б) съмнението;

в) вярата;

г) убеждението.

Истина и неистина като:

а) субективни;

б) обективни;

в) всекидневни;

г) научни;

д) методически.

Как се постига една истина за една наука и изобщо истината за всяка научност? Методичност или хаотичност?

Антиномичността на познанието.

"Митът за пещерата" - анализ³.

Във връзка с това "...отговорността ни и условията, в които всички се намираме, изискват поемане на една обща работа, на един общ път, който да заличи разликата между "обучаващи" и "обучаеми" (Денков, Колев 1991: 7). Под "условията, в които се намираме", се има предвид липсата на учебник, което е посочено в предговора. Това условие, фрагментарността и несистемността като особеност на антологията, както и освобождаването от старото наследство дават поле на изява на учениците в съвместната им работа с учителите. Важно приложение на този етап са и посочените в справката за авторите други антологии, а именно: Антична философия, София, 1977 и 1988 г., Антология на европейската философия 17.-19. век (в два тома), София, 1985 г. и 1988 г., Идеята за времето, София, 1985 г., Антология по етика (в два тома), София, 1987 г. и 1989 г., "Практика, разум, действие", София, 1990 г.

Освен това в предговора е посочено, че от помощ освен антологиите може да бъде и библиографията, съпровождаща конкурсните теми за Олимпиадата по философия за средношколци, представени в нейната "Тематична програма", която съдържа около 200 заглавия на книги и статии (Денков, Колев 1991: 8).

В отзив за учебното помагало Любен Сивилов пише: "Значението на замисленото учебно помагало нараства още повече, щом отчетем обстоятелството, че учебник по философия засега липсва и преподавателите могат да се ръководят само от публикуваната Примерна учебна програма за 11. клас през учебната 1990/1991 г. ...четирите части на съдържанието покриват изцяло традиционният обем на философската проблематика така, както е представена във вариантите на Примерната програма" (Сивилов 1991а: 121). Освен това авторът посочва, че в антологията са включени повече от петдесет автора с над петстотин фрагмента, подредени в тридесет и една рубрики с ясна тематична цел. Изводът, който се налага е, че "Помагалото е в състояние неимоверно да улесни дидактическата работа на преподавателите. ...То предлага нови идеи за подредбата и осмисляне на отдавна известни и амортизирани теми, деликатно подсказва неочаквани решения и лесно може да се използва като наръчник за разширяване на извънкласната дейност с учениците" (Сивилов 1991а: 122).

Курсова програма и учебник (вариант А) с автори Любен Сивилов, Ламбо Кючуков и Димитър Денков

През 1991 г. след антологията излиза и първият учебник по философия за средното училище: "Философия", София: Арена, 1991 г. Негови автори са Любен Сивилов, Ламбо Кючуков и Димитър Денков. За разлика от антологията като учебно помагало, учебникът се свързва с налична учебна програма, която от своя страна предполага стандарт или държавни образователни изисквания за учебно съдържание. Както беше уточнено, има понятия и автори, които трябва да изпълняват тази роля, но няма учебна програма, а са налице курсови програми, които имат функцията да бъдат и са реализирани в учебници от своите автори.

Така първата курсова програма, която ще бъде разгледана, е споменатият "Вариант А" и е публикувана за пръв път през 1991 г. в "Учебни програми по философия за 11. клас (3. курс) на СОУ, СПТУ и техникумите"⁴.

Трудността да се оценява учебник, когато няма учебна програма и изисквания за стандарт за учебно съдържание е несъмнена. Безспорно е, че учебникът не е просто авторски текст, а има определена функция в процеса на обучение. Очевидно трябва да се открият критерии и да се прецени какви са тези функции и как съответният учебник ги удовлетворява. Преди това могат да се посочат някои общи принципи, като:

Ролята на философията в средното училище - не само във функционирането й като академично съдържание, но в инструментален аспект (учебникът не се ползва само от ученици, които избират да учат философия, а от всички ученици);

Доколко философията е включена в познавателния процес на ученика;

Доколко посочените основания могат и да бъдат отнесени към удовлетворяването на минимума от понятия и автори.

Тъй като не е възможно тези принципи да бъдат отнесени към всяка от темите в трите учебника в детайли, затова по-голямо внимание ще бъде отделено на една от тях, която може да бъде първата - "Що е философия?".

И така търси се отговор на въпросите:

1. Включена ли е философията като наука в познавателния процес на ученика, а това означава дали материалът е представен по проблематичен начин;

2. Доколко се предоставя възможност за формиране на познавателни умения на учениците, за преминаване от незнание към знание.

Учебникът е със следното съдържание: Въведение, Философията през епохите, Философските проблеми, Философската методология, Авторитетите във философията. Речник, Именен показалец.

Във Въведение въпросът "Що е философия?" е разгледан чрез търсене на основанията на философията като наука, философията като поезия, философията като агресия и философията като мъдрост. Оказва се, че философията може да бъде всяка от тези форми, при което "Философията като мъдрост наистина е спокойствие... но и солидна опора на всеки стремеж за превръщането на незнанието в знание. А тъкмо в този процес философията реализира най-дълбоката си същност - тя е теория, преди всичко теория, останалото е форма на нейния израз. Философската теория показва как се прави свят: по идеален начин и в универсални измерения" (Сивилов, Кючуков, Денков 1991: 22).

На второ място е разгледано съществуването на философията посредством "философските агенти", които са размисъл, разговор, поведение, текст. Всички те дават отговор на въпроса "Как се прави свят?". Накрая се получава следната логическа конструкция: след като философията съществува като индивидуален размисъл, разговор - диалог и текст, философският текст е теория, която прави света, то теорията е идеално възпроизвеждане на универсума (Сивилов, Кючуков, Денков 1991: 36).

Философската теория е разгледана на трето място, тя трябва да даде отговор на въпроса "Как се прави философия?". Това става чрез синоптичност на категориите: 1. Категориите присъстват в живота на всеки човек; 2. Категориите са собствените имена на универсума. Категориите са мостът, връзката между универсалното и единичното и когато виждаме последното в категориални измерения, виждаме го с оглед на цялото, на тоталността, т.е. синоптично. По- нататък се разглеждат две основни функции на категориите: като основа или като връх - и след като се проследява развитието на категориалността в история на философията (Аристотел, Кант и Хегел), се преминава през архитектоничността на философската теория, за да се завърши с функцията й на аксиология. Ако категориите имат отношение към предмета на философската теория, а архитектоничността - към системната й функция, то аксиологията произтича от самия философстващ (Сивилов, Кючуков, Денков 1991: 53).

Накрая се търси отговор на въпроса Кой прави философията? Посочено е, че "Това е въпросът, който затваря кръга от предпоставки за нейното разбиране; защо и как се философства, какъв е резултатът от това и кой го постига" (Сивилов, Кючуков, Денков 1991: 54).

Въпросът с авторството на философската теория е решен с гениалността. Но гениалността и авторството имат отношение и към времето и традицията, както и към направленията във философията (Сивилов, Кючуков, Денков 1991: 54: 66-67). Така накрая се обобщава: "Геният създава парадигма - модел за света и метод за опознаване на света. Школата разпространява идеите на гения. Традицията съхранява за историята една парадигма. Направлението развива парадигмалните принципи във времето" (Сивилов, Кючуков, Денков 1991: 71).

Отзивите за учебника са повече от положителни. "Едно от предимствата на новия учебник по философия е, че в него е намерена мярата на присъствието на история на философията, представена като авторитетите във философията. Съвременното интерпретиране и "звучене" на основните философски проблеми, пречупени през призмата на различните "визии" на отделните епохи от развитието на европейските културни хоризонти (Античност, Средновековие, Възраждане, Ново време и Съвременност), дава възможност на философската пропедевтика да се освободи напълно от идеологизираното отношение към философията и историята на философията", пишат З. Захариев и Д. Петров в статия "Въпросници по философия?" през 1992 г. Те посочват необходимостта от развитието на "философската пропедевтика" върху основата на съвсем нови принципи и критерии, които да играят ролята на "органон" за учителите, да целенасочват тяхната конкретна работа и в известен смисъл да унифицират резултатите от нея (Захариев, Петров 1992: 53).

"Практиката налага не само да се фиксират и изведат общите информационни ядра в учебното съдържание, които задължително трябва да присъстват в часовете по философия, а да се конкретизира и определи теоретичният минимум от понятия и автори, който следва да се овладее от всеки ученик. Заедно с това вариантите на учебни програми , антологията и изобщо работата с авторитетите и текстовете да се адаптира към основните информационни ядра и понятия, образуващи теоретичния минимум" (Захариев, Петров 1992: 53). Както по-нататък се отбелязва в същата статия, въпреки наличието на учебник е необходимо да се помисли и за разработване на методически пособия.

Според Кр. Мутафчиева това е първият опит за реален пробив в догматизираното дотогава философско образование на учениците. Тя отбелязва: "Учебникът разказва. Тази, убедена съм, нарочно търсена наративност е формата, чрез която авторите искат да приобщят своите основни читатели към философската проблематика" (Мутафчиева 1991: 5). Тя разглежда тази наративност през презумпцията за информация: "Сиреч тук прозира презумпцията за информацията, по-точно за знанието, което се "дава", т.е. разбирането на ученето като у-знаване... По-нататък ще приведа и други аргументи, които ме карат да мисля за учебника като "даващ знание" (центриран е към знанието)" (Мутафчиева 1991: 5).

С оглед на изискванията на учебния процес в средното училище, броя учебни часове по философия в 11 клас и характера на разделите следва да се отбележи, че учителите трябва да конструират учебния си курс преимуществено спрямо начина на представяне в единия от тях. Това е забелязано и във "Философският XX век в България, т. 1": "Авторите на този учебник, вероятно без специално да са целели това, очертават главните пътища, по които занапред е представяна философията в образователния процес у нас. В него се прокарват основните подходи за поднасяне на философските идеи. Първият е генетичен и представя общите черти в облика на философските търсения през различните исторически епохи; вторият е проблемен, като цели обобщено излагане на някои традиционни или по-нови въпроси във философските изследвания; третият е методологически и преследва запознаване на обучаемите с различни стратегии при обяснението на света и ролите, които философията играе в обществото; последният е личностен, като при него философските идеи се въвеждат чрез представяне делото на някои от най-ярките мислители от древността до наши дни" (Стаматов, Димитрова, Тодоров и др. 2008: 54).

Тъй като всичко това има отношение към изискванията за подготовка на учителите и към функциите на учебника в учебния процес, описани в Типова длъжностна характеристика на длъжността учител, приета от Колегиума на Министерство на образованието и науката от 10 юни 1998 г., то трябва да се отбележи, че в този документ никъде не се споменава за ролята на учебниците.

Ето някои обяснения на Любен Сивилов, които той дава през 1991 г. в тази връзка: според него философията трябва да бъде инструмент за стимулиране към творчество, а не към догматизъм. Това означава философът да предизвиква "смайване, учудване, объркване у своите слушатели", което би трябвало да доведе до успех, когато ученикът притежава въображение за необходимостта от светогледни трансформации. "Трудностите се появяват тогава, когато решим да култивираме творческите способности у подрастващите. Възможно ли е да стане това и дали философията е най-подходящото средство за реализацията на подобна цел?", пита авторът и прави извод "Учудване, усилие, въображение - ето кои са целите на преподаването по философия" (Сивилов 1991б: 66).

Нека да видим как тези цели се реализират от авторския екип на първия учебник. Любен Сивилов посочва две възможности или линии за установяване на минимален обем от философски знания:

а) чрез имената (творчеството) на великите философи;

б) чрез поредицата от светогледни понятия, съдържащи теорията и историята на въпросната дисциплина.

Той посочва, че тези възможности са комбинирани от него така, че да се тушират недостатъците им в книгата му "Философията, философите, философстването", издадена през 1987 г. Концепцията предполага цикличност при излагане на съдържанието, осигуряващо "преход от по-простото към по-сложното, обвързване на теорията с историята на философията, прехвърляне на акцента от натрупването на нова информация към необходимостта от изява на собствената светогледна позиция" (Сивилов 1991б: 64).

Също така тези възможности са заложени и в курсовата програма в посочения вариант А. Или може би учебникът по философия се явява още един вариант за реализиране на целта, посочена от Любен Сивилов по отношение на книгата му: "Без да се пренебрегва разнообразието в тематиката, да се осигури възможност за преповтаряне и осмисляне на основните постижения от три различни гледни точки" (Сивилов: 1991б: 64).

За последните може да се съди от представените в третата част на учебника философски проблеми: Идеята за субстанция; Има ли Бог; Човекът - мярка на всички неща; Знам, че нищо не знам!. Така, както е посочено и в учебната програма, идеята за субстанция се превръща в теория на битието - онтология, въпросът има ли Бог се теоретизира чрез Божието слово в теология, проблемите за човешкото съществуване стават антропология, накрая се завършва с гносеологията и аксиологията. Тъй като всички те започват по интересен и забавен начин, очевидно това е свързано с намерението на автора да предизвиква учудване, недоумение, размисъл, активизиране на въображението на ученика/читателя, като в същото време според концепцията на учебника това произлиза естествено от начина, по който се описват проблемите в първа и втора част посредством разглеждане на теорията във връзка с историческото развитие на философията.

В петата част, чийто автор е Димитър Денков, философските авторитети са представени чрез разглеждане на философията на Платон, Аристотел, Св. Аврелий Августин, Св. Тома Аквински, Декарт, Хюм, Кант, Хегел, Маркс, Хусерл, Витгенщайн. Има известна разлика с учебната програма, в която са посочени Джордано Бруно и Бейкън, но липсва Хюм. По този начин посочените авторитети в програмата са дванадесет, а в учебника - единадесет. Веднага трябва да се каже, че това е най-голямата и обемна част от учебника, която заема повече от една трета от неговото съдържание. Прави впечатление, че от посочените в задължителния образователен минимум от понятия шестима автори (Платон, Декарт, Русо, Шилер, Шпенглер), тук са представени само Платон и Декарт. Това, разбира се, може да се обясни с примерния характер на образователния минимум. Отново, след всяка от темите (съответния автор), е посочена литература, а задачите за учениците, които за пръв път се появяват едва в тази част на учебника, винаги са свързани с изследване и проучване на изрично зададената към тях литература. Текстовете са разделени, отчленени като отделни смислови теми и понятия, например:

Хюм: Силата на скептика. Просветеният егоизъм. Английският емпиризъм.

Впечатления и идеи. Причина на причинността.

Кант: Критиката на разума. Коперниканският преврат. Сетивност.

Разсъдък, Разум. Онтология на съзнанието.

Ето и зададените задачи:

Към Платон:

1. Напишете диалог на тема: "Душата пречи на тялото."

Към Аристотел:

Каква е връзката между "метафизика", и: а) етика, б) "поетика", в) логика в делото на Аристотел?

Напишете есе на тема "Целта, която оправдава средствата".

Анализ на трета глава на "Метафизика": "Защо не и пета причина?" (по изд. Аристотель. Метафизика. Москва, 1976).

Към Св. Тома Аквински:

"Причина и корен на човешката добрина е разумът", казва св. Тома Аквински. Откъде идва тогава злото, питаме ние.

"Оня, който върши нещо, без да го желае, няма свобода на действието; той може обаче да има свободна воля." Защо?

Кое от трите - милосърдие, вяра, разум - ни казва, че "в света не може да има нещо, което да е напълно зло"?

Към Хегел:

Анализ на Предговора на "Феноменология на духа".

Какво значи: "Любовта е свобода, положена в другия" (Хегел)?

3. Прочетете откъса за Шелинг в Хегеловата "История на философията". Том 3 и го сравнете с откъса за Шелинг в книгата на Х. Хайне "Към историята на религията и философията в Германия" (с. 115 и сл. в Х. Хайне, Философска проза. Том 1. София, 1981 г.)

Към Хусерл:

Каква е разликата между "феномен" и "явление"?

Има ли науката "всекидневие"?

Анализирайте статията на М. Хайдегер "Какво е това - философия?" в сп. "Философия", кн. 1/1991 г. от гледище на феноменологията.

Вижда се, че тези задачи, както и семинарните занятия са пригодени по-скоро за студенти по философия, отколкото за ученици, които имат философия като задължителен учебен предмет. В заключение: учебникът е изключително интересен, ерудиран като четиво, но неговото използване разчита изцяло на академичната подготовка и методическите умения на учителя, което се потвърждава в направения прочит на учебника от Красимира Мутафчиева: "Учебникът е "даващ знания" и във всички случаи разчита в много голяма степен на учителя, на неговия професионализъм" (Мутафчиева 1991: 5).

Курсова програма и учебник (вариант Б) на Сергей Герджиков

Авторът на този вариант е Сергей Герджиков. Публикуваната програма в Програмен годишник от 1992 г. съвпада с учебника. Следващото преработено издание на учебника е от 1996 г. "Курсът съдържа една верига от жизнено важни теми на философията в четири части: Битие, Живот, История и Знание", се казва в предговора към учебника. След всеки урок са дадени резюмета, въпроси, казуси и фрагменти от текстове.

След ката са налице тези компоненти, отново възниква въпросът за тяхното отношение към подпомагане на мисловните умения и опит на ученика и как са свързани със създаването на понятие и с минимума като образователен стандарт? Вероятно оттук нататък трябва да бъде очертана и проследена една важна разлика - тази между упражнения и задачи, които са за развитие на познавателни умения на учениците, и упражнения, които са върху заучаване на текст от учебник.

Трябва да се посочи и ролята, която отрежда авторът на тези методически препратки: "Резюметата фокусират вниманието и помагат за затвърждаване на уроците. Въпросите се стремят да насочат към възловите проблеми. Казусите (философските задачи) са предназначени за осмисляне на темата. Фрагментите от оригинални текстове тренират интерпретацията и са база за дискусия. След всяка от четирите части е даден примерен тест, който изпитва философските знания и умения в степени според образователния стандарт:

• разпознаване (автори);

• описателно определяне (понятия);

• обяснение и разбиране (проблем);

• мисловно движение между позиции (култури)" (Герджиков 1992: 3).

Ето и илюстрацията към Примерен тест към част 2: Живот.

А. Мислители - разпознаване на мислител по творение (понятие, идея, концепция, книга).

Б. Понятия - възпроизвеждане и определяне (описание) на понятия по термини, автори, концепции.

В. Проблеми - самостоятелно вникване, тълкуване и разбиране на проблема.

Г. Култури - схващане на универсалната позиция на философията - свободно отнасяне към различните културни светове. Осъзнаване на принадлежността към култура, време и място.

Тема 6 - Душа и Тяло

А. Мислители

Кой античен философ развива най-добре темата за сетивното и свръхсетивното? - 2 т.

"Материя" и "форма" са двете начала според? - 2 т.

Кой предлага концепцията за "трите свята"? - 2 т.

Б. Понятия

Определете (изтълкувайте най-кратко) понятията:

ElanVital - 2 т.

Ентелехия - 2 т.

Експанзия - 2 т.

В. Проблеми

Може ли мозъкът и мисленето да се определят в един и същ научен или философски език? - 6 т.

Същото може да се направи и към другите теми - Тема 7: Свобода, Тема 8: Смърт и т.н.

Както и самият автор посочва, тъй като учебникът по философия е странно създание, доколкото в характера на всеки учебник е да следва твърдо установени знания, каквито няма във философията, така както я няма и марксистката идеология, то новият учебник е във волята на автора си, което има положителния ефект на лично и цялостно виждане на основните философски решения и проблеми. Според изследователи на философската публичност на ХХ в. у нас "При композирането на учебното съдържание Герджиков възприема синтетичен модел: систематико-историко-персонален. Отделните теми са подредени според определен проблемен кръг, но се разглеждат чрез чести препратки към историческото развитие на философската мисъл и в частност към възгледите на значими мислители. Особеното е, че авторът набляга върху собствения поглед върху излаганите идеи, без да претендира, че това е единствено възможната гледна точка към тях" (Стаматов, Димитрова, Тодоров и др. 2008: 54).

За ролята на учебниците и помагалата

Учебниците от първия етап осъществяват редица полезни функции. Най-напред те въвеждат в учебното съдържание от различни гледни точки. Също така дават авторски прочит на темите и не на последно място имат систематичен вид от гледна точка на авторската идея за курс по философия в средното училище. И все пак учебникът не би могъл и не трябва да изчерпва учебното съдържание, тъй като, ако предметът на изследване, заедно с резултатите от изследването са представени на учениците като текст или се преподават в класическата система на урок, то до голяма степен проблемите, които стоят пред образованието, не могат да бъдат решени, тъй като те са предрешени. Ако се върнем на изискванията, които са поставени към подготовката на учителя, от една страна, и към функциите му в учебния процес, от друга страна, в Типова длъжностна характеристика на длъжността учител (приета от Колегиума на Министерство на образованието и науката, 10 юни 1998 г.), то става ясно, че специално-научната подготовка на учителите⁵ е пряко обвързана с познание за приложните и технологични аспекти на науката в областта на дисциплините, които преподават. Т.е. изискванията се отнасят по-скоро до разглеждане на науката, която стои зад преподавания учебен предмет в нейния инструментален аспект или във връзка с необходимите познавателни процедури за усвояване на знанията.

В този смисъл педагогическата и методическа подготовка на учителя е включена в изискванията за необходимото академично равнище и новости в съответната предметна област, в която преподава. От учителя се изисква да:

Владее различни методи за планиране на образователния процес и разработване на различни образователни материали и умее да свързва поставените цели с процеса на обучение и очакваните резултати.

Владее разнообразни образователни стратегии, методи и техники за преподаване, обучение, учене и мотивиране на учениците.

Владее методи за оценка на качествата и пригодността на образователни и учебни материали, разработени за посрещането на различни образователни потребности.

Владее разнообразни форми и средства за контрол и оценяване на постиженията на учениците и резултатите от учебния процес.

Освен това е посочено, че основните акценти в типовата длъжностна характеристика са свързани с функциите и ролите на учителя, свързани с овладяването и изграждането на социално и личностно значими знания, умения, отношения и ценности, които трябва да се формират чрез обучението във всички предметни области и учебни дисциплини.

Тук личи общият подход, който очевидно е различен от този на усвояване на знанието заради самото него, а е свързан с разбирането за различните роли на учителя в контекста на образователната система, които дават възможност и насърчават "пълноценното разгръщане на индивидуалния потенциал на всеки отделен ученик, съобразно неговите собствени възможности, като при това гарантират равнище на овладяване на знания, умения и компетенции, което ще позволи пълноценна личностна и социална реализация в едно динамично променящо се общество" (ТДХДУ 1998: 3).

През първия период на промяна имаме вариативност на учебните програми, възможност на учителите да избират средствата и начините, а с това и методиката на преподаване. Още от самото начало е предоставена възможност за философизиране на обучението по философия, вместо неговото поместване в руслото на теоретизираната от педагозите традиционна система на обучение, която мога да охарактеризирам като обучение чрез преподаване на урок. Министерството на просветата оказва подкрепа на този процес. В статията на Надежда Филипова (експерт по обществознание в този период) е посочено, че имаме разширяване на проблематиката чрез множество програми за задължително избираема подготовка, учениците са в ролята на питащи и формулиращи въпроси, като всичко това говори за създаването на една нова методика на преподаването по философия. Заедно с това по метода на Олимпиадата по философия е отворен пътят за изследване на знанието от самите ученици, правото им да търсят и получават истини.

Това, което предстои, е, че описаното като понятия и автори през този период следва да бъде разгърнато като методология от гледна точка на развитие на способностите и познавателните компетентности на учениците, което е възможно чрез изготвяне на стандарти за учебно съдържание.

БЕЛЕЖКИ

1. Доколкото "Философия за деца" се въвежда у нас от 1991 г., когато антологията е вече факт, това се обяснява именно с всеобщността на философското познание. [обратно]

2. За първи път тук се появява и понятието за общообразователен минимум, който впоследствие се разработва като понятия и автори, но едва през втория период е разработен като стандарти за учебно съдържание. [обратно]

3. Към последния раздел: ''Антропология. Какво е човекът?" не е посочен минимум. [обратно]

4. Единствено тук тази учебна програма е представена втора поред и е изписана като Вариант Б. [обратно]

5. Например: владее необходимото академично равнище, поддържа необходимото ниво на специално-научна подготовка, следи новостите в предметната област. [обратно]

© Мая Митренцева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.09.2015
Мая Митренцева. Философия на промяната: Философските дисциплини в училище след 1991 г. Варна: LiterNet, 2015