1.4. ИЗИСКВАНИЯТА ЗА ОЦЕНЯВАНЕ В ОБУЧЕНИЕТО ПО ФИЛОСОФИЯ И ОЛИМПИАДАТА

Мая Митренцева

web | Философия на промяната...

Критериите за оценяване при Олимпиадата по философия са публикувани за пръв път в Указание за провеждане на олимпиадата по философия от м. декември 1990 г. Те са:

- Умение за философско осмисляне на темата - до 40 т.;

- Самобитност - до 30 т.;

- Убедителност - до 30 т. (ИОФ 1991: 96).

В следващото указание, публикувано в "Програмен годишник по философия, етика, право, логика, световни религии и гражданско учение", София: МОН, 1992 г. критерият "самобитност" е преформулиран като "оригиналност".

Тези критерии работят последователно от самото начало на олимпиадата до днес, което е едно от малкото явления, които се запазват и през двата периода.

Според Иван Колев критериите за оценяване насърчават философстването, когато се прилагат в единство: "По този начин могат да се уловят универсалните характеристики на философското разсъждение. Само трите заедно са доказателство за наличие на философичност. Без покриване на първия критерий може да се оцени високо една чисто литературна творба, без втория - едно отлично възпроизвеждане на философски тези от учебник или от друга философска книга, без третия - оригинална и интересна фикция" (Колев 2003: 11).

Може да се каже, че успехът на олимпиадата е в това, че едновременно с освобождаване по отношение на съдържанието, съответстващо на интересите на учениците, от самото начало действат и универсални, всеобщи критерии за оценяване.

Друго характерно за критериите за оценяване е, че те важат за всички участници в олимпиадата - ученици, учители и Националната комисия във всеки един от етапите на олимпиадата. Критериите за оценяване са свързани с принципите, от които произтича самата олимпиадата. Тези принципи, както видяхме, намират израз в инициативата на учениците на Училищния кръг, в това, че те имат свобода относно проблемите и въпросите, които избират да разглеждат, а техният избор зависи от интересите и мотивите им.

Оценяването в обучението по философия се осъществява във връзка с оценяването на Олимпиадата по философия¹. Най-напред в Учебни програми по философия за 11. клас (3 курс) на СОУ, СПТУ и техникумите, София: Печатна база на МНП, 1991, се посочва, че при оценяване на знанията и уменията на учениците трябва да се прилагат следните критерии:

- Умение за философско, нравствено и психологическо осмисляне на проблемите;

- Демонстриране на образованост;

- Самобитност и личностно отношение.

В сравнение с Олимпиадата по философия, тук е добавен критерий: демонстриране на образованост .

Критериите за оценяване на Олимпиадата по философия, публикувани в първото указание от 1991 г. са:

- Умение за философско осмисляне на темата - до 40 т.;

- Самобитност - до 30 т.;

- Убедителност - до 30 т. (ИОФ 1991).

Да проследим има ли разлика в набора от критерии, а след това и в тяхното осмисляне, между системата за оценяване, която произтича от олимпиадата и тази на самата олимпиада:

В Програмния годишник от 1992 г. критериите за оценяване в обучението по философия са зададени след представянето на задължителния образователен минимум от понятия и автори и във връзка с оценяване на изпитните работи на зрелостния изпит по философия. Те са:

- Самостоятелно осмисляне - до 40 т.;

- Убедителност - до 30 т.;

- Философска образованост - до 30 т.

Дадени са следните разяснения:

Самостоятелността в осмислянето на философската проблематика трябва да се демонстрира както при работа с класически философски текстове, така и при рефлексията на личния екзистенциален и духовен опит.

Убедителността на заеманата позиция се преценява съобразно показаните възможности за:

• смислова продуктивност на защитаваната теза (разширяване възможностите за обяснение и разбиране),

• привеждане и тълкуване на факти,

• логическа аргументация,

• апелиране към предпоставки за чиято валидност има постигнат консенсус (общи принципи, ценности, авторитети),

• удачно използване на есеистичното внушение².

Философската образованост трябва да се преценява съобразно усвояването на задължителния минимум (ПГ 1992: 8-9, 303)³.

Посочването на максималната оценка от 100 т., естествено не е съобразено с шестобалната система на оценяване в средното училище, още повече, че не се предлага система за нейното трансформиране в такава. Това още веднъж показва, че имаме отъждествяване на критериите за оценяване от олимпиадата и училищното образование.

Същите критерии се прилагат за зрелостния изпит, за който е посочено, че:

1. Съдържанието на зрелостния изпит по Философия е зададено чрез задължителния образователен минимум, изброени са понятията и авторите от вариант А на задължителния минимум.

2. Писменият изпит по Философия се състои в анализ на текст - по избор на ученика. Работите могат да бъдат написани в научен, есеистичен, трактатен, афористичен или диалогичен стил (ПГ 1992: 302-303).

Критериите за оценяване на Олимпиадата по философия в същия документ (Програмен годишник) остават, както и в предишната публикация от 1991 г., като "самобитност" тук е равно на "оригиналност":

- Умение за философско осмисляне на темата - до 40 т.;

- Оригиналност - до 30 т.;

- Убедителност - до 30 т.

Ако приемем, че оригиналност и самостоятелно осмисляне се припокриват, за което има основания, то очевидно разликата е по посока на философската образованост при училищното обучение, докато при олимпиадата имаме умение за философско осмисляне на темата. Посочено е, че философската образованост трябва да се преценява съобразно усвояването на задължителния минимум от понятия и автори (ФУ 1994:6).

Въпросът опира до това как се разбира философичността, доколкото в класното обучение тя е конкретизирана като философска образованост, а в Олимпиадата по философия е свързана с умения за създаване и осмисляне. Налице са и съответните философски основания, свързани с особеностите и спецификата на философското познание. Кант формулира откритието, че познавателните проблеми не са логически и посочва: "Затова философията на Лайбниц и Волф даде на всички изследвания върху природата и произхода на познанията съвсем неправилно гледище, като сметна разликата между сетивното и интелектуалното само като логическа, докато тя очевидно е трансцендентална и засяга не просто формата на яснотата и неяснотата, а произхода и съдържанието на познанията..." (Кант 1992: 120-121). Както Кант, така и Хегел разбират понятието не като обща представа, а като създаване на реалност, която при Кант е в резултат на конструиране на трансценденталните схеми.

Обяснението на критериите в училищното обучение се разминава донякъде с изискването за създаване и изследване, за познавателен процес. Допускам, че в тези критерии не се гарантира процесът на постигане на резултат. Става въпрос за това, че процесът на постигане винаги се предполага, но остава скрит. По този начин се допуска излагане на резултати без изследване. В убедителността се изисква логическа аргументация, което означава, че ученикът е вече знаещ. Също какво означава философската образованост да се преценява съобразно усвояването на задължителния минимум от понятия и автори? Самото им усвояване вече предполага различни механизми, начини на познание или очаквани резултати от учебния процес, които не присъстват като изисквания в изследваната документация от този период. Понятията, разбира се, присъстват в съответен авторски вариант в учебниците, но не и през посочените автори.

Както беше посочено, олимпиадата и концепцията за Олимпиада по философия се явяват преди изготвянето на минимума⁴. Нещо повече, оказва се, че усвояването на философска образованост, разбирана като задължителен минимум от понятия и автори, е различен критерий в сравнение с творчеството и изявите на учениците като свободни и автономни личности на олимпиадата. Самият минимум не сработва като стандарт, което личи от формата на матурата по философия, която се провежда изцяло по модела на олимпиадата (до новия формат на ДЗИ, който влиза от 2006/2007 г.), а не по собствен модел. Кандидатстудентският изпит по философия също произтича от модела на провеждане и оценяване на Олимпиадата по философия.

Матура по философия през първи период

За матурата по Философия е посочено, че писменият изпит по Философия се състои в анализ на текст - по избор на ученика (ПГ 1992: 302).Така зададена, задачата изглежда различна в сравнение с Олимпиадата по философия. Предполага се, че анализът на текст е свързан с разкриване особеностите на самия текст от гледна точка на неговата представителност за определена философска парадигма, основни понятия, автор, философска школа, нейното място в системата от идеи и др.

Това се съгласува и с изискването, описано в същия документ, че "Съдържанието на зрелостния изпит по Философия е зададено чрез задължителния образователен минимум , включващ следните понятия и автори (следват изброените понятия и автори от задължителния минимум)" (ПГ 1992: 302).

Всъщност се задават три т.нар. "теми", от които ученикът избира и те са фрагменти, мисли на велики философи. Техният обем обикновено се състои от едно изречение (съждение), както на Олимпиадата по философия. Съдържанието им е свързано с метафизически теми, като една от тях е от Философия на правото. Приема се, че Етиката и Философията като познание се разкриват във всички теми, отделно имаме тема от областта на Философия на правото, а Психологията и Логиката се съдържат имплицитно в аргументацията.

Например някои от задаваните теми са:

"Полезно е поне веднъж в живота си да подложиш всичко на съмнение" - Декарт;

"Философията се състои именно в това - да познаваме границите си" - Кант;

"Човекът е мярка на всички неща - на съществуващите, че съществуват, на несъществуващите - че не съществуват" - Протагор.

Т.е. формалният критерий е понятията и авторите, които биват задавани, да присъстват в задължителния минимум от вариант А по философия. И както се вижда, тези понятия са налични почти във всяка философска мисъл, като следва да бъдат разглеждани като проблем, решение или като средство за философстване.

Оттук формата на матурата се доближава до Олимпиадата по философия, тъй като учениците, както е посочено в изискванията на министерството, сами трябва да определят какво да правят с посочената мисъл, или: "Работите могат да бъдат написани в научен, есеистичен, трактатен, афористичен или диалогичен стил" (ПГ 1992: 303).

А това означава, че проверителите трябва да се съобразяват с написаното от учениците, което не е развиване на тема, а е по-скоро философско есе. Писмените работи се оценяват от комисия, която се състои от трима правоспособни учители от същото или друго училище, единият от които е Председател. Всеки от двамата членове на комисията проверява самостоятелно писмените работи и ги оценява с точност до 0,25 стотни. Оценката е средноаритметична от оценките на двамата проверители, а при разлика от петдесет стотни се арбитрира от председателя. Ако оценката на арбитъра съвпада с една от предишните две оценки, като окончателна се вписва оценката на арбитъра, а ако е различна - окончателната оценка е средноаритметична от трите оценки.

В Указание от 1994 г. е посочено, че зрелостният изпит по философия е писмен и продължава пет астрономически часа. Обхваща учебното съдържание по философия, определено със задължителния образователен минимум от понятия и автори. Съдържа анализ на философски текст и тема (по избор на ученика). Следователно от тази учебна година към фрагментите има и тема, а учениците могат да избират дали да развиват тема или да пишат по зададен фрагмент, мисъл. Критериите за оценяване, разбира се, са тези, по които се оценява в клас и които бяха посочени по-горе. Също така е посочено, че учителят предварително запознава учениците с критериите и методиката за оценяване на изпитните работи.

В указание от 1997 г. е посочено, че зрелостният изпит по философия се провежда в съответствие с чл. 88 от ППЗНП. До изпит се допускат ученици, които са изучавали философия като профилиращ предмет в профилираните гимназии и паралелки, или ученици, изучавали предмета като ЗИП (задължително избираема подготовка) в последния гимназиален клас за непрофилираните училища и паралелки. Освен това от зрелостен изпит се освобождават учениците, които имат средноаритметична оценка от годишните оценки по философия през гимназиалния курс на обучение най-малко мн. добър 5.00 и годишна оценка от последния гимназиален клас най-малко мн. добър 5.00.

Тук е посочено отново, че учебното съдържание е определено от задължителния минимум, че изпитът се провежда по три теми, от които ученикът избира и работи по една, че зрелостните работи могат да бъдат написани в научен, есеистичен, афористичен или диалогичен стил и че в деня на изпита темите/задачите се оповестяват по радиото (УООФ 1997).

Темите за провеждане на зрелостния изпит се определят от Министерство на образованието и науката.

БЕЛЕЖКИ

1. Това не е посочено изрично в съответните документи. Самата система за оценяване в този си вид действа не само до края на първи период, но и след това, успоредно с други системи за оценяване, поради липса на конкретна и съобразена с ДОИ за учебно съдържание след 1999 г. система. [обратно]

2. През 1994 и 1997 г. в обясненията към убедителността вместо "удачно използване на есеистичното внушение" е посочено само "есеистично внушение". [обратно]

3. През 1994 г. имаме препотвърждаване на посочената система за оценяване на училищното обучение от 1992 г. (самостоятелно осмисляне, убедителност, философска образованост), като е даден и механизъм за приравняване към шестобалната система:

Отличен (6) - за 60 и повече точки,

Много добър (5) за 50-59 точки,

Добър (4) за 40-49 точки,

Среден (3) за 30-39 точки,

Слаб (2) до 29 точки. [обратно]

4. В указанието на министерството от 1997 е посочено, че както задължителният минимум, така и критериите за оценяване са дело на работна група към катедра "Философия"ш към Философски факултет на СУ "Св. Кл. Охридски" в състав: проф. Александър Андонов, проф. Любен Сивилов, доц. Ламбо Кючуков, гл. ас. Райчо Пожарлиев, гл. ас. Иван Колев, гл. ас. Стоян Асенов, гл. ас. Александър Гънгов, гл. ас. Стилиян Йотов и учителите Димитър Петров и Людмил Стефанов (имената и титлите се изписват според документа). [обратно]

© Мая Митренцева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.09.2015
Мая Митренцева. Философия на промяната: Философските дисциплини в училище след 1991 г. Варна: LiterNet, 2015