1.2. ОБУЧЕНИЕТО ПО ФИЛОСОФИЯ

Мая Митренцева

web | Философия на промяната...

Учебният план. Учебен предмет "Обществознание" - 1991/1992 г.

Според Закона за народната просвета (ЗНП) от 18.10.1991 г., изм. бр. 90 от 24.10.1996 г., изм. и доп. бр. 36 от 31.03.1998 г., чл. 3 "Системата на народната просвета осигурява образование според държавни образователни изисквания". Но такива няма изготвени за нито един учебен предмет, не само по философия, в периода до 1999 г. Според чл. 15 и чл. 16 от ЗНП държавните образователни изисквания определят равнищата на необходимата общообразователна и професионална подготовка и се отнасят не само до учебното съдържание, но също така и до степента на образование, общообразователния минимум и учебния план, както и до системата за оценяване.

Естествено, новото учебно съдържание е свързано с наличието на учебни часове в учебния план. До 1989 г. в учебния план присъстват следните дисциплини:

Етика и право в 8. клас - два часа седмично - 62 ч. годишно;

Психология в 9. клас - един час седмично - 36 ч. годишно;

Обществознание в 10. клас - два часа седмично - 72 ч. годишно;

Общество и личност в 11. клас - два часа седмично - 62 ч. годишно.

Тези дисциплини имат преди всичко идеологически характер. Строго философски или метафизически теми фигурират в частта на диалектико-материалистическата философия, която се изучава като част от марксистката философия (заедно с Политикономия и Научен комунизъм) в рамките на учебния предмет "Обществознание" в 10. клас.

Веднага трябва да се направи забележка, че при разглеждане на учебния план се взема предвид вариантът, който е за средните общообразователни училища, доколкото за профилираните гимназии и паралелки с прием след 7. клас (такива са езиковите гимназии, но не само) има друг вариант на учебен план и трети - за техническите училища (СПТУ и техникумите). Съществува опасност от отнемане на тези учебни часове поради връзката им със старата система и най-вече поради остарялото и догматично учебно съдържание. Наличните часове в учебния план са от дисциплини с философски характер, но те не са собствено философски дисциплини. Ситуацията е твърде деликатна, тъй като имаме сравнително голям брой часове, отредени на тези дисциплини (в сравнение, от една страна, с природните науки в учебния план на общообразователните училища, от друга - с часовете с подобен характер в другите европейски страни). Имам предвид, че в другите бивши социалистически страни този преход от тоталитарен към демократичен период протича с отпадането на тези часове от учебния план.

Така през 1990-1991 г. и през 1991-1992 г. учениците изучават според учебния план на СОУ:

10. клас: психология - 36 ч. годишно;

11. клас: философия и етика - 90 ч. годишно;

12. клас: философия - 60 ч. годишно.

В учебния план всички тези дисциплини фигурират под общото наименование Обществознание (ПГ 1992: 300).

В професионалните училища философия се изучава един час седмично в последната година от обучението на учениците.

За да могат да бъдат запазени учебните часове, трябва да се въведе ново учебно съдържание в тях. Следователно налице са учебни часове, евентуално възможност за тяхното най-пълноценно оползотворяване (свързана с необходимостта от изучаване на философия и дисциплини от такъв характер). Предстои реализирането на тази възможност.

Както беше показано, в рамките на тези учебни часове и за тяхната нужда са изготвени учебни програми по философия, етика и психология през 1990 г., които са одобрени от министъра на народната просвета и действат за една учебна година (уч. 1990-1991 г.). Характерно за тях е, че към програмата по философия за 11. клас са приложени два тематични варианта, а също, че не са подписани от комисия или автор и е посочено, че имат само примерен характер. Другата особеност е, че през 1989-1990 г. катедра "Философия" на Софийския университет (която в годините след това има съществена роля за обучението по философия в средното училище), не взима отношение към учебните програми и въвеждането им в училище. Тук, разбира се, изключвам ролята на философската олимпиада, която служи за фундамент на промяната и ще бъде разгледана специално.

Новият учебен предмет "Обществознание" - 1992/1993 г.

През 1992 г. има промяна в учебния план. Според новия учебен план за средните общообразователни училища учебният предмет Обществознание се изучава през целия период от девети до дванадесети клас с два часа седмичен хорариум. "Новият учебен предмет Обществознание представлява комплекс от учебни дисциплини: психология, логика, етика, право, световни религии и типове култури, философия, които полагат теоретичните основи на хуманитарното познание " (ПГ1992: 300). Учебният план започва да се въвежда постепенно - през 1992 г. е в сила за учениците в 9. клас, които ще изучават психология и логика с два часа седмично - първия срок психология и втория - логика. Както е посочено в документа, в 10. и 11. клас на СОУ и 12. клас на гимназиите се прилагат учебните планове, по които са се обучавали учениците през 1991-1992 г., а именно

10. клас: психология - 36 ч. годишно;

11. клас: философия и етика - 90 ч. годишно;

12. клас на гимназиите: философия - 60 ч. годишно.

Тук трябва да се отбележи, че 12. клас не е задължителен, тъй като е според вида на училището.

В техникумите и СПТУ се прилагат учебните планове, по които са се обучавали учениците през 1991/1992 г., а именно един час седмично философия в последната година от обучението (3. курс за СПТУ и 4. курс за техникумите).

Предметен цикъл "Философия"

Съгласно утвърдения със Заповед № РД 09 395/16.06.1993 г. на Министерството на науката и образованието учебен план, от 1993/1994 г. в средните общообразователни училища се изучава учебният предмет ФИЛОСОФИЯ от 9. до 11. (12. клас) с два часа седмичен хорариум. Той включва:

9. клас: психология - първи срок, два часа седмично;

9. клас: логика - втори срок, два часа седмично;

10. клас: етика - първи срок, два часа седмично;

10. клас: въведение във философия на правото - втори срок, два часа седмично;

11. клас: философия - първи и втори срок, два часа седмично.

За професионалните училища-техникуми и СПТУ остава учебният план от 1991 г., т.е. обучението по философия (системен курс) е един час седмично в последната година от обучението на учениците - т.е. в 3. (4.) курс.

Тъй като учебният план за СОУ заменя предходния, действал една година, трябва да отбележим разликите между тях. Новият учебен план се прилага за учениците от 1. до 10. клас включително, с изключение на учениците от профилираните гимназии и профилираните паралелки в СОУ, където влиза в сила само за 9. клас (У № 3 1994: 12).

Видно е, че учебните часове по обществознание със същия хорариум се запазват от 9. до 12. клас. В Указание по философия от 1994 г. не е посочено как се осъществява обучението по философия в 12. клас. От една страна, в изследвания период дванайсети клас не е част от задължителната подготовка на учениците, от друга - профилираните гимназии и паралелки учат до 12. клас, но поради обучението си в подготвителен клас в последната година на обучение (12. клас) те учат с програмата на 11. клас. С други думи, твърде малко хуманитарни училища имат обучение в 12. клас и въпреки че в нито едно от указанията на министерството не се описва как се осигурява в този клас обучението по философия (с предвидени в учебния план два часа седмично), то от опит мога да кажа, че това става въз основа на програмите за задължително-избираема подготовка, осигурени с учебници, а именно: Социология, учебник за ЗИП, с автори Георги Димитров, Лиляна Деянова, Петя Кабакчиева, Майя Грекова, София: Просвета, 1992 г., Философски идеи на православния Изток, учебник за ЗИП, с автори Тотю Коев, Антоний Хубанчев, изд. Просвета, 1994 г., Философия на Европейското средновековие, учебник за ЗИП, с автор Цочо Бояджиев, София: изд. ФФ "Минерва", 1994 г.

Така през 1993/1994 г. в 9. клас се изучава Психология и логика - 2 часа седмично, в 10. клас - Етика и право - два часа седмично (с изключение на учениците от профилираните гимназии и профилираните паралелки в СОУ), а в 11. клас се изучава за последна година по стария учебен план Философия и етика с 3 часа седмичен хорариум.

Следователно за всички видове училища и в познатия ни вид философският цикъл под общото наименование Философия (с учебен предмет философия в 11. клас с два часа седмичен хорариум) влиза в сила от 1994/1995 г. Но първоначално и според учебния план изучаването на Етика и Въведение във философия на правото в 10. клас като практическа философия и част от философския цикъл, съответно осигуряването им с учебни (курсови) програми, започва от 1993/1994 учебна година.

Задължителен образователен минимум

През 1990 г. за нуждите на обучението през учебната 1990-1991 г. и въведеното ново учебно съдържание по философия в рамките на учебните часове по обществознание, излиза първото издание на учебно помагало в новите условия: Антология по философия, част първа със съставители Димитър Денков и Иван Колев, отпечатано в печатната база на Министерство на народната просвета, което през следващата 1991 г. излиза като издание на издателство "Аргес".

През същата 1991 г. във връзка с началото на новата учебна 1991/1992 г. са публикувани Учебни програми по философия за 11. клас (3. курс) на СОУ, СПТУ и техникумите, печатна база на МНП, София, 1991 г.

В тези Учебни програми първият раздел "Философия" започва със задължителен минимум (понятия и автори), последван от обяснителни бележки и курсови програми. Задължителният минимум е разработен в два варианта - вариант А за ЕСПУ, СОУ и гимназии, и вариант Б - за Техническите училища - СПТУ и техникуми. Те включват:

А. ЕСПУ, СОУ и гимназии

- Човек - вещ - идея - свят (Платон);

- Съмнение - метод - вяра - истина (Декарт);

- Свобода - отчуждение - право - власт (Русо).

Б. За технически училища (СПТУ и техникуми)

- Човек - свят (Платон);

- Съмнение - истина (Декарт);

- Свобода - власт (Русо);

- Труд - игра (Шилер);

- Философия - култура (Шпенглер).

Към организацията на обучението по философия се дават допълнителни обяснителни бележки, свързани с работата по предложената учебна програма: "Предложената програма, съставена от "Университетски консулт" при катедра "Философия" на СУ "Св. Кл. Охридски", включва задължителния минимум от понятия и автори". Под "предложена програма" се имат предвид посочените като минимум понятия и автори. По-нататък се дават указания относно публикуваните курсови програми: "Учителите сами избират една от примерните курсови програми, като се съобразяват с интересите и равнището на учениците, с които работят." Следват критерии за оценяване и представяне на програмите за ЗИП.

През следващата 1992 г. в Програмен годишник по философия, етика, право, логика, световни религии и гражданско учение, София: МОН, 1992 г. задължителният минимум (понятия и автори) е променен, като двата варианта са разграничени: "При хорариум 2 часа седмично на година" - Вариант А и "При хорариум 1 час седмично на година" - Вариант Б.

Вариант А

Човек - Вещ - Идея - Свят - Бог;

Съмнение - Метод - Вяра - Истина;

Свобода - Отчуждение - Право - Власт;

Труд - Техника - Наука - Изкуство.

 

Философия - История - Религия - Култура;

Сократ, Платон, Аристотел, Августин;

Бейкън, Декарт, Паскал, Русо, Хегел;

Маркс, Ницше, Камю.

 

Вариант Б

Човек - Свят;

Съмнение - Истина;

Свобода - Власт;

Труд - Изкуство;

Философия - Култура.

 

Платон, Августин;

Декарт, Русо, Хегел;

Маркс, Ницше (ПГ 1992: 7).

По отношение на минимума е посочено: "Задължителният минимум е само всеобщата и необходима основа/инвариант, образователен стандарт, от който учителят по философия трябва да състави конкретната програма (вариант) за своя философски курс в училище". Освен това е посочено, че "Конкретното съдържание на отделните философски понятия и интерпретацията на философските класици, които учителят представя в своя курс, зависят изцяло от личния му избор на философската позиция и от неговата професионална отговорност" (ПГ1992: 8). Съответно са посочени имената на авторите на минимума: "Задължителният минимум и критериите за оценяване са изготвени на основата на предложения от работна група към катедра "Философия" на Философски факултет в СУ "Кл. Охридски" в състав: доц. д-р Ал. Андонов, доц. Л. Сивилов, доц. Л. Кючуков, гл. ас. кфн Р. Пожарлиев, гл. ас. кфн Пл. Макариев, ст. ас. Ал. Гънгов, ст. ас. Ст. Асенов, ст. ас. Ст. Йотов, ст. ас. Ив. Колев, Д. Петров и Л. Стефанов" (последните двама са учители по философия, а имената и титлите са изписани според документа).

Във Философия в средното училище (указание) 1994-1995 г., София: МОН, 1994 г., в раздел "Философия" е публикуван същият вариант под надслов: "Задължителен образователен минимум от понятия и автори (образователен стандарт)". По отношение на него е посочено: "За обучението по философия е изготвен задължителен минимум от понятия и автори, спазването на които гарантира базовото равнище на философска образованост. Задължителният минимум е инвариант, който дава възможност за варианти на учебни програми по отделните философски дисциплини" (ФУ 1994: 54). По отношение на "отделните философски дисциплини" има наличен "минимум" от понятия и автори само по философия.

В "Указание за организиране на обучението по философия в общообразователните и професионалните училища през учебната 1997/1998 г.", София: МОН, 1997 г., в раздел "Философия" минимумът има неголеми изменения. Премахнато е понятието "право" от раздел А, както и за двата раздела (А и Б) при авторите отпада изучаването на Ж.-Ж. Русо, а на негово място само в раздел А е сложен И. Кант.

В обяснителните бележки в т. 2.1 "Общозадължителна подготовка" е посочено:

"Общозадължителната подготовка по Философия се осъществява по утвърдената от Министерство на образованието и науката учебна документация:

• учебен план;

• задължителен образователен минимум от автори и понятия по философските дисциплини за всеки клас, съобразен с хорариума часове в различните видове средни училища;

• учебни програми;

• учебници и учебни помагала."

И: "Задължителният минимум е инвариант, който дава възможност за варианти на учебни програми по отделните философски дисциплини. Курсовите програми по отделните философски дисциплини са реализирани в учебници и учебни помагала" (УООФ 1997: 11-12).

Новото обаче е в представянето на понятия и автори и по другите модули или дисциплини от философския цикъл, а именно:

Психология

Личност - Характер - Общуване;

Възприятие - Въображение - Чувства;

Съзнателно - Безсъзнателно;

Воля - Памет - Мислене - Език.

Аристотел, Фройд, Пиаже

Логика

Понятие - Съждение - Умозаключение;

Закон - Силогизъм - Индукция - Дедукция;

Метод - Доказателство - Пропозиция - Модалност;

Аристотел, Бейкън, Лайбниц

Практическа философия

Етика

Морал - Ценност - Смисъл на живота;

Свобода - Съвест - Добро;

Дълг - Достойнство - Смърт;

Любов - Приятелство - Щастие.

Сократ, Платон, Аристотел, Августин, Кант, Ницше, Сартр (Камю), Бердяев

Философия на правото

Човешки права - Норма - Закон;

Собственост - Договор - Конституция;

Престъпление - Наказание;

Демокрация - Държава.

Платон, Аристотел, Русо, Кант, Хегел, Келзен (УООФ 1997: 4).

В същия документ се казва: "За всяка учебна дисциплина е определен задължителен образователен минимум от автори и понятия (образователен стандарт), овладяването на който осигурява на учениците базово равнище светогледни знания и мисловни умения. Основните философски проблеми и теми се въвеждат чрез автори и текстове, понятия и теории" (УООФ 1997: 3).

В цитираното указание се прави опит и за обосноваване на очакваните резултати от обучението отделно за девети, десети и единадесети клас. След представяне на минимума от понятия и автори по психология и логика в 9. клас, се посочва, че "В резултат на обучението по психология и логика ученикът открива света на Аз-а - вътрешния свят като психологически (субективен) и логически (обективен):

• разкрива света на душата на субективния универсум;

• разбира, че нещата са "за - него", че зависят от неговите възприятия, чувства, мисъл, характер, личност;

• вижда Другия като субективност, а не като предмет;

• развива съзнателно отношение към своя Аз-образ и умения за автентично саморазбиране;

• открива строгостта на мисълта, разума и душевното многообразие;

• открива понятията като форми на мисълта, съжденията и умозаключенията - като форми, в които се движи мисълта;

• разбира, че мисленето има свои закони, които правят разбирането възможно;

• ученикът открива освободеността на Аз-а от нещата" (УООФ 1997: 4).

След минимума от понятия и автори по практическа философия - етика и философия на правото, има очаквани следните резултати: "В резултат на обучението по практическа философия - етика и философия на правото, ученикът открива възможността за съгласуване на свободата в общи етически ценности или общи закони:

• открива реализацията на свободата в различните морални ценности;

• открива свободата като отношение между Аз и другия;

• умее да рефлектира своя собствен нравствен опит;

• разпознава и осмисля общочовешките ценности при анализ на конкретни ситуации от социалната практика;

• открива естествените и неотменими права на човека като първични прояви на неговата свобода;

• разбира свободата като съгласувана чрез посредничеството на държавата;

• разбира, че реализацията на правата на човека се съгласуват чрез формални правила - законите;

• открива зависимостта на правната регулация от ценностната система на обществото.

В резултат от обучението по философия ученикът:

• разпознава основните философски понятия от образователния стандарт и техните определения;

• формулира философски проблеми от равнището на усвоени знания и личен социален опит;

• аргументира собствените позиции, включително с факти от действителността;

• усвоява и създава философско знание на основно равнище;

• открива единството и вътрешната връзка на природните и хуманитарни знания;

• демонстрира култура на свободата: личностна автономия, отговорност, толерантност, уважение на позициите;

• рефлектира собствените жизнени проблеми;

• разбира позициите на другите в собствените им основания;

• осмисля различни позиции и умее да се дистанцира от тях;

• равнопоставя философски позиции и ги съпоставя.

Ученикът вече има съзнателен Аз-образ и образ на света и получава средствата, с които би могъл да очертае по-ясно и по-сигурно контурите на своя светоглед" (УООФ 1997: 6).

Подобен модел съществува при френската образователна система, доколкото може да се съди от публикацията "Понятийна програма по философия за френски училища" (ИОФ 1991: 119) - без посочен автор. В нея фигурират следните понятия от антропологията, метафизиката и философията:

ЧОВЕКЪТ И СВЕТЪТ

Съзнанието - Безсъзнателното - Желанието - Страстите - Илюзията - Другият - Пространството - Възприятието - Паметта - Времето - Смъртта - Екзистенцията - Природа и култура - Историята.

ПОЗНАНИЕТО И РАЗУМЪТ

Езикът - Въображението - Съждението - Идеята - Формирането на научните понятия (един пример) - Теория и опит - Логика и математика - Създаването на една наука за човека (един пример) - Ирационалното - Смисълът - Истината.

ПРАКТИКАТА И ЦЕЛИТЕ

Трудът - Размяната - Техниката - Изкуството - Религията - Обществото - Държавата - Властта - Насилието - Правото - Справедливостта - Дългът - Волята - Личността - Щастието - Свободата.

Нашият вариант, който е валиден с малки изменения от уч. 1991/1992 г. до уч. 1998/1999 г. - т.е. в продължение на осем години, е по-различен с добавянето на автори. В същото време през 1996 г. има създаден и внесен в Министерството на образованието науката и технологиите Проект за държавни образователни изисквания. В писмото си до министъра председателят на комисията проф. Александър Андонов отбелязва, че в изпълнение на Заповед № РД 09 - 235/12.03.1996 г. комисията е изработила общите изисквания за образование по философия в средните училища. Проектът предвижда да обхване всички образователни степени, като разработването на държавните образователни изисквания за всеки отделен клас на обучението предстои да бъде направено. Представен е следният проект за стандарт:

За първи етап: 1.-4. клас

ИМЕНА - НЕЩА - МИСЛЕНЕ

Аз и светът в единство; тип обучение - ситуативно

(онтология - битието е, небитието не е и т.н.);

(гносеология - мислене от тъждество и изключване на противоречието, истина-лъжа, реално и въображаемо. Упражняват се уменията за запитване, обсъждане, аргументиране и т.н.);

(комуникативност - съвместно обсъждане и разказване на събития...).

Ограничения: На първи етап не бива:

• учениците да се удовлетворяват от знаенето на "верни" отговори на въпросите, които се обсъждат и да ги съобщават;

• да дават отговори, без да ги обсъждат и аргументират;

• аргументацията да изключва личния опит на ученика.

Втори етап: 5.-8. клас

НАИМЕНОВАНИЯ - РЕАЛНОСТ - СЪЗДАТЕЛ

Аз в различаването му от света; тип обучение - тематично

(онтология - единство на битието и небитието. Реалността на небитието като предпоставка за промяна на битието и небитието. Азът е деятел, който може да променя. Той е реалност, от която произтича реалност);

(гносеология - създаване; усвояват се процедурите на експеримента, индуктивното умозаключение и критическото мислене);

(комуникативност - езикът се усвоява като наименования, които са създадени и се променят. Овладяват се възможностите за съчиняване на събития).

Ограничения: На втори етап, освен посочените ограничения на първи етап, не бива:

• да се отъждествява ученикът с участието му в учебния процес;

• да се отстранява грешката в процеса на аргументиране;

• да се пренебрегва гледната точка на познаващия.

Трети етап: 9.-11. (12.) клас

ТЕРМИНИ - ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ - ТВОРЧЕСТВО

Аз преобразува света; тип обучение - предметно

(онтология - битието се трансформира, небитието се трансформира...);

(гносеология - сътворяване, познавателни умения за пресътворяване, мислене от реализация на възможности, противоречие и развитие. Познава се трансцендирането на Аз в промяната му);

(комуникативност - овладява се създаването и развитието на смисъл).

Ограничения: Освен ограниченията на първи и втори етап не бива:

• от преобразуването на Аз да се абстрахират предишните му състояния и позициите на другите;

• от преобразуваната реалност да се изключва онтологията на преобразуването й;

• създаването на смисъл да протича без трансформация на личностния опит на ученика.

Учебни или курсови програми. Програмите през 1991/1992 г.

Заедно с минимума от 1991 г. в продължение на целия първи период до 1999 г. учебното съдържание се въвежда и осигурява с курсови програми. През 1991 г. са представени четири варианта на курсови програми за задължителна подготовка по философия, които от следващата 1992 г. стават три. Основната идея по отношение на реализацията на учебното съдържание е, че учителите избират една от примерните курсови програми, като се съобразяват с интересите и равнището на учениците, с които работят (УП 1991: 8).

Освен програмите за задължителна подготовка, са представени и програми за избираема подготовка, които "осигуряват обучението напълно да отговаря на интересите на учениците, в съответствие с характера на училището и тенденциите в развитието на познанието." (УП 1991: 8). Поради естеството на работата и целите на периода ще разглеждам само програмите за задължителна подготовка.

Курсовите програми от 1991 г. нататък са с посочено авторство.

През 1991 г. те са:

Вариант А: Димитър Петров, Захари Захариев и др. Съдържа последователно следните теми:

Тема 1 - Природа и специфика на философското познание - 5 ч.;

Тема 2 - История на философията - 5 ч.;

Тема 3 - Субстанция и атрибути - 5 ч.;

Тема 4 - Материя и дух - 5 ч.;

Тема 5 - Светът като цялостна система - 5 ч.;

Тема 6 - Познанието - 5 ч.;

Тема 7 - Науката - 5 ч.;

Тема 8 - Човешкото битие - 5 ч.;

Тема 9 - Човек и социум - 5 ч.;

Тема 10 - Съвременната философия - 5 ч.;

Тема 11 - Световните религии - 10 ч.

Програмата е повторение на примерната учебна програма по философия от 1990 г. Разликата е в премахването на три теми: "Икономическите основи на социалния живот", "Гражданското общество и правовата държава" и "Глобални проблеми на съвременността". За сметка на това се акцентира върху темата "Световните религии", която е с двойно повече часове от другите теми.

Вариант Б е съставен от Любен Сивилов, Ламбо Кючуков, Димитър Денков. Този вариант с известни промени е реализиран в учебник малко след излизането на курсовата програма. Това е първият учебник по философия след промените, който излиза в края на 1991 г. и по него се работи въз основа на спечелен конкурс на Министерството на народната просвета от 1990 г. "Учебникът е написан по проекта, спечелил първо място в конкурса на МНП, с протокол от 2.10.1990 г." е посочено на първата му страница. Курсовата програма се публикува в този вид и в следващите публикации на програми на Министерството от 1992 г. и 1994 г. и е една от трите програми, по които се работи до края на разглеждания период в часовете за задължителна подготовка по философия в средните общообразователни училища и гимназиите (до 1999 г.).

Тази програма поради почти едновременното й излизане с учебника функционира от самото начало като текст. Между програмата и учебника има известни разлики - в програмата присъства още един раздел: "Формите във философията" (1. Мит и логос; 2. Библия и кодекс; 3. Диалог и проект; 4. Система и дефиниция; 5. Теория и практика), който отсъства от учебника. От гледна точка на авторитетите във философията, в програмата са включени дванайсет имена, докато в учебника те са единадесет, като са отпаднали са Дж. Бруно и Фр. Бейкън, а е включен Д. Хюм(вж. Приложение № 2).

Учебникът се състои от пет глави, като първата е въведение и се занимава с понятието за философия; втората засяга философията през епохите; третата е върху философските проблеми - онтология, теология, антропология, гносеология, аксиология; четвъртата е свързана с философската методология - телеология, идеология, рефлексия, критика. Петата част е върху авторитетите във философията - Платон, Аристотел, Св. Аврелий Августин, Св. Тома Аквински, Декарт, Хюм, Кант, Хегел, Маркс, Хусерл, Витгенщайн.

Тази курсова програма е една от програмите, от които учителите избират за обучението в задължителна подготовка на учениците до края на първия период. Вероятно в министерството се осъзнава разликата между учебна програма, курсова програма и реализацията в учебник на дадена програма, поради което се запазва разликата между първоначалната програма и нейната реализация в учебник. Друга характерна особеност е, че по тази програма и учебник се работи в общообразователните училища, хуманитарните и езиковите гимназии, а не в техническите училища (СПТУ и техникуми).

Третият Вариант В с автор Сергей Герджиков е озаглавен "Философия Прима". Той е представен с една уводна тема - "Що е философия?", и три основни раздела, съдържащи общо тридесет теми, структурирани в следните раздели: Метафизични теми; Социалното битие; Познание и творчество. Тази програма е реализирана във втория излязъл учебник по философия, предназначен за ученици, като преди това е преработена и разделите стават общо четири. По нея се работи не само в хуманитарните училища, гимназии и СОУ, но и в техническите училища.

Четвъртият вариант Г с автор Любен Сивилов е предложен и присъства единствено за нуждите на обучението през 1991 г. Курсовата програма е изградена върху книгата на автора "Философията, философите, философстването", излязла през 1987 г. Може да се предположи, че тази програма присъства поради липсата на учебник по философия, тъй като тук е наличен предварително готов текст. Същата книга е едно от заглавията в посочената литература към първи раздел "Що е философия?" в тематичната програма на Олимпиадата по философия.

Характерен е либералният подход и демократично отношение (плурализъм) по въпросите за методиката на преподаване, присъстващо като виждане и в обяснителните бележки към примерната учебна програма от 1990 г.

Трите курсови програми от 1992/1993 г.

От гледна точка на по-нататъшното развитие на обучението по философия и учебната документация най-голямо значение през разглеждания първи период имат трите варианта на курсови програми, публикувани през 1992 г. Те излизат в съставения от Иван Колев (главен асистент в катедра "Философия" на СУ "Св. Кл. Охридски") и Людмила Драгоева (главен експерт по философия в МОН) Програмен годишник по философия, етика, право, логика, световни религии и гражданско учение, МОН, С., 1992 г. (319 стр.). Документът представлява сборник с учебни програми, заедно с указание за организацията на обучението по философия през 1992/1993 учебна година. Авторите в него преобладаващо са от специалност "Философия" на СУ "Св. Климент Охридски".

Ето какво е посочено във връзка с използването на посочените варианти на програми: "В сборника са представени три само примерни курсови програми, от които първите две са реализирани в учебници, а третата - в антология" (ПГ 1992: 8). В "Общи указания" пък е посочено: "Учебните дисциплини от общозадължителната подготовка са осигурени с учебни програми, учебници и помагала" (ПГ 1992: 300).

В сравнение с 1991 г. отпадат вариантите с автори Д. Петров и З. Захариев, както и този върху книгата на Л. Сивилов "Философията, философите философстването". Другите варианти, вече под наименование Вариант А - Л. Сивилов, Л. Кючуков и Д. Денков, и Вариант Б - Сергей Герджиков, остават и се появява трети нов Вариант В с автори Иван Колев, Димитър Денков, Константин Янакиев, Александър Гънгов, Райчо Пожарлиев, Стоян Асенов. Този вариант в първите си четири раздела съответства на съдържанието на посочената Антология, но освен тях са добавени още седем нови раздела: "История", "Култура", "Мислене и свят", "Наука", "Право" "Власт", "Вяра" и общо стават единадесет. Всички те като понятия присъстват в задължителния минимум. След програмата се посочва: "Програмата е реализирана в антология. Разделите са относително самостоятелни, за да се даде възможност преподавателят да ги пренарежда според собствените си виждания. Обемът на съдържанието е такъв, че някои от темите могат да бъдат представени и доразвити в часовете от ЗИП" (ПГ 1992: 25). Прави впечатление, че теми и раздели като "Право" и "Власт" присъстват в курсовите програми по философия (вариант Б и В), поради липсата на модула Философия на правото в учебния план до 1993/1994 г. Още повече това важи за професионалните училища, които имат само програма по философия, тъй като до 1999 г. в тях не се изучават философските дисциплини в 9. клас и 10. клас (съответно Психология и логика и Етика и право).

Публикуваният Вариант Б на Сергей Герджиков е втората от трите устойчиви курсови програми, по които се работи като избор на вариант от страна на учителите по философия до началото на 1999/2000 уч. година. Както беше отбелязано, програмата с наименование "Философия прима" е публикувана и в изданието на учебните програми от 1991 г., но тук вече има окончателен вид - този, който през същата година е реализиран във втория в хронологичен порядък учебник по философия за средните училища след 10.11.1989 г.

В окончателния си вариант програмата е озаглавена "Пътища към философията" с четири основни раздела: Битие - Живот- История - Знание. Те заместват, разгръщат и уточняват учебното съдържание от трите раздела на първия вариант: "Метафизични теми", "Социалното битие" и "Познание и творчество".

В "Методическо допълнение" към Вариант Б авторът Сергей Герджиков посочва, че програмата е част от авторски учебен комплект по философия за средните училища, който включва освен двата учебника (Философия за 11. клас, София: Просвета, 1994 г. и Философия за професионалните училища, София: Екстрем, 1994 г.), още и помагалото "Философия прима", както и методическо ръководство "Философският текст". Визията на автора на програмата е в препращане към учебника: "Учебникът е написан по начин, предполагащ самостоятелна работа на ученика над текста. Той може да се използва като основа за преподаване, а не просто за буквално преразказване на неговото съдържание" (ФУ 1994: 18).

Интересно е и виждането на С. Герджиков, че не е желателно да се създават хибриди от различни курсове. "Трите налични учебника имат различна постановка, структура, език и концепция за курс. Това дава достатъчно разнообразие за избор. Разбира се, не може да се ограничава вниманието върху един или друг. Ученикът трябва да ползва един учебник, а учителят да познава всички налични учебници" (ФУ 1994: 23).

Програмният годишник представлява синтезирано представяне на направеното до този момент в обучението по философия в средното училище от различни автори и авторски колективи - преобладаващо от трите катедри на специалност "Философия" на СУ "Св. Кл. Охридски".

Курсовите програми и предметният цикъл Философия от 1994 г. до 1999 г.

Предметният цикъл Философия се въвежда от 1993/1994 г., но има приемственост в т.нар. курсови програми по философия за 11. клас - А, Б, и В вариант, като по А и Б вариант се работи съответно от 1991 и 1992 г., а по вариант В програмата се появява с излизането на учебника за СОУ с авторски колектив Иван Колев, Пламен Макариев и Райчо Пожарлиев през 1994 г. След това тя е публикувана в указанието от 1994 г., където изрично е посочено, че и трите курсови програми са реализирани в учебници (става дума за окончателната програма вариант В като "приемник" на публикуваната програма Вариант В от 1992 г.). Нещо повече, вариант Б и вариант В на курсовите програми, които имат издания на учебници, специално предназначени за професионалните училища, които като учебен план изучават само философия (без психология, логика, въведение във философия на правото, етика), са единствените варианти, по които се работи в професионалните училища. Ето защо може да се направи изводът, че в разглеждания период устойчивост имат онези курсови програми, които са реализирани в учебници.

Третият вариант В, който през 1992 г. е публикуван като учебна програма с автори Иван Колев, Димитър Денков, Константин Янакиев, Александър Гънгов, Райчо Пожарлиев, Стоян Асенов и за него е посочено, че е реализиран в антология, сега е в почти напълно променен вариант, който съответства на учебното съдържание на учебника по философия с автори Иван Колев, Пламен Макариев и Райчо Пожарлиев, издаден през 1994 г.

Съдържанието на учебната програма е в два варианта: Обзорно и аналитично. С оглед на краткостта ще бъде представено обзорното съдържание:

I. Що е философия? - 1. Начала на философията. 2. Понятие за философия.

II. Познание - 1. Съмнение. 2. Класически методи. 3. Модерни методи. 4. Сетива и разум. 5. Теория и факти. 6. Истина.

III. Битие - 1. Светът - хармонично цяло. 2.Свят без ориентири. Безкрайността. 3. Свят без ориентири. Свободата. 4. Свят без ориентири. Смисълът.

IV. Бог. Природа. Човек - 1. Бог. Езическите божества. 2. Бог. Християнският абсолют. 3. Природата. Мит. Космос. Символ. 4. Природата. Вселена и дом. 5. Човекът. Тяло. Душа. Дух. 6. Човекът. Екзистенцията.

V. История и култура - 1. Homo faber. 2. Homo ludens. 3. Език и общуване. 4. Свобода и власт. 5. Културите. Старият свят. 6. Културите. Новото време. 7. Смисълът на историята.

Малко по-различни и разбира се, съобразени с намаления хорариум (1 ч. седмично), са програмите за професионалните училища - СПТУ и техникуми.

Програми за професионалните училища

По вариант А с автор Сергей Герджиков програмата е следната:

Част I - Битие:

Тема 1. Изток - Буда, Карма, Дзен, Саторн. (Казус. Просветлението на Буда).

Тема 2. Античност - Епоха, Число, Атом, Идея. (Казус. Античният човек).

Тема 3. Християнството - Епохи и начала. Бог - сътворение - човек - Христос. Грехопадение и спасение. Заключение.

Тема 4. Ново време - Епоха. Субстанция. Нещо в себе си. Феноменология (Казус. Галилей и инквизицията). Примерен тест върху част I Битие.

Част II - Живот:

Тема 5. Душа и тяло - Дух и природа. Несъзнатото. Мислене и мозък. (Казус. Разказът на Ер),

Тема 6. Живот - Ентелехията. Живата машина. Ентропията и експлозията (Казус. Животът като поток. Книгата на живота),

Тема 7. Човекът. Корените на човека. Човешката природа. Човешките права (Казус. Човешката форма),

Тема 8. Свободата. Спонтанност. Воля. Избор. (Казус. Великият инквизитор). Примерен тест върху част II Животът.

Част III - История:

Тема 9. Културата - Универсално и уникално. Творението. Големите култури. (Казус. Сътворението и несътвореното),

Тема 10. Обществото - Системата. Действието. Значението. (Казус. Осъждането на Сократ),

Тема 11. Историята - Необратимостта. Информация и история. Историческата наука. (Казус. Грехопадението - начало на историята),

Тема 12. Техниката - Действие и умение. Машината. Технология и общество. (Казус. Машината и теорията), Примерен тест върху част III История.

Част IV. Знание

Тема 13. Опит - Индуктивизъм. Сенсуализъм. Позитивизъм. (Казус. Книга на творението).

Тема 14. Резултатът - Интелект. Разсъдък и разум. Рационализъм. (Казус. Неевклидовите геометрии),

Тема 15. Науката. Понятие за познание. Формалната наука. Емпиричната наука. Хуманитаристиката. (Казус. Истината в научното развитие),

Тема 16. Истината - Логическата истина. Опитната истина. Решение на проблем. (Казус. Истината в научното развитие), Примерен текст върху част IV Знание.

Вижда се общото с варианта за СОУ, но от съдържателна гледна точка в съкратения вариант за професионалните училища липсва въвеждащата глава "Що е философия", а в третия раздел, озаглавен "История" е въведена тема за техниката (на мястото на темата "Човешкото действие"), което несъмнено е опит за съобразяване на учебната програма с нуждите на професионалните училища.

Дадените от автора методически разяснения, които се отнасят както за СОУ, така и за професионалните училища, засягат не толкова работа с програмите, колкото работата с учебниците. Според автора "учителят може свободно да избира от текста или да използва само модела на текста", като в същото време учебникът за професионалните училища предлага "...основни знания по психология, логика, етика и право, съдържащи се органично в програмата на курса" (ФУ 1994: 34-35).

Във вариант Б съставителите Иван Колев, Пламен Макариев и Райчо Пожарлиев са разработили програмата за професионалните училища като синтезиран вариант на тази за средните общообразователни училища. Тя включва:

I. Що е философия? - 1. Начала на философията. 2. Понятие за философия.

II. Познание - 3. Съмнение. 4. Метод. 5. Наука. 6. Истина.

III. Свят - 7. Идеи за битието. 8. Бог. 9. Природа. 10. Човек.

IV. История и култура - 11. Homo faber. 12. Homo ludens. 13. Свобода и власт. 14. Култури. 15. История и смисъл.

В сравнение с програмата за СОУ тук са обединени трети раздел "Битие" и четвърти раздел "Бог, Природа, Човек" в един, озаглавен "Свят". Обемът, разбира се, е намален, като вместо двадесет и шест теми във варианта за гимназии, тук има петнадесет теми.

Във връзка с обучението по философия в задължителна подготовка в професионалните училища и с тенденцията за философизация на обучението по специалности и професии, през 1996 г. по инициатива и дейност на философска фондация "Mинерва" са изготвени две програми: "Храна и хранене (култура, история, философия)" с автор Райчо Пожарлиев¹ и Програма по философия за техникумите по полиграфия и фотография с автор Веселин Варджийски.

Първата от двете програми се състои от пет раздела и е предназначена за ученици от техникумите по хлебна, сладкарска и хранително-вкусова промишленост, като обхваща общо 43 теми.

Първият раздел - Общи предпоставки за тематизиране на проблема - се състои от четири теми, които са пряко въведение в проблема чрез разглеждане на различни схващания за човека, предпоставките за живота и разликата между органично и неорганично. Представените теми отговарят на намерението на автора за по-нататъшно разглеждане на въпроса за храната и храненето от гледна точка на човека, като поставят основите на подобно разглеждане и същевременно откриват възможностите за философска рефлексия върху посочените проблеми.

Вторият раздел - Културно-исторически препратки при тематизирането - се състои от шестнадесет теми, които носят основната тежест на програмата. Теса формулирани от автора като разкриване на смисли, свързани с историята на храната и нейното възприемане в контекста на различните културни парадигми - от митологията до постмодерната култура. Засегната е дори темата за храната на бъдещето. Разглеждат се и различните функции на храната от гледна точка на епохата и дискурса, като в зависимост от това темите намират различно решение (например темата за питието като храна, наркоза, сакрализация на пиенето и др.). Посочените към темите автори са отнесени точно към спецификата на проблемите, без да се спекулира с пълна изчерпателност и претрупаност с информация.

Третият раздел - Хранене и общуване - разкрива храненето като дейност и средство за общуване, като тук историческият и философски материал, представен чрез "Пирът" на Платон е помощен за разглеждане на темите. Интерес представлява разглеждането на храненето чрез форми на синтез между хранене и общуване в практиките на пира, банкета, салона.

Четвъртият раздел - Храната в отрицателен смисъл. Храната като отрова - се състои от шест теми. Петият раздел - Философски проекции към храненето - разглежда поставените проблеми през призмата на общите философско-психологически проблеми на вкуса и сетивността. В този смисъл, както и от гледна точка на проектното мислене, вероятно е целесъобразно и включването на теми, свързани с рекламата и мениджмънта в сферата на хранително-вкусовата промишленост.

Втората от двете програми е предназначена за техникумите по полиграфия и фотография и е с автор Веселин Варджийски. Тя се състои от въведение във философията и два раздела, първият от които е философска рефлексия върху езика и свързаните с него реалности, а вторият разглежда общи въпроси на естетическото познание. За въведение във философията са предложени четири теми, които насочват вниманието към битието на философията като нагласа, създаване на смисъл и наука и дават възможност за показване на спецификата на философията за разлика от другите човешки дейности. Намеренията на автора във връзка с целта на програмата са осъществени във втория дял в собствените проблеми с отношение към професията на полиграфиста, а именно: а/ идеята за словото, б/ проблемът за думите, в/ действителността на текста, г/ идеята за езика. Тези части са взаимосвързани, като понятията за слово, език, име и текст са разгледани във връзка с по-общи понятия като свят, истина, идея, мислене и познание. На второ място: темите са поставени като проблеми на смисъла, разбирането, какъвто е случаят с текста и целта на езика. Разбира се, програмата може да бъде допълнена с теми, които са специфични за специалностите в сферата на фотографията вместо присъстващите тук общи теми от естетическото познание и история на изкуството. Става въпрос, че идеята за създаването на самата програми е да отговори на интересите на учениците и така да послужи в преподаването на философия в техникумите по полиграфия и фотография.

Общи указания и методически препоръки за работа с програмите

Налице е минимум от понятия и автори, курсови програми за отделните видове училища, както и отделно от тях описани цели и общи очаквани резултати от обучението. По същество това са елементи на учебна програма, но без тя да е налична. Ето защо за приложението на курсовите програми и евентуалното обосноваване на липсата на учебна програма трябва да се съди по общите указания, давани от министерството в документите, регламентиращи подготовката на учителите за учебния процес. Това означава, че вместо в учебната програма, която трябва да е съставена от комисия, да е обща и да съдържа необходимите елементи, а именно: общо представяне, цели, очаквани резултати, учебно съдържание, специфични методи и форми на оценяване и методически указания за приложение, ние имаме указания, давани от министерството за приложение на курсовите програми.

Но дали наистина няма учебна програма, при положение че в указанията на министерството се споменава понятието "учебни програми", наистина редом с "курсови програми" като взаимнозаменяеми? Теоретично има две възможни насоки, две решения:

а) функцията на учебна програма да се изпълнява от минимума понятия и автори. Тогава те би трябвало да бъдат съпътствани с методически указания по реализацията им във връзка например със създаване на понятия посредством дадени примерни автори, теми и т.н.;

б) курсовите програми са учебните програми, т.е. те "играят роля" на учебна програма. Това става с акта им на избиране от страна на учителя. Но възникват въпросите къде тогава са понятията, авторите и тяхната роля и как би могло да се установи дали преподаването отговаря на целите на обучение, респ. на учебната програма? Доколко авторите на курсови програми са се ръководили при тяхното изготвяне и реализацията им в учебници от т.нар. минимум, който на практика представлява единственият общ вариант за обучението?

Всичко това създава големи затруднения за учителите, а и за учениците, тъй като ние имаме учебна програма само през 1990 г., но тя отпада и след това е наличен само задължителен минимум от понятия и автори, публикувани в съответните сборници с учебни програми.

Ето как се справя министерството и какви са неговите указания в тази насока: "Съобразно часовете, предвидени в учебния план и учебните програми, одобрени от МНО, учителят планира своята целогодишна работа и подготвя тематични разпределения на учебния материал за класовете, в които преподава" (ФУ 1994: 54).

Може да се каже, че това е общо изискване по всички учебни предмети, залегнало в Указание № 3 от 18.07.1994 г. на МНО за организиране дейността на общообразователните и професионалните училища през учебната 1994/1995 г., т.е. изискването учителят да планира работата си върху основата на учебната програма. Но ние нямаме учебна програма, одобрена от министерството, а понятия и автори като минимум.

По-нататък, отново в същото указание по философия (под съставителството на Людмила Драгоева и Мая Митренцева), се сочи: "Задължителният минимум от автори и понятия е инвариант, който дава възможност за варианти на учебни програми по отделните учебни дисциплини. Курсовите програми по отделните философски дисциплини са реализирани в учебници и учебни помагала." Тук отделянето на смисъла и значението, което се влага в понятията "задължителен образователен минимум", "учебни програми" и "курсови програми", изисква специална обработка.

Най-напред защо се въвежда понятието "учебни програми" в множествено, вместо в единствено число? Учебната програма е една, но тъй като имаме различни модули (психология, логика, етика, философия на правото, философия), за всеки от тях трябва да има отделна учебна програма. Това различаване не се прави в указанието. Говорейки общо за "учебни програми", на пръв поглед излиза, че обобщаването е по отношение наличието на отделни учебни програми по всяка от тези дисциплини или за всеки един от модулите.

След това се говори за варианти на учебната програма: "Задължителният минимум от автори и понятия е инвариант, който дава възможност за варианти на учебни програми по отделните учебни дисциплини." Но за да има такива варианти, трябва да има учебна програма, а такава няма. Освен това вариантът на учебната програма по всяка една от учебните дисциплини отново не се казва учебна, а курсова програма. Ето тук става замяната, като вместо "курсови програми", програмите започват да се наричат "учебни програми". Това е важно да се изясни, доколкото засяга отговорността на отделните участници в обучителния процес - ученици, учители, автори на програми и учебници, инспектори.

Задължителният образователен минимум по философия дава възможност за варианти на учебната програма по философия, задължителният образователен минимум по етика дава възможност за варианти на учебна програма по етика и т.н. за всеки един от модулите - Въведение във философия на правото, Психология, Логика - се твърди в указанието на Министерството. Това обаче може да бъде тълкувано само по начин, че този минимум изпълнява ролята на учебна програма. В такъв случай, ако под учебна програма се разбира минимумът от понятия и автори, това е още един аргумент, че не бива да се употребява учебна вместо курсова програма. За съжаление, при нас се употребяват и двата термина за едно и също нещо, или курсовите програми придобиват легитимност с факта на задължението учителят да избира една от тях, посочвайки съответния учебник на учениците си.

Въпросът може да се постави и по друг начин: след като имаме задължителен образователен минимум, достатъчно ли е това, трябвало ли е да се изготви на негова основа и учебна програма по всяка от отделните дисциплини? Но ако приемем, че задължителният образователен минимум е учебната програма по философия, то на тази основа се изготвят различни варианти на курсови програми. Следователно курсовите програми не могат да играят роля на учебна програма по философия, тъй като задължителният минимум е тази програма. Това означава, че:

а) всеки учител може да съставя своя авторска курсова програма, съобразявайки се със задължителния минимум;

б) не може да се изисква от учителите да избират задължително между една от трите курсови програми, каквито са указанията;

в) не бива да се подменят понятията - вместо "курсова" да се изписва "учебна програма";

г) не бива да се използва множествено число за учебни програми, без да се пояснява, че се отнася до петте философски модула, всеки от които изисква учебна програма, тъй като по този начин понятието за учебна/и програми се заменя с курсови програми.

Разбира се, общото за всички учебни предмети в периода до 1999 г. е, че няма стандарти за учебно съдържание, но има учебна програма по всеки предмет и за всеки клас. Ние обаче имаме основни понятия и автори, които са учебна програма. Въпреки това в указанията си наричаме тези понятия и автори стандарт, а курсовите програми наричаме учебни.

Обаче, ако се съобразяваме с понятията и авторите като учебна програма, тогава не би трябвало да имаме преподаване на урок, а трябва да имаме работа по създаване на понятие. Работата по понятие изисква създаване от самия ученик, понятията не могат да бъдат дадени в урок, текст, включително текст на учебник. Последното по никакъв начин не означава, че не е необходимо да се използват учебници, а че обучението не бива да се свежда до преподаване на текст.

Вероятно тук се намесва и "наследствена обремененост" от тоталитарния период в преподаването до 1989 г , където има една идеологизирана от определени партийни интереси учебна програма и нейната реализация в един учебник по обществознание (вж. Марков 1979-1981; 1982-1989).

Оттук се преминава към противоположността да няма единна учебна програма. Но това дава възможност за авторски курсове на всеки един учител, както се работи при Олимпиадата по философия като метод за обучението в клас през 1989/1990 и 1990/1991 г. Т.е. курсовите програми, които учителите избират, имат същата валидност, както и евентуални техни авторски програми, стига да са съобразени с минимума. В същото време поради министерските указания учителите да избират една от трите курсови програми, те стават задължителни за изпълнение, поради което учителите биват проверявани и инспектирани по спазването на една от програмите, които са избрали - вариант А, Б или В. Това до известна степен се осъзнава от министерството, тъй като в указанията са посочени двете противоречиви изисквания: от една страна, че учителят може да си състави програма, от друга - че трябва да избере учебниците и помагалата, които да я осигуряват. В указанието от 1997 г. е посочено, че "Учителят сам подготвя учебната програма за своите ученици, съобразена със задължителния минимум от понятия и автори, знания, умения и компетенции и избира учебниците и помагалата, които ще осигуряват обучението по философия" (УООФ 1997: 12).

При това положение вероятно може да се говори за скрита учебна програма в контекста на евентуалното липсващо звено между образователния минимум, който поне на теория трябва да има огромна роля за обучението по философия и неговата реализация в учебници и помагала. На пръв поглед скритата учебна програма може да се търси в снемането на отговорността за авторството от учениците и техните учители, тъй като тя се носи от авторите на учебниците. Главният въпрос е доколко концепцията за курсова програма и реализацията й в учебник отговаря на целите на обучението по философия и представлява консенсус между потребностите и изисквания на обществото и водещата роля на учебниците като подпомагащи тези изисквания. При липса на учебна програма и при наличие само на учебници, които изпълняват тази роля, как може да се установи доколко учителят и учениците имат отношение към философското познание като такова, а не към даден текст, бил той и най-съвършеният?

На въпроса от анкета на Асоциацията на учителите по философия "Как използвате наличните учебници и учебни помагала в преподавателската си работа?" са дадени следните предложения за отговор:

- Непрекъснато ги използвам в работата си в час;

- Използвам ги само в частта им с упражнения;

- Учениците ги използват за самоподготовка;

- Използвам ги само като структура за развиване на урока;

- Използвам застъпените в тях теми само като заглавия;

- Изобщо не ги използвам.

Т.е. ако учебниците се използват, за да се формулира заглавие на тема или за структура на урока, което е преобладаващият отговор, това означава, че елементите на учебната програма се търсят там, където ги няма и не могат да бъдат, т.е. в учебниците. Това говори също така за ключовата роля на учителя през разглеждания период, а не на ученика. Да припомним, че още от самото начало - през 1990 г., беше посочен примерният характер на учебната програма, впоследствие през 1991 г. и примерния характер на курсовите програми, което е опит за решаване на проблемите посредством предоставяне методическа свобода на учителите по философия. От 1994 г. същите тези програми, които през 1991 г. и 1992 г. са посочени като примерни, стават вече задължителни, т.е. след изпълнение от учителя на условието на министерството да избере една от трите налични програми. "Всички курсови програми, публикувани в това указание, са реализирани в учебници. Учителят прави своя избор на учебна програма и учебник" (ФУ 1994: 54). Но учителят не може да бъде оценяван и инспектиран по това дали преподава по един или друг учебник, а по това дали спазва учебната програма. Учебникът трябва да съответства на учебната програма. По този начин всеки учител при липса на учебна програма следва и може да направи авторски курс за своите ученици.

Функцията на трите основни авторски курса или курсови програми по философия е да станат учебници. След тяхната реализация в учебници те продължават да се публикуват като един вид учебни програми. Това е компромисен вариант, но тези програми нямат необходимите методически и дори методологични елементи, характерни за учебна програма.

Следва да се отбележи, че преходът протича по един благоприятен за философското образование начин , т.е. без отпадане на учебните часове от учебния план и с възможност за влияние на обучението по философия върху обучението във висшите училища и в цялостната реформа в образованието поради факта, че в неговата основа, в предисторията му стои организацията и провеждането на Олимпиадата по философия за средношколци.

БЕЛЕЖКИ

1. Тези въпроси са разгледани по-обстойно в книгата на Р. Пожарлиев "Философия на храненето", София: УИ, 2013. [обратно]

© Мая Митренцева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.09.2015
Мая Митренцева. Философия на промяната: Философските дисциплини в училище след 1991 г. Варна: LiterNet, 2015