1.1. ОБУЧЕНИЕТО ПО ОБЩЕСТВОЗНАНИЕ И МАРКСИСТКО-ЛЕНИНСКАТА ФИЛОСОФИЯ

Мая Митренцева

web | Философия на промяната...

Според учебния план на средното училище у нас от 1973 до 1989 г. се изучава първоначално Основи на комунизма, а след това Обществознание, което се състои от три раздела, съответстващи на трите части на марксистката философия: диалектически материализъм, политическа икономия и научен комунизъм. Идеологическият характер (от гледна точка на партийната идеология на обучението по обществознание) е афиширан: "Важна особеност на обучението по обществознание е категорично и ясно изразеният му идеологически характер. По обществознание абсолютно всеки разглеждан въпрос иманентно носи в себе си идеологически заряд", се казва в Методика на обучението по обществознание (Тошева, Стоилова, Попов и др. 1985: 20). Учебната програма съвпада с учебника и е предназначена за усвояване в 10. клас с общо 2 учебни часа седмично. В учебника по обществознание са разгледани общо 50 теми или урочни единици. Неговата структура е следната: след първоначалния предговор, изясняващ възникването и същността на марксизма и предназначен за обучение в два учебни часа, следват четири раздела:

Раздел първи: Основни идеи на диалектикоматериалистическата философия, като някои от темите в него са: Материята и нейните основни свойства, Материя и съзнание, Закон за единство и борба на противоположностите, Закон за преминаване на количествените изменения в качествени, Закон за отрицание на отрицанието.

Раздел втори: Философски анализ на обществото и на неговото развитие. Тук влизат добре познатите като начин на разглеждане теми за начина на производство, съответно диалектиката на неговото развитие, база и надстройка, класи и класова борба, социалната революция, обществено-икономически формации и др.

Раздел трети: Капитализмът - последен експлоататорски строй, разгледан през теми като: Стоково производство, Законът за стойността, Капитал и принадена стойност, Натрупване на капитала и засилване на експлоатацията на трудещите се, Общата криза на капитализма и др.

Раздел четвърти: Социализмът - същност и закономерности. Този раздел представлява половината от учебното съдържание. Разделено на урочни единици (общо петдесет), това означава, че двадесет и шест от тях са за първите три раздела, а останалите двадесет и четири - за същността и закономерностите на социализма.

Най-малко теми са отредени за раздел първи или така наречения "философски раздел" - само десет учебни часа.

В цитираната Методика на обучението по обществознание са очертани принципите на обучение: научност, връзка на теорията с практиката, партийност, съзнателност и активност, системност и нагледност. Всички те са обединени от принципа за насоченост на процеса на обучение към всестранно, хармонично развитие на личността. От гледна точка на организацията на учебния процес програмата е задължителна и единствена,не могат да се добавят, премахват или разместват теми, няма и различия в зависимост от вида на училището. Както е известно, учебната програма определя учебното съдържание. Според Методика на обучението по обществознание последното включва знания, от усвояването на които произтичат умения, навици и привички. "Учебното съдържание по даден предмет включва съвкупността от знания за дадена област от действителността, усвояването на която води до формирането на определени умения, навици и привички, до съответно развитие на личността на ученика" (Тошева, Стоилова, Попов и др. 1985: 17).

Предистория на новата програма. Социализмът и социално-политическото развитие

Първият документ след 1989 г., издаден от Министерството на образованието, е "Социализмът и социално-политическото развитие" - методическо помагало за учителите по обществознание, което излиза през януари 1990 г. с автор Захари Захариев, и е предназначено за обучението по обществознание през втория срок на учебната 1989/1990 г. Непосредственият повод са протести на ученици пред Министерството на просветата относно по-нататъшното изучаване на "Обществознание". В уводните думи към помагалото се казва, че трябва да продължи изучаването на основите на обществените науки - философия, политикономия, социология, психология. "При съставянето на обновената учебна програма има стремеж да се включат в единна система основни теоретични проблеми, чрез които могат да се характеризират социално-политическите изменения както в страната ни, така и в международен план" (Захариев 1990: 3). Обновената учебна програма включва ново учебно съдържание, нови теми на мястото на темите по научен комунизъм. "След изучаването на философския раздел и въпросите на политикономията, учебното съдържание по обществознание е ориентирано към проблемите на политикознанието" (Захариев 1990: 3). Поради тази причина подборът на темите е направен на основата на анализ на различни курсове по политикознание (Захариев 1990: 3).

Помагалото съдържа седем теми, които играят роля и на учебна програма за втория срок на обучение по обществознание - на мястото на темите по научен комунизъм, а именно:

1. Гражданско общество и правова държава;

2. Държава, политика, власт;

3. Политика и идеология;

4. Демокрация и социализъм;

5. Личност и политика;

6. Глобални проблеми на съвременността;

7. Идеите на "Манифест на комунистическата партия" и съвременността.

От гледна точка на методиката е посочено, че "Важно е учителят да се ориентира към формирането у учениците на основните понятия от областта на политикознанието и съответни умения за обективна ориентация и оценка на динамично протичащите обществено-политически събития" (Захариев 1990: 3).

Всяка една от темите е разработена като цел на урока, основни понятия, план на урока и използвана литература. Дадени са конкретни указания:

а) Както учебната програма, така и предложените в помагалото разработки имат насочващ, примерен характер.

б) От важно значение е осигуряване на водещата роля на учителя, която се проявява в предварителната подготовка и планиране на всеки урок и в хода на организирането и провеждането на самата дискусия по време на урока" (Захариев 1990: 4).

В същото време обаче действа и практиката на Олимпиадата по философия за средношколци, която предлага по-различна концепция за обучение, макар и индиректно, доколкото олимпиадата се явява извънкласна дейност на обучението в средното училище. Това става с цялостна концепция, която ще бъде разгледана отделно, но тук следва да бъде посочено, че към разглеждания момент действа издадената "Тематична програма за Втората средношколска олимпиада по философия", заедно с опита и практиката от успешно проведената първа олимпиада в Пловдив. През същата учебна година - 1989-1990 г., във връзка с въвеждането на учебно съдържание по философия, тази програма служи за легитимация на преподаването по философия, т.е. за въвеждане на философско учебно съдържание в предвидените учебни часове по обществознание. Освен това, тъй като изборът на тема или предмет на изследване за философската олимпиада е дело на учениците, тази методика за работа от философската олимпиада се пренася в учебните часове. Това означава, че предметът на изследване в клас се определя от учениците, като в редица училища те избират самостоятелно тема, проблем от разделите на тематичната програма, върху която проучват литература и след това в час се дискутира. Този избор се извършва в началото на срока - така всеки ученик има да проучва основно една тема (въпрос, проблем) на срок. Всичко това говори за необходимостта от смяна не толкова на предмета на обучение, а за промяна на начина, по който се разглеждат темите и учебното съдържание. Разбира се, променят се и темите, но от анализа на методическото помагало с автор З. Захариев се разбира, че този преход не става изведнъж.

Още в марксисткия период във философски публикации има изисквания самата промяна да произтича от потребностите и интересите на личността. Нещо повече - като промяна да бъде свързана със създаване на понятие от самите ученици.

"Най важното в случая е да се разбере, че обучението чрез начините на познание не зависи от преподаваните учебни предмети и тяхната специфика. Един учебен предмет, който би трябвало да развива оценъчната гледна точка на учениците, ако се преподава по изискването за знание, може само да допринесе за по-доброто знание за оценъчното отношение, но не и да го развие. Този учебен предмет не би могъл за развие оценъчното отношение на учениците дори тогава, когато е в по-голямата си част практически и подготвя учениците да притежават определени изисквания и навици. Получава се парадокс - ученикът е получил някакви навици и сръчности, но съответно личностно познавателно отношение не е придобил" (Андонов 1980: 177).

Примерна учебна програма за 11. клас на учебната 1990/1991 г.

Хронологично за нуждите на обучението през следващата учебна година излиза Примерна учебна програма за 11. клас на учебната 1990/1991 г. В нея се посочва: "Цел на обучението е учениците да осмислят философските особености на най-общите измерения на отношението природа - общество - човек, чрез използването на интегративните функции на философията да се обобщят и систематизират техните знания, получени в обучението по другите учебни дисциплини, да се изградят у тях представи за основите на единната картина на света и се формират началата на философската култура" (ПУП 1990: 2).

В "обобщаването и систематизирането на знанията" и в "представата за единната картина на света" се съдържат определени философски предпоставки, в които е по-трудно да се открие ученикът като субект на обучението в сравнение с целите и средствата на философската олимпиада, по която вече втора година се работи в българското училище.

Така през 1990/1991 г. основното предизвикателство е въвеждането на учебно съдържание по философия в рамките на съществуващия учебен план за задължителна подготовка по обществознание .

Примерната учебна програма за 11. клас на учебната 1990/1991 г. съдържа четиринадесет теми, както и цел и обяснителни бележки. Характерно за нея е, че:

1. Имаме нова учебна програма, която дефинира целите и дава обяснения по отношение на въвеждане на ново учебно съдържание;

2. Нямаме посочено авторство на учебната програма¹;

3. Навсякъде е указано изрично, че учебната програма и вариантите на тематичен план по нея имат примерен характер;

4. Тази учебна програма просъществува само една година - 1990-1991 г., поради което я разглеждам като преходен етап към първия период;

5. На практика тази учебна програма, която действа само една учебна година, остава единствената (заедно с учебните програми по етика и психология от 1990 г.) до създаването на ДОИ за УС през 1999 г. и изработването на тяхна основа на новите учебни програми през 2000 г.

Примерният и насочващ характер на учебната програма има две функции:

а) от една страна, дава възможност на учителите за индивидуализация на собствените им курсове и тематични разпределения;

б) от друга страна, има нормативен характер, който не изключва, а предполага вариации и различни методически варианти на приложението й.

Както е посочено в обяснителните бележки, "Всеки преподавател може да подбере съобразно своите възможности и интересите на учениците тези от посочените теми, които счита за особено значими и актуални. Някои от въпросите могат да се разгледат по-задълбочено, други могат да се пропуснат, допустимо е и включването на нови теми" (ПУП 1990: 2).

Предвидено е всяка от четиринадесетте теми да се изучава в няколко учебни часа (около три - ако се съди по това, че според съставителите "в програмата се предвиждат десет учебни часа за обобщение и преговор и десет учебни часа резерв за учителя", а общият брой часове е шестдесет). Т.е. както се вижда, новото учебно съдържание се въвежда в рамките на традиционната методика на урочна система: "Отделните уроци с тяхното конкретно съдържание ще бъдат обект на разработка в методическо помагало за учителите" (ПУП 1990: 2). Тези теми са:

1. Природа и специфика на философското познание;

2. История на философията;

3. Субстанция и атрибути;

4. Материя и дух;

5. Светът като цялостна система;

6. Познанието;

7. Науката;

8. Човешкото битие;

9. Човек и социум;

10. Съвременната философия;

11. Икономическите основи на социалния живот;

12. Гражданското общество и правовата държава;

13. Световните религии;

14. Глобални проблеми на съвременността.

Въз основа на програмата са утвърдени два варианта на тематичен план за учителя, утвърден от министъра на народната просвета. Двата примерни варианта на тематичен план, изготвени на основа на програмата, одобрени от министъра на народната просвета, проф. Константин Косев са:

Вариант 1

1. Що е философия;

2. Истина и метод;

3. Човек и свят;

4. Човешките отношения;

5. Философия и култура.

Целият вариант има разгърнат вид от четири страници (по данни на Иван Колев той е автор на този вариант) (вж. Приложение № 1).

Вариант 2

1. Възникване на философията;

2. Велики древни философи и първи философски школи;

3. Основен въпрос на философията;

4. Единство и многообразие на света;

5. Човекът и неговото съзнание;

6. Философия и наука;

7. Познание и изменение на света;

8. Закономерности на развитие на природата;

9. Закономерности на развитие на обществото;

10. Глобални проблеми на общественото развитие.

Както беше посочено, тази програма действа през учебната 1990/1991 г., а споменатото методическо помагало не излиза, така че учителите сами търсят литература, за да подготвят уроците си.

Характерен момент е, че тук се запазва разликата, която е теоретизирана от педагозите за различаване на учебна програма от тематичен работен план на учителя, поради което отделно от програмата, представляваща инвариант или основа на различни тематични планове на учителя, са утвърдени два различни тематични плана. Отбелязвам този факт поради това, че по-нататък в целия първи период се запазва тази особеност на съществуване на общ вариант. Той обаче не представлява учебна програма, а се състои от понятия, изпълняващи ролята на стандарт и отделни примерни варианти (курсови програми) към него. От действащите през 1990/1991 г. тематични варианти първият вариант предоставя значително по-голяма свобода и възможност за плурализъм на гледните точки, което личи от пределно общата формулировка на разделите, докато вторият вариант съдържа елементи и от предходния марксистки период.

Към програмата и при двата варианта не е посочена литература. В статията си "Относно учебните програми по философските дисциплини за учебната 1990/1991 г." Захари Захариев посочва и друга особеност: "Недостатък на учебната програма по философия е, че по своето съдържание и обем тя не отчита вида на учебното заведение. Нужно е да бъдат разработени различни варианти за общообразователните училища, техникумите и СПТУ, като във всеки един от тях да се съдържа общо информационно ядро, върху което да се надстройва допълнителен учебен материал" (Захариев 1991а: 75).

В същия документ на Министерство на народната просвета (Примерна учебна програма за 11. клас на учебната 1990/1991 г.) са представени и:

Примерна програма по етика за 11. клас, която съдържа обща част (цел, основни задачи, характеристика на тематичния план) и примерно разпределение на часовете: по един час в 30 учебни седмици, което прави общо 30 уч. часа, от които за нови знания - 10 ч., за лабораторна практика и дискусия - 10 часа, резерв от време за учителя - 10 часа.

Учебна програма по психология за десети клас и разпределение на учебното време по психология - по един час в 34 учебни седмици, или общо 34 уч. часа, от които за нови знания - 20 ч., за формиране и развитие на умения и навици - 8 часа, практически занятия и резерв от време за учителя - 5 часа.

Представеното учебно съдържание по психология включва двайсет теми, определени за нови знания и осем теми за практически занятия. Разделението на практически занятия и нови знания е в духа на философията на традиционната система за разделяне на знания и умения, теория и практика. В коментар за учебните програми от 1990/1991 г. се казва: "В недостатъчна степен са разработени учебните програми от гледна точка на методиката. С изключение на програмите по етика и психология не са посочени основните понятия, които имат организиращо значение в структурата на учебното съдържание. Би следвало да се посочат възможностите за осъществяване на интеграционни връзки и процеси с други учебни дисциплини. Нужно е да се включи в програмата рубрика, в която да са разработени основни критерии за проверка и оценка на знанията и уменията на учениците" (Захариев 1991а: 75).

В статията си "Хуманистичен подход и етическо образование" в кн. 1 на сп. "История, общество, философия" от 1991 г. Красимира Мутафчиева обяснява, че след като през 1979 г. се появява учебният предмет Морал и право, то оттогава моралът и правото са разглеждани като нормативни системи за регулиране на обществените отношения в идеологически целесъобразна посока, но "От учебната 1989/1990 година етиката прекрати десетгодишната си обвързаност с правото в образователната система на средното училище. Сега етическото образование разчита на историко-генетическото си родство с философията. Учебният предмет философия и етика (изучаващ се в задължителната подготовка в СОУ в 11. клас с 90 ч. през 1990/1991 г. и 1991/1992 г. - бел.м., М.М.) е едно завръщане в лоното на екзистенциалната общност на философско-етическите проблеми на човешкото битие" (Мутафчиева 1991а: 99). Мутафчиева продължава с критика на представената програма по етика, отделна от програмата по философия, без "разработена единна гледна точка", въпреки че двете програми съставят един учебен предмет. Обект на критика е и анонимността на двете програми по етика и философия, липсата на авторова обосновка, предложената литература към програмата по етика, която не е етическа, а социално-психологическа, липсата на теми от история на етиката. "Посочването на набор от теми, извън определен контекст и позиция е чиста проба механично изготвяне на програма. Ако това е така, учителите и сами могат да свършат тази работа. Нали са специалисти!" (Мутафчиева 1991а: 100).

Научно-методическо списание на МНП "История, общество, философия"

Във връзка с представянето на новото списание "История, общество, философия" Министерството на народната просвета излиза с програмна статия на експерта Надя Филипова от 1991 г. в която се посочва: "Утвърждаването на верни и обективни критерии е процес, който протича в единство с възприетите подходи за:

• вариантност на учебните програми, предоставени от МНП с права учителите и учениците сами да направят своя избор, да адаптират или разработят нови програми за конкретното училище, на основата на вложените идеи в примерните програми;

• вариантност на учебниците за учениците;

• разширяване на проблематиката за изучаване на философско-етичното и социалното знание чрез ЗИП.

Дълбоко сме убедени, че чрез списанието ще се положи началото на нов творчески диалог по проблемите на обучението по философия, за създаването на фактически нова методика на преподаването по философия, психология, социология, право и др." (Филипова 1991а: 71).

Освен това е посочено, че анализът на философски, етичен и т.н. текст е ключът към постигане на целите и задачите на философското образование: "Учениците трябва да се научат да питат, да формулират въпроси и задачи, да философстват и разсъждават върху текстовете, да реферират текстове, да разкриват техните логически акценти." И още: "Списанието е длъжно да следва основната идея философията да не бъде представяна на учениците като завършена и определена система от знания, а да им разкрива основите на езика на философията, на който философите говорят на света. Този подход позволява да бъдат представяни различни гледни точки, да се активира и стимулира самостоятелното мислене у учениците" (Филипова 1991а: 72).

В същото методическо списание на министерството има и изказване на ученичка относно преподаването на философия: "Убедена съм, че изучаването на философията ще разшири до голяма степен общата култура на младежката аудитория, а и ще разгледа в нова светлина проблеми, които непосредствено я вълнуват, например темата за сексуалността, върху която се базира Фройдизмът... Мисля, че преди започване на "истинско" философстване в гимназията е необходимо да се създаде интерес и да се изградят поне най-общи представи за философията. Това може да стане дори и при учениците от пети и шести клас, стига информацията да се поднесе в достъпен и интригуващ вид... Традиционното "преподаване" и "изпитване" е неудачно, а на негово място идва разговорът между ученици и учител, като се изключва цифровата оценка" (Правчанска 1991: 79).

БЕЛЕЖКИ

1. Тук се има предвид, че това е особеност на самата програма, въпреки че по сведение на Иван Колев програмата е под авторството на проф. Саркис Саркисян. [обратно]

© Мая Митренцева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.09.2015
Мая Митренцева. Философия на промяната: Философските дисциплини в училище след 1991 г. Варна: LiterNet, 2015