Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Юли  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

КОНЦЕПТУАЛНО СЛИВАНЕ ПРИ АНГЛИЙСКИ ТЕЛЕСКОПИЧНИ ДУМИ ЗА ЛИЦА С ФРАГМЕНТАРНИ ЕЛЕМЕНТИ -NIK, -(E)RATI, -(A)RAZZI и -(A/O)HOLIC, ИНТЕРПРЕТИРАНИ КАТО СУФИКСОИДИ

Корнелия Чоролеева

web


Abstract: The paper focuses on the semantics of English lexical blends denoting people with the suffixoidal components -nik, -(e)rati, -(a)razzi and -(a/o)holic from a cognitive point of view with the help of Fauconnier and Turner’s theory of Conceptual Blending coupled with Frame Semantics. The study is based on the idea that blend words should be categorized as belonging to a continuum when we analyze their morphology and that the disadvantages of the morphological approach to such derivatives can be overcome via the cognitive one. The paper tries to outline the basic meanings of these suffixoids in contemporary English by analyzing the conceptual networks which are constructed when lexical blends with such suffixoids are coined and interpreted as well as the frame attributes which are highlighted during the process of conceptual blending. The study also shows how the meanings of a suffixoid can form a hierarchical structure.

Key words: lexical blend, suffixoid, Conceptual Blending, Frame Semantics, conceptual network, attribute.


 

Английски телескопични думи за лица с фрагментарни елементи

Поради наличието на различни схващания за дефинирането и обсега на телескопията като словообразувателен процес, възприемаме условна работна дефиниция. Телескопията представлява композиция на две или повече основи чрез междусловно налагане или съкращаване на поне едната от тях на мястото на свързването им, при което се образува отломка (bordinary < boring + ordinary) или самостойна, пълнозначна морфема (advertecture < advertisement + architecture), като съкращаването би могло да бъде придружено от междусловно налагане.

При морфемния анализ с цел класификация на телескопичните лексеми следва да вземем предвид естеството на този компонент на новата дума, който не е фрагментарен, както подчертава Пенчева (2004), тъй като другият елемент задължително е такъв и поради това не може да бъде използван като база за класификация. Авторката разграничава пет групи телескопични думи, при едната от които думата включва компонент, който е възникнал вследствие на съкращаване и прилича на свързана морфема, която може да се прибави към свободна морфема (astrodog, cheeseburger, nogoodnik, cityscape) или към съкращение (televersity, transceiver). Пенчева подчертава продуктивността на тази група, защото тя създава нови афикси или афиксоиди (считани от някои автори за подвид комбинирани форманти, напр. Фрейдин (в Матиело 2013), напр. -burger, -nik, -scape, -tel, -topia, -rama, -teria, (o)holic и пр.

Съществен въпрос, който се нуждае от изясняване, е този - дали думите, съдържащи т.нар. комбиниран формант (известен още като лексико-морфема, афиксоид, радиксоид, свързана основа и пр.), да бъдат причислени към телескопичните думи, или към композитите. Поради факта че комбинираните форманти не образуват смислена дума, ако ги присъединим към афикс, те самите функционират като афикси, въпреки че в езиците, от които произхождат, са били самостойни думи или корени. Редица автори считат, че присъствието на комбиниран формант определя лексемата като неокласически композит (вж. напр. Вачкова, Вачков 1998). Ю. Балтова пък подчертава, че чрез комбинираните форманти се упражнява чуждоезиково влияние посредством "заемане от езика източник на готови лексикални единици, които се усвояват от езика приемник, а впоследствие част от тях се превръщат в база, от която се откъсват (дезинтегрират) [...] морфеми, които започват да функционират като префиксални или суфиксални словообразувателни форманти" (Балтова 2012: 47; вж. също Аврамова 2003), на което се дължи тяхната неопределеност, както и тази на производните единици, съдържащи такива форманти. Що се отнася до английските афиксоиди, произходът им се дължи на реинтерпретация на вече съществуващи думи, в които те се повтарят, поради което ползвателите на езика ги отделят "под презумпцията, че са деривационни елементи" (Пенчева 2004: 220).

Според нас някои лексеми, съдържащи комбиниран формант, следва да бъдат третирани като телескопични, а други - не, ако приемем, че е по-целесъобразно да говорим за скàла, по която да градираме функционирането на формантите по-скоро като афикси или по-скоро като корени, и отчитайки факта, че лексеми, при които наблюдаваме сливане на форманта с отломката (biogurt < bio- + yogurt), са по-типични представители на телескопията, отколкото такива, при които не се наблюдава сливане. Нашето мнение е, че ако възприемем идеята за разполагане на телескопичните думи върху скàла на телескопичност, ще установим кои думи от формална гледна точка са по-типични представители на телескопията, макар че морфемното разчленяване на производните образувания в някои случаи е по-скоро условно. От когнитивна перспектива обаче могат да се преодолеят някои от проблемите, свързани с чисто формалния подход към подобни образувания, напр. въпроса към какви основи се прикрепя третираният като афиксоид фрагментарен компонент, тъй като значението на телескопичните думи "обикновено е специфична комбинация от значенията на изходните форми", независимо от това какво е тяхното естество (Пенчева 2004: 209).

 

Когнитивен подход към анализа на телескопичните думи

Смятаме, че семантичният анализ на телескопичните думи може да почива на Теорията за концептуалното интегриране/ сливане на Фоконие и Търнър (2002), тъй като телескопията илюстрира креативността в ежедневната употреба на езика, установявайки връзки между концептуалните сфери посредством подбор на някои от елементите им, за да се получи нова единица на психологическо групиране, с която лесно да се борави и която да се характеризира с нова емергентна структура.

Концептуалното сливане изгражда мрежи от ментални пространства, т.е. концептуални интеграционни мрежи (КИМ). Минималната КИМ се състои от четири ментални пространства: едно генерично пространство, две изходни пространства и едно слято пространство. Според Фоконие и Търнър типовете КИМ могат да бъдат най-различни, но основните са четири: симплексни мрежи (simplex networks), огледални мрежи (mirror networks), мрежи с единичен обхват (single-scope networks) и мрежи с двоен обхват (double-scope networks). При симплексните мрежи рамката на едното изходно пространство се проектира върху интегрираното пространство, заедно със своите роли (roles), а другото изходно пространство осигурява стойностите (values) на тези роли в интегрираното пространство. В интегрираното пространство абстрактните роли се компресират и придобиват конкретни стойности. Огледалните мрежи се характеризират с това, че генеричното, изходните и интегрираното пространство имат една и съща организираща рамка, която се обогатява в интегрираното пространство. Мрежите с единичен обхват се формират, когато изходните пространства са с различни организиращи рамки, само едната от които се проектира върху слятото пространство, т.е. организиращата рамка на слятото пространство е разширение на рамката на едно от изходните пространства. Този тип мрежи пораждат конвенционални метафори, които можем да сведем до картиране между пространство "източник" (source domain) и пространство "цел" (target domain). Мрежите с единичен обхват лесно могат да прераснат в мрежи с двоен обхват, при които рамките на изходните пространства отново се различават. При мрежите с двоен обхват обаче рамките и на двете изходни пространства се проектират в някаква степен върху слятото пространство, което съдържа елементи и от двете рамки, както и своя характерна емергентна структура. Въпреки съществения принос и на двете рамки за организирането на новото пространство, едната от тях може да играе по-важна роля.

Теорията за концептуалното сливане може да бъде използвана в комбинация с Рамковата семантика, която се интересува от взаимовръзките между езика и човешкия опит, с което се доближава до етнографията и антропологията (вж. напр. Филмор 1982). Лорънс Барсалу разработва теория за когнитивните рамки, която се отличава от предходните по това, че при нея рамките се възприемат като контекстуално зависими динамични, а не статични, релационни структури с гъвкава форма (Барсалу 1992). Барсалу изтъква, че Рамковата семантика преодолява проблемите на теориите, при които когнитивните категории се представят във вид на списъци от атрибути, присъщи за членовете на категорията (напр. при Рош, Мервис 1975), включително на конекционистките модели, където атрибутите са взаимосвързани чрез възбудителни или инхибиращи отношения. Според Барсалу това се дължи на факта, че рамките съдържат атрибутно-стойностни множества (attribute-value sets) и релации. Човек възприема категориите чрез по-абстрактни атрибути, чиито стойности са конкретни характеристики. В публикацията си от 1992 г. авторът означава атрибутите с наименования с главни букви, а стойностите - с наименования с малки букви, поставени в единични скоби, напр. (LOCATION: tropics).

Рамковият модел на Барсалу е подходящ за изследване на комбинации от концепти, изразени чрез композити от различен структурен тип, а следователно и на телескопични образувания, тъй като те се формират чрез композиция, придружена от съкращаване и сливане. Както изтъква Цв. Луизова-Хорева, която изследва композитите в английски и български език, "[в]заимодействието между рамките или елементи от рамките на отделни концепти поражда концептуални комбинации, които се свързват с различни форми" (Луизова-Хорева 2016: 14). Авторката подчертава, че тези комплекси от форма, значение и функция представляват конструкции по смисъла на конструкционната граматика (Луизова-Хорева 2016: 14). В друг свой текст Луизова-Хорева разработва аналитичен модел на междурамково взаимодействие, въз основа на който прави семантична класификация на композити в българския и английския език и показва как се конструира тяхното значение с помощта на примерни рамки на изразените на лексикално ниво концепти и свързаните с тях атрибути (Луизова-Хорева 2015).

Нашето мнение е, че телескопичните думи също могат да бъдат разглеждани като конструкции, тъй като "[в]секи езиков модел може да бъде счетен за конструкция, при условие че някакъв аспект на неговата форма или функция не е категорично предвидим въз основа на съставните му компоненти или на база на други, вече съществуващи, конструкции” (Голдбърг 2006: 5; преводът мой). Що се касае до взаимовръзката между формата и семантиката на телескопичните думи, поддържаме хипотезата, че сливането на лексемите би могло да се ръководи от принципа за семантично насищане на отломката или фрагментарния компонент, тъй като в противен случай телескопичната дума няма да осъществява обратна връзка с менталните пространства.

 

Концептуално сливане при английски думи за лица, окончаващи на -NIK

Думите за лица, съдържащи форманта -nik, съставляват солидна група в английския език. Оказва се, че тъй като формантът се прикрепя към различен тип основи, неговият произход не е съвсем ясен. Към този суфиксоиден елемент откриваме две противоположни нагласи. Изразител на едната от тях е Бауер, който обстойно анализира форманта, третирайки го като пълноправен суфикс, и стига до извода, че вероятно съществуват няколко типа суфикси -nik, които трябва да бъдат анализирани поотделно. Бауер признава, че не може да реши дали да разглежда суфикса като полисемантичен, или като омонимни суфикси с различни значения (Бауер 1983: 256). Той изброява около седемдесет думи с този формант, отнасящи се до лица. Думите за лица с -nik обаче също не съставляват хомогенна група, тъй като се открояват две значения на този компонент: 1) любител на определен вид музика; 2) човек, който се бунтува срещу установения ред (Бауер 1983: 260). Предполагаме обаче, че повечето от споменатите от Бауер думи за лица с -nik вече са излезли от употреба.

М. Пенчева причислява примерите с -nik към една от подгрупите телескопични думи, при които "[е]дин от компонентите прилича на свързана морфема и се интерпретира като деривационен елемент, макар да е резултат от съкращаване" (Пенчева 2004: 204; курсив, както в оригинала). -Nik се прибавя към свободна или свързана морфема като краен елемент. Пенчева прави важното уточнение, че тази подгрупа думи е много продуктивна, тъй като предизвиква групова деривация и "създава нови деривационни елементи (афикси) и нови деривационни модели" (Пенчева 2004: 206). Авторката определя четири основни значения на този фрагментарен компонент, вероятно възприет от идиш през руски език (Пенчева 2004: 207-208).

Ще се спрем само на няколко окончаващи на -nik думи, тъй като единствено те бяха открити в ексцерпираните от нас източници, поради което ги третираме като най-нови образувания. Намерените думи за лица с -nik са пет на брой и прави впечатление, че суфиксоидът е употребен в три значения. При bitnik и refusenik формантът има по-общото значение "човек", като вторият пример изразява пренебрежително отношение. При peaknik и nudgenik формантът означава "човек, който поддържа някаква идея или вярва в нещо", а Vietnik се отнася до "човек, който протестира срещу нещо". Единствено Vietnik има пряка връзка с произвеждащата основа beatnik, дала начало на -nik, тъй като означава "човек с външност на битник, който е протестирал срещу войната във Виетнам" (по Спиърс 2000). Освен това само при този пример наблюдаваме съкращаване на първата произвеждаща основа (Vietnam), която освен това се слива с форманта (Vietnik; мястото на сливане е подчертано). При останалите думи няма сливане с форманта и съкращаване на първата произвеждаща основа. При bitnik и peaknik виждаме очевидна аналогия с beatnik и picnic, но само на фонемно ниво. Поради това от морфологична гледна точка телескопична дума е само Vietnik.

От семантична гледна точка обаче е важно как се конструира или интерпретира значението на тези думи и това може да бъде показано чрез концептуалното сливане. Смятаме, че значението на форманта -nik трябва да се разглежда общо, като обозначаващо "човек", което ще бъде едното изходно пространство, участващо в изграждането на КИМ. В зависимост от това кое е другото изходно пространство, с което пространството "човек" ще установи връзки на картиране, различните интерпретации на значението на производната дума ще се дължат на различната емергентна структура, получена вследствие картирането.

Значенията на refusenik ("човек на възраст 20-30 години, отказващ да използва Фейсбук") и nudgenik ("човек, който с помощта на бихейвиоризма помага на хората да правят по-добър житейски избор") се интерпретират с помощта на симплексна мрежа, където рамката на пространството "човек" организира интегрираното пространство. В него атрибутът ДЕЙСТВИЕ получава стойности от другото изходно пространство, участващо в картирането.

При останалите три примера изходното пространство "човек" изгражда КИМ с пространствата "петролодобив" (peaknik), "компютри" (bitnik) и "война във Виетнам" (Vietnik). Тъй като рамките и на двете изходни пространства допринасят за интерпретирането на значението на интегрирания концепт, смятаме, че става въпрос за изграждане на мрежи с двоен обхват, където изходното пространство "човек" има по-голям принос за формирането на интегрирания концепт.

При peaknik ("човек, който вярва, че петролните запаси в света скоро ще бъдат изчерпани и това ще доведе до крах на цивилизацията") картирането засяга стойности на атрибута ОБЕКТ от изходно пространство "петролодобив", а именно съхраняването на петролните запаси, което ще достигне пикови стойности (peak). В интегрираното пространство се подчертава причинно-следствената връзка между пиковите стойности на петролните запаси и последващия недостиг на петрол.

При bitnik ("клиент на кафене, използващ компютърен терминал, който работи с монети") картирането засяга стойността "чип" на атрибута ЧАСТ в изходно пространство "компютри", която представлява концепт, също организиран от рамка. В тази подрамка е осветен атрибутът ФУНКЦИЯ със стойност (ФУНКЦИЯ: операция с двоични числа) (bit < binary + digit).

При Vietnik изходното пространство "война във Виетнам" е свързано с генерично пространство "конфликти" и предполага наличието на поне две враждуващи страни, на въпрос, който поражда конфликта, и на място, където той протича. В случая е осветен атрибутът МЯСТО, но също и атрибут, свързан с обществената реакция към войната, за който смятаме, че също е концепт, организиран от подрамка. Изходното пространство "война във Виетнам" е културно вкоренено и изисква фонови знания.

 

Концептуално сливане при английски думи за лица, окончаващи на -(E)RATI

Отломката -(e)rati произхожда от италианската дума literati със значение "представители на интелигенцията или почитатели на книгите" и функционира като суфиксоид. Някои телескопични думи, производни на literati, са разгледани от Кемер от гледна точка на Теорията за концептуалното сливане (Кемер 2003). Авторката също така подрежда тези думи в зависимост от фонологичните схеми, на които те отговарят, напр. [начало на сричка + ядро + кода t + -erati]. В анализа на думата glitterati (< glitter(-ing) + literati) интерес предизвиква твърдението на Кемер, че изходното пространство на literati има връзка с концептуализирането на illuminati (Кемер 2003: 15). Думата "илюминати" има звуково сходство с "литерати" и се асоциира с пространство, отнасящо се до затворен кръг от хора, които имат достъп до поверителни познания.

Производните на literati думи се различават от формална гледна точка. При някои от тях наблюдаваме единствено прикрепяне на суфиксоида към свободна морфема. При други свободната морфема се слива със суфиксоида, а част от думите са образувани чрез съкращаване на първата произвеждаща основа, придружено от сливане със суфиксоида. Една дума е формирана без съкращаване на literati с помощта на комбиниран формант. Поради това думите в групата на literati могат да бъдат разположени върху следната скàла на телескопичност (Фиг. 1).

Фиг. 1. Разполагане на производните на literati думи върху скaлата на телескопичност.

Фиг. 1. Разполагане на производните на literati думи върху скàлата на телескопичност.

Някои производни на literati думи образуват хипонимна верига, два от представителите на която се намират в синонимични отношения (Фиг. 2).

Фиг. 2. Хипонимна верига на производни на literati думи. Синонимите са свързани с двойна линия.

Фиг. 2. Хипонимна верига на производни на literati думи. Синонимите са свързани с двойна линия.

Значението на думите в групата на literati се интерпретира чрез изграждане предимно на мрежи с единичен обхват, където рамкираща функция изпълнява концептът, изразен чрез изходното пространство на literati. Другото изходно пространство обикновено конкретизира атрибута ОБЛАСТ НА КОМПЕТЕНТНОСТ. При картирането в някои случаи изпъкват и атрибутите ДЕЙСТВИЕ (jitterati "новото/ "дигиталното" поколение, което се изнервя, когато пие твърде много кафе"; chatterati "хора, които говорят/ пишат много за актуални политически или социални събития; бъбривци"), МЯСТО (Twitterati "редовни потребители на Туитър"), ОБЕКТ (Glasserati "хора, които носят смарт очила Гугъл"; arberati "хора, които се интересуват от всякакви растения") и ОБЛЕКЛО (blazerati "любители на спорта, които носят цветни блейзери"). Смятаме, че значението на jitterati и chatterati се интерпретира чрез взаимодействието между симплексна мрежа и мрежа с единичен обхват (chattering digerati; jittering digerati), а това на belligerati (< belligerent + literati; "войнствени интелектуалци") - чрез симплексна мрежа, в която изпъква атрибутът ХАРАКТЕРИСТИКА. Под "характеристика" тук разбираме постоянно или временно съществуващо качество на обекта или човека. При анотираните лексикални единици в базата данни ФреймНет ако характеристиката постоянно се приписва на обекта или човека, тя се нарича постоянна характеристика, а когато е временна - дескриптор (вж. ФреймНет в Литература). Приемаме, че характеристиките включват и физически такива, но не се изчерпват с тях.

Според Кемер значението на glitterati ("най-бляскавите знаменитости") се определя от метафоричния и метонимичния блясък, експлициран при интегрирания концепт, който се отнася по-конкретно до дрехите и бижутата на елитарната група хора и в по-абстрактен смисъл - до тяхната красота, богатство и слава (Кемер 2003: 15). Въпреки че интегрираният концепт съдържа елементи от двете изходни пространства, той има и нова емергентна структура, от която отсъстват идеите за интелектуалци с голям запас от знания и за аристокрация в смисъл на висше общество. В интегрираното пространство вместо това се появява идеята за професионални успехи и талант в креативна професионална сфера, напр. Холивудската музикална и филмова индустрия. Кемер смята, че първата произвеждаща основа на glitterati не пояснява пряко опорната дума, а "назовава абстрактна същност, която се интерпретира по конкретния начин в интегрираното пространство чрез метонимична връзка с другата произвеждаща основа" (Кемер 2003: 16).

 

Концептуално сливане при английски думи за лица, окончаващи на -(A)RAZZI

Някои телескопични думи за лица съдържат суфиксоидния елемент -(a)razzi, произхождащ от италианската дума paparazzi със значение "работещи на свободна практика фотографи, които правят снимки на известни личности, следейки тяхното ежедневие". Актуалността на думата paparazzi прозира в това, че тя представлява интернационализъм, зает в няколко езика, включително английски, руски и български, а в английски език поражда голям брой производни. По своя произход paparazzo (ед.ч.) всъщност е собствено име на работещ като фотограф герой от прочут филм на италианския режисьор Федерико Фелини.

Подобно на думите в групата на literati, и производните на paparazzi могат да бъдат разположени върху скàла на телескопичност в зависимост от това дали са образувани чрез линейно прикрепяне на суфиксоидния формант към основата, чрез съкращаването й или чрез сливане с нея (Фиг. 3). В ексцерпираните от нас източници не са открити производни на paparazzi, които могат да бъдат причислени към прототипната телескопия.

Фиг. 3. Разполагане на производните на paparazzi думи върху скaлата на телескопичност.

Фиг. 3. Разполагане на производните на paparazzi думи върху скàлата на телескопичност.

В тази подгрупа също откриваме хипонимични отношения. Оказва се, че произвеждащата основа paparazzi и производното peoplerazzi понякога се употребяват като приблизителни синоними, функциониращи като хипероним на snaparazzi, creeperazzi и stalkerazzi. Значението на последните три думи се специализира с помощта на осветения атрибут ОБЕКТ (snaparazzi < snapshot + paparazzi) или АГЕНТ, който извършва някакво ДЕЙСТВИЕ (creeperazzi < creeper + paparazzi; stalkerazzi < stalker + paparazzi).

Интерес предизвиква фактът, че при останалите производни на paparazzi в интегрирания концепт отсъства идеята за фотожурналистика, с която обикновено се свързва пространството на paparazzi. Rumorazzi и paperazzi, която има явно звуково сходство с втората произвеждаща основа paparazzi, се отнасят съответно до журналисти, списващи колонка в списание за компютърни технологии, и работещи за таблоид репортери. Hackerazzi обозначава хакери, извличащи информация от компютрите или интернет адресите на известни личности. Това ни дава основание да предполагаме, че или при -(a)razzi се наблюдава диференциация в значението както при -nik, или просто става въпрос за изпускане на компоненти от значението на изходното пространство на paparazzi вследствие образуването на интеграционна мрежа. Смятаме, че при тази подгрупа думи значението се конструира чрез мрежи с единичен обхват, където рамката на концепта paparazzi организира и слятото пространство.

 

Концептуално сливане при английски думи за лица, окончаващи на -(A/O)HOLIC

Причислявайки компонентите от типа на -(a/o)holic към комбинираните форманти, Лерер твърди, че -(a/o)holic е резултат на семантична и синтактична реинтерпретация. Произвеждащата основа alcoholic се анализира повторно от alcohol + -ic на alco- + -holic и може да се съчетава с каквито и да било съществителни имена или глаголи, съблюдавайки известни семантични и прагматични ограничения. Семантичната реинтерпретация на alcoholic се изразява в това, че значението "пристрастеност към алкохола" се генерализира в "пристрастеност" (Лерер 1998: 4). Авторката счита форманта за изключително продуктивен и подчертава, че фонологичните ограничения върху новите думи с такива суфиксоидни елементи не са достатъчно изследвани. В думите, окончаващи на -holic, често присъства свързваща гласна, която може да бъде обяснена с характера на последната съгласна на първата произвеждаща основа. Лерер цитира Майкъл Хамънд, според когото, ако първата произвеждаща основа завършва на веларна съгласна ([g], [k], [h]), то формантът не може да започва с [h], поради което се получава например smokeaholic, а не *smokeholic (Лерер 1998: 16). Лерер също така предполага, че свързваща гласна се добавя обикновено към едносрични думи като smoke и work или към думи с краесловно ударение като control, за да се запази моделът ударена-неударена сричка (smokeaholic, workaholic, controlaholic). Тъй като -holic се съединява с други думи посредством две свързващи гласни (a, o), обект на изследване биха могли да бъдат и фонологичните ограничения, управляващи избора на свързваща гласна.

Значението на думите, съдържащи -(a/o)holic, свидетелства за конструиране на мрежа с единичен обхват, където пространството "пристрастеност" взаимодейства с друго пространство, уточняващо значението на интегрирания концепт. Открили сме дванадесет примера за производни в тази група, сред които не присъства думата workaholic, тъй като ексцерпираните източници помещават главно неологизми и оказионализми, а workaholic отдавна е навлязла в речниковия състав. Повечето думи могат да се интерпретират като "пристрастеност към нещо", тъй като формантът е прикрепен към съществително име, но значението на отделни производни може да бъде осмислено и като "пристрастеност към действие", напр. tweetaholic, shopaholic, practisaholic, fightoholic. При един от примерите в подгрупата се наблюдава звуково сходство с alcoholic, а именно owlcaholic, където също така откриваме и метонимична връзка между owl ("бухал, сова") и определена група хора (бухалът като символ на конкретен университет или неговия спортен отбор).

Въз основа на откритите от нас телескопични думи за лица със суфиксоидни фрагментарни компоненти, без да претендираме за изчерпателност, можем да кажем, че се открояват следните значения на -nik, -(e)rati, -(a)razzi и -(a/o)holic:

-NIK1 "човек" (напр. bitnik);

-NIK2 "човек, който поддържа някаква идея или вярва в нещо" (напр. peaknik);

-NIK3 "човек, който протестира срещу нещо" (напр. Vietnik);

-(E)RATI1 "(група) хора" (напр. chatterati);

-(E)RATI2 "(група) интелектуалци" (напр. belligerati);

-(E)RATI3 "(група) експерти, специалисти в някаква област" (напр. geekerati);

-(E)RATI4 "(група) любители, привърженици на нещо" (напр. blazerati);

-(A)RAZZI1 "(група) журналисти" (напр. rumorazzi);

-(A)RAZZI2 "(група) фотожурналисти или хора, които правят снимки" (напр. snaparazzi);

-(A)RAZZI3 "(група) експерти, специалисти в някаква област" (напр. hackerazzi);

-(A/O)HOLIC1 "човек, пристрастен към нещо" (напр. foodaholic);

-(A/O)HOLIC2 "човек, пристрастен към дейност/ действие" (напр. shopaholic).

Прави впечатление, че някои думи с тези суфиксоиди могат да се употребяват по различен начин, което вероятно се дължи на недостатъчната уседналост на тези оказионализми или неологизми в езика. Например chatterati може да означава "бъбривци", но също и "хора, които постоянно "чатят" в социалните мрежи". Първото значение ни насочва към -(E)RATI1, а във втория случай, където значението на производната дума е по-специализирано, вероятно към -(E)RATI3, тъй като думата обозначава хора, които имат опит и познания в боравенето със социални мрежи. По аналогичен начин peoplerazzi може да се отнася до хора, които не работят като журналисти, но "преследват" знаменитости, за да ги снимат, или до хора, които правят това, тъй като се възприемат като журналисти. При jitterati пък втората произвеждаща основа не е ясна (< jitter(-ing) + digerati/ literati; вж. НетЛинго 1995-2019), поради което значението на фрагментарния компонент на производната единица би могло да бъде -(E)RATI1 или -(E)RATI3.

 

Заключение

Както става ясно, някои от значенията на разглежданите суфиксоиди са по-общи, а други - по-конкретни, взависимост от това с кое ментално пространство осъществяват връзка, каква е емергентната структура на производната единица, в която се срещат, и кои атрибути или стойности са отчетливи в слятото пространство. Това показва, че значенията на един и същи фрагментарен елемент могат да образуват йерархична структура, в която някои значения са равнопоставени, а други - не, например -(A/O)HOLIC1 и -(A/O)HOLIC2 са в съчинително отношение, а -NIK1 и -NIK2 - в подчинително.

Можем също да отбележим, че суфиксоидите -(e)rati и -(a)razzi напомнят за колективните съществителни имена и телескопичните думи от типа на welfariat (< welfare + proletariat) по това, че обозначават групи от хора. Концептите, до които осигуряват достъп произвеждащите единици със значение "група хора", се характеризират с ограниченост (boundedness), защото се отнасят до група индивиди, които са взаимосвързани: такива съществителни имена "профилират ограничен набор от дискретни елементи, които се съчетават, образувайки област, тъй като се концептуализират като взаимодействащи помежду си единици от по-голям обект, чиято цялост се определя от функционални (а не структурни) съображения" (Лангакър 1991: 68; преводът мой). От когнитивна гледна точка колективните съществителни имена се разглеждат като разположени между двата края на континуум от обекти. Те предполагат две интерпретации на граматическото значение, които се конструират чрез концептуално сливане. Ако изпъква групата като цяло, а нейните членове остават на заден план, тогава колективното име се доближава до униплексния край (uniplex) на континуума и концептът се осмисля като неодушевен обект. Когато членовете на групата са по-отчетливи, то названието се приближава към мултиплексния край (multiplex) на скàлата и обектът придобива одушевеност (по Раден, Дирвен 2007: 74). Смятаме, че разглежданите думи за лица със суфиксоидите -(e)rati и -(a)razzi се разполагат към мултиплексния край на скàлата, тъй като са привнесени в английски език единствено в тази си форма и не съществуват заети суфиксоиди -(e)rato и -(a)razzo. Това ни навежда на мисълта, че при заемане на тези фрагментарни елементи в английски език вероятно значението, изтъкващо принадлежността към групата, е надделяло над значението, където тази принадлежност не е отчетлива.

 

 

ЛИТЕРАТУРА

Аврамова 2003: Аврамова, Цв. Словообразувателни тенденции при съществителните имена в българския и чешкия език в края на XX век. София, 2003.

Балтова 2012: Балтова, Ю. За така наречените "неокласицизми" като ресурс в съвременното словообразуване. // Творба речи и њени ресурси у словенским jезицима: зборник радова са четрнаесте међународне научне конференцjе Комисijе за творбу речи при Међународном комитету слависта. Београд, 2012.

Барсалу 1992: Barsalou, L. Frames, Concepts, and Conceptual Fields. // Frames, Fields, and Contrasts: New Essays in Semantic and Lexical Organization. Hillsdale (New Jersey), Hove, and London, 1992.

Бауер 1983: Bauer, L. English Word-Formation. Cambridge, London, New York, New Rochelle, Melbourne, Sydney, 1983.

Вачкова, Вачков 1998: Вачкова, К., Вачков, В. Словообразуване и аналитизъм. Типологична обусловеност на някои словообразувателни процеси в съвременния български език. // Славянска филология, том 22, доклади за XII международен конгрес на славистите. Краков, 1998.

Голдбърг 2006: Goldberg, A. Constructions at Work: The Nature of Generalization in Language. Oxford, 2006.

Кемер 2003: Kemmer, S. Schemas and Lexical Blends. // Motivation in Language. Studies in Honour of Günter Radden. Amsterdam, Philadelphia, 2003.

Лангакър 1991: Langacker, R. W. Concept, Image, and Symbol: The Cognitive Basis of Grammar. Berlin, New York, 1991.

Лерер 1998: Lehrer, A. Scapes, Holics, and Thons: The Semantics of English Combining Forms. // American Speech 73.1, 1998.

Луизова-Хорева 2015: Луизова-Хорева, Цв. Английски и български съществителни имена от областта на туризма, образувани чрез композиция (непубликувана дисертация за присъждане на образователната и научна степен "доктор"). София, 2015.

Луизова-Хорева 2016: Луизова-Хорева, Цв. Превод на английски и български конструкции с опорна дума "туризъм": семантична прозрачност и еквивалентност. // Научни трудове на Съюза на учените в България - Пловдив, Серия А: Обществени науки, изкуство и култура, том II. Пловдив, 2016.

Матиело 2013: Mattielo, E. Extra-Grammatical Morphology in English: Abbreviations, Blends, Reduplicatives and Related Phenomena. Walter de Gruyter, 2013.

НетЛинго 1995-2019: NetLingo, 1995 <http://www.netlingo.com/dictionary> (23.03.2019).

Пенчева 2004: Пенчева, М. Английските думи. София, 2004.

Раден, Дирвен 2007: Radden, G., Dirven, R. Cognitive English Grammar. Amsterdam, Philadelphia, 2007.

Рош, Мервис 1975: Rosch, E., Mervis, C. Family Resemblances: Studies in the Internal Structure of Categories. // Cognitive Psychology, № 7, 1975. 

Спиърс 2000: Spears, R. A. NTC’s Dictionary of American Slang and Colloquial Expressions. NTC and McGraw-Hill, 2000.

Филмор 1982: Fillmore, Ch. Frame Semantics. Linguistics in the Morning Calm. Seoul, 1982.

Фоконие и Търнър 2002: Fauconnier, G., M. Turner. The Way We Think: Conceptual Blending and the Mind’s Hidden Complexities. Basic Books, 2002.

ФреймНет 1997: FrameNet, 1997 <https://framenet.icsi.berkeley.edu> (23.03.2019).

 

 

© Корнелия Чоролеева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 23.03.2019, № 3 (232)