Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Януари  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

УМИШЛЕНО Е ЖЕНА
(цикъл стихове)

web

...

притисни се до пукот в света. стани жена на мъжа. с тези думи те поздравявам и ти казвам: разкопчавай пръстите му с които закопчава колана си. той ще спасява вкуса на женския ти панталон. той ще огъва вълните под зреещия ти корем и ще пътува в него до пристигането. той ще връща падащите ти от корен коси. той ще проправя път на пълзящите цветя под очите ти и ще ги засажда по пилоните на времето. защото едно са чумата на младостта и пъкъла на остаряването.

...

ще повдигне лице ела да я снимаш. нека свирят клаксоните на сватбарските колони по улица раковска. тя малко встрани ще подпира стена и от конденза на стената ще кашля. ще опъва роклята надолу. ще отпива от бутилка минерална вода. ще се задавя. ще тегли въздух от дланите си както теглеше радост от тялото ти. ще издишва като дракон прочетеното и написаното. ще се освобождава. ела да я снимаш. снимката се създава от попадането на светлина върху светлочувствителна повърхност. човек има такава повърхност а тя дори е жена. стои подпряна на стената и се чуди какво прави цяла планета под краката ѝ.

...

чувства се мария с къдрава глава с много диези и бемоли вярва в четвъртото колело иска да изучава пясъка между грайферите на обувките ти с които през деня тъпчеш асфалтовите вълни усеща че не е само двадесет и първи век а нещо много повече от обичаш ли ме.

извървяла всички марии и магдалени тя слуша дишането на датата и бита на стайното имущество. нека добре осветеното лице на месеца нахранен с нея хареса забравената ѝ нощна лампа. а ти как я нарече.

...

не може повече в себе си. отиде в друга. увисна на рамото на мъж под умножените по сто звезди. булевардно ѝ е. някои не одобряват това. удря ги с рокля както се удря пожар.

...

в палто от износен метал той гледа силите между тях и казва: "нищо няма да изгубим по пътя ако бъде кратък". срасналите ѝ крака се разделиха.

...

майлс дейвис ѝ шепне: "хубава си с панталон и токчета. ако китовете имаха крака щяха да запалят колата и да те настигнат. ела с мен в градската гетсиманска градина. аз съм пропаднал мъж ти си красива жена ние сме един за друг". вампирчетата на небето светнаха.

музиката я заплете в друга история: музиката я мъчи да свети. музиката я слуша как не свети. музиката ближе възпаления ѝ пръст след пръстен. музиката прави с крило пътека в костната ѝ пепел. музиката издухва с другото крило името ѝ. музиката влиза до колене в морето и го украсява с препълнени купички китайски ориз. сякаш по обед е и блясък от сблъсък е със всемогъщия въздух.

китаристи-исихасти оттласкват пределите. пълнят света с дължини. дължини с общи родители и общи деца. обувките се разлепват. къде са гвоздеите. тук са гвоздеите. натам са пищните храмове за бедни вярващи.

...

разказ: тя извади ябълка от чанта купена в черен петък и се подпря на гърба на мъжа да вечеря. той се отдръпна. вредни изпарения от устните кухини.

противна и жива тя все още е празно тясно легло между таблите на леглото му.

прибира се. не ѝ се прибира. фашизираното общество на мечтите. бандитизмът в провалите. разбива бомбето на дясната си обувка. отваря вратата. кулите на мебелите. акулите на възглавниците.

...

роман: тя каза "нека първо сложа покривката на масата. татко ми е клал прасета агнета кокошки и с три пръста ги е слагал внимателно в устата ми а ти луд ли си бе". тъжно като трапезна песен.

p.s.: яде суров сняг за да не боли. подарява на цвете разцъфнала длан. разтрива черепчето и вратлето на цветето. харесва разкъсаните мъжки сака и ризи по небето захвърлени от жени.

още роман: това с шкафовете и фотьойлите не е стаята ѝ а улица с катастрофа. е страничен любовен дефект. той беше тук и се биха. изтезаваха и разпъваха на кръст каквото хванат и кажат. после той излезе да я търси. тя остана да го чака.

p.s.: с чело свалено от котлон. роклята е свлачище между краката ѝ. мравки по хранопровода. кашля за теб. комари я опяват. така до утре. денят включва двигателя и потегля без нея. тя целува пчели които ровят в своите свити коремчета. но не помни когато е била закопчавана с белезници от мъжки ръце да е искала свобода.

...

филм: двама валят като есенни деца. това ще бъде техният последен подвиг да превземат безсмъртната любов. всички хора в препълнения салон на света ги лайкват и окуражават: "ще успеете ще успеете". но и те не успяха. в такива филми много се умира а очите се давят в плувните си басейни. the end (original).

...

през цветното стъкло на изтока слънцето се опита да я подпали. тя откъсна тялото си от брега и го хвърли на хората с хриле. надраска водата с любовни графити. излезе от маринизма и се разсмя на двете птици които като двойка полицаи атакуват триизмерния август. далече е държавният декември.

...

небето я гледа не непременно отгоре. тя гледа върха и се пита дали дъсчената ограда от борове ще скъса осолените ѝ презрамки или да се въведе в заблуждение.

...

няма те в златния фонд на живота ѝ. кога е станало прекъсването. кога заличаването. това е заради епохата. вечерта се спуска теменужено над новите коли на младите готвачи от кварталния ресторант и разхвърля пликове с памук. котки с перфорирани очи ги късат и подпалват. ерогенна зона е улицата: тръгваш от ухото по шията до другата отсечка завърташ уличните лампи после обратно до вход а.

...

не ѝ пишете повече. вие сте луд и възрастен. ето утрото рови и изрови дата за новия ден а вие продължавате да сте възрастен.

добре. елате. ще слушате diavolo rosso. вие ще тактувате тя ще ви наметне с жилетка и ще се мъчи да не мисли за онзи с другата музика как надвисваше над нея разглеждаше очите ѝ а поличката ѝ удряше раменете му. еее вие пък умирате. казах ви да не ѝ пишете.

...

прекъсва го тя и сама се изгонва от ъгловия диван. източва чешмата до сухо но лицето ѝ остава мокро. плачът подобрява настроението запълва празното на нахапаната ябълка и връща цвета ѝ от предрайските времена.

...

в приземния слой. под дебелината на въздуха. когато всичко е дете. тогава тя сама си изстисква гърдите. сама се дои.

...

объркани войни на религии между колене и шия. миг ведрина от цепката на полата ѝ. часовникът е атеист има и таксита. ало такси. но отдавна тапицираният фотьойл е бодър като безсмъртен. разшива се но не я изпуска от ръце.

...

с догоре закопчана черупка от която тече коса и шал тя му каза: "под устойчивата мода на луната из памуковите ниви на вятъра аз те моля: ела да ми убиеш няколко лалета и да ги положим заедно на прекрасния ни гроб".

...

тя е жена от късната човешка династия. жена видяна отдолу. дълго намества костите на косите си. знае че сама ще отметне кувертюрата на небето. сама ще легне в отвъдното легло. нападна я усмивка както само мравките нападат.

 


Кева Апостолова. Хоризонтални стихотворения. София: Проф. Петко Венедиков, 2020.

 

 

© Кева Апостолова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 13.12.2020, № 12 (253)