|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * * телефонът ме зарежда. водоустойчиви са очите ми. засилвам се на място и тръгвам. твърдо сварено е слънцето днес точно както не го обичам. срещам човека от храма прегърнал кутия за обувки. вътре е умрялата му от снощи котка. иска да се ожени за нея. отварям кутията и гледам как мъртвите ни сънуват и се женят за нас. бих могла да бъда с девет години по-млада.
© Кева Апостолова Други публикации: |