ЛЕПЕНКИ ПО НЕБЕТО

web

ох

графитчето на моливчето ми се счупи. нямам сили за успехи. искаш ли да си ми татко.

ах

слънцето ехти. водата е бозайник който ражда. искаш ли да съм ти майка.

ех

залепват лепенки по небето и мене клеветят. какъв им е проблемът.

их

ако дойде раздразненият огън ще успее ли да се върне там където е роден: под ударите на водопада.

ух

идва краят на света. бързам да се прибера вкъщи.

мм

изглежда пролет е. жените и мъжете натъпкани в мен се натискат.

да

пролет е. депресия е. интернет е. едно облаче се роди. самоотгледа се. и си пръсна черепчето.

© Кева Апостолова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 21.09.2020, № 9 (250)

Други публикации:
Кева Апостолова. Хоризонтални стихотворения. София: ИК "Проф. Петко Венедиков", 2020.