КАТО ОТВОРЯ ВРАТАТА
(Поетичен цикъл)

web

*

скитащи кармични връзки
прах от кремирани книги
някой с некъпано куче
други с накълцани сълзи
оцелелите през нощта се раздвижваме и
развеждаме

*

нека първо сложа
покривката на масата:
татко ми е клал прасета
агнета кокошки и
с три пръста ги е слагал
внимателно в устата ми а
ти луд ли си бе

*

искам с теб
да имам последици
закъсней в звяра си

*

стопистов залез
западът е гаражът на слънцето
с богове зареден е Марк Зукърбърг
взима си душ

*

бик покрил крава е небето
дъждът се разклаща
прозорецът да не свършва

*

с усвоени човешки престъпления
между тонколоните на къщите
подарявам всичките си измити ръце
на следващите беззащитни
децибелни поколения

*

подава ръка като лист
настройвам очи
прочитам
да си направим съвместно самоубийство
днес превъзхождаме света

*

от къде си
от неделя
пламък се излежава в сърцето ми
грозна е нощта
точно както аз я обичам

*

прибирам се
не ми се прибира
ракообразно е луната
разбивам бомбе на обувка
кръвта расте
кулите на мебелите
акулите на възглавниците
фашизираното общество на желанията

*

малкият бюджет
на житейската пустиня
прошумя и отлетя

*

някой е питал за мен
не знам защо го споменавам
сиамските дробове го издухват

*

до пояс стълба
както когато чуваш
как някой в тоалетната не внимава

*

видимо пострадалата луна
природният газ допълзя
превързочен материал за очи е
водата от чешмата

*

като завой е полезна жената
идва нарочно и подава тензух за
ранена ябълка е главата ти

*

пипаме се с часовете
хубав ден ще стане

*

бандитизмът в мечтите
кучето иска да избяга от краката си
събува зле предупредените ми чорапи

*

ръка със запалена преди пет минути цигара
вдигната яка на риза изглежда изгладена
мъртвокафяво кожено яке заводски износено
готов за жена
отдавах му голямо значение
още две-три включавания и
якето ще свърши

*

мъжът отваря и затваря жената
гларуси нека ми пеят
а ти осолявай от брега морето

*

отстранете я от ескалатора или
я убийте малко по-нагоре
тя няма труп

*

бавно ще се колим тази нощ с тебе къщо
тая пък най-обикновена ядрена гъба от атомна бомба и
тоя пък най-обикновен мощен циклон
тръгнали да ме плашат
(когато се връщам в света
винаги започвам от първото му десетилетие
бау казва ми първият час бау отвръщам инертно аз)

*

куче далматинец небето е
размразено пиле луната е
издържам месечно себе си е
не е успех разпаднато е
военни преврати в тялото е
едва задържам себе си е
била съм и по-умряла е

*

животът
намирах го няколко пъти красив и
го заплашвах с женитби
това е от скалните тръби на реката
в която обичам да плувам

*

утре като отворя вратата
Земята вече ще е дошла и
отново ще се кача

2016

© Кева Апостолова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 10.09.2016, № 9 (202)