Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ИЗ "ДИАЛОЗИ С НЕГО"

web

*

Човек: Кой съм?
Бог: Мой.
Човек: Не чий, а кой съм?
Бог: Също мой.

*

Човек: Защо съм роден?
Бог: Заради започването
и цветните ти гласове.

*

Човек: Защо ме научи да ям
в костен порцелан?
Бог: Нека ти отговоря утре.

*

Човек: Накъде завива сега животът?
Бог: Обърни внимание
на съвпаденията в религиите.
Досега се взирахте
в песъчинките на разликите.
Съвпаденията - те ще ми помогнат.
Човек: Тогава - разкопчай дрехата си.
Бог: С тази дреха ти ме облече, ти я разкопчай.

*

Човек: Защо не ми даваш
да видя далечното си минало?
Бог: Гледай мен.
Човек: А далечното ми бъдеще?
Бог: За какво говориш, човеко?

*

Бог: Дадох ти всички думи.
Човек: Много народи не могат да произнасят
моите български думи.
Защо не ми даде само едносрични?
Бог: За да те държа буден.

*

Човек: Какво успя с мен?
Бог: Да се подреждаш.
Човек: А какво не успя?
Бог: Да не се подреждаш.

*

Човек: Това новородено
ще има ли голямо значение?
Бог: Нека огънят, дошъл отдалеч,
изпепели устата ти,
неовладени човеко.

*

Бог: Едва сглобих оцелялото.
Човек: Не съм цял?
Бог: Ти можеш единствено да си това
след аварийната сглобка.
Ситуацията - тя е моят
единствен партньор.

*

Бог: Защо си извън пътя?
Човек: Болен съм.
Бог: А ти?
Човек: Беден съм.
Бог: Ти?
Човек: Не знаех, че съм извън,
мислех, че съм по него,
защото
сипеят ме свличаше.
Бог: И тримата -
вижте сополчето
в ноздричките на гълъба.

*

Човек: Щом не мога аз вас,
може ли да ви помоля вие да ме видите?
Ето:
махам ви с ръка и с вик себеподобен
от къщи изоставени.
Бог: Само ти знаеш,
че неделята е неделя.

*

Човек: Ако великите книги
бяха по-кратки и ясни...
Как да се утеша?
Бог: "Водата расте" - това пише в тях.

*

Човек: Изреченото се разклони,
един клон се заби...
Бог: Но уби само сърцето ти.

*

Човек: Най-ценното у добрия човек
е лошото,
а у лошия - доброто.
Бог: Удар в естеството ми.

*

Човек: Ти си прекалено жив,
за да ме разбереш.
Бог: ...

*

Човек: Смъртта прави
най-големите нарушения в живота.
Бог: Заредих мозъка ти
в нарушение на правилата.

*

Бог: Защо се стресна?
От мен ли се уплаши?
Човек: Бях
в покрайнините на щастието...

*

Човек: Освен ден и нощ
и нюансите между тях
няма ли нищо друго?
Бог: Виж тревите със силен характер,
нанизали листата си на шиш,
как те обкръжават, обкръжават...

*

Бог: Посадил си клонка от дървото ми.
Човек: За да лежа под дървото си
и да броя слънцето ти.

*

Бог: Дадох ти да видиш белия свят.
Човек: Но само от човешка гледна точка.
Бог: Толкова са възможностите.
Човек: Моите?
Бог: Моите.

*

Бог: Буца глина, кофа вода, разпалена пещ...
Ще правиш паница или статуетка?
Човек: Ще правя Адам.
Бог: Още ли не си повярвал,
че Адам първо е готов, после се прави?

*

Бог: Ела да те прегърна.
Ти си най-малката територия
на ада и рая.
Ти си тяхната успешна кръстоска.
Ела да ме прегърнеш.
Човек: ...

*

Човек: Като се знам какъв съм
се чудя
как си успял да ме създадеш такъв?
Бог: Не успях.

*

Бог: С тревна мисъл
срещу голямото значение на кланиците
в живота ви...
Човек: Не говоря с теб от месец.

*

Човек: Дойдох да съобщя за смъртта си.
Бог: Връщай се в огледалото
между двете нощи -
гласът на тревата ти е още слаб.
Ще ти построя още един ден.

*

Човек: Дойдох да съобщя за смъртта ти.
Бог: С бременен гръден кош
слънцето се зарови дълбоко, ще ражда,
а ти ми говориш от премахнати реки.
Човек: С опакото на смъртта си те моля:
ти си умрял, спаси се.
Бог: Този човек сякаш е хубав
между учебниците на водата и сушата,
под отвесните планини на въздуха,
пред запалването на новия огън.

*

Бог: Йерархия в планетите, в хората,
животните, растенията, камъните,
металите, реките... Примири се.
Човек: Йерархията е оскърбление,
щом всичко завършва със смърт.

*

Човек: Цели градове
сринати години зад гърба ми.
Бог: Умееш ли слънчевия лунен диск?

*

Бог: Угояваш злокачествени колайдери,
мозъкът и устата ти са коренища
от раси, нации, държави.
Ще спра децата ти да те повтарят.
Човек: Защо?
Бог: Красиви са
с черно-бяло-жълтата си кожа
и мозък албинос.

*

Бог: Обичаш ли ме?
Човек: Този въпрос е мой.
Бог: Нямаш време да ти отговоря.

*

Бог: Демонтира вратата и я повлече със себе си.
Човек: За да влизам, където си поискам.
Бог: Затова ще си останеш умен, красив и разплакан.

*

Човек: Кажи ми една глупава дума.
Бог: Извисен.
Човек: Други?
Бога: Как, кога, колко, мой...
Човек: Защо?
Бог: Също глупава дума.

*

Бог: Дадох ти цялата си Земя
с полята, горите, водите,
а ти си огради нива,
сам да се храниш.
Човек: Искам да успея в живота.
Бог: Човешкият успех е патология.

*

Човек: Сега нека се преплета със себе си
и умра лековито за нощ.
Събуди ме утре да тичам
сред бълбукащите сърца на пчелите.
Бог: Ще успееш ли да те събудя?
Пчелите вече издоиха смъртните цветя.
Помръдват ембриони
в утробните води на слънцето...

 

 

© Кева Апостолова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 20.05.2016, № 5 (198)

Други публикации:
Кева Апостолова. Ембриони в слънцето. София: ИК "Проф. Петко Венедиков", 2013.