Камелия Миленкова

Издателство

:. Издателство LiterNet

Медии

:. Електронно списание LiterNet

:. Електронно списание БЕЛ

:. Културни новини

Каталози

:. По дати : Март

:. Електронни книги

:. Раздели / Рубрики

:. Автори

:. Критика за авторите

Книжарници

:. Книжен пазар

:. Книгосвят: сравни цени

Ресурси

:. Каталог за култура

:. Артзона

:. Писмена реч

За нас

:. Всичко за LiterNet

НЕЛЮБОВ

Камелия Миленкова

И моите, като вперените очи на цялото село, са ги запечатали така: той и тя, прибиращи се винаги заедно вечер, след втората смяна; изпраща я и продължава до дома си, две къщи по-надолу, на същата улица. Тя - вдовица, с две дъщери и много дългове. Той - вдовец, с двама сина и много сливова в мазето. След вечеря, и щом децата са си легнали, чака я и отиват по пътеката към реката. Бавят се не повече от час. Изпраща я; на прага обгръща кръста й с ръка.

Това виждахме. Затова всички се питахме: защо не си я прибере у дома? Да се съберат - за любовта им трябва общо огнище...

Но не виждахме ръката му как пуска десет лева в джоба на престилката й - пари, които тя даваше за джобни на децата. И как погнусена, от разходката край реката, заспиваше до тях.

Текстът печели Първа награда на конкурса за кратка проза, организиран от ErunsMagazine и LiterNet, 2015.