Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web | Зрея в мълчанието
Вървя до тебе и вълнуващия прилив
на вечния стремеж следя в очите ти:
плътта с жените мощно всеки миг те слива
и всеки миг враждебният ти дух отрича
на красотата приказните изваяния.
Все още, в тях понякога като се вглеждаш,
на формата смущаващото обаяние
пробужда в тебе юношеската надежда
за срещата с жена - красива с мъдростта си:
да бъдеш покорeн, щастлив, учуден...
Аз не заех свободното ѝ свято място.
И всеки поглед твой въздишка скръбна буди.
Ръката ти добра и уморено-нежна
си отпочива пак на вярното ми рамо.
Оставам си завинаги и безнадеждно
дете, което с обич възпитаваш само.
За Нея са и миговете на мълчание:
и угнетен, и сам - ти в себе си я дириш.
В сълзата ми изгрява бялото сияние
на нашето дете - и в него те намирам.
© Иванка Павлова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.05.2016
Иванка Павлова. Зрея в мълчанието. Варна: LiterNet, 2016
Други публикации:
Иванка Павлова. Зрея в мълчанието. София: Ерго, 2016.
|