Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ВОПЪЛ
web | Зрея в мълчанието
Моя опака душа,
страшно ми е вече с тебе.
Под отломъци лежа:
жива в тях ли ме погреба?
Мъжко тяло - камък същ.
Луда моя съпротива!
Непокорнице, веднъж
да съм първобитно жива...
Аз - до него. Той - до мен.
На космически години.
Лумна пламъкът червен,
но огря една пустиня.
Искаш своето, нали?
Откъде да го намеря?
От любов да ме боли,
като лист да потреперя,
диви алени коне
да препуснат с тъмни гриви...
Господи, веднъж поне
да съм първобитно жива...
© Иванка Павлова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.05.2016
Иванка Павлова. Зрея в мълчанието. Варна: LiterNet, 2016
Други публикации:
Иванка Павлова. Зрея в мълчанието. София: Ерго, 2016.
|