* * *

web | Зрея в мълчанието

Разделям се със стаята, в която
пребродих ада, но и оживях.
Горчив прелом. А от сега нататък?
Безпомощна прашинка в буря бях.
И все пак вечер гледах светлините
на този милионен пъстър град.
Ръст извисява "Хилтън" - тука дните
са по-различни, ако си богат.
И зад стените от панели сиви
животът продължава да гъмжи.
Нещастни ли са, или са щастливи
човеците, потънали в лъжи?
Но сигурно и по-различни има -
лишени даже от парчето хляб,
навярно като в приказка незрима
кръжат над бездните на кон крилат.
Като Едит Пиаф не съжалявам
за нищо преживяно досега,
макар че мълком ще ме придружава
една дълбоко скрита в мен тъга.

© Иванка Павлова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.05.2016
Иванка Павлова. Зрея в мълчанието. Варна: LiterNet, 2016

Други публикации:
Иванка Павлова. Зрея в мълчанието. София: Ерго, 2016.