ПРИКАЗКА

web | Зрея в мълчанието

Ето,
в мене блъска с юмручета
едно неизвестно Аз
и разпъва настойчиво шатъра
на своето пространство -
като зрънце
в кафявата земна хралупа,
преди с прозрачно от нежност
заострено връхче
да разпука кората ѝ
и учудено да примига към слънцето.
Тая малка огромна тайна!
Аз си шепна
с шумолящото ехо на старата шума,
с пчеличката, натежала от мед,
с ручея, бягащ от камък на камък -
те ще ми помогнат да намеря името ѝ.
Да се роди дете -
каква лъчезарна загадка!
То всеки ден, всеки миг
ще ни показва по нещо от себе си:
ту ще доловим свой жест,
ще пробегне изплъзваща се прилика
и даже хоризонтния силует
на някоя наша мисъл
ще съзрем в неговите думи.
Тая малка огромна тайна.
Ей тъй, сякаш на шега -
хем я има, а всъщност я няма.
Но тя сънливо протяга крачета
под широката длан на времето,
докато с вик ни накара
да повярваме.

© Иванка Павлова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.05.2016
Иванка Павлова. Зрея в мълчанието. Варна: LiterNet, 2016

Други публикации:
Иванка Павлова. Зрея в мълчанието. София: Ерго, 2016.