ПОРТРЕТ

web | Зрея в мълчанието

Източена и гъвка като кипарис,
с коси, подгонени от вятъра,
тя прекосява двора и оставя
тревожно-сладък аромат.
Към нея се протягат погледи,
но ни един не ѝ предлага
храна за гладната душа.
В очите ѝ - ливадени откоси.
Шуртят потоци върху обли камъни
и пръскат слънчеви искри.
Челото ѝ е мраморно и гордо,
населено с високи мисли.
От дòсега с изкуството порасна
широк и светъл в нея хоризонтът
и пoмисли красиви избуяха
в очакване на изобилен плод.
Един жътвар, прекрасен от надежди,
премина с тъмни стъпки през сърцето ѝ
и сянката му легна като кръст
над миналото ѝ, над "днес" и "утре".

Сега с две ласкави вериги
са свързани ръцете ѝ завинаги.
Ще се огъне ли снагата ѝ?
Ще потъмнеят ли очите ѝ?
Ще се превърне ли челото ѝ
в студен, враждебен вълнолом?
Или ще се избистри в нея
на бъдещето образът неясен
и като струна многозвучна
земя и слънце ще съедини?

© Иванка Павлова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.05.2016
Иванка Павлова. Зрея в мълчанието. Варна: LiterNet, 2016

Други публикации:
Иванка Павлова. Зрея в мълчанието. София: Ерго, 2016.