Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web | Зрея в мълчанието
Моите любовни нощи -
тези страшни мъртъвци.
Тръпна от студа им още.
На душата ми крадци,
оскърбяваха у мене
чувството за красота.
Подир тях - изпепелена:
сто години самота.
А какви прекрасни клади
помни моето сърце:
жива бях, макар че страдах,
с голи тръпнещи ръце
до възторг се извисявах -
стар като света и нов.
Боже, никому не давай
да се люби без любов.
© Иванка Павлова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.05.2016
Иванка Павлова. Зрея в мълчанието. Варна: LiterNet, 2016
Други публикации:
Иванка Павлова. Зрея в мълчанието. София: Ерго, 2016.
|