|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЕДИНСТВЕНИЯТ
web | Зрея в мълчанието
"Те няма да се чуят" - с огън
духа обгаря този стих.
Като подир присъда строга
знам: нужен си ми само ти.
Не моят първи сън забравен,
отдаден безразсъдно на оназ
стихия изначална, да направи
кумир от силното си "аз".
Не този, който очарова
с финес и гордо мъжество,
ни онзи с тъмната отрова
на зло, развратно тържество.
Не който беше Бог за мене,
повел ме в своя лабиринт,
за да усетя изранена,
че го повтаря моят син,
когато дръзкото начало
да бъде мъж се прояви.
Не този, който с тиха жалост
сърцето ми разкървави.
А само ти - мой враг омразен,
събрал ги в многолика сплав,
от който трескаво се пазя
и безнадеждно търся аз.
© Иванка Павлова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.05.2016
Иванка Павлова. Зрея в мълчанието. Варна: LiterNet, 2016
Други публикации:
Иванка Павлова. Зрея в мълчанието. София: Ерго, 2016.
|