ДЪБЪТ

web | Зрея в мълчанието

Синьо, синьо, дълбоко и чисто
върху мене небето се стича.
На дете ми ще се да приличам
и за нищо не искам да мисля.

А дъбът стар, наведен над мене,
пак мълчи, уморен и замислен.
Тънък вятър край сухите листи
спомня дъх на цветя и зелено.

И аз страдам с "голямата рана"
на дъба с гръб, превит от години:
младостта ни когато отмине,
с нас тогава какво ли ще стане?

Смисъл в нещо дали ще намерим?
Че животът ще спре - ми се стори.
А дъбът ми намигна отгоре
и със жълъд голям ме замери.

© Иванка Павлова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.05.2016
Иванка Павлова. Зрея в мълчанието. Варна: LiterNet, 2016

Други публикации:
Иванка Павлова. Зрея в мълчанието. София: Ерго, 2016.