СПАСЕНИ МИГОВЕ

web | Светът в капка роса

Хайку - три реда,
а толкова много...

*

В стаята - щурче.
Фрак и страдивариус.
Детето в мене.

*

Славеят сипе
любовните си трели.
Споменът боли.

*

Дете и куче.
Безмълвно разбиране.
Довери им се.

*

Капчица роса
в прежаднялата нива.
Малко, но много.

*

Крив ствол на дърво -
от многото поклони
пред ветровете.

*

Перваз и трохи.
Премръзнали крачета
и гладни очи.

*

В градината ни -
гост неканен - слънчоглед.
Ще го приветствам.

*

Локвичка в калта.
Благодарното птиче
прославя Бога.

*

Обрано дърво.
Многодетната майка
сега без деца.

*

Червива круша -
печат на Създателя
за автентичност.

*

Лист на дървото.
Последен скок надолу.
Дали се бои?

*

Котка на припек -
в тигровата си роля
в миниатюра.

*

Розов цвят. Бодли.
Изящество. Защита.
Смисъл във всичко.

*

Дървото грее -
слънца от портокали.
Есенна елха.

*

Цъфнало цвете -
пиршество за пчелите.
Вход без покани.

*

Магарешки трън -
коронован владетел
на житна нива.

*

Да бъде гладък,
орехът бе пожелал
и стана жълъд.

*

Пих от потока.
Изрева океанът -
бил пренебрегнат.

*

Късен листопад -
нестинарска жарава
за танца зимен.

*

Сити кокошки -
ще изкълват ръцете
на стопанина.

*

На двора - юли,
а в сърцето - декември.
Трудни сезони.

*

Камък от прашка
и крушката не свети -
вече не пречи.

*

Наниз врабчета
върху тънката жица -
есенно бижу.

*

Своето яйце
кокошката довери
на калдъръма.

*

Дете в количка.
Възрастна жена с бастун.
Изгрев и залез.

*

Последна роза -
дрипавата принцеса
стана царица.

*

Дете с черешки -
приказно бижу за бал
на Пепеляшка.

*

Чете лекция
за милосърдието
щъркел пред жаби.

*

Черни облаци.
Слънчев лъч - златна шпага.
Потича синка.

*

Суетна зима -
ледени огледала
на всяка крачка.

*

Мъниче мишле
с хитростта си надвива
човека гигант.

*

Килната стряха
с лястовички в гнездото -
още е жива.

*

Домашни цветя -
като птици в кафези.
Сънуват слънце.

*

Телефоните -
опит да се разбие
безмълвието.

*

Гостенин от юг -
екзотичният бадем
сънува море.

*

Листа от бакър.
Есенната премяна
навява тъга.

*

Цъфнало дърво.
Изворче и пътека.
Възхита. Поклон.

*

"Благодаря ти".
Цветето ме научи
на тези думи.

*

Водата - тайна.
И ласкава, и гневна.
Дар и заплаха.

*

Безмълвен камък.
В ограда, в зид, в скулптура.
Посвещаване.

*

Сняг. Черни клони
с неокапали листа -
наниз пендари.

*

Момина сълза -
изящна, ухаеща.
Красива печал.

*

Залез - раздяла,
но с надежда за среща
след дългата нощ.

*

Старинна къща.
Спомени обитават
празните стаи.

*

Есенни багри -
пиршество за очите,
за душата - лек.

*

На двора - елха
с опадали иглички.
Отминал празник.

*

Зряла ябълка -
душата на дървото
превъплътена.

*

Човек и куче
на сутрешна разходка.
Кой кого води?

*

Буря в полето.
Най-високото дърво
сразено от гръм.

*

Изящно цвете
ароматно умира
в красива ваза.

*

Дръвче - в скалата.
Силата на живота
на всяка крачка.

*

Куче и котка
играят приятелски -
урок по мъдрост.

*

Куче и човек.
Надежда. Очакване.
Огорчение.

*

Мостът - като гръб.
Коли, товари, хора
и кални дири.

*

Кокичетата -
сълзите на зимата
през януари.

*

Куче и кокал.
Яростно оглозгване.
Кратко щастие.

*

Чаша с липов чай.
Омайни аромати.
Спомен за лято.

*

В зимните клони -
чирикане на врабче.
Сгрява душата.

*

Птицата литна.
Клончето се люлее
за прощаване.

*

Стои дървото -
жива котва и отпор
на ветровете.

*

Три кучета спят
на стар килим на спирка.
Вярвам в доброто.

*

Снежинки в калта.
Неизбежна прегръдка
на антиподи.

*

Крайбрежен пясък.
Само два чифта стъпки -
на мъж и жена.

*

Дупка в бетона.
Упоритата капка
е надделяла.

*

Кон и кобила
слушат с допрени глави
гласа на кръвта.

*

Стълб с некролози.
Отвъдното напомня,
че ни очаква.

*

Държа светулка.
Фенерчето в дланта ми
стопля сърцето.

*

Лица познати -
върху некролозите.
Дели ни пропаст.

*

Орляк врабчета
в клоните на дървото -
луда веселба.

*

Една до друга -
цъфнали теменужки:
весел хоровод.

*

Снегът попари
цъфналата череша -
бе подранила.

*

Роса-брилянти -
на всяко стръкче трева.
Разточителство.

*

Счупено клонче.
Как ли го е боляло,
ако е с душа?...

*

Пролет. Дървета
във булчинска премяна -
надежда за плод.

*

Плачът на дъжда
като приспивна песен
ме приласкава.

*

Брезова гора.
Иглики. Теменужки.
И пак съм жива.

*

Птичата песен -
божие послание
към човеците.

*

Пролет. Планина
вече без снежен калпак,
със зелен кожух.

*

В парка - градинка,
заградена с въженце
от добри ръце.

*

Съзирам разум
и в дребното семенце -
ще стане дърво.

*

Песен на славей
в градина с перуники -
късче от рая.

*

Пътувам с влака.
Пищната зеленина
ме приласкава.

*

Навяват тъга
олющените сгради
с мисли за старост.

*

Поле с пшеница.
Бурените го държат
в яка прегръдка.

*

Житната нива -
златен остров в морето
от зеленина.

*

Строили са се
стройните слънчогледи -
мирни войници.

*

Рана в земята -
каменна кариера.
Дисхармония.

*

Някога - нива.
Бурени и дървета
са я превзели.

*

Като на село:
петелът известява
идващия ден.

*

Подсвирква птица -
като че закачливо.
Аз й отвръщам.

*

Парк и в тревата
хиляди маргаритки -
изящен килим.

*

През две улици
изкушава с аромат
цъфнала липа.

*

Свод - като кобалт.
Житата - старо злато.
В душата покой.

*

Църква на хълма -
като пастир сред стадо,
скупчено в зноя.

*

Гнездо на стълба.
Двойка щъркели в екстаз
ме умилява.

*

Съвършена
изящна орхидея.
Напомня за Бог.

© Иванка Павлова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.01.2017
Иванка Павлова. Светът в капка роса. Варна: LiterNet, 2017