Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
СГЪСТЕНА МЪДРОСТ
web | Светът в капка роса
*
Изящен профил.
Съскащ раздвоен език.
Каква порода!
*
Книга - приятел.
Предлага ти доброта
ненатрапчиво.
*
В окото - сълза.
Сърцето - уплашено.
Краят на пътя.
*
Мечтана любов.
Защо толкова боли
от сладостта ти?
*
Само Бог знае
предназначението
на всяко нещо.
*
Толкова много
малкото притежава.
Дано го видим.
*
Дамоклев меч е
да знаеш, че си смъртен.
Горчива милост!
*
На вид безлична,
велика в същността си -
Земя прамайка.
*
Хора с бастуни -
трикраките човеци
се умножават.
*
Новата книга -
камъче в грамадата.
Ще се въздържа.
*
Всеки говори
на свой език.
Има ли школа за твоя?
*
Мълчанието -
от думите по-мъдро.
Самоприсъда.
*
Смехът-искрица
разпалва буен огън.
И става светло.
*
Студ - в костите ми.
Но в душата също студ.
Пални свещица.
*
Товар от мисли,
от укори и болка.
Търсиш камила.
*
Ако се сринеш,
нека си за другите
едно стъпало.
*
Стомахът ти с власт
огромна разполага -
ще те премаже.
*
Стени различни.
Животът ни е опит
да ги разбием.
*
Кое е мое,
като ме формирате
в своя програма?
*
Опитомявам.
Учи ме Екзюпери
да съм щастлива.
*
Бъди отдаден.
Думите ще покориш,
смирявайки се.
*
Лъжата шества
по света тържествено
и май си вярва.
*
Светът ме плаши.
Понякога се радвам,
че остарявам.
*
Ще споделиш ли?
Да надмогнеш гордостта,
е нужна сила.
*
Ако с приятел
те надари съдбата,
благодари й.
*
Вещи край мене -
от безименни хора
са сътворени.
*
Не те харесвам.
Ти не харесваш мене.
Да се разминем.
*
Товарни коне.
Не им дърпай юздите -
сами ще теглят.
*
С месо се храним.
Сигурно сме хищници.
Да го признаем.
*
Каменно лице.
Червен флаг за опасност
как да поставим?
*
Сърцето кървù.
Наранен наранява.
Повече боли.
*
Едно дете взе
падналото парче хляб
и го целуна.
*
Момиче с книга,
дебела като тухла.
Вдъхновяващо.
*
Момчето крещи.
Крещи и момичето.
Как да помогна?
*
Само с минути
трамваят ни закъсня.
Мърморихме час.
*
За възрастните
трамваят е арена
без победител.
*
Мълчанието -
в разговор с душата си
човек почива.
*
Мразено дете.
Непосилният товар
ще го прегърби.
*
От близостта си -
един до друг в метрото -
почти се мразим.
*
Бастун. Въздишка.
Болка - при всяка крачка.
Остаряване.
*
Може ли гневът
да победи наглостта?
Да опитаме.
*
Самотно ти е.
Покажи ми себе си.
Страхът те плаши.
*
Запомни ли ги?
Лъжа подир лъжата.
Ще се объркаш.
*
Погрешен избор -
красиви цвят и форма
наместо същност.
*
Изящен профил
и коса като поток.
Миг за изкуство.
*
Предани майки -
житейски светофари.
Укор и поклон.
*
Кошче на спирка.
Наоколо - фасове.
Тъжни размисли.
*
Дънки със дупки -
май почти приобщават
беден и богат.
*
Букет от рози
в несръчна мъжка ръка.
Разкаяние.
*
Портфейл. Два лева -
единствена банкнота.
За парчето хляб.
*
Счупен прозорец.
Стъпките на крадеца
не отзвучават.
*
Дете и куче.
Непресметнати ласки.
Безмълвна любов.
*
Баба и дядо,
издържали успешно
теста по обич.
*
Бъди ми ехо,
доловиш ли в моя глас
фалшива нотка.
*
Той взе меда й.
Пчелата го наказа,
но се пожертва.
*
Той е светилник.
Тя - пеперуда във плен
на светлината.
*
Обезлисти се
дървото на живота -
гнездо без птици.
*
Изпитах ярост -
човешката неправда
изпепелява.
*
Уж помъдрявам.
Ново изпитание -
и се провалям.
*
Как се побират
добро и зло в сърцето
на един човек?
*
Упрекваме се.
Прави сме и аз, и ти.
Тунел без изход.
*
Със мартеница
дори заядливият
изглежда добър.
*
Капризно внуче.
Старицата - отново
в роля на клоун.
*
Счупено стъкло
на трамвайната спирка.
С камък и с ярост.
*
Шише с ракия.
Все така неразделни
мъж и отрова.
*
Една утроба -
грозникът с хубавеца
се съизмерва.
*
Осми март. Празник.
Тъжно е, ако срещнеш
жена без цвете.
*
От миговете -
като от цвят - поетът
нектар събира.
*
Пак нещо ново...
Още намирам смисъл
в изненадата.
*
Една усмивка
свали бариерата
пред сърцето ми.
*
С жест на господар
мъжът захвърли фаса
на тротоара.
*
Изтичат дните -
пясъчният часовник
на моя живот.
*
Денят ми горчи -
млада жена изсъска
на възрастен мъж.
*
Жълти вестници -
неуморни клюкарки,
ровещи в сметта.
*
Продавачката
опакова лъжата
в мила усмивка.
*
Студено ми е.
Враждебността на близък
смрази сърцето.
*
Искам да простя,
но се съпротивлява
живата рана.
*
Човек съм - можех
да бъда всичко друго.
Завидна участ.
*
Блок - нов Вавилон:
като неми хората
се разминават.
*
Жена и дете.
Топлата супа дими.
Бог се усмихва.
*
"Аз те обичах!".
Закъснелите думи
ме натъжават.
*
Вече не бързам.
Усещане за вечност
ми дава мигът.
*
Кратките форми
са аристократите
на мисълта ни.
*
И в грозотата
да видиш красивото.
Какъв благослов!
*
Отново пиша.
Съзерцавайки света,
го преоткривам.
*
Посявам думи -
да избуят след време
в нечие сърце.
*
В стаята - крушка.
Домашното слънце
ми връща деня.
*
Жени пътуват.
Какъв удобен случай
да се поперчат.
*
Невзрачна жена -
значима за някого
и обичана.
*
Жена на пътя.
Разхожда всяка вечер
самотата си.
*
Нашето тяло -
орехова черупка
в ръцете на Бог.
*
Перон. Влак. Двама
в неистова прегръдка
напук на света.
*
Закриляй, Боже,
от погледи нечисти
съвършенството.
© Иванка Павлова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.01.2017
Иванка Павлова. Светът в капка роса. Варна: LiterNet, 2017
|