БЛИЗО ДО ТИШИНАТА

web | Светът в капка роса

*

За моите цветя съм като Бог -
от милостта ми те зависят.
Дари ме, Боже, но за тях.

*

Озъбената паст на уличното куче
подгонва гузната ми съвест -
в дланта ми пари топъл ароматен хляб.

*

Привежда се все повече баща ми.
Като дамоклев меч е мисълта,
че ще го сваря бездиханен някой ден.

*

Толкова пропуснати мигове,
толкова мисли и думи отровни -
в толкова кратък живот.

*

Да имам постоянството на слънцето:
смирено своя път да следвам,
дарявайки с живот, с надежда и с любов.

*

Какво величие да си човек!
Какво падение да си човек!
Какво разпятие да го съзнаваш!

*

Най-неочаквано възкръснал спомен
ме поразява с безпощадната си яснота,
по-точно - с безпристрастната си окончателна присъда.

*

Не е ли по-добре щастлив наивник,
отколкото мъдрец нещастен?
Да можех да направя избора добър...

*

Не ме лишавайте от грешките и болката.
Не ми пречете своя път да извървя.
Обичайте ме с мъдростта на Бога.

*

Старицата, която проси на площада,
сви като ястреб мръсните си пръсти,
в които сграбчи дребната монета.

*

Детето, свито на кравай, държи на коленете си
бележка с надпис: "Подарете на сираците...".
Дали ще се изправи някога гръбнакът му?

*

Сгреших. Помолих за разбиране и прошка.
Горчаха дълго мислите ми и сънят ми.
Да можеше да върна времето назад...

*

Бакалница е нашата душа.
Какви търговци обиграни!
Какви измамници добри!

*

Докосването на душите озарява
като дъга небесна нашия живот.
Но колко рядко ни спохождат тези мигове!

*

Пилея ден след ден живота си - съкровище безценно.
Нима бедата само може да ме стресне,
да ме накара да се наслаждавам на мига?!

*

Здрачава се. Отстъпва светлината.
Настъпва мракът с тъмната си власт...
Свещичка ще запаля - да не ме е страх.

*

Добрата дума и усмивката лекуват.
Рушат преградите и стават мост.
Човече, хубаво е да обичаш.

*

Старицата продаваше цветя,
завързани с връвчица - простички, градински.
Достойно припечелваше парчето хляб.

*

Не зная от коя прадревна пещера
в душата ми два звяра изпълзяха:
Гняв и Омраза. Как да се спася от тях?

*

Детето в мене иска да го приласкаят,
но възрастните са така заети,
че просто няма да успее да порасне.

*

Жив си - истински, различен и самотен,
но най-сигурния път към ада ти подготвям
аз - от майчина любов и страх.

*

Една жена - саката, уродлива,
помага на душевноболни хора:
усмихната, полезна и щастлива.

*

Мъжът загубил част от своето лице.
Жената не престанала да го подкрепя.
Едва ли бих могла да бъда толкова добра.

*

Спря токът. В банята ме свари тъмнината.
Защо ли чак сега разбрах трагедията
                                                        на слепците
и се изпълни със смирение сърцето ми?

*

Благословена тишина. Дори без птиче
                                                        чуруликане.
Без суетливи думи и досадни жалби.
Сама с безкрая на небето и морето.

*

Като в капан. Усещането те преследва
дори когато след съня се връщаш към живот.
Потребност на душата да лети, да е свободна.

*

Ще помнят името ти две-три поколения.
След време паметникът ти ще буреняса.
Човешкото безсмъртие е краткотрайно...

*

Изглеждаше ми толкова нелепо да събираш
салфетки, картички, кибрити - разни дреболии.
А то било спасителната сламка за объркани души.

*

Човек и куче - две самотности.
Каква печална гледка, ако покрай тях
не тича с весело подвикване дете...

*

Каква потребност да те съжаляват и да ти съчувстват.
Каква утеха жалка в жалкото окайване -
карикатура на човек без воля и достойнство.

*

Все още клоните са голи и безлистни,
но неизбежно и неотменимо иде пролет -
дано ме зарази с хлапашкия си оптимизъм.

*

За няколкото часа в планината с уж петимни
                                                        за хубост хора
научих кой какви болежки има и какви лекарства пие.
Така и не видяхме пищната премяна на гората.

*

Защо отивам на концерт? За да остана насаме със себе си?
За да избягам от безбройните домашни залисии?
А може би, за да се чувствам жив човек -
                                                        надяващ се и непредал се още...

*

Ако си ми отредил дълбоки старини,
дай ми сили да понасям, Боже!
Имай милост - близките ми пощади.

*

Присмех тих над себе си за смешната надежда
да се приобщя към неуморната бъбривост
и към самовлюбената правота.

*

Съзирам смисъл висш в случайността.
Навременно е често закъснялото,
пропуснатото - милост от съдбата.

*

Гневът ти, тъмната ненавист
изстреляха юмрука ти в лицето му.
Едва ли ти олекна след това.

*

Сиромахкинята от нашия квартал гладува,
за да изхранва няколко бездомни кучета,
даряващи я с благодарност и любов.

*

Рак покоси детето на съседите.
Зазида се в скръбта си бабата -
жив призрак, от отвъдното дошъл.

*

Потребността ти от изява те превърна
в камшик, свистящ над чуждите души,
с претенцията за привързаност и обич.

*

Любов - като мелачка за месо,
с възвишената цел: от жива плът
прекрасен шницел да направиш.

*

Дори и на съдбовните въпроси
аз знаех отговорите на младини.
Сега отвръщам все по-често със "Не знам".

*

Годините-лихвари са си взели
обратно даденото щедро някога:
талант, осанка, хубост, доброта.

*

Починалите - според некролозите -
                                                        са най-добрите.
И нас ще ни признаят за такива,
когато се преселим някога в отвъдното.

*

Какви прекрасни екземпляри
от всички животински видове
в голямата човешка джунгла...

*

"Задоволяваш се с трохите на живота!" -
упрекват ме понякога дори и близки хора.
Това е моят начин да живея, без да се презирам.

*

Трудът - благословено обиталище,
сънят - спасително убежище,
забравата - лечител милостив...

*

Старицата едва върви. От болестта
ръцете й треперят, но полива
цветята си с любов и им говори.

*

Съвсем обикновени думи, но цял свят
от пориви добри внезапно ми разкриха.
Сега в душата ми помръкнала ухае.

*

Терлиците, оплетени от майка ми,
ме стоплят в неочаквания юлски студ
и мигове - забравени, но скъпи - възкресяват.

*

По пейките на Белградската гара
спяха бездомни - като всяка нощ.
Съчувствах им от спалния вагон.

*

Цял ден момчето и момичето си чуруликаха -
безгрижни птички без гнездо, но на които
принадлежеше този ненагледен божи свят.

*

И тая пролет в цвят се премени черешата.
Отгледа щедър плод, макар и с червеи.
Опитвам се да разбера безсмисленото й усилие.

*

От хиляди професии избираме една.
С малцина се познаваме и сме приятели.
От толкова пропуснати възможности горчи.

*

Ако ни беше дадено да знаем
какво на другите човеци причиняваме,
дали ще се опитаме да бъдем по-добри?

*

Жито - като море от златни класове,
и нито стрък зелен - ни мак, ни бурен.
Стопаните на тази нива искам да прегърна.

*

Получих картичка от моята приятелка.
Написала бе само: "Аз със аз".
Не мога нито дума да прибавя.

*

Седя под млада плачеща върба.
Докосва с клонки раменете ми понякога
и си говоря с нея като с палаво дете.

*

Страхувам се понякога, че времето изтича,
макар че и до днес не ми е ясно
какво не бива всъщност да пропусна.

*

Оглежда се наляво и надясно гларусът.
Избира следващата си наивна жертва.
И все пак ми се иска да ме забележи.

*

Мъжът - красив, със съвършена фигура.
Жената - едра, грозна, обезформена.
Какво ли двамата ги е събрало?

*

Споменът за райската градина може би
в нас е жив, та сме се втурнали към плажа
с ненаситен глад за голота.

*

Сребрист кок, фина блуза, бял костюм...
Старицата с изящество се храни:
красива в края на житейския си маратон.

*

Да можех винаги с очите на възторжено дете,
като по време на пътуване, света да възприемам.
Бих имала на птиците завидната съдба.

*

Кураж се иска и по-малко гордост,
за да откъснеш плодовете на живота:
и ти, и те накрая ще презреят.

*

Душата ми е като на дете.
Подскача ми се и светът е пъстър.
Но да ги нямаше издайниците бръчки...

*

Един самотен слънчоглед
сияе покрай влаковата линия
като семафор: "Пътят е свободен!".

*

Спокойствие и самоуважение излъчват хората
и домовете им, и улиците, и децата им,
но по-голяма става болката ми от това.

*

Бурен е погълнал двора.
Къщата със спуснатите щори
е като мъртвец в ковчег.

*

Говорим на унгарски трите:
рускиня, българка, американка.
Светът изглежда светъл и добър.

*

Не са ли стиховете като патерици за поета -
така безпомощен и уязвим, за да премине
през тоя нараняващ и самотен свят?

*

Сред всичките портрети на аристократи -
                                  грозновати и високомерни,
в двореца в Кестхей - нежно и мечтателно лице.
Как ли е зъзнала душата на девойката
                                                сред толкова студенина?

*

Разцепено на две от гръм дърво,
но продължава да живее -
като човек, от мъка поразен.

*

Най-хубавото от най-хубавото си поискай
дори ако си сетният бедняк,
за да те забележи някога късметът.

*

Лебеди и хора - в езерото заедно.
Вавилон от всякакви езици.
Сякаш се завръщам в древността.

*

Парцаливи, неумити,
но с дете в количката
и с препълнени сърца.

*

Животът - вечна сцена.
Хората - добри актьори
в съвършената пиеса на лъжата.

*

Страхът обсебва душата.
Детското безразсъдство
безгрижно му се присмива.

*

Майката напомня костенурка,
а синът се е изпъчил.
Тъжна компенсация, нали?

*

Мъж и жена - държат се за ръце:
богати с трите си деца
и с мъдростта на всичко да се радват.

*

Каква прекрасна гледка: три момченца -
три голи босоноги щъркелчета,
и бдящият, грижовен татко с тях.

*

Едно дърво под пищната си сянка
в задушен юлски ден ме приюти.
Не трябваше ли да изпитам благодарност?

© Иванка Павлова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.01.2017
Иванка Павлова. Светът в капка роса. Варна: LiterNet, 2017