Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ПУСТО ДА ОПУСТЕЕ

Ирена Радева

web

"Огън да те полази, чумо ненаситна! Не се научи за кое кога е време, пусто опустяло! Все аз след тебе да ходя, все аз да ти сърбам попарата. Пари имам ли, не питаш?? На кой да се моля, знайш ли? Те хората да не са луди на бедната дъртофелница да си дават парите. Че нели им е ясно, че аз по-бързо в гроба ще си замина, отколкото на тях да върна. Ама тебе и това не те интересува, лежиш си тука на топло, на меко и пак чакаш! Някой друг да оправи всичко! Кажи, бе дърто, на мене ли опря?! Нали бях проста, грозна - една торба дърва, казваше, няма да ми дадеш да купя? А сега... На мене! Пак на мойте рамене си легнал и ти е смешно сигурно? Смешно ти е! Отдавна го чакаш тоя момент ти. Отдавна, знам аз... Да ми отмъстиш искаш, да ме гледаш как се мъча? Това искаш, нали? Изчадие адово! Затова си ги опулил тия комбали срещу мене! Да не пропуснеш нещо. Трошичка от нещастието ми да не изпуснеш!

Гледай, демоне, гледай! Няма да можеш още дълго да гледаш. Като си отида в гроба, аз ще гледам, аз ще се смея! Кътните ти зъбки знам! Мислиш, ще ме уплашиш, а? Като ме оставиш сама да се блъскам, ще се стресна, ще се превия!? Съсипийо недна, никой няма да тъпче връз мене! Никой повече! Ти беше дето ме мачка досега, но няма повече! В ей тия стари кости ти се кълна! Свърши твойто! Свърши! Туй то!

Свърши!

Свърши...

Еееееех, Петко! Петьо, Петенце! Сило моя! Слънце мое! Стани, бе Петьо, стани да ме видиш как се мъча! Как съм станала за срамотиите на хората!! Аз всичкото туй от яд го казах. Ти знаеш... Не го мисля, ти само стани... И пак ще си бъдем двамата... Като преди..."

Спря и стана да оправи завивките. Да се не отдръгнат, да не провисне отнякъде, да не се изложи за срамотиите пред хората! От сутринта ще заприиждат за опелото. Като мравки ще дотърчат! Да ядат и да пият ще искат! И пак всичко на нейните плещи! А тая чума ненаситна лежи там, изпружен и вкочанен, и чака наготово. Не се научи на кое кога му е времето. А помощ има ли, няма ли, не пита. Смее се...

Ооох, пусто да опустее, да беше се и тя задавила с тия сълзи!

 

 

© Ирена Радева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.09.2015, № 9 (190)

Текстът печели Трета награда на конкурса за кратка проза, организиран от ErunsMagazine и LiterNet, 2015.