Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

РАЗКОВАНИЯТ ЧОВЕК

Благой Ценов

web

По мотиви от творчеството на Морис Дрюон, Есхил и Франц Фюман

Действащи лица:

Прометей - син на Темида
Зевс - цар на богове и хора
Хефест - син на Зевс
Пандора - "дар на боговете", жена на Епиметей
Темида - богиня на законността
Хезиона - жена на Прометей и на гълъб претворена
Хера - съпруга на Зевс
Океан - баща на Хезиона
Нике - крилата богиня на победата
Майка Земя - прародителка на титани, хора и всичко живо на света
Хермес - син на Зевс
Епиметей - брат на Прометей

 

 

ПРОЛОГ

...Протегни ръка, пиши... Пиши! - Бях вече в будно състояние... С пръстите си се полутах, но стигнах до един молив; по-лесно светнах нощна лампа. И тогава чух... този шепот: ако искаш - само слушай:

...

С мисълта си ме повика, не сънуваш; нищо страшно! А ако кажа, че съм ти и прамайка, още повече ще се учудиш. За да съм по-ясна - считай, че от памтивека съществувам, и сега, разбира се; за повече от вас съм няма пръст; за тебе май не се отнася... щом нужна съм ти като говоряща.

Съчиняваш нещо, зачертаваш реплики на Прометей и про-дължаваш, препрочиташ ги, но пак и пак ги считаш за неистински... Не се и лъжеш; откъсни се от легендата, не престоявай, а пътувай с времето; каквото знаем от Есхил - това е, две трети от текста не е намерен, ти не може да си продължител.

...Погледът ти не изгубва Скития! Търсиш Прикования все още на Скалата? О, какво правиш! Пресъздаваш днес не бог, а един познат... И от уж изтритите следи на древна Гърция, от тази човеко-сътворителна смес в сърцето ти - на събития и съдби - произлиза един... Разкован Прометей. Но дали и той, боговдъхновен от своя устрем - би ударил прамайка си в лицето?... както един титан, на който е подвластна всяка дума в пиесата, която пишеш... Не, не спирай: да видим двадесет и пет века по-късно - разумът докъде ще стигне.

 

ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ

1. Прамайка на света

Прометей се заиграва легнал по гръб, на един от пръстите му е кацнала калинка, крепи я на показалеца си, докато отпуска ръката си, за да й се възхити колкото може по-отблизо.

Прометей (Шепне.): Лети, лети, калинке, посоката си аз не знам, къде е мойто щастие - отхвръкни и ти натам!... (Обръща се и по корем.) Лети, лети, калинке, посоката си аз не знам; къде е мойто щастие - отхвръкни сега натам!... (Гледа седемточковото ципокрило като природно бижу, украсява с него едно венчелистче на цвят и въздиша.) Земя, земя... (Присяда от възторг.) Чак толкова хубава!... не съм те виждал ни-ко-га... Ох, никога!

Глас (Ехо отдалече.): Благодаря... за думите!

Прометей: Кой си ти?... Кой говори?

Глас: Майка съм на всички ви... Просто Земя.

Прометей (След пауза.): Просто... майка?

Глас (Отблизо, от самото ципокрило.): Син си на Темида Праведна и Япет, но всички, всички ме забравиха... Само ти, момчето ми, идваш често, и си ми по-мил сега от всеки друг път.

Прометей: Тогава... Покажи се, ако искаш.

Майка Земя: Аз имам много образи... но твоите очи, скъпо чедо, бяха немощни и свикнали само с огромни равнини, моря, слънца; не можеха те да съзират дребното, нежното и многоцветното.

Прометей: Щом кацна на ръката ми този вестител (свежда глава към калинката) и изведнъж - обгърнах - хилядократна пъстрота! Сякаш някой ме разбуди. (С възторг.) И какво виждам, майко Земя; какво е това?

Майка Земя: Бели парички виждаш, великденчета, джоджен, макове и сама китка, равнец и бабина душица... Това е само покрай тебе, а нататък е океан от зеленина, от цветове, от непреброимо животинско царство; все свидни рожби мои. И чудото на чудесата, Прометей, е, че най-красивите неща не са при Зевс, в двореца, а тука, на земята! И те са пред очите ти, защото преди малко изострих зрението ти до яснота, която ти не си и предполагал.

Прометей: Чудото на чудесата! А ако аз го изговоря? Има ли по-страшно нещо от гнева на царя Гръмовержец? Повелител на земята и небето, неслучайно.

Майка Земя: О, има - сигурна съм! Ако си съгласен, без съпротива, същият върховен властелин да обезличава и да погубва този земен свят - нали не е измислен?

Прометей (По-решително.): Питам се откъде ли да започна? Не знам!... Макар че си признавам: този неизмислен свят ме привлича повече, отколкото до днес си мислех, и повече, наистина, от дворцовия блясък на Олимп... Стара майко... научи ме! Кръгозор ми трябва и повече не искам, а не да съм все в една и съща точка...

Майка Земя: Ти вече си започнал!... И не се учудвай на въпросите си; спокойно, с тях ти доизбистряш своето зрение. Второ, трето и всяко следващо нещо - сам ще си откриеш. Докато в един миг погледът ти мине границата на сегашно време; без да спре. Ще удивляваш хора и богове с предсказания за събития и съдби, които непременно ще се сбъдват... Ето, чу Прометей, предсказах твойта най-голяма сила... Но не я жадувай, чедо, преждевременно. Недей. Защото ще придобиеш пак тогава и слабост неподозирана; но оттук нататък - не аз, а ти ще пророкуваш.

Прометей (Стреснат, върти глава на всички страни.): Стара майко! Смрачава се отвсякъде, върби горят, тополи, храсти - виж животните: смърт сред огъня или смърт в реката...

Майка Земя (Сдържа гнева си.): Цар Зевс ловува, Гръмовержецът изпробва оръжието си. Приятелят ти Хефест му го изкова и се предовери на дарбата си... А ти сега тегли черта пред краката си. (Настойчиво.) Хайде, де - веднага! (Прометей драсва с показалец върху пръстта.) И не я прекрачвай; нито искра ще те достигне, нито ще те види някой.

Прометей: Дунав почерня... Да вярвам, че търпиш?

Майка Земя (Предупреждава.): Не си го и помисляй, защото той ни казва: ето какво може моята мълния!

Прометей (Към реката.): Трупове, зинали уста, очи, рогове, опашки... и изпаряващи се същества...

Майка Земя: Заканваш ли се? Не ме ли чу?

Прометей (Изкрещява.): Огън! Бъди проклет! Проклет!...

Майка Земя: Няма да търпя! Ни огъня хули, дете, ни небето!... Гледай повече в пръстта и не прекрачвай отсега съдбата! Останалото остави на мене... Не ти, а аз посрещам царя!

Прометей (Въздъхва.): Отлетя! Калинката изчезна... (Прекрачва браздата и пред нея спира с шепот.) Поспри, калинке свята; и аз ли да летя - едва ли; огън пепели земята, цар велик се весели... Весели!...

 

2. Царски лов

Зевс, Майка Земя, Прометей, Хермес

Изригва огън откъм небето, отеква гръм. Майка Земя, като прастаро същество е преобразена; среща върховния повелител на титаните.

Майка Земя: Радвам се, че навестяваш отново старата си майка. Какво искаш от мене, Зевс, с новата си мълния... (Протяга ръка към рамото му, той я отблъсква настрана.)

Зевс: Пак бунтуваш някого! Чувствам - не си сама; кого криеш?

Майка Земя: Няма ли да поздравиш старата си...

Зевс: Баба!

Майка Земя: ...прамайка.

Зевс: И за тебе... съм не друг, а повелител! Поясът ми (открива го) потреперва чак; с кого беше?

Майка Земя: С горящите си чада, Зевс; деца пищят за майките си, майки за децата си...

Зевс (По-строго.): Не отговаряш!

Майка Земя: С мен бяха още... и страхът, и ужасът... Не мъчи беззащитните ми рожби, чудовище!

Зевс: Бабишкеро! (Удря я по лицето.) Ако се противиш, ще те затворя при сторъките! Под земята! Защото ти си ги създала... изгнана си вече от средата на титаните - за неподчинение! Кракът ти да не прекрачва прага на Олимп! И се пази от гнева ми (С отвращение.) Гея! (Замахва пак.)

Прометей откъм гърба на Зевс закопчава с пръсти шията му. Изненаданият Хермес, вестител на владетеля, подкосява братовчед си с протегнат крак; гърба му затиска с колене, а главата - с две ръце. Зевс не се поколебава - изтегля китките на титана високо назад и ги завързва с каишки, които при лов висят на кръста му.

Зевс (Изправен над Прометей.): Ти искаш да говориш, нали, братко? Слушам те... Аз нямам тайни... от тебе. Говори! (След още изчакване.) И няма да те унизя, повярвай ми.

Прометей: Зевс!...

Зевс: Да - казвай!

Прометей: Ти си по-лош и от баща си Кронос.

Зевс: Така ли? Защото заедно отнемахме властта му?

Прометей: Защото знаеш, изпитал си го, колко злостно е да си тиранин.

Зевс: Само това?

Прометей: Ти уби надеждата! С тебе дойдоха по-големите беди... А мечтите ни?... Мразя те, Зевс. Не се крия - мразя те!

Зевс (Въздъхва.): Свърши ли, титанов син?

Прометей: Казах всичко... в твоята власт съм. Направи каквото искаш.

Зевс (След пауза.): Но защо така... защо, братко, ми се сърдиш?

Прометей: Оо, и питаш даже?

Зевс (Към сина си.): Хермес, развържи го.

Хермес: Татко!

Зевс: Казах... Не ме ли чу?

Хермес развързва поваления титан и той постепенно се изправя.

Зевс (До Прометей.): Виж, приятелю: всеки лелее своя мечта... Хера да насече Афродита с брадва заради красотата й; брат ми Посейдон да изтръгне властта ми и да ми отнеме жената; Арес мечтае за кръв, титаните за бунт, чудовищата, приковани под земята - за свобода. Ти, братко, мечтаеш за нещо друго, мечтай си го за вечни времена!... Но аз съм цар. Кои мечти да изпълня? Всеки смята своята за добра, за други тя е беда. Затова ли заедно се борихме за справедливост, свалихме Кронос от власт, за да се разкъсваме сега... Аз мечтая да има ред и ще го въдворя, защото имам силата да го сторя. (Издига гръмовната си пръчка над племенника си.) Не крия от тебе - имам и мълнията, която побеждава всичко. И с нея ще гарантирам наистина справедливост в царството ни. (С ръка на рамото му.) Не искам такива работи, разбираш ли? (Прометей въздъхва, а Зевс миролюбиво оттегля ръцете си.) Не се заклевай, че ще бъдеш покорен... Закълни се, че няма да вдигнеш ръка срещу властта ми! (Почти с гръб.) Нека между нас царува мир, Прометей! (Отново го поглежда отблизо.) Ето... аз ти се заклевам! Закълни се и ти! И то без условия.

Прометей: С изключение на едно-единствено.

Зевс (Изненадан.): Условие ли?

Прометей: И то неотменимо! Не го и крия.

Зевс (Вдига рамене.): Клетвата си не развалям! (Засмива се.) Скрепявам я - заедно и с условието ти! Без още да съм го чул; но обещавам!... Е, казвай, казвай сега...

Прометей (Също скръстил ръце пред гърдите си.): Злините на света, съсипващи и без това нелекия живот на смъртните - под ключ!

Зевс (Развеселен.): Не ме изненадваш. Чувал съм го и друг път.

Прометей: И на най-строго съхранение!... Така че на никого и да не му хрумне да отвори тази злощастна кутия.

Зевс: Съгласен съм. Но това ковчеже на съдбата - да не го привнесеш случайно на земята, която ти ще обитаваш, като неин управител?

Прометей: А къде... къде тогава?

Зевс: В собствения си дом, разбира се! Не в някой чужд; но горе, в небесния двор. Където ти живееш с жена си Хезиона, образец на честност и семейна преданост, без съмнение; а и с чистокръвния си брат Епиметей - все още сам; но и да се ожени там - той пак ще си е господарят, а не жена му.

Прометей: Добре... Това е ясно... Ето... И аз ти се заклевам! И всяка дума още е излишна.

Прометей подава ръка, но Зевс дръпва гръмовната пръчка за мълнии до себе си. Явно у единия остава властта, а у другия - блянът.

Зевс: Върви по пътя си, титане, и внимавай да не пресечеш моя... Ти няма да стъпваш на Олимп и на нито едно място в небесния двор, а аз ще сторя същото за земята, която ти ще избереш за себе си... Можеш да живееш било на Крит, било на друг остров насред Дунав, където пожелаеш и аз за вечни времена няма да съм в твоите предели, освен ако ти не ме поканиш; и ти може да си гост на царския дворец, разбираемо е, ако такава е и царската ми воля... Каквото е било между нас, ще бъде забравено! Пази мира и аз ще върша същото... Преди да се разделим, ако не възразяваш, да се понасладим на лова, братко мой...

 

3. Подбудителката Гея

Хермес, Зевс, Прометей, Майка Земя

Хермес: Татко, чу ли Гея: Деца пищят за майките си, майки - за децата си...

Зевс: Чух... да, чух.

Хермес: Плач ли е това? Падение!

Зевс: Кажи - кажи...

Хермес: Тя настройва срещу Олимп земния си свят, който отглежда от памтивека в полата си.

Зевс: Тя...

Хермес: И за бунт срещу Зевс си е избрала водач, Прометей!

Зевс: Не е лъжа. Аз пък съм избрал сина си да е до мене. И да не разчита само на очите си.

Хермес: Не мога да си представя, не мога...

Зевс: Какво, Хермес?

Хермес: Че тая... бабишкера някога е била владетелка; а е била и млада, и по-хубава, отколкото си мисля.

Зевс (Изглежда го продължително.): Полезно е да знаеш: майка е на титаните, на зверовете и на растенията... (Засмива се.) Какви обрати стават!

Хермес: Татко... дали да не поизгасим част от пламъците?

Зевс (Изненадан.): Не! Да не си посмял... аз заповядвам - не разбутвайте огъня! Нека си гори... Допада ми уханието на пържоли... предчувствам това удоволствие; и ми доставя наслада, колкото и на тебе, нали?

Хермес (Простенва.): Велико е!...

Зевс: Времето на обратите е минало, а владичеството на Зевс е съвсем друго; каквито и да са заканите на твойта баба.

Хермес: Татко! Виж... Магарицата отсреща! В каква паника е... Заради своите малки... ще полудее!

Зевс (Сръчно вдига гръмовната пръчка.): Ох, ох... какви пържоли: хем пресни, хем сочни.

Хермес: Майка е... и е с деца, без нея те загиват...

Зевс (Не губи от поглед целта си.): Ами... къде са изпечените животни?

Прометей (Драсва черта с един пръст пред нозете си и така, невидим вече, отговаря.): Във въздуха!

Зевс (Подражателно.): Във въздуха, във въздуха... Шегаджия! Всъщност казваш, че?

Прометей: Превърнаха се на пепел и дим, а димът се разпръсва.

Зевс: Прометей, ти ли си?... Покажи се, де.

Прометей: Показах се. Но ти не ме виждаш.

Зевс: Така ли? А къде точно си, тайна?

Прометей: Във въздуха, братко Зевс, в едно облаче. И наглеждам владенията си... Хермес е прав, недей! Спести си тази мълния за магарицата отсреща. Защото е с деца, както каза моят братовчед - пожали я като бог и като покровител на земята, където аз управлявам.

Зевс: Дошъл съм чак дотука, братко мой, на лов, ама защо ми се заяждаш пак? Да не би да мислиш, че преди да гръмна, трябва първо да запитам Гея - какво разрешава и какво забранява?... (Светва огън, трясва гръм.) На живо си изпробвам мълнията... А!... Съвсем очевидно е - от целта - нищо; и си прав: бум - и дим...

Прометей (Изкрещява.): Измам-никоо! Бъди проклет, царю!... Проклет да си, престъпнико!

Зевс (Помирително към невидимия.): Виж, братко, нали се разбрахме? Аз сключих мир с тебе, за да царува респект, а не излишно цвилене. И вече правя каквото трябва. А ти, вместо да ми помагаш, летиш из облаците.

Зевс и Хермес вече ги няма. Прометей прекрачва "браздата на Гея" и се съсредоточава, без да се изправя, в самотата си.

Прометей: Майчице Земя! Вярна и добра... какво ще можеш да направиш ти за мене!... Срамувам се, че питам!

Майка Земя (Гласът й.): Нищо, клетото ми синче... нищо.

Прометей: По-безнадеждно не може да е... Ще питам все пак калинката на съдбата... безброй пъти!... Или... поне още веднъж - ако има и най-мъничък смисъл.

Майка Земя (След пауза.): Опитай поне.

Прометей (Веднага.): Какво?

Майка Земя: Иди при Хефест. Влез в ковачницата му.

Прометей: Най-забраненото място... И най-страшното: ще бъда прикован върху скала, на зъберите й - с пет пирона - два стоманени за над петите, два най-отгоре, в китките, и един за през гърдите... открай-докрай да мине...

Майка Земя: Зевсовата заповед... знам; налага сляпо подчинение и ви предпазва от геройства.

Прометей: Защо... какви геройства?

Майка Земя: А ако някой зърне Светлината?... колкото и недостъпна да е; щом всяка искра пръска и знания, и обич едновременно; сприятелява тя сърца - дори враждебни, дори и в плен на безпътна безнадеждност... и - какво става? Все някой ще се престраши, нали? И няма да е чудно после - как е станало възможно този огън да стигне и до земята чак; и всяка заповед по-късно ще е безсилна да я угаси; дори царска да е; дори и на самия Гръмовержец, най-всесилният от всички богове.

Прометей (След пауза.): Светлина!... Пътуващият дух на съществата... кое я прави толкова единствена?

Майка Земя: Искрата - друго няма. Но не на някоя главня, подритната случайно. А откъртена от сърцето на прамайка ви забравена; и опламенена, също мигновено, от душата ми, Прометее, - по-древнолетна от всичко пред очите ти и по-безсмъртна, от което си помислиш.

Прометей: Като в приказка... но и логично, като в действителност... и границата се размива и размива.

Майка Земя: В огнището на Хефест искрите може да се пипнат!

Прометей: Не отричам... Чудотворец ли е станал?... И май на всичко вече е способен.

Майка Земя: Способностите ти са даже повече. Но едно е тези искри да врат и кипят пред братовчед ти, съвсем друго е изобщо да не си ги виждал!... Няма, няма как, лишен от тях, умът ти да се присети към какъв чук да се присегнеш, към какво желязо, какво сечиво да изковеш и изобщо - какво оръдие за работа и благодат да създадат ръцете ти.

Прометей: Зевс окриля дарбите на Хефест... А той, отдаден на открития, дотам е подчинен на царя, че си е повярвал как преуспява не от друго, а от свободната си воля... Позволи ми, скъпа прамайко, като по-малко изкушен от свободата, да го видя съвсем отблизо... до огнището му.

Майка Земя: Да пристъпиш всички рискове?

Прометей: Ще се възползвам от Чертата ти, наистина бих я драснал с най-чиста съвест. И като невидим ще проникна вътре да поизненадам сина на чичо ми; едва ли ще ми се разсърди, колкото и странна да е появата ми. Би допуснал, че това пръкнало се чудо е по-скоро не моя, а Зевсова приумица.

Майка Земя: Не е игра, а ти поиска всичко!... Не казвам, че си лекомислен.

Прометей: Дари ме с възможността да виждам не само в черно-бяло, но това цветно предимство - за какво ми е? Да се хваля! Да не го споделям с никой... та то по-скоро ме изобличава, като недостъпно изключение... в рай, но само за един-единствен...

Майка Земя: Какво искаш! Да те върна в предишния свят само с два цвята?

Прометей: Моля те! До земята преклонен... Въведи ме в железарната на Хефест - под прикритие! И след това - оставам сам в ръцете на съдбата си и на всички рискове.

Майка Земя (След пауза.): Чуй... Когато доближиш духалото и наковалнята му, той ще изработва рало от желязо... защото съм го боговдъхновила - с ум и разум - без да питам Зевс; и занапред, не по изключение, ще виждам в бъдното - пак и пак - без позволение... Та почиракувай малко, поизцапай си ръцете с чука и ритъма му поприхвани; проумей в жарта и букета на искрите... И да не получиш ти от него, което искаш, за прослава на земята - ще си получил всичко; защото ще си тръгнеш, знай, със светлина, която никой друг не може да получи... Е... може и да не си Прометей Огнедарителят... Но щом Зевс не иска, на всички смъртни кой ще е спасителят?

Прометей: О, благодаря ти!... Майчице свята, ти ме научи как да правя бразда с един пръст пред нозете си, ала... нямам си представа как може да се изнесе светлина от Божествената железарна; и как - как от нея да се сътвори и тази благодат за цял човешки род; наистина ли е възможно това желязно рало да се окаже с по-важна роля и от гръмовната пръчка за мълнии на Зевс? Която Хефест изработи пак в същата ковачница, а огнените съсипни са в пожарищата около нас.

Майка Земя: Да, разбирам - чуй! Докато не съм замлъкнала съвсем. И понеже си ми на сърцето - не считай, скъпо чедо, че дори и за такова рало аз, прамайка ви Земя, те пращам... при Хефест... без страхове, където се коват оръдия на труда и оръжия всепризнати за въздигане на олимпийския световен ред. Да си отваряме очите - прав си - пред най-безмилостния цар на боговете. Последиците от неподчинение наистина са неотменими. Силата го величае, а не светлината... Зевс е повече цар на тъмнината! - това запомни от мен, Говорящата... и друго няма да добавя.

Прометей: Чух те, Майко Земя... Съвестта на света чух! И с ума си вече съм на път към Хефест... Моля те, за последен път! Искрите на огнището му разжари. И го насърчи да мислим в железарната като съдружници; да не се боим един от друг, а да припознаем там един и същи път - спасителен за смъртните... Скъпа, скъпа... Майко Земя, никога не си била няма пръст!... Никога!

Коленичи и със забавен поклон целува пръстта.

 

4. Наковалня - издайница

Зевс, Хермес

Хермес е свел глава пред царския трон, очаква гласа на баща си.

Зевс (Като в размисъл.): Казвай, Хермес.

Хермес: Хефест не е сам.

Зевс: Богиня в железарната? (Изправя се поуморен.)

Хермес: Татко, чух наковалнята...

Зевс (Засмива се.): Е... какво ти каза тая издайница?

Хермес: Вътре не удря един чук.

Зевс (По-развеселен.): И коя титанка е станала чирак... Пообъркал те е нещо тоя звън; говориш ми за брат си, та внимавай.

Хермес: Тоя... звън е чут не само от мен.

Зевс: Не търся свидетели, не... Някой е прекрачил железарския праг... макар че по-строга забрана не съм оповестявал.

Хермес: Това искам да кажа!

Зевс: И този някой... удря в наковалнята, не случайно, та да го чуе целият олимпийски двор; като бунтовен звън? И неподчинение... Сам виждаш на какви изпитания е една моя заповед!...

Хермес: Чувам, а не вярвам на ушите си...

Зевс: Добре, разбрах... Или е недоразумение... Ще послушам тоя божи звън сам - без да ме видят и дори без да ме чуят. (Пак сяда на престола си и доуточнява, преди да си излезе Хермес.) Ако е Прометей, поканил съм го, само той е възможното изключение... заготвя ми не сам, а с народа си, образцово жертвоприношение. Да видим... твоят братовчед докъде ще стигне... Върви, почивай си. И те искам още по-бдителен.

 

5. Божествена железарна

Хефест, Прометей, Зевс

Хефест е край огнището, над него - кожен мех, духало. Отпред е наковалнята, на нея - среден чук. На висок ковашки стол е седнал Прометей, следи сръчността на приятеля си Хефест.

Хефест (С железарски клещи и с кожен нагръдник, прояден на места от искри; проверява ралник, нажежен в жарта.): Спри духалото, Прометей!

Прометей (Рипва от високия стол.): Но как? Как точно?

Появява се в това време Зевс, бащата на Хефест; качва се на ковашкия стол и сяда на освободеното място - невидим за двамата приятели - с пурпурно наметало; следи диалога им.

Хефест: Както аз го спирам... (Духалото спира, не подава въздух в разгорещените въглища.)

Прометей: Ти ли го спря?

Хефест: Не съм го пипал... Само си помислих!

Прометей: Помислил си... и спря!

Хефест: Големият чук! (Пренася искрящото желязо на наковалнята и го заудря със своя чук; когато го отмества с два удара "на празно", пак заповядва.) Аз удрям - ти след мене! (Хефест удря показно и изчаква Прометей.) Ти си! (И чукът му отскача още два пъти "на празно".) Удряй, Прометей! Бавиш се... (Серия от тритактови удари - един силен и два пъти "на празно" продължава.) Край!... Я да видим. (Вдига ралника пред двата чифта очи.) Е?

Прометей: Не, не знам...

Хефест: Добре... Да закалим резеца. (Топва го няколко пъти във ведро с вода. И преценява пак. Запилва набързо от двете страни резеца.) Опитай! (Прометей поема с една ръка охладения ралник, а с другата стиска желязна пила.) Заточи го по конец... (Прометей пили бавно, несигурно.) Внимавай! (Взема от ръцете на приятеля си ралника и показва.) Така! Ръката - над резеца преминава, а не налита срещу него... Земята това най-много чака!... А чопленето на пръстта с играчки от дърво (Върти глава.) - само мъка и тегло, нищо повече!

Прометей: Добре... но докога така!... Реколтата все по-слаба, а смъртните? Отписали ли сме го?

Хефест: Кого?

Прометей: Човешкият род... който се топи като лед в горещина...

Хефест: Мене ли питаш, приятелю! Не си ли ти управителят му? Топи се без храна, наистина, от болести и какво ли не... Не си ли говорите с баща ми - той е цар на всички богове, а ти... ти даваш ли си сметка... чак какъв господар си на смъртните върху земята?... Прометей, изостави ли ги, ама - честно!...

Прометей (Въздъхва.): Да...

Хефест (Върти глава.): Не вярвам, не... ако те чуе баща ми... не знам какво ще ти се случи...

Прометей: Помогни! Ако искаш... Пренебрегнал съм всички рискове... за да те помоля... за спасение някакво. Като първи братовчед. И преди всичко - като приятел.

Хефест: Ох, казах ти, разбери се най-напред не с чичо ти, а с властодържеца на тоя свят. Ти управляваш ли земята, или си... едно дървено рало, което за нищо вече не става?... Нали не питам даже... как си влезнал?

Прометей: Най-страшните злини, съсипващи народа ми цял ден, че и нощем чак - са озаптени вече; ковчежната кутия с това зло е под мой контрол; и ключа й държа - благодарение на самия цар Зевс. Ала, както казваш ти, с дървено рало в днешно време човешкият род докъде би стигнал... Доникъде!... А спасението е вече на наковалнята ти. Благословени да са ръцете ти, създали на света желязно рало!...

Хефест: Не, не се отклонявай. Свободата на ръцете ми е първо Зевсова прослава. Виж как, пак богоугодно, поставили сте под ключ най-злите сили. И не случайно, Прометее, с обща мисъл стигнахме и до ей това! (Ралникът проехтява от ковашкия му чук.) А без желязно рало земята ще роди - кога? Когато жена без мъж забременее.

Прометей: То се знае... и пръст да си помръднеш без любов - все ялова ще е тая работа.

Хефест (Смее се.): Тогава... тоя ралник - бая да се потруди из браздата! В брачно ложе ще полегнат семената; и благодарение на Зевсовия посев... чудото ще стане явно нещо: корен, стрък; и като завретени онова ми жито; ще се залюлее клас до клас; какви златни сватби ще залудуват!... И тайнството живот започва отначало: с едно рало - да оплоди земята; и със семе, благословено от небесата.

Прометей: Да, но... Един ли ралник от желязо - за цялата земя? Как всеки мъж да си направи... такова нещо?

Хефест: Като... богоуправителят на земята признае с почит върховенството на всевластния бог. Другото е лесно...

Прометей: А да забрави ли, че родът човешки не е божия грешка? А е рожба на прамайка ни Земя! И най-властният се е отнасял както с тебе, така и с мене...

Хефест (Прекъсва го.): Със съдбата си не споря, Прометей.

Прометей: И аз! Но хората са създадени за много по-различно нещо... освен за наказания.

Хефест (След пауза.): Като техен богоуправител, ами вдъхнови ги, де! Сами да изнамерят този огън...

Прометей: Да... но не друг, а Зевс предупреди най-строго: който на огъня посегне - на огън той ще стане.

Хефест: Нали не мислиш, че те насърчавам?... Към неподчинение... Прометей!

Прометей: В ума ми даже не се е мяркало подобно нещо.

Хефест: Но не те и инструктирам! Как да си откраднеш огън от божествената железарна.

Прометей: Това пък съвсем, ама съвсем е изключено. Но все пак... да не кажа объркан, казвам - учуден съм!... Как смъртните... сами да изнамерят този огън... като е толкова... неслучаен. И единствен, така да се каже.

Хефест (Доверително.): Както самият живот се възпроизвежда. Така.

Прометей: Хефест... с риск да ми се надсмееш... той пък - как се възпроизвежда?

Хефест: Ралникът, като всеки мъжки принцип, прониква... да питам ли къде?... В земята, разбира се; и семето, този посев, нали попада на разорана пръст и чак тогава вече - се поражда нещо. И чудото е без всякакво съмнение.

Прометей (Разглежда заточеното острие.): О, Хефест... и да не виждам кой говори, бих казал, че чувам мъдростта на Зевс, баща ти... Просвети ума ми още малко; все пак питам как... Божи огън ще придобие всеки смъртен?

Хефест: По-усърден си от всеки друг чирак... И ето, казвам съвсем просто: както и любов се прави; откакто свят светува...

Прометей: Е! Затънах, признавам, в лабиринта, който си създавам... И от глупост може би не млъквам, а как се прави?

Хефест: За любовта ли питаш? (Смее се.)

Прометей (Засрамен.): В смисъл - нещо по-специално ли?

Хефест: Показвам, ето! Дървен диск държа в ръката си - женското начало, може да се каже, и в центъра - отвор, нали?

Прометей: Да, това е ясно.

Хефест: А това е ос, мъжкото начало, с диаметър на отвора. Нали?

Прометей: Разбирам...

Хефест: И когато тази ос проникне ето тук (Онагледява.), какво се получава?

Прометей: Триене...

Хефест: И малко въображение, де!... Хайде!

Прометей: Топлина!... произвеждат двете начала.

Хефест: Щом тези две парчета от дърво се разгорещят (Засилва триенето на пръчката през отвора на диска.)... не е изключено да произведат и огън!... Те... да продължавам още?... Ето, облачета пушек се зараждат даже... Същността на огъня!... е и същност на живота!

Прометей: И следователно... огънят...

Хефест: Получава се, най-общо казано, както се зачева самият живот; по същия естествен начин!

Прометей: Свидетел съм май... на самото тайнство, ако може да се каже... Раждане на огъня!... Открих! (Хвърля се в прегръдката на Хефест.)

Хефест: Не си открил и ти неоткриваемото!... Какво нетърпение само... Е, пламък, Прометей, вече знаеш как точно да запалиш. Но знай! Той може наистина да те опари, къщата ти може да изгори, но тайнството велико не е у него. Защото той е без посевът Божествен.

Прометей: Но...

Хефест: Но! Когато закипят в горещини и двата пола и поискат едно и също нещо от небето, чак тогава Гръмовержецът ни не скъпи искрите; не някой друг, а самият Бог на боговете живот посява в любовната им нива. И чудото на чудесата става. Останалото е история: години, месеци и мигове менливи; но и това препускане не е вечно. Реката на живота някой ден пресъхва, подхранила в котловините бълбукащ зов на нови извори... И всъщност... това земно чудо се подновява с нова сила.

Прометей: Питам се... не е ли привилегия, че съм тук?

Хефест: Не знам, не питай за това. Защото всички сме без привилегия пред волята на Зевс. И ако някой все пак реши искра да вземе - не как да е, а да я открадне оттук, от Божествената железарна - на огън той ще стане. Без всякакво съмнение... И имам чувството, че отнякъде ме чува... Излизам отвънка да погледна.

Прометей, останал сам, без бавене загребва с кратунка малко жар и по-далече от огнището - затиска кръглия отвор със сух прахан; спуска тази скъпоценност дълбоко някъде, в джоб под връхна дреха. И почти отегчен, очаква Хефест.

Хефест: Забавих ли се, Прометее? Може само да се е присетил за сина си и това да е породило мисъл в мене...

Прометей: Ако ме признаваш, Хефест, не само за приятел, но и на смъртните човеци богоуправител, без резерви, подари ми ралника божествен, като мостра свята; дай ми го, ако обичаш; и ако вече ти не си размислил?

Хефест (С ръка на рамото му.): Какво приказваш, Прометей; макар че се боя това приятелство баща ми да не заподозре в заговор срещу властта му... Той е по-загрижен за участта на смъртните от всеки друг бог. Защото е роден сред тях. И ритъмът човешки го издигна до престола чак... Ако ли греша (Вдига рамене.), хората ще ме запомнят... като бога - пръв създател на желязно рало. (Търси го.) Но къде е!... Във ведрото да не съм го топнал... Не, няма го... Не съм побъркан! На наковалнята го сложих! До ковашкия си чук, докато... Докато!... Ти не си излизал?

Прометей: Не! Помня, както помниш ти - на наковалнята ти беше... Чудо! И какво - какво ли значи то...

Хефест: Че си тръгваш без железен ралник, Прометей. И това вече не е ковашка воля.

Двамата се прегръщат и се разделят без думи. С постоянното си накуцване вляво, Хефест го изпраща навън. След малко се връща и на високия ковашки стол го очаква баща му Зевс, отхвърлил назад пурпурното си наметало.

Зевс: Реших... и аз да вляза в тази железарна и да погледам майстора какво работи; но мене да не виждат... за по-голяма достоверност.

Хефест: Нещо лошо ли?

Зевс: Какво направи ти? Заради... земеделско сечиво - баща си ти предаде!... Не баща си, Хефест, а Бога на боговете!

Хефест: На Прометей разкрих как се прави железен ралник; за да усилят смъртните дървеното рало и с метална част... че да се изхранват така по-лесно.

Зевс: Но ралник от желязо не се прави с обикновен огън!

Хефест: Така е. Но земята се втвърдява все по-здраво, а хората и без тая мъка изнемогват от какво ли не.

Зевс: След Прометей... и ти ли? Не признаваш Зевсовата воля!

Хефест: Eдна искра не съм му дал! Не скривам, насърчих приятеля си, защото той пък насърчава смъртните към труд и към въздигане. И ако в това... трудно училище те стигнат със собствен разум и до придобиване на огън, а не да ползват благодатта му наготово... и ако без да спират насред пътя, произведат и желязно рало, значи станало е нещо важно; щом почитат и прилагат вече Зевсов принцип за живота.

Зевс: А именно?

Хефест: Че всеки идва на земята не да се наяде щастливо, както най-често се говори, а да учи; идва на училище; и оставя подир себе си повече блага, отколкото е получавал... И свобода повече оставя, отколкото той самият е заварил.

Зевс: И тая птица - щастието - май цял живот я търсят хората, а срещат ли я някъде из път?

Хефест: Тая птица е самият идеал. А идеалът е самата птица... И ако някой е заложил всички примки да я залови и е отворил златния си кафез за нея, такъв глупак е за съжаление.

Зевс (Все така търпеливо.): А принципът на Огъня Божествен, Хефест? Какво точно с него става?

Хефест: О, принципът на Огъня и на Любовта? Съвпадат! - прозрях това единство от баща си; едното от другото произтича; и това аз наистина разкрих на Прометей. И той схвана бързо този смисъл, като че това и чакал... Не на бащината воля измених, а напротив, бащин принцип потвърдих; и онагледих Любов и Огън с разиграването на две роли с дървени актьори; две парчета до толкова се одухотвориха, че стигнаха до пламък даже... Но семето на този огън...

Зевс: Открадна го! Самият Прометей!... Този земен ангел! С кратунка гребна в огнището ти, Хефест, и искрите ги притисна с прахан! Видях всичко, невидим седнал на ковашкия ти стол; не исках да повярвам...

Хефест: Ралникът - на наковалнята ми беше!...

Зевс: Скрих го! Защото ставаш съучастник в престъпление. А искрите загасих в кратунката на приятеля лъжлив - и той отнесе само пушек, нищо повече. Но и тайната отнесе за раждане на Огъня; и няма как да я възпра, защото е над праханта... И не е тайна вече. Щом лети - и аз не знам накъде. Но вината ти, тя пък от това все по-голяма става и по-голяма...

 

6. Жертвоприношение

Зевс, Хермес, Прометей

Хермес се появява пред Зевс.

Зевс: Е?

Хермес: От двата бряга на Дунав се стичат хора; островът разделя реката на два ръкава; препълнени лодки ги изсипват на тази зелена сцена и се връщат веднага за следващия курс. И всяка група, докато се радва на вълните, надпява предишната. Чудесно място за... образцово жертвоприношение.

Зевс (Доволен.): Кого възпяват? Като Зевс още не се е показал...

Хермес: Прометей е там.

Зевс: Там, разбира се, той възстановява забравен обичай. Когато хората почитат царя на боговете, те почитат и себе си като народ.

Хермес: Празникът възхвалява само един цар. И той не е Зевс.

Зевс: Толкова ли бързо забравиха кой е господарят?

Хермес: Сякаш управляват те, а не някой друг.

Зевс: Търпение, Хермес... Ще видиш с какво смирение, включително и Прометей, ще почетат Олимп...

Хермес: Този... ангел на земята!... И капка уважение не личи у него към оня, който отстъпи от властта си доброволно, за да стане той богоуправител на хората... И по-голяма изненада едва ли е сънувал... Всички придобивки на човеците, с благоволението на Зевс - приписва шумно единствено на себе си.

Зевс: Хермес... ти ли най-много му завиждаш?

Хермес: На лъжливите му обещания? Че всички смъртни щял да ги повдигне от теглото им човешко; по-щастливи щели да са, отколкото си мислели. И по-знаещи, отколкото са вярвали. Защото той бил издействал и Зевс се принудил, та затворил най-после злините им под ключ... Какво още да чуят тия грешници!... От процъфтяващото лицемерие... И тази мания за господство - докъде ще стигне - вече се досещам.

Зевс: Обичам твоя братовчед! Защото покрай него светът се състезава... А само със заповеди не се управлява; и без себеотрицанието - да си пръв сред най-добрите... Ти гледай от високия Олимп - сега е мой ред да се спусна при драгите ми смъртни. И не изпускай нищо. Защото сме пред едно богоугодно жертвоприношение, подготвено от Прометей; промислител, който вижда по-далече от всеки друг бог.

Зевс тръгва.

Хермес: Виждам вече!... Как придобива власт, но не му се тя полага... Призна те пръв за бог на боговете и хората - като приписа и първия ден на царуването ти за своя заслуга!... И гласовете на мнозинството богове, които те въздигнаха до престола - стана пак негов актив.

Звучи многогласен шум от песни; изблици на смях; вестителски тръби проечават преди да се покаже Зевс. Пред масивна маса застава Прометей. Той посреща олимпийския властодържец по-скоро като роднина, отколкото като цар. Зевс разглежда двете половини от разфасования бик, принесен в жертва; всяка една от двете купчини е украсена отгоре с по един цветен венец.

Прометей: Ето! Разделихме месото на две половини: за боговете и за хората. Но би било оскърбително да се осмелим и да изберем вместо Вас. Така че... изберете част, която Ви подобава.

Зевс (Към дяловете от бика.): Двете купчини са равни по големина; тая половина е покрита с разкъсания стомах на бика; видът е отблъскващ и се разнася зловонна миризма... Върху тая... е поставена златиста мазнина, тлъста и апетитна... Хората ти, Прометее, и ти, ме ласкаете, както изглежда, и сте положили голямо усилие да ми се харесате, защото не ви се вярва, че един цар на боговете и на човеците ще вземе лошата част. И в това виждам знак на усърдие. Избирам покритата с мазнина купчина.

Прометей (Поставя ръка върху другата част.): Отсега нататък - това е предназначено за човека!

Доволни изблици на смях.

Зевс: Така да бъде... (Повдига своята мазнина.) И откривам какво?.. Скелета на бика!.. Костите му са внимателно почистени и... даже изпразнени от костния мозък; докато цялото месо и ядливата част въобще се оказват къде?... Би ли повдигнал, Прометее, този зловонен стомах!... (Прометей го отстранява.) Ето! Те са скрити под него!... Ах, Прометей, ах, промислителю! Човекът вечно ли ще бъде като детето и роба? И да мисли как да те изиграе, щом получи нареждане, дори и това нареждане да е за негова полза... Ще продължава ли да се дави, само защото са му забранили да се доближава до реката; ще упорства ли да умира от глад заради удоволствието да не се подчинява на господаря, който му е наредил да прибере реколтата преди буря? И после ще се чуди до полуда, че го наказват. Безумното му желание да е равен на боговете винаги ли ще го подтиква да се бунтува срещу всяка власт, дори и най-справедливата? Или която се стреми да е такава... Когато поисках от тебе да възродиш жертвоприношението, имах предвид щастието на хората. Ти не ми повярва и се опита да ме изиграеш. Така да бъде! Запазвам своята част и оставям на скъпите човеци онази, която така добре си им подготвил... Но дори и да не помисляте за угощение! Защото... (Дава знак на небесните вестители: прозвучават алтово седем тръби и млъкват. С вдигнат скиптър заповядва Зевс, като диригент на оркестър, боботещ на небето; проехтяват гръмотевици, допълнени с цял порой по-слабо боботене; възпира ги със скиптъра си.) Мълнии! От този миг! До следващото седмо лято - нито една светкавица! Нито една искра даже!... Да не подпалват те ни дървета, ни треви... Без огън и без топлина оставям хората и техния премъдър богоуправител Прометей!... Оставям ви седем пъти по четири сезона без огън! Заради гостоприемството на смъртните към Бога на боговете и на човеците... За благодатта на Божествения огън забравете седем години! И още сега се насладете на суровото месо... Което ви се пада за награда... (Пак издига скиптъра си по-високо.) Дъждове! Вода плиснете във всяко огнище и над всяко друго място, където пламъкът на боговете още не е угаснал!... (Чува се шума на придошъл дъжд.) Ветрове!... И ако все пак у някой ъгъл, или под кората на обгорял дънер, или пък случайно в сърцевината на някой паднал стрък огънят все пак съществува, угасете тоя въглен!... Драги смъртни и предраги Богозакрилник на човеците! Споменавайте с добро Бога на боговете на райската ви земя. Не вас, а злините ви държа под ключ!... И не се сърдете за тая свобода... А който, запомнете, на Зевсовия огън измени - на огън той да стане!... (Провиква се.) Хе-фест!... Хефест!

Хефест (Само се чува.): Да?

Зевс: Бавиш ли се?...

Хефест (Показва се с накуцване вляво, с кожения си нагръдник, прояден от искри, и с ковашкия си чук.): Татко?

Зевс: Прометей ми разпъни! С пет пирона от стомана: по един за над петите, два най-отгоре - в китките, и един за през гърдите - открай-докрай да мине... Прав! В мъглива Скития и - на Скалата - приготвил съм му зъбери, като железни ралници, с огън и вода закалени.

Хефест: Татко!... Не мога да го понеса...

Зевс (Съска от изненада.): Ще видим... Ще го приковеш като братовчед. И като приятел... (Крещи повелително.) Всичко можеш!

 

 

ВТОРО ДЕЙСТВИЕ

7. По-мило няма

Прометей, Темида

Прометей: Нагледах се на небеса... и облаци гръмливи. Като тухла съм, необърната под слънцето. Горен съм и не един път от гърчовете на светкавици... На какво съм заприличал тука!... Тя, майчицата ми велика, дали ще се разкае... Защо е трябвало да съм неподвластен на смъртта; защо от своите дарби е откъснала, за да просияват мислите ми в образи, картини, които още не са се случвали... Щом съм запленен не толкова от богопрестолния Олимп, колкото от греховните души на хората. (Като откритие.) До мене ли?... Чувствам! Може да ме пипне тя!... (Вика.) Ма-моо!... Виждам те! Без да съм те зърнал... Най-после, за първи път ме виждаш... окован... Прости ми за безкрайното отсъствие! И тази празнота, където беше мястото ми, е свят, изгубен безвъзвратно там... Прости!

Темида: Прометее! (Показва се.)

Прометей: О-о, кого виждаш! Като не съм същия... Не съм.

Темида: Сине... Ако си прав, защо ще те посрещат с почести и с приготовления боговете, и Зевс самият, каквито безсмъртните досега не са и виждали?

Прометей: Това за земните представи е триумф, без всякакво съмнение, но за чертозите в Олимп е дворцов блясък, който не ме интересува.

Темида: Неузнаваемо друг, така ли?

Прометей: Защото е спектакъл с прекалена външност, с невярно съдържание; и с умисъл, колкото да обезсилят волята ми.

Темида (След пауза.): А тя... каква е?

Прометей: Волята на Зевс е да ме издигне до престола чак - не защото Прометей наистина издържа на всички изтезания, а за да прикрие неумолимото си сгромолясване; и виновник не може да е отсъстващият!

Темида: По-дързък... не си бил.

Прометей: Как да бъда политик неискрен, като ти си ме родила; но първа майка ми е свободата; и по-мило нещо няма.

Темида: О, разбирам, знам какво ти струва, за да изговориш такива думи... Способен си на още по-неравен сблъсък с Бога на небето и земята. А мен ще ме съсипеш. Властодържецът сега е по-могъщ и силен от всеки друг път. Така че всякаква надменност твоя е безумие. Силата ти е в почтеността. Нали за нея разстилат вече богове килима, по който ти ще стъпваш; ще те обичат, както никой друг; най-престижната награда, която на тебе е присъща.

Прометей: И всичко ще е за едно и също: да обещая още власт, но и да не излъжа. Проблемът си е само негов като цар на боговете, гръмовержец, тиранин и какъв ли не управник на небето и земята. А би желал да разпростре господството си и в космическите сфери даже...

Темида: Спри, Прометей! Че ще го посочиш с пръст - и като какъв? Зевс не е същият! Нито пък светът, който ти ще срещнеш в най-скоро време... Зелените поля на смъртните едва ли ще ги познаеш. Щом семена прибират всякакви от своите ниви; а от градините си - плодове, все по-хубави... Защо ли? Отговора всички знаят - с плуг железен те постигат земно чудо! И това въздигане на умовете не става без насърчението на Зевс.

Прометей: Добре... Свободен, обичан, очакван, но прикован! И много обещания. Ще ги разочаровам; май съм пуснал корен от толкова стоене все на едно и също място. Колкото е по-реална стълбата, за да вървя нагоре, толкова този корен ме държи по-здраво тук, сред хората. И май очаквам с мислите си тях, вместо златопрестолния Олимп... Но с ума си непригвозден търся постоянно компанията на Хезиона... Какво ли времето е заличило по пътя, където моите стъпки са само спомен... По-угодно бе на Зевс да съм пустинен призрак някъде; и железарският чук на Хефест заигра, приклещи ме и закова на скалата тук, независимо че охкаше той повече от мене... А Хезиона?... Боя се... Докъде е стигнала най-после Зевсовата алчност към женска стръв? Какво ли още да очаквам от Гръмовержеца - щом е по-могъщ от всеки друг; и от всеки - по-хубав...

Темида: Когато ти бе пригвозден тук, без надежда за завръщане, Хезиона бе поканена в чертозите на Зевс, заради необикновената й прелест.

Прометей: Ето! Не спестявай унижението; тя бе принудена.

Темида: Там... не само не забрави своя мъж, но и напомни с изненадваща шега, че истинска любов никой, за нищо на света, не би могъл да прикове...

Прометей: Оправдава тя моите мъки! А отговорът на бляскавата свита?

Темида: Присмели са се те... Какво лекомислие... Само Зевс се възхитил.

Прометей (Въздъхва.): Започва се...

Темида: Пратил й същата вечер великан; заповядал му, ако не я обладае, ще угаси светлината в единственото му око. И ще го превърне в къртица на земята. И смъртен, като всяка твар...

Прометей: Не ме жали и по-нататък!

Темида: Не се зарадвал Едноокият, но бил принуден. Грабнал я в ръцете си още същата нощ...

Прометей (Изохква.): Проклятие!

Темида: Спокойно. При първата целувка по устата, превърнала се тя, за изумление негово, в цвят на роза; така ароматен, че циклопът захапал венчелистчета червени, извити като устни; и по-сладко нещо дотогава не бил вкусвал.

Прометей (Гневно.): Вкусвал!

Темида: Момент! Розовият стрък внезапно станал на змия. И той набързо изхвърлил от ръцете си това влечуго.

Прометей: Да пълзи - каква съдба измислена!

Темида: Момент. Когато пък била изядена от гладен щъркел, тази птица се превърнала в отровна гъба. Но момиченце игриво, слушай друго чудо, долепило устни до това мистериозно блюдо и само силна кашлица тогава я предпазила от смърт; гъбата от яд пък почерняла странно и се преобразила в перушина; малък корморан изпитал силата си с няколко подскока. И вероятно още под въздействието на черни помисли у гъбата, отровният родител, налетял с нокти и с клюна си върху русата главица на момичето - и го изпоял до кръв. И както в приказките става, бракониер случаен застрелял този рибояд. Но с едно разтърсване - корморанът станал гълъб...

Прометей (Несигурно.): А гълъбът...

Темида: Момент! Бракониерът се изплашил от такъв свидетел и от упор стрелял. Птицата не трепнала дори... на пушката му даже скокнала, изгледала го, без да мигне, и отлитнала нагоре. Снишила се отново, колкото за един кръг, и го оставила да се чуди още повече.

Прометей (След пауза.): И сега... Изпратена си - от кого?

Темида: От самата Хера - добрата вест да стигне по-бързо до ума ти.

 

ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ

8. Посрещане след седем години

Хермес, Хефест, Окен, Темида, Епиметей, Гълъб (претворената в птица Хезиона - жена на Прометей), Пандора

Зала на Олимп за съвет на боговете; на авансцената преминават участници в заседанието.

Хермес (На Хефест, накуцващ вляво.): Без фанфари, няма свирни - сто пъти по-добре! Не коронясваме цар, а разжалваме. Нали така?

Хефест: Да...

Хермес (След пауза.): И защо - все пак! Първо... тоя... ангел се е покаял! Като пръв враг на боговете, преди да ти заповядат да го свалиш от скалата.

Хефест: О, брат ми, не откривай заседанието! И Прометей не се е покайвал. А баща ни има по-голяма нужда, отколкото нещастникът от него.

Хермес:Така ли! Но ще трябва да добавя, и в речта си, че приятелството ти потайно с него, в Божествената железарна, има дял в безчинствата му. Оставил си го да краде на воля - от огъня свещен на Гръмовержеца... Време е най-после и ти да си признаеш на кой бог служиш.

Хефест: Да...

Океан: Момчета! Какви са тия препирни? Деца сте на велик баща; твърдата реч е слабост, високият тон - поражение... На човеците цар или богоуправител ще избираме?

Хермес: Цар си имаме избран - без мълнии и без гръмотевици; а с показалец на сърцето. Върховната власт на доверието е спечелена отдавна. И за нов избор да говорим на това заседание и то пред най-престъпен разрушител на реда... Това си е... откровено съюзяване. С богоразрушителя, с кой друг?

Океан: Самият Зевс е източникът на новината; а дали до свободия ще се стигне чак, едва ли? Доказан майстор на неочаквани обрати, това е сигурно, така че - разгадаваме оттук нататък - какво ни казва с дарбата си, като цар на боговете... Баща ти чак възвеличи Прометей, а ти го черниш като демон - кой от двамата греши?

И тримата отминават по-нататък.

Епиметей спира своя тръст, докато се колебае с озъртане, с ръка в торбата, виснала на едното му рамо, задава се и Темида Законността.

Темида: Епиметей!...

Епиметей: Майко! (Диша тежко.) Пандора не е отворила... Кутията на Зевс! (Сграбчва отпред торбата с двете си ръце.)

Темида: Какво правиш?

Епиметей: Нищо!...

Темида: На майка си ще разрешиш ли?

Епиметей (Съкрушен.): Не казвай... на никого!

Темида (Наднича само.): Ковчежната кутия?... Да я извадя ли?

Епиметей: Не, не, не!

Темида: Е добре... Нали е празна?

Епиметей: Не е...

Темида: Епиметей, какви ги вършиш! Тая кутия е на Зевс! Самият цар на боговете заключи вътре най-злите сили, съсипващи човеците. И това... спасително ковчеже бе връчено тържествено на брат ти, както той искаше - за най-строго пазене. Пандора влезе у дома ви - и кутията бе отворена!... Ще погледна вътре!

Епиметей (Стиска по-здраво торбата.): Не! Нали ти казах...

Темида: Добре, добре... Дръж си я. А какво има на дъното тогава...

Епиметей (Разплаква се.): Надеждата!...

Темида: Я не плачи! Какъв мъж си... Минават... всякакви... И какво ще кажат? Мъжът на Пандора... така и така... Нещо друго криеш... отказвам се да питам.

Епиметей: Честно!... Остана ми... Надеждата само. Колкото едно житено зрънце... Запитах я - защо не си на свобода? А тя... не мога да повярвам какво чух: "За да не останеш без надежда... Ще изляза само, когато Зевс поръча..."

Темида (След пауза.): И... защо си тук сега?

Епиметей: Не Пандора отвори Кутията! А Епиметей...

Темида: Епиметей... на мен ли казваш това? На майка си ли? Като знаеш дарбата ми. И виждах предварително какво ще стане, още щом Зевс ти подари Пандора, като "дар на всички"; но не и дар от майка ти Темида Законността... Сама-саменичка беше вкъщи... жена ти... Не посегна към Кутията с лека ръка; но и не намери разумен отговор на своите въпроси... все по-настойчиви. Докато най-после любопитството й надделя...

Епиметей: На нашия цар ще му кажа: "Не Пандора, а Епиметей изпусна... злото от Кутията разтворена."

Темида: О, синко! (Прегръща го.) Майка съм ти, а пък не съм знаела, че си толкова смел; и съпруг достоен дори за съвършената Пандора. (Целува го. И отминава.)

Към Епиметей идва Пандора с Гълъб на едната си ръка, с който разговаря.

Гълъб: Пандора! Епиметей - отсреща.

Пандора (С Гълъба пред мъжа си.): Я да те погледна!... Какво не е на ред, спокойно!

Епиметей: Не ти си... вдигнала капака на Кутията!...

Пандора: А кой, Епиметей?

Епиметей: Мъжът ти! Не друг.

Пандора: И си дошъл, защо?

Епиметей: Ще кажа на брат ми, Прометей! Да не си помисли нещо...

Пандора (Притиска се в прегръдката му.): Защо ще лъжеш, Епиметей? Защо!

Епиметей: Не лъжа...

Пандора: Ти беше по работа излязъл!... А аз... бях в стаята сама... Не! Бях само аз, жена ти, и Ковчежната кутия... Само аз и... тайната. Каквото и да се питах, както и да си отговарях, имах чувството, че лъжа себе си... Обидена се чувствах като жена. Поглеждах към капака й; а бях чувала дотогава все едно и също: "Не питай и не пипай!"... И в един момент я пипнах...

Гълъб: Здравей, Епиметей!

Пандора (Изпреварва мъжа си.): Затъжил се е за брат си. Иска да го види, преди да влезе на заседание при боговете.

Епиметей: Брат ми не е виновен!

Гълъб: Какво те мъчи, Епиметей?

Епиметей: Кутията (Сграбчва торбата пред гърдите си.) е отворена от Епиметей!

Пандора: Иска с тая торба да поеме вините на целия свят...

Гълъб: Не знам какво да кажа... Едва ли ще те пуснат... Нямаш си представа вътре каква битка почва... за властта на доверието... и как, най-важното, ще свърши... щом и богиня-гълъб са поканили; на всичкото отгоре и жена на брат ти.

Пандора: Опасно е, Епиметей, да разнасяш така тая торба!... с Кутията на Зевс.

Гълъб: Кутията на злото! Вътре ли е?

Епиметей: Ще я предам на Зевс.

Гълъбът: Не!... Ще навредиш на Прометей... Тя му е дадена за най-строго пазене - пред целия Съвет на боговете. Сега Зевс би я размахал като доказателство за престъпление, нали е отворена? Затова ли си дошъл - да приковат брат ти отново на Скалата?

Епиметей: Ще я върна вкъщи!

Гълъб: Не бързай, по-полека. По-добре, че си я изнесъл... Защото най-после тя трябва да бъде в ръцете на великата Темида Законността; като майка на Прометей и твоя майка, тя най-малко би могла да сбърка какво точно трябва да направи с нея... Не на мен, Епиметей, на жена си дай торбата, тя ще я предаде на самия бог на законността.

Епиметей предава торбата на Пандора; след това и тримата изчезват от авансцената.

 

9. Заседава Съвет на боговете

Нике, Зевс, Прометей, Хера, Гълъбът, Темида, Хермес, Пандора, Океан

Харити (грации) и музи развеселяват безсмъртните с пеене и танци; хванати за ръце, те заиграват и хоро.

След сигнал на фанфари грациите се пренареждат в шпалир. Пристига с бавни стъпки Прометей - с вид по-скоро на странен пътник, отколкото на безсмъртен титан, издигнат в най-висок ранг; придружава го Нике - крилатата богиня на победата. Спира в подножието на Олимпийския престол...

Нике (Шепнешком.): Поклони се... Прометей! Сведи глава!... Ти си пред Зевс! Не виждаш ли?

Точно това не прави титанът. Неговото търпение е толкова настойчиво, че очаква Зевс - как той ще постъпи. Дълга тягостна пауза. Зевс се изправя още по-буреносен; далечни тътени чак проехтяват... Властелинът, за облекчение на всички, се засмива; и тая радост става все по-видна. Слиза от престола си да посрещне скъп гост. Разтваря ръце и го привлича братски в прегръдката си. Отекват ръкопляскания.

Зевс (Към всички в залата.): Ако там, доле, хората запитат не след седем лета или след седемдесет, а след седем века или три пъти по толкова, че и повече - кой ви даде буквите, числата, геометрията, че и вие да стигате до отговори на задачи, които си поставяте, ще назоват те откривателите, по-лесно или по-трудно. - А кой създаде градовете ви, все по-удобни и все по-красиви? - И това ще знаят. - А кой енергиите разкри, за да стане пътник той, човекът, като ваш съродственик, до планети и край тях в Слънчевата ни система, а и по-далече даже - пак ще има отговор подробен. А кой на тези учени и мъдреци, и те като светулките - кой на тях им даде светлина?, - ако и така запитат хората... Смъртните са склонни и да забравят все пак. И след много, много векове, епохи, отговорът едва ли те ще знаят... Но този път достоен на човечеството е с начало; все от онзи мрак далечен на Земята, когато... Прометей, ето го пред вас (Пауза.), пренесе с кражба, противно на Зевсовата воля, Божествения огън... от железарната на Хефест, на сина ми. И го пося той в души на безпросветни и нещастни хора. Прометей, така ли е?

Прометей: Да.

Зевс (Продължава мисълта си.): Какъв е смисълът да тикаш в ръцете на драгите ми смъртни плуг железен, за да си го произведат по тази мостра с краден огън? Та той им бе отнет - за седем години поред. Значи тоя, който им направи плуга - не е благодетел на земята и на почвеното плодородие. А благодетелят-крадец - той какъв богоугодник ще да е? И когато Зевс се появи на жертвоприношение на земята, поканен с почит и смирение, като цар на смъртните и боговете? Истинският дял да не е за него, а какво? Смрадливият стомах, покрит отгоре с най-красивите цветя - така ли?... Нали разбирате сега как и колко бях гневен и изненадан, когато... най-вече заради откраднатия огън наказах смъртните - седем години да са на тъмно, но и на студено - за да размислят... кой е царят им. И кой е лъжегосподарят. И вместо да се подчинят на строгостта ми, да загасят незабавно и последната искра - с покаяние и човещина, какво стана? От неподчинението им се стъписах чак: не едно пламъче, по изключение, а хиляди и хиляди просветнаха там долу, между шепите на хората - и все от Прометеевия незаконен дар подпалени... Разбирате най-после защо наказах и Прометей така жестоко. И сурово!... Хората са способни, знам го, да се въздигат, че да си сътрудничат чак с нас и да направляват все повече съдбата си. Но са способни и да разрушават всичко, всичко! Което е сторено на земята преди тях. Не им позволих тази слабост!... Какъв смисъл да се избиват и съсипват, а оцелелите да преглъщат мъст и сълзи... Не можех да се бавя, нямах друг избор... Но след цели седем години; седем пъти по четири лета, картината е съвсем друга. И реших да се сдобря със скъпите ми хора. (Към Прометей.) Защо ли? Защото цветето на твоя огън, Прометей, просия у смъртните!... И знанията, посети на земята с Божествения пламък, с тази сила свята, родиха и раждат плодове. И тъкмо с тая благодат отсега нататък Зевс, всевечният огнедържец, ще обновява новия световен ред; не както досега, а с този огън човеколюбив, по-достъпен от всякога за всички; вече и изпитан от ето този олимпийски бог - светлоносец - Прометей!... (След стихване на ръкоплясканията.) От твоето отсъствие научих, че да даваш, без да очакваш да получиш, е незагасващата виделина у човешките души. А и у богове безсмъртни... И все пак кажи... Какво най-много искаш? Имаш волята на Зевс! Каквото пожелаеш, ще се изпълни... Е! Да чуем... най-после - кой е копнежът твой?

Прометей: Хезиона.

Едно дружно учудващо "Ааах!" отеква от шпалира на грациите.

Зевс: Жена си искаш ти! Така ли?

Прометей: Хезиона... е копнежът мой.

И пак учудващият възглас "Ааах!"

Зевс (След пауза.): Добре... Поканете я. Нека да я видим в тоя Съвет на боговете - Хезиона!... Казах! (Към крилатата богиня.) Нике! Любовта на Прометей - да влезе! Прометей, ти - до мене!...

Отдясно на Зевс е седнал титанът Прометей. Фанфари известяват очаквано събитие.

Зевс: Да влиза! Очакваме я.

Влиза крилатата богиня Нике. Тя носи птица на дясната си ръка, отведена от лакътната става пред гърдите й. Спира до престола.

Зевс: ...Каква е тая птица; макар че отговора знам...

Нике: Казахте да влезе любовта.

Зевс: По-ясно, богиньо на победата!

Нике: Пред вас е Хезиона.

Зевс: Така е... Решиш ли да обещаеш всичко... Отведнъж! И без да обясняваш... И тогава? Самият Зевс се принуждава - вместо богиня - да посреща гълъб.

Прометей (След пауза.): Това ли е наградата... за моя изпит... (Изправя се.) Жена ми не е гълъб!

Зевс: Тази птица - да не мълчи!

Гълъб (Проговаря.): Аз съм, Прометей!... Хезиона... Жена ти... любовта и копнежа твой.

Прометей (Към властелина.): Какво е сторила!

Зевс: Попитай Хера... не съм ли й желал доброто.

Хера: Виновната съм аз; не исках за нищо на света това, което и ти не искаш...

Зевс: Ето! С въображение на жена отказвам се да споря.

Гълъб: Прометей!... Не разпитвай повече.

Хера: За да я имаш светлоносецо такава, каквато ти си я оставил на Олимп, да я посрещнеш, когато се завърнеш, както днеска, без угризения на съпружеските светли чувства, преобразих я в тази бяла гълъбица.

Прометей (Към престола.): Мога ли да я посрещна... там, до нея?

Зевс: Да поискаш нещо означава и да знаеш много. Лекомислените губят и когато вземат... Дадох волята си, Прометее!...

Прометей слиза до крилатата богиня.

Гълъб: Прометей!

Прометей: Прости ми... за дългото отсъствие!

Гълъб (С възхищение.): Ти си и сега... почти същият!

Прометей: А ти не си...

Гълъб: Съжалявам! За разочароващата гледка.

Прометей: Искала ли си да станеш птица?

Гълъб: Не.

Прометей (Към залата.): Обижда ме такова правосъдие! Кой измисли тая лудост? (Премества птицата върху една от ръцете си.)

Нике: Лудите не могат да се въздигнат до Олимп.

Прометей: Така ли? Тогава ще попитам - на кого да благодаря, че е дал крила на една невинност? И птицата е надарил с човешка реч.

Нике: Питаш не когото трябва.

Хера: Преобръщай както щеш въпроса си; отнася се за мене! И няма да се повтарям вече.

Темида (Изправя се.): Сине... Не заслужава никакво съмнение почтеността на Хера. Със свойта проницателност и смелост - получаваш ти от нея непокътнато това, което винаги си искал.

Прометей: Но макар и син на Законността, нали не съм лишен от право - да поискам аз жена си - не под формата на друго същество... И истински да са не само гласът й, със свойта искреност; а и ръце, коса и всичко както беше...

Темида: Ако чак толкова те отблъсква тая гълъбова форма, ако твоята жена по прелестни причини бе най-желаната богиня тук, за пирове и празненства в Олимп, като цветето, което би разкрасявало което и да е величие; и ако все пак не е изпитвала с желания и най-невинните очи, този упрек строг се отнася за Темида - богинята на законността. И всяка твоя строгост ти отправяй към майка си виновна! А не към някой друг.

Прометей: Извинявай! Не знаех, че заслугата ти е толкова огромна. (Връща птицата. Крилатата богиня напуска залата, както и влезе, с гълъб в ръка; Прометей заема мястото си отдясно на Зевс.)

Хермес (Към престола.): Ако позволите само...

Зевс: Да, да... Не спирай.

Хермес: Отклонихме се от същината... Ако се не лъжа, отговор не чухме - прошка дадена ли му е на тоя бог-крадец?

Прометей: Моят грях е, че на смъртните човеци - надежда дадох. Това е същината!

Зевс: Не, не се въртиме в кръг. Но понякога отговорът е по-близо до нас не като изговорим, което е на върха на езика ни, а като се позовем на историята... Живееха на земята и щастливи хора; за поколенията сега онова време е утопия смешна, както и да е. И ако мечтателите днешни пропътуват чак до оня свят блажен - как ли ще се чувстват?

Прометей: От мъдрия - мъдрост получаваш; и да не ти отговори - пак по-богат ставаш.

Зевс (Продължава.): Ами как - като в онзи Златен век: без печал, без грижи; без някой да изисква труд от тях; а пък земята преобилна ги гощавала без ограничения със своите дарове. "Това се казва благодат" - биха възкликнали въпросните мечтатели. Но по-добре да се завърнат, откъдето бяха тръгнали. Защото от щастливците от онова най-далечно време - и помен няма. А историята търпелива най-многото, което е изписала за тях, е една въпросителна...

Прометей: Въведение е това. Пролог. Но поуките са по-нататък.

Зевс: Търпение. Друг човешки род не бе чак толкова щастлив; хората отказваха да правят жертви на олтарите, а неподчинението на боговете на Олимп се превърна във всекидневно поведение. И никаква изненада - стигнаха дотам, закъдето бяха се запътили: потънаха, за техен ужас, отведнъж в мрачното подземно царство; и не познават там ни радостите цветни, ни пък скърби черни...

Прометей: И хабер си няма човешката глава по още колко трудни пътища ще мине.

Зевс: Така е. И от реалностите свои - чак дотам се бяха отклонили, че гордостта, тази госпожица превратна, стана им водителка. А бяха и безстрашни, и могъщи, унищожаваха се те дори при най-малката възможност. И колкото по-безпощадно бе това гибелно надпреварване, толкова по-внезапно стана тяхното пропадане - къде другаде, ако не в света под краката им...

Прометей: Този преговор го знаем. Променя се светът. Добре. Но как хората живеят?

Зевс: Не е това, което мислиш...

Прометей (В размисъл.): Дошъл съм направо от Скалата... Там още висят железа...

Зевс: И какво им казваше на хората ти там, горе, докато омиваха нозете ти със сълзи?

Прометей: Хора! Аз съм тук, сред вас, но ви намирам... да теглите на дявола колата!

Зевс: Чухте ли всички? Прометей... Пророкуваш ли със свойта промисъл? Да, продължи...

Прометей: Казвам нещо, което виждам с мисълта си... Чертозите на светлия Олимп, богините, от хубави, по-хубави, и свитите им, остават си, както е било; но чрез писмеността в книгите, скулпторите, живописта и химните. С колесниците на паметта - ще пътуваме; и това безсмъртие дължим все на смъртните... Чудното е, че ни връщат светлината, която ние им дадохме.

Зевс (Шеговито.): В колесницата на незабравата все пак... бих седнал и аз, като теб... и би било чудесно, ако се и черпим на някоя най-обикновена маса... И да гледаме оттам как бледнеем в представите на хората от идващите поколения, спокойно, докато все още ни изобразяват не само в Гърция - в книгите, театрите, в рисунките, чрез химните и чрез какво ли не.

Прометей (Поддържа шегата.): Не възразявам. А не се ли отклонихме от същината?

Хермес (Става.): За същината - продължавам! Този... ангел на земята бе радетел пръв на идея толкова велика, че да се изпълни бяха нужни не сладки речи, а войни. Този бог така изкусен стана на идеи неосъществими, че не си помръдна пръста в никакви борби, но пък за награда какво стана? Не получи ли под ключ най-злите сили - в Ковчежна бронзова кутия? И нали бе връчена на него тя най-официално, както той наставляваше; на такъв съвет на боговете - от благодетеля му Зевс. Но при условие - за най-строго пазене... Слухове се ширят какви ли не, но нека чуем самия богоуправител, отговарящ за делата на човечеството - затворена ли е Кутията на Зевс? Злото на света и сега ли е под неговата власт?

Зевс: Прометей?

Прометей: Не.

Зевс: Да добавиш нещо?

Прометей: Ораторът Хермес стигна същината... Престъпление от най-висша степен! Питам се тогава - защо ме разковахте, като заслужавам наказание за тази... катастрофа - наказание, но още по-строго?... Не. Не е затворена.

Хермес (След пауза.): Спокоен отговор!... Питам се къде говорим? На златопрестолния Олимп? Или в някоя кръчма задимена, където... авантюристи хвърлят зарове или си играят безконтролно с ролетка на смъртта; но не своя живот залагат те, а на народа си, когото управляват...

Темида: Преди да се объркваме с най-крайни заключения, бих попитала и нещо по-весело... най-съвършената женска форма на рода човешки, седнала е между нас, ако тя не бе...

Пандора (Става.): Ако ми е позволено! С всички извинения към великата Темида...

Темида: Да, кажи...

Пандора: Като богиня на законността, която съзнава най-точно значението на всяка дума, би трябвало да знае, че съм толкова... неодушевена женска форма, колкото и движеща картина... Тъй като съм личност. С име. И припомням това на вас с най-искрено... възхищение. (Сяда.)

Темида: Приемам... тази толкова уместна уговорка... Многоуважаема Пандора, ако бяхте "дар на всички" с всички най-, най-съвършени дарове на човешката природа, но за съпруга дадена не на Епитемей, примерно, който живее в един дом с брат си Прометей, а на Хермес, защо не, щеше ли да бъде опазена от посегателства Кутията на Зевс? Затворил в нея той не една и не две сили, съсипващи човечеството?

Пандора: Какво би могло да стане? Не искам и да мисля за подобно нещо; но ако отговор все пак очаквате - от Хермес го поискайте; а не от мене.

Темида: Защото от стопанина, от мъжа зависи преди всичко какво става и какво не става в един дом.

Пандора: Ама разбира се, това е толкова логично!

Темида: Благодаря ви... Последно уточнение от прекрасната Пандора, ако желаете, разбира се: Когато видяхте у дома си Кутията със злите сили - отворена, Прометей, братът на мъжа ви, къде беше?

Пандора: Където си е бил и преди това - на Скалата. С железата прикован.

Темида (Като заключение.): Значи Прометей по същество - няма как да е виновен.

Хермес: Пропаганда! Но не забърквайте със законността и мойто име. Ама кой вдигна тоя проклет капак - ще ни отговорите ли най-после!

Темида: А! Ето и най-точният въпрос... Прометей вече е изведен от този дом, значи остава Епиметей, брат му; няма друг мъж, който би могъл да вдигне този... проклет капак.

Зевс: Епиметей е злосторникът, така ли?

Темида: Не е такъв синът ми, макар че преди малко, отвън, твърдеше, че е виновникът, когото търсим.

Хермес: От болната глава - на здравата; прехвърляне на вина; само и само да се съгласим, че богоуправителят отговаря за цял свят смъртни, но не отговаря по никакъв начин какво става в собствената му къща. Брат му предлагат за жертва, това чуваме. И законността се преобръща... Колкото на Прометей Промислителя се иска. И затова той мълчи.

Пандора (Става.): Злосторникът съм аз! Аз отворих... проклетия капак!... Най-даруваната от таланта на всички вас... Останах в спалната ни стая съвсем сама. Не съвсем, не... И с Бронзовата ракла... Вещ някаква в дома ни, за която моят мъж на излизане и при всяко влизане повтаряше едно и също: не пипай - и не питай!... И толкова. Ден, два, три и повече... Не пипах наиситна, но аз питах не някой друг, а себе си; на въпросите си предполагах отговори - един, два, три... И тия... непозволени отношения с Бронзовата ракла обезсмисляха полека и подмолно истинския смисъл да ме има, да сме едно цяло с моя мъж; когато между нас застана това мистериозно "нещо". Предпочетох в един миг решителен по-голям риск - да изчистя дома си от тая тайна! Преди тя да се разпорежда с нас, както си поиска... Зловредникът, отворил Кутията на злото, не е Прометей Промислителя, нито брат му Епиметей, моят жертвоготовен мъж... Казва се Пандора!... С още едно "най" сред жените: и "най-любопитната"... По-ясно вече няма как да стане. (Сяда.)

Пауза.

Темида: Но следва все пак и въпросът: Можеше ли Пандора Превъзходна да бе дарена в полза на рода човешки... за жена - съпруга в някой друг дом, примерно. Та неустоимите ръце на тая прелест да не са и по-дългите ръце на власт, търсеща изгода от отключване на злото.

Зевс: Темида, Епиметей не тръгна подир грешките на Прометей; в ония дни той намери мъжество и отказа богоборчеството не на който и да е, а на брат си Прометей. Оцених този пример не както и да е. И не съжалявам.

Темида: Не съжаляваме и ние за това... създание несравнимо. Но така причината за освобождаването на Злото от Кутията-затвор е била в ръцете, във властта и в ума на Дарителя по същество.

Пандора: Виждам как търсите правдивостта в дълбочина, това ме радва, но пък вие имате и своя свободен избор, а аз, "подарената", съм вашето изключение; веднъж вече създадена със съзнание в тоя свят голям, препълнен със слова, които ненаситно прихваща и до днес слуха ми, а аз пък го допълвам с думите си, но си оставам все подаръка за "нещо"... Исках Епиметей да не забелязва чак толкоз много всичко най, най в женската ми същност и полека-лека той свикна. И все повече се възхищавам на нашия цар Зевс - как е могъл да ни събере с Епиметей толкоз... разнокалибрени по форма... и толкоз сходни по чувствителност към законността. И по-решителни даже, по-смели, бих казала, и от най-красивите представители на двата пола... Харесва ми, признавам, че вече общуваме без притеснения... Но днес, днеска се оказвам в своя мил дом, как да повярвам!... че не съм само Пандора - жената на Епиметей... но и едновременно и играчка на злото.

Океан: Чух какво ни каза най-мъдрият измежду нас, Зевс... и Прометей, най-далеко виждащият; безкомпромисният Хермес, чудодейната Пандора. И разбира се, Темида Законността... която не прави разлика в правдивостта за син, брат, снаха, роднина; за себе си отмерва със същия аршин, както и за всеки друг бог; както и за самия скиптъродържец на Олимп. А той пък, като върховен цар на боговете, ни управлява чрез универсален договор за съвместимост с общоприетия световен ред; заверен с правото на свободния ни избор и с печата на доверието. И изпитът на времето какво показва, че не изпусна нито веднъж кормилото на управлението при изпитания съдбовни, бих казал и свръхтежки... Но да сме откровени все пак - прокрадва се и глава надига вече едно подозрение... и си пробива път то между боговете. А на Водача силата е в неговото честно откровение с нас... Ще ми се да разберем все пак дали наистина по някакъв свой план Зевс е склонен да изличи човешкия ни род, както твърди най-често Прометей. И наистина ли вече се изправя подобна "грешка"? За такава катастрофа на земята не желаем да сме въвлечени ни тайно, ни планувано, ни пък случайно. Това не е шега и не е работа само на един бог. Даже той и да е върховният водач. Затова би било добре да знаем, без отлагане, какво правим с човечеството?

Зевс: Аз, Океане, вече отговарях на такъв въпрос. Нещо повече, посрещането на Прометей тук, в залата на боговете, за съвет показва, че с Промислителя сме по-близки в разбирането за властта и новия световен ред - от всеки друг път, независимо от неизбежните различия; които не ни правят по-големи врагове, а по-прецизни и дори по-амбициозни за напредъка на всички. И затова той си остава наново богоуправител на всички хора, пръв мой помощник в делата им.

Темида: Ако разрешите, само едно уточнение: в Кутията на злото... била ли е и Надеждата заключена?

Хермес: Ето! Скалъпване на подозрение! Но на кого това е най-много изгодно?

Темида: На законността.

Хермес: Да. На майката Темида и на двамата й сина.

Темида: Има и доказателство, Хермес, че сред... злото в Бронзовата кутия е бил сломен духът и на Надеждата, заключена от самия Бог на боговете.

Зевс (Дори развеселен.): Добре... Темида, да прекратим тая сцена. Ако имаш доказателство, не прави уговорки. Щом истината е в ръцете ти, ами покажи ни я най-после, да я видят всичките.

Темида: Показвам!... Това е... Ковчежната кутия за злините. Пандора е отворила ето този капак. (Повдига го.) Злите сили са излетели. А на дъното... какво мислите, че има? (След пауза.) Надеждата! (Хорово учудване.) Но заложницата на човечеството се е смалила до размера на едно пшеничено зърно... И не е навънка - не че тя не иска, а защото Зевс е заповядал да е тука; и ще се изтърколи пак сред хората (Спуска пак капака.), когато той заръча.

Зевс (Вече и засмян.): Добре си се подготвила, Темида!... Надеждата ми бе първо в твоя син Епиметей и Пандора, а не в катастрофа гибелна за човешкия ни род; и във възпроизводството на най-доброто в него, с дарове привнесени и от таланта на боговете ни... Но ако ръка все пак, макар и най-прелестна, напакости по някаква причина така, че злото излети на свобода, какво става?... Всичката вина се стоварва върху главата на твоя син Епиметей! И пред празната кутия той... да се самоубие ли? Не!... Надеждата, останала последна, ще му каже какво да прави. И той вече знае повече от много богове за цената на смъртта и за красотата да се живее... С това житно зрънце аз спасих сина ти Епиметей. Ще спасим с него и надеждата в света, който и ние, като богове, обитаваме... Но! На Прометей не обещавам нищо хубаво... ако не се покае за най-голямото си престъпление - той краде огън, в който няма пушек - пред очите ми! Той краде не каквото и да е, а от огъня единствен, който от Познанието безгранично грее, а не от друго. И ако с мъките си на скалата най-после Прометей не е... промислил какво зло е сторил на Олимп, това, което преживя, ще е нищо в сравнение с по-лошото, което ще последва без много бавене. (След пауза.) Доктрината му за спасение аз приемам изцяло. И без съмнение. И след като капакът на Кутията е вдигнат - отново ще озаптяваме още по-строго злите сили с него... Възвръщам го на предишния му пост като богоуправител на хората. И пак не друг, а той ще е и моят пръв помощник в земните дела. Ако... това покаяние е възможно - не само с една дума. Но и в човеколюбието ни след това... Прометей, приятелю, говори ни...

Шум от настъпило очакване.

Прометей: Благодаря... за насърчението. Бях обвинен за злосторник, отворил Ковчежето със злите сили, заключено от Зевс. За ужаса на един бог, злосторникът не е нито... честната Пандора, нито брат ми Епиметей; нито брат му Прометей... Акуратният Хермес да не губи смелостта си все пак, защото може да назове сега с по-голяма достоверност - кой е поръчителят.

Хермес: На какво?

Прометей: На злото, което излетя на воля.

Хермес: Паяжинна мрежа сплитате и в момента! Да не заседнете сам в нея?

Прометей: Законност безпристрастна по-нужна е сега и на двамата ни. Но не показвайте на тая драматична сцена жена ми Хезиона като второстепенно лице. Та толкова ли безобидна ви се струва нейната съдба: ненаситила очите на безброй желания, тя бе превърната на роза, на влечуго, отровна гъба, на корморан-рибояд и накрая се завърна като гълъб. За добродетелите й неядливи - оставих я съпруга - посреща ме с крила и перушина...

Темида: Приемам обидата ти, като виновна майка и виждам как те смазва, невъзмездена. И не по-лека на последствия е за мене тя, като виждам накъде вървиш.

Прометей: Директно - към шедьовъра Пандора! Притурили към него по някое секретно копче и боговете ни угодни... Но освен вода и глина и... копнеж към съвършенство, привнесено откъм Божествената железарна, май нужни са и уравненията неслучайни на тайнството живот. Нашият бог Зевс не би отрекъл, че до тези изчисления и до Числото на живота има достъп единствено прамайка ни Земя. А ние сме само нейни ученици.

Хермес: Лекции! За какво говорим?

Прометей: За шедьовъра. Но на какво? По външен блясък, по грация и по поведение и какво ли още не - пример и образец - безусловно. И е шедьовърът невиждан на Олимп, но на безправие! Най, най-красивата, Превъзходната - не може да избира лично своя мъж, защото е "дарена". Ще се учи да обича по поръчка. По поръчка ще има и деца... По-малко жена-съпруга, но повече жена-поръчка, жена-стока или играчка, както тя така се разпозна. И - никаква утеха за Пандора... Питам Законността в тази зала - да се съгласим ли с възпроизводството на такъв модел за устройство и управление на човешките дела?

Хермес: Бих запитал все пак... (Към Прометей.) Защо още не си на Скалата!... Прометей, откъде идваш?

Прометей: Бях на гости, Хермес.

Хермес: При кого, Промислителю?

Прометей (След пауза.): При Всевиждащия. Бях!... Ох, олекна ми!...

Хермес: Какъв късмет! И защо светът не е добър - каза ли ти най-после?

Прометей: Когато някой задава и така въпроса, но и без да прави стъпки към очаквания отговор, значи е на крив път.

Зевс: Това... Число, което не случайно и не рядко споменаваш ти, а и впрягаш го във всяка битка... имаш ли представа все пак - какво представлява?

Прометей: Изчисленията ли?

Зевс: Числото на живота...

Прометей (Продължава.): Слово, без да е реч, вълна и светлина, но никой не ги вижда, ритъм и музика, но никой не ги чува... Нито една дума не е моя, а на прамайка ни Земя. Но заради припомняне на чужди мисли не означава, че съм и съсътворител... на шедьовър с човешки разум; донякъде съм на разума слуга и изпълнител.

Зевс: И? Оттук нататък?

Прометей: Темида Законността, а и боговете в тази зала, разбират от закони и от правов ред... Ако този експеримент "Пандора" за... сътворяване на човек с непозволена цел се оцени като грешка, допусната за първи и последен път, готов съм да се съглася с мъдрия ни цар Зевс, като негов пръв помощник на земята, за въздигане на духовността... Ако ли пък вие, като върховен властодържец на Олимп, и Съветът на боговете - отсъдите, че единственият луд в тая зала е Прометей, о, Хефесе, приятелю, пак грабвай железарските клещи и чука - и направо на Скалата... Ако ли и по-лошо има, о, късметлия ще съм - да е за награда Зевсовата изненада...

Зевс (Става, движи се и спира тук-таме пред боговете, събрани на съвет.): Пандора!

Пандора (Изправя се от изненада.): Да?

Зевс: При мене!... Тука! (Сочи мястото до себе си. Тя дотичва и спира с нисък поклон. Зевс я подкрепя внимателно, докато застане с целия си блясък пред очите на всички, които я гледат.) Шедьовърът Пандора!... Без даровете на скъпите безсмъртни? Не откъснахме ли доброволно от таланта си? За да украсим една човешка същност... Не?... А какво тогава... По външен блясък, по грация и по поведение - пример и образец невиждан... Но на какво? Чухте ли добре?... Шедьовър на безправие!... Прометей Промислителят току-що ни обвини, че не въздигаме човешкия ни род от нищетата му, а го подчиняваме още повече - чрез разкрасяване! И ето примера: казва се Пандора... (Разярен.) Хе-фест!

Хефест (От мястото си.): Да изляза?

Зевс: Не! Не ми трябва куцукането ти. Като ковач в железарната на Олимп, ненадминат майстор и като създател на същество - човешки образец - това само хорското подобие ли е?

Хефест: Отвсякъде се вижда какво точно е Пандора, без съмнение.

Зевс: Добре... Другояче ще попитам: кой принуди боговете на Олимп да откъснат от своите дарби, да ги прибавиш към вода и пръст и да замесиш невиждано тесто? И не без тяхното дихание - на света да се появи това... нещо... (Разглежда я.) Аз казвам - възшествие към по-висш човешки род. А според Прометей? Ние сме прес-тъп-ници! Току-що този... човекозастъпник ни посочи с пръст! И нарече това наше сътворение Пандора - шедьовъра "Безправие"; без колебание... Или, Хефест, ти ми измени със занаята си, като първосъздател, или изменници сте вие, благодетели на Пандора Превъзходна... Или престъпникът е тоя, който ви говори; самият върховен властодържец Зевс!... Нали съзнавате сега думите какви войници са и как само се съюзяват? И как си заговорничат, дори когато си мълчат... Току-що разбрах, че искат те не само присъда за измамника, властта му - но и главата му!... Темида! Истината е една, нали?

Темида (Изправя се.): Да... И ще я познаем не по изговарянето, а по нейното доказване.

Зевс: Хефест! Отвори си устата най-после, без да ми куцукаш.

Хефест: Царят на небето и земята на никого не е изменил; нито са престъпили законността боговете, призовани тук; нито Прометей...

Зевс: Та-ака ли! Я виж ти какъв разкашкан помирител...

Хефест: Думите, каквито и войници да са, ако ще и да са войска неизброима, на Пандора те не могат да са подменител. Защото тя е потвърждението пред нас - за себе си. И друго доказателство по-истинско не съществува; не може и да има.

Зевс: Темида! Властта на думите вече не търпи отлагане. Като крепителка на законността, ти кажи как да я измерим? Но не и с право на надумване... Попитах - как?

Темида: Чрез гласуване.

Зевс: Добре... Точен отговор!... И ако е прав Прометей, че лично Зевс, а не някой друг, е поръчителят на шедьовъра "Безправие", както казва той, нека тайно боговете да пуснат в шепите на Пандора цветно камъче... Но пък ако смятат, че пред тях стои една надарена човешка личност, като Пандора Превъзходна, нека да гласуват също тайно, но само с бяло камъче... И ако аз съм прав, признавам, гневът ми ще въздава справедливост, та чак очите ми ще се ужасят със сълзи... Нали ме чу, Темида?

Темида: Казахте "ако". Но не казахте, ако сте неправ, пак ли ще сте Гръмовержец властодържец?

Зевс: Вие тогава ще въздадете справедливост. Вие! А аз ще ви се подчиня... А сега - гласувайте! Пандора, събери в своите шепи камъчетата на съдбата, пуснати от боговете. И ги изсипи след това в ръцете на Темида Законността. Хайде!... И дали това не е последната ми воля... аз не знам.

Пандора спира пред боговете с две шепи, опънати напред. И те пускат скрито своето избрано камъче. Докато се спре отново пред Темида, откъдето първо бе тръгнала. Изсипва всички камъчета в нейните приготвени шепи. И зачаква резултата.

Зевс (Приканва Темида и Пандора в централния кръг на Съвета. Към всички.): Няма нито величие, нито стабилност, ако царуваш на роби. Така че желая съгласията, както и отрицанията, да се обявят ясно. Приемам това върховенство... да се подчиняват богове и хора - доброволно... Темида, това значи - какво?

Темида: Управление - чрез свободната воля; а не само да господствуваш... това значи. Всеки да отстъпи частично от своята власт; но отстъплението да е в разумни граници; и да е разумно прието.

Зевс (Въздъхва.): Та малко ли, кажи, воювахме ние заедно? И срещу безправния световен ред на баща ми Кронос бяхме и по-справедливи, неслучайно, щом създадохме този Съвет на боговете. И станахме така, пак неслучайно, и по-решителни. Но дали, питам се пред всички, вече можем и без водач? А властта на Олимп да е още и още по-стабилна.

Темида: Водач ни трябва! За да издава и занапред заповеди. Да съблюдава изпълнението им. Да разпределя задачите. Да помирява различията. Да награждава усилията и геройствата.

Зевс: И да наказва!... волята за надмощие, омразата, егоизма, самонадеяността. Гневът ми вече отпуска юздите на конете си... срещу всички сестри на Лъжата.

Темида: Ако всеки от нас действа на своя глава, без да се допълваме, без да го е грижа и за законността, то и делата ни ще са безплодни.

Зевс: Господарят на съдбата е наистина в твоите шепи. И в момента вече ви говори не Зевс, царят на света, а само един глас от този Съвет на боговете... (Към всички.) Не друг път, а сега, без да гадаем, Темида Законността нека ни съобщи резултата от гласуването... (Пауза.) И повтарям, за да е съвсем ясно. Всеки убеден, че сътворената Пандора, която е пред вас, е шедьовър на безправието, както твърди Прометей, и създаден измамно - чрез разкрасяване - от самия Зевс, който ви говори - е гласувал само с цветно камъче. Обратното, всеки убеден бог, че същият Зевс не е такъв измамник в сътворяването на човешки образец, за възшествието на всички хора на земята, е гласувал за Пандора Превъзходна - само с бяло камъче... Темида, преброи ли гласовете?

Темида: Да.

Зевс: И какво узнаваме най-после. Съобщавай, де.

Темида: Цветни камъчета - гласове за Прометей: две... Всички останали са бели. Само бели!... За Пандора Превъзходна.

Зевс: Покажи сега на всички резултата.

Темида показва шепите си пред Зевс, той вдига жезъла си от признателност; отмества се и пред всеки друг бог и пак се завръща в централния кръг.

Зевс (Между Темида и Пандора.): Хефест... Хе-фест!

Хефест (С накуцващи крачки застава пред върховния бог.): Да, татко!

Зевс: Бавиш ли се?...

Хефест: Татко!

Зевс: Прометей ми разпъни наново! По-лесно ти е... този път. А баща ти ще го изгори върху скалата със светкавица, която светът не е виждал. Огненоносецът - на огън ще превърна!

Хефест: Не друг, а аз не скрих от него как се ражда... Благодатния огън.

Зевс: Млъкни.

Хефест: И в мойта железарна се научи той как да прави рало от желязо; и днеска хората орат по-добре земята си и живеят по-лесно.

Зевс: Ти преговаряш ли? Или ме предаваш!

Хефест: Татко! Не него - мене накажи... Най-виновният.

Зевс (Съска.): Ще те обездвижа!... изрод куц... с още пет пирона...

Хефест: Това е прекалено... Аз отказвам! Ето, не подчинявам се на царя... Окови сина си!

Зевс: Заставяш ме? Пред целия свят... (До лицето му.) Не отмятай, негоднико, към баща си два позора!

Пандора (Към Зевс.): Аз нямам ли думата?

Зевс (Засмива се с усилие.): Имаш думата, Пандора Превъзходна. И всички вече те чуват!... Какво желаеш?

Пандора: Да гласувам.

Зевс (Изненадан.): Добре... Темида, дай й от двата вида камъчета; и едно само пусни в шепите на Законността. Но този глас, надявам се, че знаеш, няма да е достатъчен, за да промени общото съгласие на вота.

Пандора (Пред двете шепи на Темида за гласуване - вдига едната си ръка показно и обявява.): Гласувам с цветно камъче!... щом като човек съм и такъв шедьовър, божествено дарен, че чак Прометей ще го разпънат; и отгоре на това ще го мъчат на Скалата и със светкавица... А Хефест, милият, че ме е създал, като подарък, не толкова признат - разпятие и за него. (Показва цветното избрано камъче и го пуска явно в двете шепи на богинята пред нея.)

Зевс (Желае да обхване с поглед всички лица от Съвета.): Прометей от днес не съществува!... Каквито и легенди за него смъртните да съчиняват. И като богохулник - още по-решителен - се връща там, където вече той е бил... Но и като братов син, съзнавам. И като приятел... приятел - какъв точно - това сърцето ми единствено разбира... Не го и скривам под земята; ще го вдигна пак във висините; повече от всичко искам, богове и хора, да разберете най-после кой е Зевс... Това майката на Прометей до мене знае; но няма, няма как да пресуша сълзите й... Аз губя... велик приятел, а тя - велик син.

 

 

ЕПИЛОГ

Пишещият (В кресло, късно нощем; мисли, които се чуват.): А Прометей и Хефест!... Какво стана? Заповедите на Властодържеца са част, но не и край на историята... Ако сега чуваш молбата ми, ако изобщо заслужавам благоволението ти, дори да е за последен път, моля те, обади се. Разкованият какво всъщност е: едно бледо копие на древногръцките братовчеди, споени в едно лице, или е Крачещия през света - без титани?... Тази сюжетна празнина може да бъде запълнена не от човешка ръка, а от гласа на самата Земя; от Говорящата прамайка на света...

Глас (На екран се виждат хребети, върхове и равнини от "птичи поглед"; звукът се приближава от далечината.): ...какво стана ли?... Гръмовержецът изстреля мълния към Скалата в Скития. И улучи Прикования; Огнедарителят избухна в пламък - без никакви следи от дим!... Но за да приземя нещата, ви съобщавам, че Светлината не е край... А пък Хефест - той не забива пирони в плътта на Прометей за втори път; видя как се мъчи, прикован от друг и как Зевсова мълния избухна право в него; светът по-бяла светлина от тая не бе виждал. И тогава... ковачът на Божествената железарна бе обездвижен от друг ковач - пак с пет пирона; на същата Скала, отхвърлил волята на баща и цар, за най-голяма изненада.

Глас (Лица на хора сред улица, когато е най-многолюдна.): Повече никой не го видя; ни на Олимп, ни другаде... И доста хора не спират да питат: Прометей и Хефест измислени ли са?... Вместо отговор, задавам другояче въпроса: А не живее ли сред вас, оттогава, и един безсмъртен?... Абсурд! Нали? А някой да го оковават два пъти, за да се откаже от Земята, дори да го изличават и със светкавица - нищо чудно? И вместо забрава да го погребе и погълне - той, благословен от небесата и неподвластен на царе, слезе сред човеците като светлина... Къде е - пак ли питате?... Ще го познаете по жарките искри в очите, където той не се крие; и по човещина, дотолкова пречистена, че грее и когато покрай вас е тъмнина...

Глас (Сцени от протести и насилия.): Разкованият човек не е измислица на древна Гърция... Той, а не друг, громи оковите на всяка власт и освобождава всяка личност; без белези от гвоздеи по ръцете и по горките глезени... Все крачещ през бунтовете на живота. През всякакви злини и войни. И в крайна сметка - прекосяващ котловини и планини на вековете.

Глас (Поражения сред индустриален пейзаж, сред флората, фауната и сред водата.): И за да не смесваме мит и реалност, на свой ред и аз ви питам - вашата първа родителка, вашата Майка Земя, Говорящата в момента, само няма пръст ли е? Тогава защо чувате гласа й в тая пиеса?...

Кадрите се отдалечават до "птичия поглед" и отново след това лицата на една многолюдна улица се виждат съвсем отблизо.

Глас. ...и ако е онова, които си мислите, защо, скъпи чеда, ме удряте с плесници, но скришом! А пред публика за вас си оставам Майка Земя, неоспорвана ни най-малко; а в действителност все по-голяма част от мен, безсмъртната, по-безсмъртна от всичко на света, превръщате в мъртва пръст. В неговоряща земя... Защо?

Край

 

 

© Благой Ценов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 21.04.2015, № 4 (185)