|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЗА СВЕТА НА ДЕЦАТА, КОЙТО ВЪЗРАСТНИТЕ НЕ РАЗБИРАТАсен Милчев
И така - Моника Компаникова е дипломирана художничка, обществено известна повече като писателка. Тя започва да пише романа си "Петата лодка", когато се ражда големият й син, и го завършва, когато на света идва по-малкият. Основната история в изтъканото от няколко линии на действието и различни времеви хоризонти произведение е на дванайсетгодишната Ярка, момиче на границата между детството и съзряването, без баща, има майка, травмирана от ранното си майчинство, както и амбициозна баба, травмирана от политическата емиграция на съпруга си. В този триъгълник на поколенията естествените отношения на любов и уважение са заменени с търговия на чувствата. В него бабата Ирена не иска да я наричат "бабо", майката Луция се съпротивлява с всички сили да бъде истинска майка, а нейната дъщеря напразно търси път към сърцето й. Майката се ръководи от две основни житейски "мъдрости" - "не ми създавай проблеми" и "остави случайността да решава вместо теб". Така още от ранно детство Ярка се научава да не обременява околните със собствените си грижи и често напуска студения семеен пристан и се закотвя в градинския парцел с къщичка между лозята, наследена от дядото емигрант. Там е нейното зелено царство, което управлява сама, в него тя изгражда собствен паралелен свят на бедния си и ограничен живот. Убежище с "досега непозната поетика и спокойствие, истински покой, вътрешен и външен. Дълбоко вдишване и издишване. Тишина и аромати". Не е чудно, че в този объркан свят страдащата от липса на любов и внимание Ярка си открадва (или заема) две бебенца близначета, отнася ги в своето царство - градинската къщичка извън града, която изглежда като параходче, изгубено сред морето от трева, и там организира свое тайно алтернативно семейство, към което се присъединява и "бащата" - избягалият от къщи осемгодишен Кристиян. (Това момченце пък е жертва на обсебващата любов на майка си, която го "предпазва" от всякакъв досег с реалния живот, и на егоистичния си, незаинтересован баща.) Интересното е, че тази на пръв поглед странна и неправдоподобна история почива на действителен случай. Това е една книга за възрастните през погледа на децата. Светът на децата, който възрастните не приемат, а грубо се намесват в живота им. И малките са принудени да бягат от жестоката действителност и да търсят спасителната лодка сред морето от скандали и неразбирателства вкъщи, като често намират по-голяма сигурност на улицата. И едновременно с това книгата е и крехка изповед за света на възрастните, видян през очите на децата. Модерна проза, написана с голяма емпатия - съпричастност. Критиката не пести суперлативи за романа, оценявайки способностите на авторката да пише "нежно за груби неща", с чувство за силна визуализация и поетически детайл. Сравняват прозата на Компаникова с ранните творби на Труман Капоти. А когато журито й присъжда най-престижната литературна награда в Словакия за прозаично произведение на годината Anasoft litera, то се мотивира по следния начин: "Покрай сюжетната линия в романа се разиграва психологическа експериментална студия, близка до тази в такова забележително произведение като "Повелителят на мухите" от нобеловия лауреат Уилям Голдинг." Авторката е населила своя роман с тъжни, самотни и преждевременно порасли деца, които са наранени от най-близките си и странят от тях, сключвайки помежду си тайни съюзи. Детската беззащитност и крехкост тук се конфронтира с безогледността и бездушието на възрастните. Така доминираща тема на книгата става връзката между деца и родители, белязана от недостатъчна интимност и любов. Ситуацията се изостря, когато някой, който не е подготвен да носи отговорност за самия себе си, е принуден или доброволно поема отговорността за живота на други. Това е вълнуваща история, която държи в напрежение и очакване читателите. Авторката й вдъхва живот чрез тънката си наблюдателност и талант на разказвач, превръщайки написаното във великолепен модерен социално-критически роман, който от началото до края се възприема като драма. В него по неповторим начин се проследява и линията на развитие на жената от детските и тийнейджърски години до старостта. Моника Компаникова се задълбава в тъмната страна на съществуването и търси средства за борба срещу самотата и безотговорността. А решението не е толкова трудно - това, което липсва на мнозина: любов, всеотдайност, уважение и разбирателство.
Моника Компаникова. Петата лодка. Прев. Асен Милчев. София: Нов Златорог, 2016.
© Асен Милчев
|