ЗА СВЕТА НА ДЕЦАТА, КОЙТО ВЪЗРАСТНИТЕ НЕ РАЗБИРАТ

Асен Милчев

web

Моника Компаникова е родена през 1979 г. в Поважска Бистрица. Завършила е Висшият институт за изобразително изкуство (има две специалности - цветна графика и живопис) в Братислава. След като участва два пъти успешно в литературния конкурс "Разказ", дебютира със сборник кратка проза "Място за самота" (2003, 2. изд. 2012, превод на сръбски 2010), за която получава литературната награда "Иван Краско". През 2008 г. става носителка на наградата на "Татра банка" за млади творци. Втората й книга "Бели петна" (2006, 2. изд. 2012) е сред финалистите на най-сериозната словашка награда за най-добра проза на годината Anasoft litera, която й е присъдена през 2011 г. за третата й книга - романа "Петата лодка" (2010, 2. изд. 2011, 3. изд. 2012), преведена на чешки, немски, унгарски, арабски, полски, а вече и на български. А в Хърватия е включена в поредица от трийсет съвременни европейски романа. По мотиви от "Петата лодка" и други нейни разкази възникват няколко сценария на студенти от висши учебни завения, свързани с изкуствата, в Братислава, кратки анимационни филми, монодрама, театрални постановки... Свободна адаптация на романа е излизащият през тази есен на екран едноименен игрален филм на режисьорката Ивета Грофова (словашко-чешко-немска продукция). През 2013 г. Компаникова публикува илюстрованата детска книжка "Приказки от морските дълбини", отличена като една от най-добрите книги на годината и получила награда от Словашкия литературен фонд. Като аудиокнига тя има успех в Словакия и Унгария. Най-новият й роман "Сливане" излезе през 2016 г. Пише редовно за вестници и списания, а нейни произведения са излизали в сборници и антологии в Германия, Полша, Сърбия, Хърватска, България, Чехия, Австрия, Унгария и другаде. В момента работи в книгоиздателство "Артфорум" в Братислава.

И така - Моника Компаникова е дипломирана художничка, обществено известна повече като писателка. Тя започва да пише романа си "Петата лодка", когато се ражда големият й син, и го завършва, когато на света идва по-малкият. Основната история в изтъканото от няколко линии на действието и различни времеви хоризонти произведение е на дванайсетгодишната Ярка, момиче на границата между детството и съзряването, без баща, има майка, травмирана от ранното си майчинство, както и амбициозна баба, травмирана от политическата емиграция на съпруга си. В този триъгълник на поколенията естествените отношения на любов и уважение са заменени с търговия на чувствата. В него бабата Ирена не иска да я наричат "бабо", майката Луция се съпротивлява с всички сили да бъде истинска майка, а нейната дъщеря напразно търси път към сърцето й. Майката се ръководи от две основни житейски "мъдрости" - "не ми създавай проблеми" и "остави случайността да решава вместо теб". Така още от ранно детство Ярка се научава да не обременява околните със собствените си грижи и често напуска студения семеен пристан и се закотвя в градинския парцел с къщичка между лозята, наследена от дядото емигрант. Там е нейното зелено царство, което управлява сама, в него тя изгражда собствен паралелен свят на бедния си и ограничен живот. Убежище с "досега непозната поетика и спокойствие, истински покой, вътрешен и външен. Дълбоко вдишване и издишване. Тишина и аромати".

Не е чудно, че в този объркан свят страдащата от липса на любов и внимание Ярка си открадва (или заема) две бебенца близначета, отнася ги в своето царство - градинската къщичка извън града, която изглежда като параходче, изгубено сред морето от трева, и там организира свое тайно алтернативно семейство, към което се присъединява и "бащата" - избягалият от къщи осемгодишен Кристиян. (Това момченце пък е жертва на обсебващата любов на майка си, която го "предпазва" от всякакъв досег с реалния живот, и на егоистичния си, незаинтересован баща.) Интересното е, че тази на пръв поглед странна и неправдоподобна история почива на действителен случай.

Това е една книга за възрастните през погледа на децата. Светът на децата, който възрастните не приемат, а грубо се намесват в живота им. И малките са принудени да бягат от жестоката действителност и да търсят спасителната лодка сред морето от скандали и неразбирателства вкъщи, като често намират по-голяма сигурност на улицата. И едновременно с това книгата е и крехка изповед за света на възрастните, видян през очите на децата.

Модерна проза, написана с голяма емпатия - съпричастност. Критиката не пести суперлативи за романа, оценявайки способностите на авторката да пише "нежно за груби неща", с чувство за силна визуализация и поетически детайл. Сравняват прозата на Компаникова с ранните творби на Труман Капоти. А когато журито й присъжда най-престижната литературна награда в Словакия за прозаично произведение на годината Anasoft litera, то се мотивира по следния начин: "Покрай сюжетната линия в романа се разиграва психологическа експериментална студия, близка до тази в такова забележително произведение като "Повелителят на мухите" от нобеловия лауреат Уилям Голдинг."

Авторката е населила своя роман с тъжни, самотни и преждевременно порасли деца, които са наранени от най-близките си и странят от тях, сключвайки помежду си тайни съюзи. Детската беззащитност и крехкост тук се конфронтира с безогледността и бездушието на възрастните. Така доминираща тема на книгата става връзката между деца и родители, белязана от недостатъчна интимност и любов. Ситуацията се изостря, когато някой, който не е подготвен да носи отговорност за самия себе си, е принуден или доброволно поема отговорността за живота на други. Това е вълнуваща история, която държи в напрежение и очакване читателите. Авторката й вдъхва живот чрез тънката си наблюдателност и талант на разказвач, превръщайки написаното във великолепен модерен социално-критически роман, който от началото до края се възприема като драма. В него по неповторим начин се проследява и линията на развитие на жената от детските и тийнейджърски години до старостта. Моника Компаникова се задълбава в тъмната страна на съществуването и търси средства за борба срещу самотата и безотговорността. А решението не е толкова трудно - това, което липсва на мнозина: любов, всеотдайност, уважение и разбирателство.

© Асен Милчев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 27.09.2016, № 9 (202)