Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Февруари  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

НЕСБЪДНАТИТЕ ЖИВОТИ НА ЕДНО ПОКОЛЕНИЕ
Наградата "Европейска книга" за 2020 г. получи словашкият писател Павол Ранков

Асен Милчев

web

В края на миналата година от Париж дойде новината, че на словашкия писател Павол Ранков (1964) е присъдена годишната награда "Европейска книга", учредена от асоциацията Esprit d'Europe (Духът на Европа). Отличието, което се раздава за 14-ти път, му се отрежда за романа "Случи се на 1 септември (или когато и да било)", който излезе неотдавна в превод на френски в издателство "Гайа". Авторът го представи по време на международния панаир на книгата в Париж. (Книгата е издадена у нас през 2014 г. в издателство "Ерго" в превод на Николай Фенерски). При решенията си журито на конкурса винаги е търсело в произведенията на кандидатите позитивни европейски идеи, които създават общи ценности. Заключението за романа на Ранков е: "Забележителен принос към изследването на паметта и съвестта не само на жителите на бившия източен блок, но и на цяла Европа".

За първи път наградата "Европейска книга" е обявена през 2007 г. по предложение на бившия шеф на Европейската комисия Жак Делор, а председатели на журито са били личности като именития британски писател Джулиан Барнс и известния представител на новата вълна в немското кино Фолкер Шльондорф. Кой да стане лауреат на престижната награда през годините са решавали публицисти от най-известните европейски медии като френските "Льо Монд" и "Льо Фигаро", белгийският "Льо Соар", испанският "Ел Паис", италианският "Ла Република", немският Ханделсблат", полският “Газета Виборча", брюкселското издание "Политико" и др. В миналото носители на приза са ставали например Роберто Савиано, Пол Лендваи или Робер Мьонас.

Не случайно получилият ценната литературна награда роман на Ранков, освен на френски, вече е преведен и на английски, италиански, немски, румънски, хърватски, чешки, македонски (ако приемем, че има такъв) и разбира се, на български (общо 12 езика).

Лауреатът трябва да получи наградата си, чието парично изражение е 10 000 евро, през февруари 2021 г. в Брюксел.

Безспорно Павол Ранков е най-превежданият словашки автор у нас. Носител е на множество национални и международни литературни награди. Представян е подобаващо и на страниците на "LiterNet". Да си припомним: най-напред името му се появява в бр. 2 от 2003 г. на списанието с няколко разказа в превод на Николай Фенерски. После дойде рецензията на Марин Георгиев "Когато и Бог те изостави" в бр. 12 на 2014 г., посветена на романа "Майки" (преводач Асен Милчев, издателство "Безсмъртни мисли"). Следва пространно интервю на пишещия тези редове с писателя: "За автора най-важна е последната му книга", което е поместено в бр. 6 от 2019 г. Разбира се, Ранков намери място и в Панорамата на съвременната словашка проза в "LiterNet", където бе включена и приказката му "Принцовете близнаци" (бр. 2, 2020 г.), като публикацията изпревари словашката премиера на едноименната книга с приказки. И най-накрая (засега) идва миналогодишното издание на романа му "Легенда за езика" (превод Асен Милчев, издателство "Безсмъртни мисли"). Но за него ще говорим друг път.

Вниманието ни сега отново е привлечено от първия исторически роман на писателя, чието ново европейско признание ни дава повод да се върнем към него и да се опитаме да анализираме причините, довели до големия му успех сред критиката и читателите.

 

Романтика и история

Павол Ранков. Случи се на 1 септември"Случи се на 1 септември (или когато и да било)" е най-известното, станало вече култово, произведение на Павол Ранков. Чрез него той даде заявка, че ще има водеща роля в съвременната словашка литература. Не случайно този роман получи и други международни признания - през 2009 г. му бе присъдена международната награда по литература на ЕС (тя е различна от миналогодишната "Европейска книга"!), а през 2014 г. - Средноевропейската литературна награда "Ангелус" в Полша. Ето накратко какъв е сюжетът на романа:

На 1 септември 1938 г., в последното предвоенно спокойно лято в Европа, на модерната къпалня в югоизточния словашки град Левице, известен с етническото многообразие на населението си, се случва ключовото събитие в романа: трима 13-годишни пубертети - унгарецът Петер, чехът Ян и евреинът Габриел - решават да си устроят плувна надпреварва, чийто победител може да ухажва русокосата хубавица словачката Мария. Те живеят в район, където всички исторически и житейски обрати, засягащи националността или вероизповеданието им, не успяват да унищожат тяхното приятелство, въпреки че цял живот те си остават съперници за любовта на съученичката си. Състезанието завършва без победител, но то продължава на всичките около 300 страници на книгата: разпростира се в следващите 30 години. Вместо на глави, романът е разделен на годишни епизоди от объркания живот на главните герои (от Епизод 1938 г. до Епизод 1968 г.). В тях всеки от участниците в своеобразния "любовен четириъгълник" търси мястото си в епохалните събития на Европа по онова време, които следват с главоломна бързина: краят на "първата Чехословашка република", съществувала между двете войни; Мюнхенското споразумение от 29 септември 1938 г. и окупацията на южна Словакия от Унгария; 14 март 1939 г. - обявяването на Първата самостоятелна словашка държава (настоящата е втора по ред); появата на Хитлеровия протекторат Бохемия и Моравия (15 март 1939 г.); избухването на Втората световна война (1 септември 1939 г.); обявяването на война на СССР от страна на Словакия и изпращането на войски на Източния фронт (след 22 юни 1941 г.); от 25 март до 20 октомври 1942 г. - депортиране на 58 000 словашки евреи в лагерите на смъртта; словашкото национално антифашистко въстание (29 август 1944 г. - 29 октомври 1944 г.); пристигането на Червената армия в страната през 1945 г.; февруарският преврат през 1948 г. и установяването на жесток комунистически режим; възникването на държавата Израел (май 1948 г.), комунистическият терор през 50-те години; Унгарската революция през 1956 г.; политическото "размразяване" при Хрушчов през 60-те години; Чехословашката пролет при Александър Дубчек; съюзническата окупация на Чехословакия след 1968 г. и последвалата я т.нар. нормализация.

Наистина, малко странно изглежда съжителството между началната романтична сцена от романа, започваща с идилията на героите на къпалнята в Левице, и бурните, често жестоки събития, през които те ще преминат през политическия пъкъл на времето, без да достигнат до разрешаване на спора си. Само година след плувната надпревара Ян (Хонза) е прогонен заедно с родителите си в Протектората, в Бърно. Петер и Габриел остават в град Левице, който вече е част от Унгария. Момчетата съзряват в един свят, пълен с обрати и страх, животът им всъщност е непрестанна борба за оцеляване и утвърждаване. Действието на романа ни отвежда за няколко глави до Израел или Америка. Един след друг протагонистите се загубват, на път са да се предадат, но по ирония на съдбата или със силата на взаимното приятелство отново се събират. Важна роля в това, разбира се, играе девойката Мария, поради която на всеки 1 септември, на едно и също място, те редовно възобновяват плувните си надпревари.

За писател професионалист би трябвало да не е толкова трудно да измисли такива квазиромантични преживявания като тези на къпалнята в Левице. Ранков обаче предлага най-революционното разбиране на историята на Словакия, която се материализира чрез историите на литературните герои и техните съдби: те не са предопределени от етническите им различия, но произходът им играе ключова роля при различните перипетии в романа. Авторът е трябвало да се примири с множеството противоречиви исторически обстоятелства, които и сега са предмет на политически спорове: Например и до ден днешен националистите в Словакия, чието политическо влияние не може да се пренебрегва, смятат католическия свещеник Йозеф Тисо, който под натиска на Хитлер обявява Първата независима словашка република, за герой. Дори негов паметник се издига в родното му място. Алтернативата тогава била Словакия да бъде анексирана от по-надеждния германски съюзник Унгария. Само че върху другото блюдо на везните на правосъдието тежат престъпленията спрямо евреите, които са извършени по негово време. Това е една от причините след идването на власт на комунистите Тисо да бъде осъден и обесен.

Всеки от субектите в повествованието трябва да премине през чистилището на политическите зигзаги и да осмисли своята истина. Авторът примирява гледищата им, така да се каже, фактологически. Героите му са се импрегнирали срещу историческите събития, които формират житейските им траектории, но постъпките им в крайна сметка всъщност се диктуват от най-универсалната от всички стратегии - любовта. Ала точно тази подменена фактографичност предпазва автора от опростенчество или идеологизиране на темите, спрямо които - волю-неволю - чрез персонажите си трябва да заеме позиция. Той се придържа към нея, като си позволява да я наруши само в най-неочаквани ситуации (карикатурното изобразяване на унгарският диктатор адмирал Хорти, Йозеф Тисо, комунистическите сталинистки вождове Антонин Новотни, и Густав Хусак, реформаторът Александер Дубчек), което освен другото издава и иронизиране на цялостната картина, иначе прикрита под събитийните перипетии на главните герои.

В романа се разисква и историята на тълпата, в която отделният човек отдава своя опит, формиран от разноликите образи на съдбата. Ранков показва и моментите, в които характерите достига до своя драматичен кръстопът. Той не борави с тесните понятия за "добро" и "зло", а описва конкретните изпитания, през които преминават участниците в повествованието, разказва за последствията от промените и прехода от смразяващото "зиг хайл" до бодряшкото "слава на труда", "другарю" и естествено разкрива същността на двата тоталитарни режима. Психологическата нагласа на героите предразполага към трезвата констатация: "днес е така". Те обаче не ни поучават, а със съдействието на самия читател разкриват значението на вярата в обществото, относителността на истинските убеждения и избора между личността и времето. Авторовият замисъл ни води през безстрастната фактология към горещите моменти, в които доминираща роля играе любовта.

Според инципита (въвеждащите думи) на първата страница в книгата, който идентифицира основния текст и понякога служи като заглавие: "...Всичко е измислица. Никога не е имало нищо, никога никой не е живял. Нито първи септември някога се е случил". Поначало авторът запраща героите си в едно забравено от Бога място, където в пъстрата палитра от етноси мирно съжителстват различни народности, включително и българи. Там стават неща, които надхвърлят човешките разбирания. Ранков е използвал обаче таланта си, за да свърже зависимости, които още никой никога не е успял да свърже, и го е направил така, както му е диктувало поколенческото съзнание и творческото му усещане. Най-забележителното е, че той ги изкарва на преден план, докато негови предходници само плахо ги бяха отбелязвали. Фрапиращото е, че никой няма да повярва, че това, което се разиграва в книгата му, наистина се е случило. Вярно, кой ли днес би отдал значение на някакво си съзнание или усещане? Кой би си признал, че между черното и бялото има толкова нюанси, че да се затормозяваш с безпогрешното им възприемане води до проблеми с личността, идентичността, ориентацията, свободата да се присъединиш към тълпата, свободата доброволно да се откажеш дори от собствената си свобода? Кой би си признал, че в живота често става така? Милосърдният Ранков знае това и предлага на читателите, освен добро четиво, и възможност да вярват или да не вярват на 1 септември, а и на нещо, което съдбоносно се е вплело в тази фикция.

Така постепенно се стига до извода, че романтичната основа на книгата ще се окаже най-надеждният критерий за оценка на житейската съдба на всички участващи субекти. Въпреки че животът им се изпълва с невероятни деяния, той няма да се увенчае с най-обикновеното и същевременно най-свещеното човешко изживяване - любовта. Никой няма да спечели Мария, а тя ще загуби всички.        

Трудно е да си дадем сметка, че "Случи се на 1 септември..." не е типична историческа проза, книга за Втората световна война или за пороя от събития през 30-те, 40-те, 50-те и 60-те години на миналия век. Това всъщност е още един роман за любовта.

В края на произведението героите му се намират на поредния кръстопът. Във финалната сцена от романа, когато се събират четиримата протагонисти, отчаяни от краха на Пражката пролет и от реставрацията на комунизма в Чехословакия, се оказва, че само единствената дама от четворката не желае да емигрира, защото иска да остане в родината си. Следва гневният изблик на един от приятелите: "Що за родина е това? Задникът на света, това е тя! Веднъж е Чехословакия, после Унгария, Словакия и отново Чехословакия. Най-напред я окупират немците, после руснаците... Това не може да бъде родина!"

На 1 септември 1968 г. и тримата приятели вече са отпътували за чужбина. "Сигурно са били някъде заедно, тъй като за първи път забравиха да ми телефонират - помисли си Мария. - Моите три момчета. Моите три несбъднати живота."

 


Павол Ранков. Случи се на 1 септември. Прев. Николай Фенерски. София: Ерго, 2014.

 

 

© Асен Милчев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 15.02.2021, № 2 (255)