5-и международни литературен фестивал София-2017

"БЪЛГАРИЯ СЕ БУНТУВА, СЛОВАКИЯ СПИ!"
Интервю със словашкия писател Михал Хворецки

Асен Милчев

web

Когато през 2013 г. при представянето на току-що преведения му на български роман "Дунав в Америка" (откъс от романа можете да прочетете в ноемврийския брой на LiterNet) Михал Хворецки бе у нас, той се сблъскал с многолюдна студентска демонстрация. Бил толкова впечатлен от нея, че след като се върнал у дома си, написал в авторитетния словашки всекидневник СМЕ обширна статия под горното заглавие. След това премиерът на страната Роберт Фицо я размахвал пред депутатите в парламента, обвинявайки автора й в подстрекателство. И ето, след няколко години Михал Хворецки бе гост на 5-ия международен литературен фестивал в София, който се проведе от 12-и до 17-ти декември в рамките на 45-ия международния панаир на книгата в НДК, с фокус върху страните на вишеградската четворка (Полша, Чехия, Унгария и Словакия) като част от словашката писателска група. Преводачът и на двете му преведени досега у нас книги (освен "Дунав в Америка" и "Компаньонът" - 2012 г.) Асен Милчев използва случая да направи пространно интервю с него.

Участниците в дискусията "Постдеградация или реконструкция на личността: на каква цена".
Отляво надясно: Людмила Котарова - устен превод, словашкият писател Михал Хворецки, преводачът на книгите му Асен Милчев, българският писател Ангел Игов и модераторът Димитър Кенаров.

Мислили ли сте някога в детството, че един ден ще пишете книги.

В детството си не, но когато станах тинейджър, започнах по малко да мечтая за това, тъй като вкъщи много се пишеше - и дядо ми, и баща ми пишеха, така че познавах тази дейност.

Всъщност най-близките ви роднини са ви повлияли…

Разбира се, че ми повлияха. Шумът от пишещата машина, разговорите за коректури, издаване… От определена възраст започнах да мечтая да пиша и аз и за щастие, мечтата ми се сбъдна.

Освен на словашки, вие пишете и на немски език. Имате ли някаква роднинска "германска" кръв?

Пиша рядко и малко и на немски. Дядо ми се казваше Штефан Кирхмайер и е германец от Левоча (старинен град под Високите Татри) в областта Спиш (планински район в североизточна Словакия и малка част в югоизточна Полша), по майчина линия мнозина - братовчеди, лели - говореха на немски, а дядо ми беше двуезичен. Спишките немци са позабравена немскоезична група със свой диалект. Те са дошли в Словакия главно да разработват тукашните мини. Така че генетически имам някаква германска жилка.

Вие пишете разкази, романи, а като че ли и театрални пиеси?

Засега съм написал много малко. Може би причината за това е, че словашкият театър пренебрегва съвременните словашки пиеси. Затова нямам мотивация.

В Словакия има доста, да ги наречем, "поливалентни" творци. Например освен писателка Моника Компаникова е и художничка, Петер Крищуфек е и режисьор... А вас какво още ви привлича в областта на изкуството?

Все повече ме занимава художественият превод. Превеждам от немски. Да работиш с езика е голямо предизвикателство. И аз му отделям все повече време.

Какво ще кажете за така наречените от словашката критика "литературни номади"? Принадлежите ли и вие към тази група писатели и писателки?

В момента не толкова. Но повече от десет години се скитах по различни държави като Яна Беньова, Петер Били (и двамата също гостуваха на тазгодишния софийски литературния фестивал), Ивана Добраковова и други. Това е до голяма степен типично за нашето поколение, което след падането на "желязната завеса" искаше да опознае света. Мисля, че това много ни обогати - и като откриване на нови теми, и езиково. И се отрази върху новата словашка литература. Това бе голям тест за нас.

Докато пишехте своите произведения, отнасящи се за близкото минало, ровихте ли се в архивите на чехословашката ДС?

Разбира се. У нас бе създаден Институт за национална памет, чиято задача е да проучи тоталитарните режими - фашисткия и комунистическия. Там вършат сравнително добре работата си, но са под постоянен натиск. Вълнуващо е да надникнеш в досиетата на известни хора на изкуството. Проблемът бе, че някъде в началото на 90-те години, когато министър на вътрешните работи (а по-късно и на два пъти министър-председател) стана авторитарният популист Владимир Мечиар, който самият е бил агент на ДС, той направи всичко възможно да унищожи или повреди архивите. Изчезваха някакви списъци със сътрудниците на ДС, с които по-късно (казваха!), че той е изнудвал политическите си опоненти. Затова у нас, за съжаление, досиетата не са пълни. Въпреки всичко, си мисля, че най-сетне Словакия трябва да се помири със своето минало и да гледа напред.

Какво предпочитате да пишете - разкази или романи?

Като че ли по-лесно пиша разкази, но стремежът ми е да създавам все по-хубави романи, които, надявам се, все още не съм написал.

Какво според вас трябва да съдържа хубавата книга и какво трябва да бъде идеалното произведение?

Хубавата книга изисква преди всичко интересна история и оригинален език. Най-добрият стил е да имаш какво да кажеш. За мен съвършената книга е например Пушкиновият роман в стихове "Евгений Онегин" и "Лолита" на Владимир Набоков.

До каква степен в произведенията ви има автобиографичен елемент?

В някои свои произведения използвам личните си преживявания. Така например романът ми "Дунав в Америка" не би бил възможен, ако две години не бях участвал в екскурзионните круизи по Дунава. В книгите си често пренасям и спомени от детството и юношеството си.

Съществува ли в момента нормален пазар за книги в Словакия?

В сравнение с миналото сега словашкия книжен пазар е в много добро състояние. Той се оздрави, пречисти се от мошениците, лошите платци и мафиотите и сега е в чудесна кондиция. Слава богу!

А възможно ли е един писател, например вие, да се прехранва само с писане?

Признавам си, че аз не мога. Работя на пълен щат в Гьоте-институт в Братислава. Има, разбира се, няколко автори на жанрова литература (детективски романи, трилъри, хоръри, или "женски" серии), които се издържат само чрез писане. Но нещата за "нашего брата" се подобряват. Изградиха се фондове (например на Вишеградската четворка), които раздават стипендии за литературна дейност. Откриват се и други възможности. Но аз имам голямо семейство с три деца и не мога да разчитам само на тях...

Влияе ли по някакъв начин работата ви в Гьоте-институт върху вашата литературна дейност?

Много ми помага. Това е много хубава работа. Иначе не бих я работил. Да бъда посредник на една велика култура. Привеждането на една голяма литература до един "малък" език. Срещи с писатели, конференции, правя устни и писмени преводи. Посрещаме изключително интересни гости. Даваме грантове на издателства. Това ме принуждава да чета много, дори неща, които иначе не бих прочел. Имаме изключителната възможност да представяме висококачествена литература - както класици, така и съвременни автори. Това много ме увлича, но заедно с това ми отнема и от времето за лично творчество.

Имате множество срещи с читатели. Пътувате. Защо го правите?

В началото го правех най-вече за да популяризирам произведенията си. Дори и днес това ми доставя радост. Сега пътувам заедно със семейството си. Свързваме едно такова събитие с някаква екскурзия. Обикаляме Словакия. Откриваме такива прекрасни кътчета, за каквито преди не съм и предполагал. Ходя главно там, където хората мечтаят да се докоснат до културата - например в Бардейов, в Тополчани или в Левоча. Тъй като си мисля, че тя трябва да бъде достъпна и да се твори и по регионите, в малките градчета и дори по селата. Всичко това ме изпълва с удовлетворение.

Вие сте активен блогър. Какво ви донесе тази ваша дейност - приятни или неприятни изживявания?

Аз бях един от първите у нас, който започна да пише дълги текстове в социалните мрежи. Това ми спечели множество нови приятели. Много хора, особено от по-младото поколение, ме познават благодарение на интернет. Но имам и негативен опит в тази област. Реакции на хора, които имат различни схващания от мен, или които мразят демокрацията. Хейтъри и тролове. Но аз съм голям почитател на новите технологии. Ала това, което сега се прави с тях, понякога излиза извън контрол.

Затова ли създадохте последния си роман "Трол"? Разкажете ни нещо за него.

Започнах да го пиша преди две години, когато за първи път изживях шока от масивното връщане на пропагандата. Отначало не можех да повярвам, че около мен се издига такава планина от лъжи, омраза и злоба. Това ми напомняше за моето детство от осемдесетте години, когато отново систематично се търсеше врага и виновника и се сгъстяваше атмосферата на конфликти, войни и страхове. Осъзнах, че светът на троловете е преди всичко световна фикция, фантазии и измислици и започнах да се замислям как да се справя литературно с новата ситуация.

В наши дни тролът е човек, който хули и осмива мнението на другите, оставайки често анонимен. Вие имате усет за злободневните теми. Какво виждате като най-голямата опасност от интернет троловете?

Разрастването на целенасочените лъжи смятам за една от най-големите опасности в днешния свят. Така коварно се подкопават устоите на демократичното общество, към каквото в Европа се стремим още от епохата на Просвещението. Троловете разпространяват посланието, че гражданите са безпомощни, че нищо не може да се промени, а всичко е манипулирано и договорено. Затова всеки протест толкова им пречи, както и всеки критически глас. Казах вече, че някога бях голям техно-оптимист. Постепенно си дадох сметка, че Фейсбук и Гугъл не са съвсем това, което изглеждат. Ужасен съм колко далече стигна интернет и колко много се разширяват възможностите за злоупотреби с него. Станах свидетел какви лъжи се изсипаха спрямо мен и семейството ми от стотици неонацистки и фундаменталистки профили. Опитвам се да си изработя начин на поведение в този свят. Героят в романа ми изживява нещо подобно, но в една степен по-силно.

Дойдохте в София за по-малко от 24 часа. Така едва ли мога да ви попитам дали намирате някаква разлика от предишните посещения.

София излъчва невероятно очарование. Да се разхождаш из малките улички в центъра… Този град има вече свое място в сърцето ми. И го казвам искрено, а не като ритуал на любезност. Живот и здраве следващия път ще доведа тук и съпругата ми.

Какво знаете за съвременната българска литература?

Признавам си, че опознавам вашата литература чрез преводите й на немски. Например знам за Георги Господинов и Алек Попов, които са познати в Германия. Както и за българо-австрийския писател Димитър Динев и българо-немския писател Илия Троянов. За съжаление, български автори почти не се превеждат на словашки. (Радостно изключение е тази година, когато почти едновременно се появиха три наши книги: поетичната сбирка "Тънка книжка" на Екатерина Йосифова - в превод на Димана Иванова и Игор Круцовичин, новелата на Йордан Радичков "Прашка" - превод Игор Хохел, и романът на Захари Карабашлиев "18% сиво" - превод Катарина Седлакова - б.м., А.М.).

По време на литературния фестивал взехте участие в дискусията "Постдеградация на личността: на каква цена?" Какво ще отнесете от софийския фестивал със себе си?

Контакта с участника от българска страна в дискусията писателя Ангел Игов. Обещах си да намеря начин един ден да се запозная с поне част от творчеството му и по този начин да обогатя познанията си за съвременната българска литература.

Авторите обичат да се сравняват с времето, когато са създали първите си творби. Какво притежавате сега, което тогава не сте имали?

Станал съм по-смирен.

© Асен Милчев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 22.12.2017, № 12 (217)