Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЕНТУСИАЗМЪТ НА ЙОЗЕФ БАНАШ
Една драматична история за приятелството и любовта (1968-2008)

Асем Милчев

web

Йозеф Банаш (1948) е вероятно най-четеният в родината си и най-превежданият в чужбина съвременен словашки писател. Написал е три театрални комедии, десетки коментари, бележки, фейлетони, четиридесет телевизионни сценария, сценарий за игралния филм "Началото на сезона", който печели втора награда на филмовия фестивал в Сантарен, Португалия. Веднага, след като излязат на книжния пазар, книгите му (досега дванайсет, от които девет в жанра документален роман) се превръщат в бестселъри. Например, за по-малко от година, от последният му роман "Сезонът на плъховете" (2011) са продадени над 25 хиляди екземпляра. Има за какво да му завиждат колеги и от много по-големи литератури. Успехът му се дължи на изповядваните и в предишните му книги принципи. Преди всичко той не оставя читателя да остане равнодушен. А след прочитането на този роман някои хора няма да спят спокойно. Както, може би, и самият автор. Тъй като съдбите на главните герои изглеждат подозрително близки с историите на обществено значими личности... Шеговитата сатира "Идиоти в политиката" (2007), чиято основна идея е, че да имаш собствено политическо мнение, е най-сигурният път към ада, веднага претърпява второ издание. И останалите три романа ("Зона на ентусиазъм" (2008), "Спрете Дубчек" (2009) и "Код 9" (2010), които са преведени и на чешки, също печелят любовта на читателите не само в родината си, но и в чужбина. Както показва заглавието на втория от тях, става дума за най-известния чехословашки политик от времето на "пражката пролет" през 1968 г. Александър Дубчек, който дълго се съпротивлява съвестта му да бъде накарана да замълчи. В интервю за българския вестник "Труд" от 8.12.2015 г., на което присъствах, авторът каза: "България е два пъти по-голяма страна от Словакия, вие сте имали славна история, велики царе, а ние си имаме само Дубчек!"

Йозеф Банаш. Зона на ентусиазъмРоманът "Зона на ентусиазъм" с подзаглавие "Драматична история за приятелството и любовта 1968-2008", който вече претърпя две издания в Словакия, получава наградата "Книга на 2008 година" в анкетата на читателите. Досега е преведен на немски, чешки, полски, украински, хинди, а на английски трябва да излезе всеки момент. С немския си превод (Jubelzone, 2010) достига до финала на литературната награда "Йохан Готфрид Зойме". А в началото на месец декември авторът дойде в България по повод излизането на романа на български език. Какво още трябва да знаем за Йозеф Банаш? Завършил е Икономическия университет в Братислава, а днес се занимава изключително с писане на книги. Жена му е керамичка. Баща е на две дъщери - Мария (1974) и Адела (1980) - известна телевизионна водеща в родината си. Но това не е всичко. За да се разбере същността на повечето от книгите му и особено наскоро излезлият на български роман "Зона на ентусиазъм", трябва да се познават и останалите подробности от биографията му - той е бил политик и дипломат, заемал високи постове в словашки посолства и международни организации в чужбина, включително е бил и вицепрезидент на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа и вицепрезидент на Парламентарната асамблея на НАТО. А това е изиграло решаваща роля при създаването на документалната основа на романа, заради което Банаш е проучвал материали от задкулисието на Кремъл, Белия дом, Храдчани и други центрове на властта по света. Така изпод перото му се ражда този политически трилър, в който дефилират персонажи на държавници и генерали в официални и в интимни ситуации. На фона на историята на зародилото се през лятото на 1968 година приятелство между словашкия студент Йозеф Балаж и германския студент Томас Анкерман и пламналата почти по същото време любов между Йозеф и украинката Александра (Саша) Гриценко се развиват съдбоносни за Чехословакия и цяла Европа събития. Става дума за нахлуването на войските на Варшавския договор в Чехословакия в нощта на 20-ти срещу 21-и август същата година, последвалата така наречена "нормализация" (т.е. консолидация, реставрация на авторитарния социализъм в тази страна), студентските бунтове в Западна Европа, протестите против войната на САЩ във Виетнам, процесът за денацификация във ФРГ и ГДР, безпомощността на застаряващото ръководство на КПСС, последвалата смърт на Брежнев, Андропов и Черненко, настъплението на Горбачов, перестройката, разпадането на СССР, нежната революция в ЧССР, обединението на Германия, раждането на Словашката република, влизането на Словакия в НАТО и ЕС... Преплитат се истински случки и действителни политически лица с художествените персонажи, базирани на реално съществуващи хора. Добавени са и множество автобиографични елементи. Въведени сме в дипломатическите среди, където се кове съдбата на цели държави и народи и в които авторът "плува" в свои води.

В началото на съветската инвазия от любов към Йозеф Саша се включва доброволно в окупационния военен корпус, за да помогне на чехите и словаците в сблъсъка им с протичащата според съветската пропаганда контрареволюция. Само че действителността се оказва съвсем друга. Тяхната любов е обречена. Или не съвсем? Окупацията ще наруши приятелството и любовта на младите хора, но начинът, по който ще се преплетат съдбите на главните герои през следващите почти четири десетилетия, те кара да ти секне дъхът.

Йозеф Банаш в София, 2015

Йозеф Банаш в София, 2015
Сн. Виктор Гилтяй

Ала каква е тази "Зона на ентусиазъм"? Във времената на социализма (комунизма) това бе пространството пред трибуната, където пред партийните величия манифестираха "трудещите се", изразявайки "безрезервната си подкрепа" на Партията (с главна буква!) и правителството. Един изкуствен ентусиазъм. Всички знаеха това, но играеха своите роли. По време на падането на комунизма в Източна Европа се появи нова "зона на ентусиазъм" - около трибуните, където се събираха дисидентите (от днешна гледна точка голяма част от тях бихме оценили като "псевдо") и изобщо несъгласните с режима хора. В този момент ентусиазмът беше искрен, прерастваше във възторг, еуфория или дори екзалтация. Една градация на понятията, която се изразява с една-единствена думичка на словашки в книгата: nadšenie (още един повод да се възхитим на богатството на българския език!). И така - ентусиазъм - дали именно липсата на достатъчно ентусиазъм в обществото в наши дни (то сигурно си има своите основания за това) не е причината за забавянето на демократичните процеси у нас? С какво обаче тази книга е много ценна за нас? С историко-политическите паралели. Прочитайки я, разбираме, че в много отношения имаме сходна съдба с малки държави като Словакия. По този повод един от героите в романа разсъждава така:

...Големите нации винаги са се държали като гангстери, докато ние, малките, се държим като проститутки. Но докато проститутките работят поне за пари, словаците винаги дават безплатно и доброволно...

Мисля, че спокойно вместо "словаците" бихме могли да кажем "българите". А по-нататък има още едно интересно съждение:

...Хората погрешно си мислеха, че министрите или дори депутатите имаха власт. Това бе илюзия, създадена от медиите. Власт имаха не-политиците, тези, които седяха в индустриалните и търговските консорциуми и банки, големите инвеститори, приватизаторите, юристите и собствениците на медии и тези, които се намираха в правилния момент на правилното място...

Да ви се струва познато?

Нека разгърнем началото на романа. Там се благодари. Да, писането е самотно занимание, но създаването на едно такова произведение с документална подкладка е до някаква степен колективно дело. И е естествено да се благодари на всички, които са съдействали за създаването му. Не само на близките, на които това им се дължи по право. Мисля, че и ние би трябвало да благодарим на автора. Затова, че ни помага да обясним на младото поколение събитията, които са се случили в тези на пръв поглед безметежни и сити, но всъщност изтъкани от вътрешни противоречия времена. Те са предизвиквали трагедии - и национални, и лични! Ние отрекохме този модел на фалшиво равенство и братство. Но не сме ли застрашени днес от друго? Да попаднем в една работилница, където усилено се трудим, хранят ни добре, джобовете ни са пълни, но душите - празни.

И така, този роман играе и възпитателна роля. Не само младежите, но и по-възрастното поколение, ще открият в него нови за себе си факти. А ние продължаваме да си говорим за демократизация и реформи. И сега, повече от 25 години след падането на берлинската стена, в Народното събрание е внесена петиция за задължително изучаване на тоталитарните режими. Остава все пак да я приемат. Кой знае?

Не може да не искате да разберете как ще завърши романът и едновременно с това да научите как се е родила идеята за неговото написване. Ето какво казва по този повод в пролога на книгата самият автор:

...На 17 август 1968 г. във Високите Татри се запознах с Томас... През август 1969 г. прекарах месец у него в Западна Германия. "През следващата година ще дойдеш на гости у нас в Братислава" - го поканих. - "Ще дойда" - викаше той след заминаващия от перона в Кьолн влак. През пролетта на 1970 година обаче границите се затвориха за двайсет години. Остана ми само една черно-бяла снимка и спомена за страхотните дебати с него и приятелите му...

На Коледа 2005 година Йозеф Банаш получава оригинален подарък от дъщеря си. Тя е издирила приятеля от младостта му.

С трийсет и седемгодишно закъснение Томас ме посети. Разказвахме си за нашите собствени животи, но и за това, което е станало в Германия, Чехия, Словакия, Украйна, Русия. Оплаквахме се, смеехме се, плакахме, клатехме невярващо глави. Бяхме живели един от друг буквално на няколко крачки, но не бяхме предполагали. Когато се разделяхме в Братислава, Томас възкликна: "Та този случай е само за роман!"

И ето този роман с подзаглавие "Драматична история за приятелството и любовта 1968-2008" е в ръцете на читателите. И чрез съдбата на неговите герои (накрая Йозеф открива първата си любов Саша и заедно с Томас отиват на сватбата на дъщеря й в Украйна) се опиваме от надеждата, че и след раздяла, траяла над 37 години, разразилите се политически бури и превратности на съдбата приятелството и любовта остават живи! А не е ли това достатъчно основание човек да изпитва ентусиазъм?

 


Йозеф Банаш. Зона на ентусиазъм. Драматична история за приятелството и любовта (1968-2008). Прев. Фабиола Виценова. Велико Търново: ПИК, 2015.

 

 

© Асен Милчев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 17.01.2016, № 1 (194)