ЛЪЖАТА НЕ Е АЛТЕРНАТИВНА ИСТИНА
За романа "Трол" и неговия автор Михал Хворецки

Асен Милчев

web

Неотдавна излезе на български романът "Трол" (изд. "Безсмъртни мисли", превод Асен Милчев), който е третият у нас за автора му - словашкия писател Михал Хворецки. Предишните два - "Компаньонът" (2012) и "Дунав в Америка" (2013) са дело на същия преводач и издателство "Нов Златорог". (Откъси и от двете книги бяха отпечатани в бр. 1/2018 и бр. 12/2017 на LiterNet). След големия успех на романа в редица европейски страни, особено в немскоезичния свят и в Украйна, и след няколкодневно турне из Германия, Австрия и Швейцария, Хворецки дойде да почете читателската си публика и у нас. Премиерата на книгата му се състоя в словашкото посолство в София и бе масово посетена.

За автора

Михал Хворецки (1976) е един от най-ярките представители на силното писателско поколение на около 40-годишните в Словакия. Неговото творчество включва сборниците с разкази "Изострено чувство за чистота" (1998), "Ловци и колекционери" (2001), и "Наум" (2012), както и на "Пастирско писмо" (репортажи и фейлетони - 2008), "Наизуст" (есета - 2013) и романите "Последният хит" (2003, "Плюш" (2005), "Ескорта" (под заглавието "Компаньонът" на български - 2007), "Дунав в "Америка" (2010), както и последният - "Трол" (2017). Занимава се и с драматургия. Произведенията му са издадени в много европейски страни. Напоследък едно от любимите му занимания е да превежда от немски и английски. В момента живее и работи в Гьоте институт - Братислава. Хворецки е известен блогър, който защитава човешките права, сътрудничи на словашки и чуждестранни вестници и списания по теми от политиката и културата.

...и причините за написването на този роман

Започнах да пиша романа си, след като изживях първия шок от масивното завръщане на пропагандата в страната ни. Отначало не можех да повярвам, че ще видя някога такава планина от лъжи, омраза и зло. Това ми напомни за моето детство през осемдесетте години, когато също се търсеше врагът и неприятеля и се налагаше конфликтна, войнствена атмосфера. Осъзнах, че целта на троловете е най-вече да създават фикции, измислици, фантазии и започнах да мисля как да се противопоставя чрез литературни средства на тази ситуация. Чувствах се длъжен да отговоря на заплахите, които получавахме аз и членовете на моето семейство в социалните мрежи. Станахме обект на нелепи фалшиви новини, от страна на стотици неонацистки и фундаменталистки профили едновременно. По същия начин страда и главният герой в романа, но в много по-голяма степен. Целта ми е чрез романа "Трол" да се отворят очите на хората, тъй като размахът на целенасочените лъжи е една от най-големите заплахи към съвременното общество. Важно е да се разбере, че в момента коварно се подкопават демокрацията и свободите, към които ние, европейците, се стремим още от времето на Просвещението. Троловете разпръскват посланието, че гражданите са безпомощни, нищо не може да се направи, всичко е манипулирано и договорено, затова всеки протест, всякаква критика им пречи. Някога бях голям технооптимист. Постепенно обаче осъзнах, че "Фейсбук" и "Гугъл" съвсем не са това, което изглеждат. Ужасен съм накъде се развива интернет и как се увеличават възможните опасности от него.

Не искате да живеете в такава среда, макар че вече сте в нея

Историята на Хворецки се развива в град Черната дупка, или накратко Дупката, който има няколко общи белега с Братислава. Периодът, който би могъл да бъде и в наши дни, е преплетен с войни и преекспонирани от историците зависимости. На границата между реалността и типичната научна фантастика. Целият свят и страната (Словакия) се намират в следвоенно време. В стремежа си да превземе управлението ѝ се появява злата Империя (алюзия за прочутата Империя на Злото - Русия), която е била дълго време в немилост, но поради влошените условия на живот и на други места по света ѝ се удава да печели все повече обикновени граждани на своя страна. В тази ѝ задача ѝ помагат точно троловете.

Главният герой, от чието име се води повествованието (до края на книгата той си остава безименен и безлик и се подвизава само чрез никнеймите си - псевдонимите), е израсъл в Дупката и заради "модерните" методи на възпитание (отхвърляне на имунизациите, използването на хомеопатия, алтернативна медицина, разчитане на ефекта плацебо) в ранните си младежки години се озовава в болницата. Там антиутопичната картина на бъдещето обаче често свенливо се прикрива с преживяваната от нас и днес отблъскваща действителност: "На прага на болницата една сестра ми пъхна в ръцете списък от две страници какво трябва да си донеса: от тоалетната хартия, през приборите за хранене до собственото си постелно бельо и превързочния материал.".

Нещо в тази история да ви е познато?

Хибридната война е свършила. Вече не са живи Вождовете - баща и наследилият го син. Превзетата чрез политическия терор на интернет страна е окупирана от Империята, която властва обаче над една разпадаща се държава. Новите хора, които идват на власт след падането на тоталитаризма, са наивни и слаби и страната е овладяна от старите структури. "Фалираща държава" - в нея нищо не функционира нормално, но корумпираното управление се поддържа идеологически не само чрез класическите пропагандни инструменти, които са познати още от времето на Гьобелс и Сталин, но и от още много други разпространители на "единствената правда". Най-успешно те постигат целта си чрез овладяване на интернет.

Да ви се струва познато?

Много малко се иска, за да ви унищожат. Достатъчно е в социалната мрежа да се публикува снимка с достоверен текст, за да ви обявят за виновен. Тя започва да се разпространява между пригласящата ѝ тълпа. Никой не проверява доказателствата, не търси истината. По този повод още на първата страница на романа се казва: "Кой би си дал труда да ги проверява? Проверяваше се много, много отдавна... В една друга галактика. Сега проверката е "аут". Но най-вече е "ретро". Снимка или видео с някаква безсмислица, понякога изсмукана от пръстите, е достатъчно свидетелство. Няма по-опасна емоция от разбунената омраза.

Когато абсурдното е ежедневие

Само допреди няколко години такава ситуация би ни изглеждала абсурдна, докато днес е в реда на нещата. Всевъзможни злоумишлени лъжи се ширят из интернет с цел да баламосат масата, която с радост подема предоставената ѝ възможност да злослови спрямо всички и всичко. Отличен начин да се справиш с каквато и да е опозиция, да навредиш на цяла група или избрана личност. До какъв ли екстремизъм може да бъде доведена тълпата, без да се усети, че я водят за носа. Коя от множеството информации можеш да отсееш в бързината? Кое е истина и кое е пропаганда?

Докато в първата част на романа се описва обстановката и социалният контекст, в които израства главният герой, във втората част чрез неговото и на съучастничката му тролстване попадаме във (виртуалната) реалност на най-тайните "пчелички работници", в една от фабриките за дезинформация, злоупотребяваща с възможностите на интернет. Работната им характеристика изисква да генерират фалшиви блогове, да влизат в дискусии и в тях да хейтват или разпръскват предумишлени лъжи.

В тази емоционална, доведена до изстъпления среда, смесица от фиктивни интернетни самололичности, реалността, а и нейният главен атрибут - истината - постепенно се размива. Веднага разбираме какво означава "ера на постфактум" - незачитане на фактите. Това е цинична игра с текущите лъжи, които не е възможно да бъдат уловени във виртуалния свят на интернет. Безименният трол приема толкова подобия, имена и позиции, докато не разруши личния свят на хората. Но започнал като хищник, впоследствие може да се превърне в жертва - мишена на емоциите, които е предизвикал. Всъщност обсегът на целенасоченото идеологическо тролене е далече по-обширен - вече никой не знае кое е истина и кое не е. Къде сред морето от фикции се крие реалността.

"Действителността надмина научната фантастика. Науката стана много по-фантастична от изкуството. Литературата вече е описала бъдещето. Днес ние трябва да сътворяваме реалността" - казва главната героиня Йоанна на своя безимен приятел, съучастник в конспиративната им подривна дейност срещу "фабриката за тролове".

Добре дошли в света на "постистинността". Хворецки наблюдава не само политическата реалност, но и нейната интернетна виртуалност. Той вплита в повествованието си намеци и послания не само за менталния свят на днешна Словакия, но и компютърни игри, герои от "Междузвездни войни", пънк, поп музика и други сфери.

За Апокалипсиса не е потребна фантазия

Трол" не е научна фантастика или антиутопия, както може да ни се стори на пръв поглед. Логиката на случая е предадена в скромен брой страници (по-малко от 200). С многобройни цитати (може би повече, отколкото трябва) са отделени различни пасажи, за да изпъкнат. Както вече стана дума, действието се развива от гледна точка на главния герой. Динамично и увлекателно. Спестяват ни се щедри описания и се пренебрегват надути фрази. Въпреки това на автора се удава да изгради тази атмосфера на безнадеждност. Сивотата на Черната дупка - било то обстановката в болницата, или в центъра, където е работното място на троловете, се набива на очи, чрез детайлите си и най-вече чрез разиграните текущи ситуации. Авторът само подхвърля местата на действието, а и самите герои, оставяйки ги на въображението на читателите.

И в края се питаме: Защо книгата на Хворецки заслужава внимание? Защото се третира една великолепна и актуална тема, което в комбинация с авторовия увлекателен стил създава творба, която може да се разпространява "от ръка на ръка". В конкуренцията на съвременната словашка литература няма друг, който да познава мотивите и инструментите за дезинформация, с които си служи интернет пропагандата, разпръсквайки, естествено, и дълбоко омраза. Така, жонглирайки между реалността и фикцията, му се е удало да сътвори чувството на несигурност, внушавана до последната страница. Всичките тези интернет безсмислици и дискусии, пълни с ненавист, натрупвайки се, също създават впечатление на безнадеждност.

В края на романа все пак се прокрадват нотки на оптимизъм. А това е много важно!

© Асен Милчев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 30.07.2019, № 7 (236)