СБОГУВАНЕ С "ДОВЕРЕНИКА НА ЗДРАЧА"

Асен Милчев

web

Накрая ме погледнаха звездите: Време е!
Обърнах се и ничия ръка не ме повика.

Георги Белев

На 75-годишна възраст в Бостън почина поетът, преводач и редактор Георги Белев. Роден е на 4 май 1945 г. в Кюстендил. Израства и учи в София, но никога не прекъсва връзките си със своя роден край. Дипломира се през 1969 г. във Висшия машинно-елекротехнически институт в София, специалност "Радиотехника". Работи за кратко време "по разпределение" като проектант в "Транспроект". Последователно е редактор във в. "Орбита" (1971-1973), в. "Литературен фронт" (1974-1982) и изд. "Народна култура" (1983-1989). Творчеството му е в областта на поезията и публицистиката, поместено в сп. "Септември" / "Летописи", "Литературен фронт / форум", в. "Орбита". Специално го привличат проблемите на науката и техниката, участва в радиопредавания по въпроси на инженерните науки и литературата. Техническото му образование слага отпечатък и върху поезията му (това отбелязва и Здравко Петров в предговора към дебютната му стихосбирка "Разчетен надпис", 1976). Следват я "Умерена облачност" (1979, 2012), "Пясък между зъбите" (1985, балади), "Гората слиза нощем" (1985, лирика; 2004, електронно издание), "Смешки" - (1986, стихове за деца), "Довереник на здрача" (1989), "Но" (1990).

От 1990 г. Георги Белев живее в Бостън, където през 1993 г. взема магистърска степен по сравнителна поетика от Бостънския университет.

Още докато е в България, той се изявява и като преводач. Публикува две книги с избрани стихотворения от съвременните американски поети Робърт Блай (1986) и Голуей Кинел (1989). Вече като емигрант (чрез "зелена карта") в САЩ заедно с Lisa Sapinkof са съставители на високо оценяваната антология на българската поезия "Глина и звезди: съвременни български поети" (1992), за която получават престижната награда на американската асоциация на преводачите.

В Америка заменя активното писане с преводаческа дейност. Превежда на английски и публикува собствени стихотворения в редица реномирани американски списания. Негови творби се появяват и в Англия, Канада, Швеция, Полша, Италия. През 1991 г. е удостоен с почетен сертификат от кметството в Бостън, както и с медал и диплом от кметството на Рим и областта Лацио в Италия. Получава отличието "100 години Българска академия на науките" (1980), а през 2014 г. печели Националния литературен конкурс за поезия "Биньо Иванов". Не издава авторски книги в САЩ. Пише малко нова поезия, част от нея е включена в последната му антологична книга на български език, която се появява след продължителна пауза през 2012 г. ("Умерена облачност и други стихотворения", изд. "Жанет 45").

Според Пламен Антов "още с първата си книга Белев се разкрива като представителна фигура в модерната/интелектуална поетика, наследник едновременно на Априлската поезия и на „тихата лирика“, осъществявайки характерен синтез между тях. В поезията му отзвучават „градски“ рефлекси на миграционните процеси през 60-те и 70-те години. Стилът му се характеризира с уникално съчетание между лиризъм и сатирични интонации, като двете линии се разгръщат успоредно и преливат една в друга. Сатирата му често преминава в гротеска и черен хумор, които все повече се засилват през 80-те години. Отначало, през 70-те, на прицел е все по-оеснафяващият се бит на късния соц, неговият специфичен симулакър, сведен до явления като художествената самодейност и псевдофолклорния кич."

А ето какво споделя за поезията му известният литературен критик Светлозар Жеков в есето си "Изкуството будува в коридора" (1986):

Георги Белев продължава философската традиция в българската поетическа школа. Още първите му публикации го нареждат сред така наречените медиативни поети, за които литературната критика малко едностранчиво набляга върху съзерцателността, върху приоритета на разума над емоциите, в превъплъщенията. А всъщност може би най-характерната черта на този тип поетическо мислене е в строежа на идеи, в граденето на концепции за същността на човека и времето, нещо, което се доказва от развитието на поет като Георги Белев.

Изкуство в коридора ли? Не, цял живот изкуството будуваше в живота на Георги Белев. И то ще остане там като вечен страж над духа на този магьосник на поетичното слово.

Сбогом, приятелю!

© Асен Милчев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 14.05.2020, № 5 (246)