Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

АКО СЕ ПРАВИШ, ЧЕ НЕ ДОЧУВАШ...

Асен Милчев

web

Петер КрищуфекАвторът Петер Крищуфек (1973, Братислава) е словашки писател и филмов режисьор. Изпод перото му са излезли трите сборника с разкази "Неточно място" (2002 - литературната награда "Иван Краско" за дебютна книга), "С просто око" (2004) и "Извън времето" (2009), на новелата "Звезда от изрязана снимка" (2005), сборникът от сценарии "Рота за бавно реагиране" (съвместно с Дадо Наги) и поетичната сбирка "75 W" (2011). Първият му роман "Суфльорът" (2012) - предложен от страна на Словакия за литературната награда "Европейска книга на годината", както и следващите "Близнаци и антиподи" (2010) и "Къщата на глухия" (2012) са номинирани за годишната награда "Anasoft Litera" за най-добра проза в Словакия. Авторът е и трикратен финалист в литературния конкурс "Разказ". Публикува кратки текстове и разкази в словашки и чешки списания и вестници, както и в различни сборници. Снимал е над двайсет авторски телевизионни документални филми, пълнометражния телевизионен филм "Дългата кратка нощ" и други филми, за които е получавал различни награди. През 2014 г. излиза новелата му "Ема и Смъртоглав", а през 2016 следва и последният му засега роман "Тела".

 

Началото на моята нова преводаческа авантюра

Как бихте погледнали от гледната точка на преводача върху обемист роман (над 550 страници), претърпял вече преводи на чешки, полски, английски, арабски, амхарски...? С хвалебствени рецензии. Един чешки литературен критик например се бе изказал възторжено за тази книга: "Майсторски написан роман - Петер Крищуфек е автор от световен мащаб." Приех амбициозната задача да отворя вратата на "Къщата на глухия" и пред българските читатели. Без да си давам напълно сметка в колко дълбоки води нагазвах. След като прочетох стотина страници от книгата, се запитах що ли за човек е авторът й? Смятах, че е 60-70 годишен, познаващ отлично не само историческите факти от "голямата" история на Словакия през миналия век, но и различни подробности от тогавашния живот. С удивление открих, че Петер Крищуфек е роден през 1973 г. и е написал творбата си, когато е бил на 40 години. Ентусиазмът ми постепенно бе заменен от ежедневен къртовски труд. Вървях по пътя на автора. Така ми се наложи да изуча доста подробно историята на Словакия и Чехословакия през XX век, да се сближа с еврейската религия и култура, сблъсках се и с многобройни медицински и фармацевтични термини (да е жива и здрава съпругата ми лекарка, която ми стана доброволен консултант), навлязох в дебрите на психологията... Така започна моята най-нова преводаческа авантюра.

Първоначално извадих над 350 бележки под линия. После след възмущението на издателя, който и без това не бе много ентусиазиран от размера на книгата, ги съкратих наполовина. Но въпреки това накрая осъзнах, че без някакъв исторически увод, чрез който да се приобщи българският читател към темата и да му се осветлят събитията и действащите лица от словашката история, няма да минем. Помолих проф. д-р Ян Рихлик от Карловия университет в Прага, специалист по славянска история, да ми помогне. Благодарение на слабостта му към България, където е правил докторантура и затова знае доста добре български, той се съгласи да напише подходящо въведение за романа, въпреки кратките срокове.

 

За да имаш бъдеще, трябва да преосмислиш миналото

Петер Крищуфек. Къщата на глухияДействието в историческият роман "Къщата на глухия" се разиграва във времевия диапазон между трийсетте и деветдесетте години на XX век в Словакия и е написан със саркастичен тон. Описва промените в живота на обикновените словаци и на страната, в която те живеят под влиянието на обществените и политическите събития. Представлява разказ за зависимостите между миналото и спомена за него, за паметта и забравата, но и за отношенията между баща и син. В по-голямата си част събитията се развиват в (измисленото) малко градче Брежани в Северозападна Словакия, на границата с Полша, като във втората част от романа се пренасят и в столицата Братислава, а отчасти и в Прага.

Главният герой на романа Алфонз Трновски е уважаван лекар, практикуващ обща медицина, който цял живот се стреми да изглежда успешен, щастлив и доволен човек, когото бурните превратности на историята не засягат, но действителността е съвсем друга. В своя егоизъм доктор Трновски прекрачва моралните граници - като се започне с отърваването от неудобния роднина от еврейски произход на съпругата си по време на фашисткия режим в Словашката държава, с което по-късно комунистическата полиция злоупотребява и го изнудва, и се стигне до сложната любовна афера, която обуславя самотата му в заника на живота. Алфонз Трновски символично губи слуха си, тъй като не иска да чува никакви упреци. Нито собствената си съвест.

2004 година. Синът му Адам Трновски стои на прага на превърнатата във вила родна къща, която предстои да бъде разрушена, тъй като оттам ще мине магистрала. Асоциативно се възраждат спомените му ...Историята се разказва от името на сина, който приема баща си много критично и иронично, като изяснява отношението си към някои парливи въпроси от миналото, правейки различни разкрития за живота на човека, който доскоро е идеализирал.

Един от най-важните проблеми на настоящето винаги е бил да се преосмисли миналото, така че да бъдеш готов да се впуснеш в бъдещето. Това важи с пълна сила за промените, които измениха съдбините на държавите и народите от Източна Европа след падането на "желязната завеса".

Основно действащо лице в романа е и братът на Адам - Петер Трновски, шизофреник, от който се излюпва убеден комунист, ангажирал се политически с номенклатурата, изживявайки се в ролята на "сив кардинал", а след 1989 г. станал успешен предприемач с десни възгледи. Във втората част на романа се включва и синът на разказвача - Бони, на когото модерният поглед върху света пречи да види миналото такова, каквото е - но той не желае нито да го чуе, нито да му повярва.

Важен герой в другата сюжетна линия е другарят на лесно приспособяващия се и незабележим Адам - Войто, който е вечният бунтар, води бурен личен и обществен живот (през 1989 г. става дисидент, заблестява за малко на политическия небосклон, но после, макар и несправедливо дискредитиран, се затваря в себе си). Баща му Войтех Рошко е елитен пилот изтребител, когото противоречивото му военно минало го застига през петдесетте години, така че останалата част от живота си той, сломен, се труди като обикновен работник. А това се понася много трудно от еснафската му съпруга снобка Наталия. Накрая, унизен и отблъснат от обществото, слага край на живота си...

А около героите на романа неудържимо препускат събитията от XX век. Четири режима, еврейският въпрос, политическите съдебни процеси, Държавна сигурност... Чии са костите, които Адам Търновски открива случайно в градината?

 

Морал и компромиси

Удивителното е, че тази т.нар. "измислена" история е написана толкова автентично, че читателят има непрекъснато чувството, че става дума за лични спомени, или за препредаване на преживелици на съвременници на събитията. Но въпросът, който остава, е колко ли такива хора като доктор Алфонз Трновски са живеели в Словакия по време на всичките тези политически турбуленции през миналия век. Върху главния герой символично се пренася тежката вина на т.нар. "почтени граждани" с прилична работа, които осигуряват нуждите на семействата си и спазват правилата на държавата. Проблемите настъпват тогава, когато същата тази държава, на която отдават всичко, поисква от тях не само дължимото й, но и онова, което принадлежи на Бога. И така, през XX век идва краят на нормалните човешки взаимоотношения, а демократичният режим в Чехословашката република се сменя най-напред с фашистки, а по-късно с комунистически. Формално и двата издигат благородни идеали и не искат от примерните и уважавани граждани, глави на семейства, нищо, от което да се срамуват. Нима има нещо осъдително в това, да встъпиш в Хлинковата гвардия или да станеш сътрудник на Държавна сигурност? Лесно успокояват съвестта си, която от време на време ще ги загризе - и за Хитлер, и за Тисо, и за Готвалд, и за всички негодници. Но те трябва да мислят и за близките си, за кариерата си. В името на своето бъдеше правят някои "малки" отстъпки спрямо онези там "горе". Разумът им диктува да бъдат лоялни, да плуват по течението, да не кривват от редиците. Колко му е след това почтеният човек да стане престъпник? "Не, не и не! Нищо не съм знаел за избиването на евреите!" Впоследствие те осъждат всички ужасии, които са ставали в Освиенцим. Но за щастие, това вече е минало, което никога вече няма да се върне. Вярно, че и сегашният комунизъм не е цвете за мирисане, но нали трябва да се живее!

Романът на Петер Крищуфек вдигна много голям шум в родината си, което не бива да ни учудва. Трябва да се отчита колко много хора в Словакия си спомнят с носталгия или дори с гордост за първата Словашка държава. А точно върху тази кървяща рана в тялото на народа авторът, с невероятна откровеност, безмилостно сипе силата на историческата истина за колаборационизма. Разбира се, това би могло да се каже за всяко общество, където хората послушно са прекланяли глави пред различни тирани и повече или по-малко са им сътрудничели. Романът "Къщата на глухия" де факто е размисъл върху моралния сблъсък на индивида лице в лице с политическия произвол, от който той се отвращава, но след това прави най-различни компромиси с него. Смята се, че повечето хора не са герои и не би трябвало да се иска това от тях. Но все пак неминуемо изплува един въпрос: защо при всеки тоталитарен режим винаги се намират и такива, които са оставали верни на демократичните си принципи и чистата си съвест дори с цената на живота? Именно тази голяма тема разисква авторът на фона на събитията от недавната словашка история, като го прави с необикновена пластичност и душевна дълбочина.

Всички часовници в къщата на малкото градче Брежани, където живее известният местен лекар Алфонз Трновски със семейството си, показват различно време. Тя има много общо с Къщата на глухия (откъдето е взето заглавието на романа), чиито стени Франсиско Гоя, по време на най-мрачния си период, изрисува прочутия си цикъл от "черни" картини, които сега се намират в музея "Прадо" в Мадрид. А главите на романа носят наименованията на някои от тези творби. Произведението звучи и като морален апел. И с това постига великолепен ефект - парадоксално провокативността на творбата по никакъв начин (разбирай умишлено) не провокира. Остава само моралната поука: "Ако се правиш, че не дочуваш, накрая наистина ще оглушееш!"

 


Петер Крищуфек. Къщата на глухия. Прев. Асен Милчев. Поредица "Ветровете на промяната". София: Гея Либрис, 2017.

 

 

© Асен Милчев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 23.06.2017, № 6 (211)