УВОД

web | Зообукви

Пътувал беше моят чичо
от Сингапур до Мачу Пикчу.
Той - зоолог, навред прочут,
известен бе със своя труд
и бе видял на този свят
Замбези, Нил и Тринидат,
преминал бе Сибир и Ява
и не една свещена крава
видял да шета из Калкута...
Не беше личност той надута
и щом се върна в Чепеларе,
разбра, че моите другари
и аз сме вече в първи клас
и трябва точно и на глас
да знаем азбуката в срок
до следващия ни урок.
“Ще стане!” - той мустак засука.
“Но, чичо, то е пълна скука! -
изпъшка Вичо повтарача,
готов след малко да заплаче. -
А ако беше интересно,
навярно щеше да е лесно...”
“Ще стане! - рече ясно чичо. -
И знаете ли, не прилича
на българин кавга да води
заради Кирил и Методий.
Та нашта азбука е кратка -
японците са с триста знака
и всеки символ е загадка,
а не единствен звук...” Митака
се плесна по челото: ”Братко!
Представяте ли си сега,
ако към някаква загадка
е ключът буквичката “А”?”
“Така е! - викна чичо Насо. -
Ще бъде всеки звук залог,
че който го познае - ясно -
това е бъдещ зоолог.”
Край него се събрахме вкупом
и не разбрахме как след час
примами малката ни група
и по-големите от нас.
Умът ти по земята хуква
след всяка нова зообуква!!!

© Владимир Писарски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 09.09.2001, № 9 (22)

Други публикации:
Владимир Писарски. Зообукви. София: З. Стоянов, 2000.