У...

web | Зообукви

В гората нощна ако идеш,
неща ужасни там ще видиш:
очи ще святкат в тъмнината
и ято призраци крилати
ще се кикотят в хор над тебе,
а ти, ако си малко бебе,
ще тръпнеш и ще криеш в шепи
глава от тези зли, свирепи
и ненаситни кръвопийци...
Обаче бъркаш! Не убийци
кръжат безшумно сред клонака.
Това са нощни птици. Мрака
за тях е като ясен ден.
Така че, ако слушаш мен
и в облаците не витаеш,
една от тях ще разпознаеш.
От кукумявка по-голяма
е тя, ала уши си няма.
Цветът й сивкавокафяв
разкрива нрава й лукав -
понеже през деня е сляпа,
спасява се от вража лапа,
като с околността се слива,
в корубест дъб си тя поспива.
А вечер, щом се спусне здрача,
напада дребните гризачи.
В гнездото си от пух и слама
във някой изоставен замък
храна за малките гладници
тя носи. Туй е... (ацилулу)

© Владимир Писарски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 26.11.2001, № 11 (24)

Други публикации:
Владимир Писарски. Зообукви. София: З. Стоянов, 2000.