С...

web | Зообукви

Прилича той на речен рак,
река обаче няма как
да види в своята родина -
Сахара - знойната пустиня.
Опашката му свършва с шип
отровен. Ала този тип
оръжието страшно рядко
използва в ежедневни схватки
и само за противник силен
прилага скритото си жило.
Не му харесва жега дневна,
а нощем, пясъкът напевно
когато шумоли и стене,
настъпва ловното му време.
Той тарантули и гекони
издебва хитро, без да гони,
със щипки-клещи ги улавя
и хубавичко се гощава.
Под камък, в процепи и дупки
той прави своите хралупи.
Грижовна женската е - носи
дечицата си без въпроси
на гръб, додето дойде миг
със вече здрав хитинов щит
сами да тръгнат по света,
да дирят плячка и места
за дом в пустинния район -
такъв е вечният закон
на всеки малък... (ноипрокс)

© Владимир Писарски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 26.11.2001, № 11 (24)

Други публикации:
Владимир Писарски. Зообукви. София: З. Стоянов, 2000.