|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ВОЛФГАНГ БОРХЕРТ Венцеслав Константинов web | Светлината на света | Немски есета и студии от XX век Волфганг Борхерт (1921-1947) е немски поет, белетрист и драматург, роден в Хамбург. Още петнадесетгодишен започва да пише стихове. Изучава книжарска професия и закратко е актьор в Люнебургския областен театър. В 1941 г. Борхерт е призован във Вермахта, на следващата година е тежко ранен, влиза в лазарет, но заради антинацистки изявления е арестуван и накрая осъден на смърт за "разложение на армията" - помилван е и пратен обратно на фронта, за да "докаже себе си". Отново е арестуван и осъден, накрая попада във френски плен, но успява да избяга при транспортирането си в лагер. Тежко болен и дълбоко потресен от преживяванията си във войната, Борхерт се завръща през 1945 г. в родния си град. Започва работа като автор на текстове за литературно кабаре, но пак го арестуват за политически вицове. Борхерт става асистент-режисьор в Хамбургския театър и ръководител на кабаре, а след това и режисьор във Вестерланд. Успява да публикува стихосбирката си "Фенер, нощ и звезди" (1946) с творби от периода 1940-1945 г. Международна известност му създава експресионистичната драма "Вън пред вратата" (1947), която го изявява като първия ярък представител на новата "поезия на оцелелите", както и сборникът му с разкази "Жълтурчето" (1947). Поетът умира от туберкулоза в швейцарски санаториум. Малкото по обем творчество на Волфганг Борхерт е създадено в трескава надпревара със смъртта и става символ за "поколението на завърналите се" от Втората световна война, което не намира мястото си в новата действителност. Поезията му оказва силно влияние върху новата немска литература и преди всичко става подтик за създаването на свободното литературно сдружение "Група 47". Цялостното творчество на Борхерт е публикувано през 1949 г.
© Венцеслав Константинов Други публикации: |