КРЪГОВРАТ ОТ СПОМЕНИ

web | Кръговрат от спомени

На дядо ми

Изтърколи се лятото набързо
и хубавите дни са вече спомен.
Душата си завързвам аз на възел,
че дядо ми роден е през октомври
и просто нямам право да забравя
за празника във скромната му къща.
До тръгването цял час ми остава
и в миналото бавно се завръщам.
Едно момче ме дърпа за крачола,
от лятото е първият му спомен
и тихо, но настойчиво ме моли
оттам да тръгнат мислите ми тромави.

-----------------

По пръстите ми прах полепва. Пари
под него пътят, водещ към нивята.
Провлачено обажда се магаре
и като птици литва тишината.
А аз вървя - хлапак с торба в ръката
(за дядо ми обядът там е сложен),
и радвам се, че все пак аз съм пратен,
макар и след въпроса: "А ще можеш ли?".
А вечерта, събрани пак край хляба,
говорехме за радости и грижи.
Макар и малък, учех се без слабост
да гледам всяка трудност. И да виждам.
Аз търпеливо учих се да крача,
без да руша мравуняците малки.
Ще кажете: "Намерил си задача."
И ще сгрешите. Тъй като е жалко
да разрушиш строеното с упорство,
да стъпчеш във прахта зърна подбрани.
Те - мравките, са също като хората,
а може би са даже по-разбрани.
Тъй в малките неща откривах смисъл,
а и до днес го търся и намирам.
Старее дядо. Гърлото ми стисва
внезапна болка. И дъхът ми спира.
И кой твърди, че чудеса не ставали?
Те съществуват. Знам това, защото
браздите, дето дядо е засявал,
днес виждам като бръчки по челото му.

----------------------

Стърнищата горят. Внезапно руква
пороен дъжд. И всичко се омесва.
Стебла и кал, в която въглен пука.
Димът разстила своята завеса.
В такива дни обичам да съм вкъщи
и да подреждам прашните си мисли,
и дядо казва: "Стига си се мръщил.
Виж как дъждът прозорците изписва.
Огледай се. Дърветата са жадни
след летните горещи дни и нощи
и затова дъждът навреме падна.
Чуй как земята тихо вика: Още!".
И хукна пак сънливият ми поглед
по мокрите стърнища и дървета.
Видях листа, които изнемогват,
ала танцуват лудо с ветровете.
Навярно тъй преборваха се с нещо
забравено от лятото и тъжно.
Тя - есента, прилича май на вещица,
готова всеки миг да те излъже.
През есента мъдреят всички хора
и аз си правя свойта равносметка -
дали напразни думи съм говорил,
била ли е душата ми зад клетка,
лекувал ли съм лесно свойте рани,
от зъл език нарочно причинени,
и колко хора с обич съм нахранил,
когато гняв бушувал е във мене.
Въпросите са много и е важно
пред гърбиците техни да си честен.
Една лъжлива дума щом изкажеш,
взривяваш пътя стар към свойто детство.
Потънал съм отново в свойте мисли,
а дядо ми усмихва се лукаво,
защото вижда как съм се улисал,
но този път ми казва само: "Браво!".
Навярно е разбрал какво откривам
зад есенното кално покривало.
Чернеят се ожънатите ниви,
над тях дъга криле е разпростряла.
И пак не може тя да ги обхване -
отдавна няма тук имоти лични.
Каква земя! И как да не прекланяш
глава пред нея. И да я обичаш.

---------------------

И като си говорехме за климата,
за хората и техните проблеми,
натрупа сняг, доказва, че е зима,
най-сетне за почивка дойде време.
В гората се проточиха пъртини
и заечаха удари на брадви.
Отдавна вече лятото отмина,
но пак остана нещо да ме радва.
След залезния разговор със дядо,
усмивката, с която той ме сгрява,
за мене е най-ценната награда.
Бумти уютно печката с жарава.
А вечерта се спуска с цвят на вишня.
Тъй бяло е навън и тъй красиво!
В такова време сигурно се пишат
най-хубавите, най-лирични стихове.
И светлина - навсякъде, във всичко.
Искри снегът и мислите ми светят.
Млад вятър във прозореца наднича
и с дъх рисува малко бяло цвете.
Полягат мойте мисли в тишината,
тя иззвънтява леко - като струна.
Снежинки в тъмнината вън се мятат.
И пак тъгата сяда помежду ни.

------------------

Дойде и пролетта, така мечтана,
с криле в небето, с капки по стрехите.
Зарастват вече зимните ми рани
и пак настъпи времето за скитане.
И пак поемам пътища незнайни,
опиянен от въздуха край мене,
а той съдържа толкоз много тайни,
че иде ми да падна на колене
и да попивам всеки полъх жадно,
тъй както се попива нещо свято.
Дори тревите пролетни ме радват,
защото с тях по-свежа е земята.
Така от сутрин чак до късна вечер
тече животът в мен. И аз възкръсвам.
Тъгата ми остава надалече,
добиват сила слабите ми пръсти.
И мускулите. Цялото ми тяло
събужда се и чувства се по-свежо.
Отново всичко вън е побеляло,
ала от цвят. И ражда се надежда.
И аз прощавам дребните обиди,
забравям глупостта и суетата.
Във нашето небе пак птици идат
и радостно във въздуха се мятат.
А дядо гледа също като мене
и радва се на младата пшеница.
Тъй са красиви нивите зелени!
Тъй горди - придошлите млади птици.
И той разказва как ги е посрещал
през миналите пролети, как търсел
в нестройния им весел полет нещо,
което прави нощите по-къси.

Аз слушам и минават покрай мене
лица и птици, пролети и зими...
Разказва дядо, гледам го смутено
и радвам се, че жив е, че го има.

© Орлин Дянков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.05.2002
Орлин Дянков. Кръговрат от спомени. Варна: LiterNet, 2002