СНЯГ

web | Критична възраст

Остаря и последната шума,
а снегът още не е дошъл.
Само нощем по калните друми
вие вятър досущ като вълк.
И ти иде сред тази безбрежност
да отидеш хей там надалеч,
дето сутрин земята е свежа
и мирише на пръст и на сеч.
Но оставаш. Макар че е кално,
вярваш в този сняг, както във бог
и току-виж, изгряла във бяло
тази черна земя. Свят широк!
И снегът, докато го избродиш,
се превръща в надежда, във сън.
Колко леко по него се ходи!
И се лее вън коледен звън.

© Орлин Дянков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.08.2001
Орлин Дянков. Критична възраст. Варна: LiterNet, 2001