РАЗМИНАВАНЕ

web | Критична възраст

Парадът на марионетките започна
с една седяща стачка върху сцената.
Конците, към телата им проточени,
за пръв път се видяха победени.
И твърде скоро чухме новината,
че дървените кукли на театъра
свободни хора са от днес нататък
и даже имат вече собствен пратеник.
Веднага всички вестници докладваха,
че са видели дървени усмивки
във повечето части на държавата
и че към бунт нещата май отиват.
А куклите в театъра се валяха
безпомощни и пълни с безразличие.
Дори когато всички ги подпалиха,
от пламъците никой не изтича.
И тръгнахме спокойни и напети,
забравили уплахата си минала.
Вдървено се държахме в кабинети
с усмивките си дървено-застинали.
Но някой ден, когато всичко стихва,
освен тревогата в сърцата ни - човешките,
се сещаме, че куклите платиха
не свойте, чисто наши грешки.
Тогава ни е страх да си припомним
парада върху сцената в театъра
и търсиме в света ни тъй огромен
на куклите овъгления пратеник.

© Орлин Дянков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.08.2001
Орлин Дянков. Критична възраст. Варна: LiterNet, 2001